Р Е Ш Е Н И Е
№ 1827/24.10.2022г.
Град Пловдив, 24.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2155 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Д.Б. *** срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000972 от 05.08.2022
г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
която на А.Д.Б. на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157,
ал.4
ЗДвП.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
е идентична със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-002917 от 30.10.2020 г., издадена на същото правно основание, която
вече е отменена от съда, като настоящата заповед е мотивирана със същите
фактически и правни основания както отменената, които изводи са проверени от
съда и са обявени за незаконосъобразни. Твърди още, че за всички наказателни
постановления е разбрал при издаване на заповедта от 2020 г., тези
постановления не са му връчвани и не са влезли в сила, съответно не е верен
изводът на административния орган за отнемането на всички контролни точки. Иска
се прогласяване на нищожността на оспорената заповед или нейната отмяна като
незаконосъобразна, както и присъждане на разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Твърди, че отнемането на контролни точки
не е наказание, а форма за отчитане на извършените от водача тежки нарушения на
ЗДвП и тяхната честота, а броят на отнетите точки е фиксиран за всяко
нарушение, за което е предвидено отнемането им.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорената заповед,
в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено лично срещу подпис
на жалбоподателя на 05.08.2022 г. Жалбата е срещу заповед, която съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е
допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена, защото с наказателни
постановления № 15-1030-006644 от 22.12.2015 г., влязло в сила на 13.02.2017
г., № 15-5295-000060 от 27.04.2016 г., влязло в сила на 13.02.2017 г., №
17-1030-008634 от 15.12.2017 г. (л.30), влязло в сила на 15.03.2018 г., №
18-1030-005873 от 18.07.2018 г. (л.26), влязло в сила на 28.03.2019 г., №
19-6207-000047 от 06.02.2019 г. (л.27), влязло в сила на 19.03.2019 г., и №
19-1030-008469 от 24.09.2019 г. (л.25), влязло в сила на 14.01.2020 г., на
жалбоподателя са отнети общо 44 контролни точки и съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП същият
е загубил придобитата правоспособност за управление на МПС, съответно налице са
материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.4 ЗДвП.
За установяване отнемането на всички контролни точки е
представена също от ответника е представена справка за нарушител/водач, видно
от която жалбоподателят демонстрира перманентно незачитане на установения
правов ред и неспазване на правилата за движение по пътищата, като последното
издадено наказателно постановление, с което освен глобата са му отнети още 6
контролни точки, е издадено на 21.06.2022 г.
Отнемането на контролните точки, макар че се оспорва
от жалбоподателя, не се оборва по никакъв начин. Недоказано е твърдението му,
че цитираните в заповедта наказателни постановления не са му връчени, тъй като от
четирите представени наказателни постановления е видно, че всички те са
връчени, а в системата на МВР са въведени като влезли в сила. Вярно е, че
наказателните постановления, издадени през 2015 г. и 2016 г., не са
представени, но същите са били унищожени поради изтекъл срок за тяхното
съхранение, а в информационната система на МВР е отбелязана датата им на
влизане в сила. Т.е., противно на направеното от жалбоподателя възражение,
фактите не са идентични с тези, при които е издадена заповедта от 2020 г., във
връзка с оспорването на която е издадено решение № 234 от 04.02.2021 г. по адм.
дело № 2929/2020 г. на АС Пловдив. Към момента на издаване на предходната
заповед съдът не е могъл да направи извод за влизане в сила на процесните
наказателни постановления, докато към настоящия момент тези факти се
установяват по безспорен начин и не е налице доказателство, оборващо влизането
им в сила на датите, посочени в справката за нарушител.
Доколкото фактите към настоящия момент са различни,
неоснователно е позоваването на жалбоподателя на нормата на чл.177, ал.2 АПК,
още повече, че в съдебното решение от 04.02.2021 г. липсват задължителни
указания по приложението на материалния закон, с които административният орган
да не се е съобразил, съответно оспорената заповед не е в противоречие с влязлото
в сила решение на съда .
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл.171, т.4 ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване
на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл.157, ал.4.
Както вече се каза, фактът, че всички контролни точки
на жалбоподателя са отнети с влезлите в сила наказателни постановления между
2017г. и 2020 г., е безспорно установен от самите наказателни постановления и
справката за нарушител/водач, представена от ОДМВР Пловдив. Липсват данни по делото,
а такъв факт не се и твърди от страна на жалбоподателя, че той е положил
успешно нов изпит и е възстановил правата си на водач.
Следователно налице е законово основание за издаване
на оспорената заповед и за административния орган е било задължително да издаде
такава заповед, защото административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка относно дължимите от неговата страна
актове и действия. Т.е., в настоящия случай са били налице кумулативно двата
елемента от фактическия състав на чл.171, т.4 ЗДвП – загубване на придобитата
правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на
задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната
служба на МВР.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-3162
от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР
Пловдив, в установената форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените
правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона –
да се допуска управление на МПС от водачи, загубили правоспособността си, и за
предотвратяване извършването на нарушения на правилата за движение по пътищата.
Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход
на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000972 от 05.08.2022
г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
която на А.Д.Б. на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157,
ал.4
ЗДвП.
Решението е окончателно.
Съдия: