№ 202
гр. Габрово, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200544 по описа за 2021 година
Жалбоподателя СВ. П. С. от гр. Севлиево е обжалвал Електронен фиш Серия К, №
4589525 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с който за осъществено на 08.03.2021 година
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с
автоматизирано техническо средство, на същият е наложена “Глоба” в размер на сумата от
100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. По съображения,
които е изложил в подадена чрез упълномощен процесуален представител жалба, той е
приел електронния фиш за незаконосъобразен и го е обжалвал като такъв с искане за
неговата отмяна с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спадат и
разноски за този процесуален представител, присъждането на които се претендира да се
извърши от съда въз основа на предвиденото в чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което тя е
изпратена до съда, тази страна е направила искания за нейното оставяне без уважение, както
и за потвърждаване на обжалвания фиш като правилен и законосъобразен.
Въз основа на данните в приложените писмени доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Към 08.03.2021 година жалбоподателя СВ. П. С. се е явявал собственик на МПС –
автомобил марка „БМВ”, модел „Х5 300 СД”, регистриран на негово име, който е бил с Рег.
№ ЕВ 29-28 ВМ.
На 08.03.2021 г. описания по-горе автомобил се движел по път II-44 в посока към гр.
Габрово. Около 11,25 часа на тази дата, докато пътувал по участък от път II-44 в същата
1
посока, попадащ извън чертите на същото населено място, но на територията на Община
Габрово, в района на км. 26+930 от пътя, за който съществувало въведено ограничение (чрез
пътен знак В 26) на скоростта в рамките на 50 км/ч, той бил заснет да се движи със скорост
83 км/ч, надвишаваща с 33 км/ч разрешената за движение по въпросния участък.
Движението е заснето с помощта на автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM
S1) № 11743d5, представляващо (според приложените по делото писмени материали) такова
за измерване от мобилен тип. Въз основа на изложеното от ОД на МВР Габрово е бил
издаден и обжалвания електронен фиш Серия К, с № 4589525, чрез който за извършено при
управлението на автомобила нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
констатирано и заснето под формата на снимка (№ 11743D5/011002) с посоченото
автоматизирано средство, на жалбоподателя е била наложена “Глоба” в размер на сумата от
100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното (на л. 16) от делото заверено
извлечение от АИС „АНД” на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, е видно, че
обжалвания ел. фиш е връчен на жалбоподателя на 11.06.2021 г. Според съответния входящ
номер и дата жалбата против него е постъпила в Районен съд Габрово на 24.06.2021 година,
или в рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от
момента за получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че (съгласно приложените на л. 6 пълномощно и договор за правна защита
и съдействие) е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за
отмяна на ел. фиш, макар и не изцяло по съображенията, които се поддържат по повод на
него.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалвания ел. фиш съдържа информация за: структурата на
МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и точния час за
извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на когото
последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените разпоредби чрез
него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното доброволно
заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в заснетата
снимка, която е приложена към фиша и представлява неразделна част от него, следва да се
приеме, че той съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е предвиждала
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. (в сила от
08.07.2017 г.), действала към датата за неговото извършване. Приложеното на л. 21 писмо
писмо сочи, че съответния вид уред (преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1) е бил одобрен тип
средство за измерване по смисъла на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, а намиращия се на л. 20 от делото
2
протокол от проверка № 72-С-ИСИС от 22.10.2020 година на БИМ – че конкретното изделие
от този използван за измерване на скоростта вид (камера от същия тип ARH CAM S1, №
11743d5) е било техническо изправно към датата на замерването. При това положение не би
могло да се счита, че то не е установило конкретната скорост по един обективен начин
независимо от посочените различни стойности за нея в снимковия материал (л. 24) и
електронния фиш. Освен че се явява по-благоприятна за отговорното за нарушението лице,
отразената в последния по-ниска стойност на същата, която е послужила като фактическа
основа за неговото санкциониране, има своето логическо обяснение в данните от протокола
за проверка от л. 20, след като приспадната разлика от 3 км/ч отговаря на допустимата
максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването чрез тази система. Във
връзка с използването на съответното средство е съставен нарочен протокол – с Рег. № 264р-
3120, приложен на л. 26 от делото, който сочи, че самото използване е било извършено в
съгласие с изрично установения (в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.)
нормативен ред.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред. Присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, до който се е намирало средството за измерване от мобилен тип, е
било свързано само с действия по позициониране или придвижване на това МПС до
определения участък от пътя, насочване на системата радар-камера към обектите или
участъците на наблюдение, въвеждане на работните параметри и ограниченията на
скоростта, както и стартирането на самата система. От този момент нататък нейната работа
се подчинява на същите принципи, които са характеризирали и тази при стационарните
радарни системи. При двете измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър, без да има възможност за влияние (било то умишлено, или по
невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с ARH CAM S1. Предвид изложеното не може да се счита, че
нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от закона ред, както и че
поради това издаденият във връзка със същото електронен фиш не е могъл да прояви
присъщите на него установителни и санкционни функции, които произтичат от
определението за такъв по §6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би могло да бъде
налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и до налагане на
друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС или отнемане
на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може да се счита, че
нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и санкционирано с издадено
въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
3
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 23 писмени
материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След
като това е така, то няма и причини за извод, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34,
ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на
която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен срок. Като се
отчете обаче, че производството във връзка с обжалването на електронния фиш е образувано
на 24.06.2021 година, може със сигурност да се заключи, че той е бил издаден преди края на
този срок. Обстоятелството, че е бил връчен на жалбоподателя на 11.06.2021 година също
води до такова недвусмислено заключение. Отбелязаната в извадката на л. 19 дата
17.03.2021 г. не може да се отчита като достоверна дата за издаване на електронния фиш,
тъй като не фигурира не само в него, но и измежду реквизитите, които той следва да има.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
4
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 08.03.2021 г.) до
датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл
период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест
месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който електронния
фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради неизтеклия
абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е санкционирал
жалбоподателя, административно -наказващия орган е издал един законосъобразен акт, в т.ч.
и по отношение на конкретно възприетата правна квалификация на извършеното именно
като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която се явява правилно
определена.
От снимковия материал на л. 24 от делото е видно, че към момента – 11,25 часа на
08.03.2021 година за изготвяне на приложената снимка, на която е било заснето движението
на съответния автомобил с описаната в ел. фиш скорост, не само фиксиралото същата
техническо средство, но и служебния автомобил на работилия с него полицейски служител,
са били разположени след зона, от чието начало е започвал да действа пътен знак, за който
(от аспект на неговата кръгла форма и предвиденото в нормата на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП)
може да се счита, че е въвеждал определена забрана, в т.ч. за движение с по-висока от
отбелязаната на него скорост. Тя обаче не би могла да се свърже с нарушението, за което
жалбоподателя е санкциониран, тъй като към момента на заснемането му управляваното от
С. МПС се е приближавало към този знак, а това обстоятелство сочи, че би могло да се е
движило с превишена скорост само преди, но не и след него, т.е. в зоната за действие на
въведената забрана. Поради изложеното движението с тази скорост очевидно не би могло да
се счита за доказано въз основа на приложения снимков материал, още повече при неясния
отговор на въпроса дали в същата посока, в която е пътувал автомобила на жалбоподателя,
но преди забранителния знак, до който е било ситуирано техническото средство със
служебния автомобил, е имало друг поставен знак от този вид, в чиято зона на действие е
попадало и самото МПС. При описанието на обстоятелствата, свързани със самото
нарушение, то не би могло да се счита за доказано нито по безспорен, нито по несъмнен
начин, включително при наличието на второ МПС, заснето заедно с автомобила на
жалбоподателя, което не изключва възможността измерената скорост да не се отнася за
последния, а именно за него.
По изложените съображения съдът прие, че обжалвания ел. фиш следва да се отмени.
Поради това на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат, въпреки че (с
оглед вида на съответното процесуално представителство, осъществено при условията на
чл. 38, ал. 1 от ЗА) той не е заплащал средства за него. Въз основа на горното, указаното в
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и самото процесуално представителство, което не се
характеризира с възникнали затруднения от фактическо или правно естество, намери, че
5
размера на същото следва да се определи в установения (с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.) минимален размер, възлизащ на сумата 300 лева. Ответната по жалба страна
следва да бъде осъдена да заплати тази сума съобразно предвиденото в чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, тъй като (според договора за правна защита и съдействие и пълномощното,
приложени на л. 6 от делото) жалбоподателя е бил представляван от процесуален
представител – адвокат от Адвокатска колегия - Габрово, който не само че е изготвил
подадената жалба против ел. фиш, но и го е представлявал в производството по него.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш Серия К, № 4589525 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
Габрово, чрез който за осъществено на 08.03.2021 година нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с АТСС (ARH CAM S1) № 11743d5, на СВ. П.
С. от гр. Севлиево, ж.к. „************” № 3, вх. „Б”, ет. 7, ап. 19, ЕГН **********, е
наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на управление
улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на на СВ. П. С. от град Севлиево, ж.к.
„************” № 3, вх. „Б”, ет. 7, ап. 19, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста)
лева, представляваща разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6