Р Е Ш Е Н И Е
№ 262582/7.10.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 09.09.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 14446 по описа за 2020 год. и като съобрази материалите по делото , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по повод предявени от ищеца „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 срещу ответника А.П.А. ЕГН: **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в
размер на 373,44 лв. (триста
седемдесет и три лева и 44 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода 01.07.2018 г. -
31.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 4734/04.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10850/2020 г. на Районен съд-гр.Варна.
Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага се,че по повод Договор за
мобилни услуги от дата 29.03.2016 г., сключен с мобилния оператор „Т.Б."
ЕАД, ответникът А.П.А. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер +359*********. По силата
на Допълнително споразумение към него от дата 12.08.2017 г. абонатът е предпчоел нова абонаментна програма Стандарт 8,99 промо със срок на действие 24 месеца до 12.08.2019 г.
Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер +359********* е фактурирано под клиентския номер
на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
".
За потребените
от абоната-ответник услуги за периода 01.07.2018г. - 31.07.2018 г. Т.Б. ЕАД е
издал:
- Фактура
№**********/01.08.2018 г. за отчетния период на потребление от 01.07.2018 г.
-31.07.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 373.44 лв., от които:
5.82 лв. без ДДС за абонамент Стандарт и потребление, разходвано извън месечния
абонамент, изразаяващо се в: 0.24 лв. без ДДС за
Кратки текстови съобщения (SMS); 305.02 лв. без ДДС за Мобилен
интернет; 0.12 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента".
- Дължимата
сума е платима в срок 16.08.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера.
Излага се,че за посочения месечен отчетен период длъжникът не
е изпълнил задължението си да заплати на Теленор
България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 373.44 лв. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 373.44 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.П от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е
издал по абонатен номер № ********* на дата 01.09.2018 г. Крайна фактура №
**********.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б." ЕАД ответникът се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия е
посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът е
подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни
номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Излага се, че длъжникът-ответник
е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, като се е
задължил да заплаща цената, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият
е в неизпълнение на договора си.
Предвид неизпълнение на претендираните вземания от страна на ответника и с оглед на изложеното , се моли да бъде
уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените в заповедното
и в исковото производство разноски.
Ответникът А.П.А. ЕГН: **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е
депозирал отговор на исковата молба. В проведеното по делото открито съдебно
заседание ответникът оспорва предявената искова претенция , като излага, че не
е потребил претендираните
мобилни услуги.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 10850/2020 г. на Районен
съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 02.09.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 4734/04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът А.П.А. ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Т.Б."ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6 , следните суми, а именно: сумата от 373,44 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от дата 29.03.2016г., за мобилен номер
+359********* , със сключено към него Допълнително споразумение от дата 12.08.2017г., за която е
издадена фактура №**********/01.08.2018г. за отчетния период на потребление от
01.07.2018г. до 31.07.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 02.09.2020г., до
окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 25,00 лева,
представляваща внесена държавна такса и сумата от 120,00 лева , представляваща
адвокатско възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги от дата 29.03.2016г., за
мобилен номер +359********* , със сключено към него Допълнително споразумение от
дата 12.08.2017г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д. № 10850/2020 г. на Районен съд-гр.Варна. Вследствие на изложеното ,
съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено. С
оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от предявената искова
претенция.
Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет
между предявената искова претенция с издадената заповед съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът
дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за мобилни
услуги от 29.03.2016 г., ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника А.П.А.
електронни съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между ищцовото дружество и
потребителите на съответната услуга и/или мрежа, като ответникът е титуляр по мобилен номер ++359*********,
срещу заплащане на цена от страна на потребителя в съответствие с ползваните
услуги по избрана абонаментна програма Старт 7.99лв. с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС, с ползване на мобилен
интернет, с уговорен срок на действие 12 месеца до 29.03.2016 г. Съгласно
договора фактурирането по абонатният номер се осъществява на 18-то число от
месеца.
Представено е Допълнително споразумение от 12.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги от 29.03.2016 г., с уговорен срок на действие за 24 месеца,
до 12.08.2019 г., като абонатът е договорил нова абонаментна програма Стандарт
8,99 с ползване на мобилен интернет.
Във всички от
горепосочените договори са положени подписите на ответника А.П.А..
Към доказателствения материал по делото са приети и общите
условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
Представени са Декларации-съгласие, подписани от ответника, при сключване на процесните договори
за мобилни услуги, от които
се установява, че
същият е удостоверил, че е запознат,
приема и се задължава да спазва
Общите условия на дружеството-ищец,
представляващи неразделна част от договорите.
Към доказателствения материал е
приобщена - Фактура № **********/01.08.2018 г. за отчетния
период на потребление от 01.07.2018 г. -31.07.2018 г. с дължима
стойност за плащане в
размер на 373.44 лв., от които:
305.38 лв. без ДДС за ползвани разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, 7,49 лв. без ДДС за месечни и еднократни такси и отстъпки 1,67 лв.
Видно от представената подробна справка за общо
потребление на ответника за отчетния период
на потребление от 01.07.2018 г. -31.07.2018 г. ,е посочено,
че са дължими 0.24 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS); 305.02 лв. без
ДДС за ползване на Мобилен интернет – 732 МВ и 0.12 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента".
Видно
от фактурите, ответникът А.П.А. е с клиентски номер № *********.
От
представената от ответника разпечатка от есемеси от неговия телефон се
установява, че същият е получавал съобщения от ищеца относно достигнатото от
него потребление на мобилен интернет.
По делото липсват доказателства и твърдения ответникът да
е заплатил задължението по издадената от ищцовото
дружество фактура в посочения в същата падеж.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По отношение на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна
да установи при условията на пълно и главно доказване наведените от нея
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на облигационно отношение между страните, че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния
период по сочения договор; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и
въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, той е
предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност
за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което
се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличието на предпоставките
за дължимост на претендираната
неустойка и нейния размер, в това число чрез доказване на алгоритъма за
изчисляването й, факта, че е изправна страна по договора и е упражнил надлежно
правото си да го прекрати предсрочно.
От своя страна в тежест на ответника по
делото от своя страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане стойността на претендираните
суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключен Договор от 29.03.2016 г. и допълнително споразумение към него, по силата на които ищцовото
дружество е предоставило на ответника мобилна услуга , като ответникът е
титуляр на мобилен номер ++359*********. Вследствие на процесния
договор и допълнителното споразумение към него за предоставяне на електронни
съобщителни услуги са възникнали облигационни
правоотношения между страните.
Видно от Договор от 29.03.2016 г. и допълнително споразумение към него , в същите са
положени подписите на ответника А.П.А., като са представени и
Декларации-съгласие, подписани от ответника,
при сключване на процесните договори за
мобилни услуги, от които се установява, че
същият е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да спазва
Общите условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от
договорите.
Предвид, че истинността на представените с
исковата молба писмени доказателства , които не са оспорени от ответника в
предвидения в закона преклузивен срок, то следва да
се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги.
Релевантните към спора представени писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни облигационни
отношения между ищеца в качеството му на оператор,
предоставящ мобилни услуги и ответника - в качеството му на
клиент потребител на тези услуги. Договорът доказва, че ответникът
е имал на разположение мобилен номер, във връзка
с който е получавал съответните услуги, съгласно индивидуално уговореното в тарифния план - далекосъобщителни услуги. Договорът съдържа тарифния
план с приложени към него ценови
листи за абонаментния план, като в договора са посочени както
правата, така и задълженията на абоната и са посочени
последиците от неизпълнението на задълженията по него. Видно е от подписаните
декларации, че клиентът се е запознал
и е получил екземпляр от общите условия
на оператора.
От представените по делото писмени
доказателства – договори, приложения към тях и процесната
фактура, ведно с приложената към нея подробна разпечатка за потреблението на
ответника се установява несъмнено, че ищцовото
дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави определените
услуги, като ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на
задължението си за заплащане по стойност и за съответния период така, както е
посочено в издадената фактури.
В представената фактура и приложенията към нея
подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано
задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди неправомерна
намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника
мобилни услуги следва да се приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи
заплащането им в уговорения между страните срок. Ответникът дължи заплащане на
съответната цена, за която са издавани месечните фактури. При съществуващите
договорни отношения ответникът е бил длъжен да заплаща месечните си сметки за
установените отчетни периоди в срокът, посочен в т. 27 от Общите условия - в
указания във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни след издаването й.
Предвид на това , че ответникът , в чиято
тежест е било , не е представил доказателства за престиране
на падежа на претендираната сума за предоставени
далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът
намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск по отношение на претендираните суми
за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на ответника , е основателен
и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови
разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в общ размер от 205,00 лв., от които от които държавна такса в размер на 25,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ
размер от 145,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „Т.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6 , от една страна и ответника
А.П.А. ЕГН: **********, с адрес: ***,
от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА сумата в размер на 373,44
лв. (триста седемдесет и три лева и 44 ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
периода 01.07.2018 г. - 31.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 4734/04.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10850/2020г. на Районен съд-гр.Варна, на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.П.А. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б." ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер на 145,00 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 10850/2020 г. на Районен съд-гр.Варна,
както и сумата от 205,00 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението , ведно със съобщението за
постановяването му , на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: