Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 50
гр.Пловдив, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на….петнадесети
януари…през…две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:Катя
Пенчева
Александър Стойчев
при участието на секретаря……Нели
Богданова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №656 по описа за 2019 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №369/19.07.2019г.,
постановено по търг.д. №76/2018г. по описа на окръжен съд С.З., по предявен иск
по чл.135 от ЗЗД, са обявени за недействителни по отношение на „У.И
К.“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, сделката за покупко-продажба на 22 бр. имоти
за сумата от 86 343лв. без ДДС, сключена
между „А.” ООД, като продавач и А.Н.Т., като купувач, обективирана
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***, peг. ***, д. № ***. на Нотариус М.***на НК, с район на
действие района на PC К., с която „А.”
ООД е продало на А.Н.Т. следните свои недвижими имоти, а именно:
1.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
4,794 дка, находящ се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***, имот ***, имот ***, имот ***;
2.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
11,670 дка, пета категория, находяща се в местността
„К.К.“, представляваща имот ***по плана за
земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ **, общ. К., при граници: имот ***, имот ***,
имот ***;
3.ИМОТ, представляващ НИВА, с площ от
1,137 дка и И.К., с площ от 9,159 дка, целият с площ от 10,296 дка, пета
категория, находящ се в местността „***“,
представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ **, общ,
К., при граници***
4.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
13,001 дка, пета категория, находяща се в местността
„К.К.“, представляваща имот ***, по плана за
земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ **, общ. К., при граници: ***
5.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
7,797 дка, лета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ **, общ. К., при граници: ***
6.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
6,695 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: ***, с ограничения при ползването
на имота: трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с
чл.18 ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок;
7.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
9,894 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: ***
8.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
6,341 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***;
9.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
4,000 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ, К., при граници: имот ***наване
за имоти ***;
10.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
5,002 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: ***
11.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
9,307 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***;
12.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от 3,760
дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***с право на преминаване през
имот ***и през имот ***, по плана за земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ ***,
общ. К., при граници: имот ***, имот ***, имот ***;
13.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
6,959 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***;
14.ИМОТ, представляващ НИВА в местността
„***“, с площ от 2,762 дка, четвърта категория, представляваща имот ***по плана
за земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***,
имот ***;
15.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
8,886 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при
граници: имот ***, имот ***, имот ***;
16.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
2,343 дка, четвърта категория, находяща се в
местността „***“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на село ***,
ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***. Ограничения при ползването на
имота, основания: трайните насаждения да се опазват и стопанисват в
съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок;
17.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
7,006 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, ИМОТ ***;
18.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
8,097 дка, пета категория, находяща се в местността „К.К.“, представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на
село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***;
19.ИМОТ, представляващ НИВА в местността
„***“, с площ от 2,248 дка, четвърта категория, представляваща имот ***по плана
за земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***, имот ***,
имот ***;
20.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
1,169 дка, пета категория, находяща се в местността „***“,
представляваща имот ***, по плана за земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ ***,
общ. К., при граници: имот ***, имот ***. Ограничения при ползването на имота,
основания: трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с
чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок;
21.ИМОТ, представляващ НИВА, с площ от
5,003 дка, четвърта категория, находяща се в
местността „***“, представляваща имот ***по плана за земеразделяне на село ***,
ЕКАТТЕ ***, общ. К., при граници: имот ***
22.ИМОТ, представляващ И.К., с площ от
6,890 дка, пета категория, находяща се в местността „***“,
представляваща имот ***по плана за земеразделяне на село ***, ЕКАТТЕ ***, общ. К.,
при граници: имот ***, имот ***и имот ***. Ограничения при ползването на имота,
основания: трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с
чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок - като увреждаща ищеца „У.И К.“
ЕООД, в качеството му на кредитор на първия ответник и продавач по договора „А.“
ООД. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноските по делото – 6 019лв.
Против така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „А.“ ООД. Позовава
се на недопустимост на решението. Счита и че същото е неправилно, поради
нарушение на материалния закон съдопроизводствените
правила и е необосновано. Като основания за недопустимост се визира липсата на
местна подсъдност на окръжен съд С.З.; нередовност на исковата молба и
обстоятелството, че в производството са депозирани две допълнителни искови
молби от страна на ищеца. По отношение на липсата на местна компетентност на
окръжен съд С.З. са наведени доводи, че първоинстанционният
съд неправилно е оставил без уважение своевременно въведеното, с отговора на
исковата молба, възражение за местна подсъдност – едновременно с въведеното
възражение за родова подсъдност. Като нередовност на исковата молба се сочи липсата
на конкретизация относно това – какви са по основание и размер вземанията, по
отношение на които ищецът претендира да е кредитор. Като процесуално нарушение
се сочи развитието на производството по делото по две допълнителни искови
молби, подадени по повод отговора на исковата молба на всеки от двамата ответници. Като нарушение на материалния закон се сочи
неправилно приложение на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД – уважаване на иска при
отсъствие на всички предпоставки на Павловия иск. Развити са подробни
съображения в тази насока – относно липсата на вземане на ищеца – установено по
основание и размер, липсата на увреждащ характер на прехвърлителната
сделка по отношение на ищеца, тъй като посредством същата са погасени
задължения на прехвърлителя и това не е довело до
намаляване имуществото му, липсата на знание за увреждане, както от страна на
продавача, така и от страна купувача. Като нарушение на материалния закон се
сочи и това, че съдът не е изследвал основанията за прилагане на нормата на
чл.135 ал.3 от ЗЗД, като са наведени доводи, че се касае за вземания,
възникнали след прехвърлителната сделка. Като
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
се преповтарят възраженията относно недопустимост на решението; липсата на
пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието на предпоставките по
чл.135 от ЗЗД, неусигуряване възможност на ответника
да проведе процесуалната си защита, поради неконкретизиране вземането на ищеца
по основание и размер. Като процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд се сочи и неуважаване на доказателствените искания на ответника. /Същите са заявени
и с въззивната жалба, оставени са без уважение и от въззивната инстанция, поради неотносимостта
им към спора и липсата на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд/. Въззивникът моли решението да бъде
отменено, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен искът по чл.135 от ЗЗД. Претендира сторените по делото разноски.
В постъпилия в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – „У.И К.“ ЕООД, се оспорва изцяло въззивната
жалба. Като доказателство е приложено удостоверение от ДСИ при РС С.З. по изп.д. №3174/2016г. Претендират се сторените при въззивното
разглеждане на делото разноски.
На основание
чл.265 ал.2 от ГПК във въззивното производство
служебно е конституиран необходимият другар А.Н.Т.,
който, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че въззивната жалба е основателна.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е
валидно и допустимо решение.
Производството пред Окръжен съд – С.З. е
образувано по предявен иск по чл.135 ал.1, във вр. с
ал.2 от ЗЗД от „У.И К.“ ЕООД срещу „А.” ООД с ЕИК *** и А.Н.Т. за прогласяване
относителната недействителност на сделка за покупко-продажба на 22 бр. имоти,
сключена между първия и втория ответник с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт ***, peг.
***, д. № ***. на Нотариус М.***на НК, с район на действие района на PC К.,
като увреждаща ищеца, в качеството му на кредитор на първия ответник и продавач
по договора „А.“ООД.
Ищецът е изложил
фактически твърдения относно наличието на облигационна връзка между него и
ответника „А.” ООД, основаваща се на седем
договора за паричен заем - от
01.09.2004г., 01.10.2004г., 01.11.2004г., 01.02.2005г., 01.04.2005г.,
01.05.2005г., 01.08.2005г. – с посочени размер на паричния заем, конкретни
клаузи по договора, касаещи начина на предоставяне и връщане на заемните суми, със заемодател - Едноличен търговец „У.И К. ***“ – праводател
на ищеца, вследствие прехвърляне на предприятието на Едноличния търговец като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения и заемател
– ответникът „А.” ООД. Общо заетата сума по седемте договора за паричен заем
била в размер на 158 923,07лв. Поради неизпълнение на задълженията на „А.“
ООД, произтичащи от седемте договора за паричен заем, ищецът е упражнил правото
си на иск, като по искова молба вх.№6674/03.06.2014г. е образувано т.д.
№158/2014г. по описа на окръжен съд С.З.. С влязло в сила решение №50/17.02.2016г., постановено
по търг.д. №158/2014г. по описа на окръжен съд С.З., исковете са уважени в
пълен размер -158 923,07лв., ведно
със законна лихва, считано от
завеждането на иска - 03.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата;
договорна лихва – общо в размер на 2 989,73лв., като на ищеца са присъдени
и разноски - 15 906лв. /Първоинстанционното
решение е потвърдено с решение №249/22.07.2016г. по в.т.д. №328/2016г. на ПАС,
недопуснато до касационно обжалване/. На основание чл.404, т.1, пр.2-ро от ГПК
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по невлязлото в сила осъдително въззивно решение, като е образувано изп.д.
№3174/2016г. по описа на ДСИ при РС С.З.. При завеждане на иска по т.д.
№158/2014г. по описа на ОС С.З., е допуснато обезпечение на същия – в размер на
163 902,07лв., чрез обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти.
На 09.09.2015г. обезпечителната мярка възбрана е
заменена по реда на чл.398 ал.2 от ГПК – със залог в пари - 163 902,07лв.,
внесени по депозитната сметка на съда. Внесената сума е освободена от
депозитната сметка на ОС С.З. на 20.12.2017г. и преведена по изпълнителното
дело, съответно – изплатена на ищеца, след приспадане на дължимите държавни
такси на ДСИ. Към изп.д. №3174/2016г., на
11.05.2017г. е присъединено изп.д. №3086/2017г. по
вземането за разноски в общ размер на 25 531лв., въз основа на издаден
изпълнителен лист след влизане на осъдителното решение в сила. Твърди се, че
към момента на подаване на исковата молба задължението на ответника е над
96 000лв., тъй като поради продължителността на производството по делото,
размерът на законната лихва се е увеличил, присъдени са разноски и такси, при
което депозираната сума се е оказала недостатъчна. След предявяване на исковата
молба, по която е образувано т.д. №158/2014г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, ответникът „А.” ООД се разпоредил, на 23.11.2015г., с 22 броя недвижим
имоти /описани по-горе/, с обща площ 134,761 дка, които „А.“ ООД, представлявано от А.Н.Т., е прехвърлило
на А.Н.Т., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт ***, peг.
***, д. № ***. на Нотариус М.***на НК, с район на действие района на PC К..
Твърди се, че сделката е увреждаща кредитора – ищец. Знанието за увреждащия
характер на сделката у прехвърлител и приобретател се аргументира по следния начин: Съдружници в „А.” ООД са А.Н.Т. и *** Н.Т., които, в
качеството си на съдружници, участват в общото
събрание на дружеството; Управител на „А.” ООД е А.Н.Т., който, в качеството си
на изпълнителен орган, има правомощието да обективира
и изразява формираната от общото събрание на търговеца воля; Към 23.11.2015г.,
датата на сключване на атакуваната сделка, А.Н.Т. и *** Н.Т., в качеството си
на съдружници в „А.“ ООД, са знаели за образуваното и
висящо т.д. №158/2014г. по описа на Окръжен съд С.З.; А.Н.Т., *** Н.Т. и „А.“
ООД се явяват свързани лица по смисъла на пар,1 от
Търговския закон.
В срока по чл.367
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от ответника А.Т.
/с вх.№7111/04.06.2018г./ и отговор на исковата молба, депозиран от ответника „А.” ООД /с вх. №8379/29.06.2018г./. Двата отговора
съдържат идентични възражения по допустимостта и основателността на иска, като
същите са възпроизведени и във въззивната жалба,
депозирана от „А.” ООД.
При така наведените твърдения
и възражения от страните, след като
съобрази оплакванията, изложени в подадената жалба, съдът прие за установено
следното:
Възраженията на
жалбоподателя по допустимостта на обжалваното решение, съответно – по
допустимостта на исковата молба, са неоснователни.
Твърдението,
съдържащо се във въззивната жалба, за своевременно
въведено, с отговора на исковата молба, възражение за местна неподсъдност на
спора, не съответства на данните по делото. В отговора на исковата молба,
депозиран индивидуално от двамата ответници, се
съдържа само възражение за родова неподсъдност на делото /оставено без уважение
от първоинстанционния съд с определението по чл.374
от ГПК, потвърдено в тази му част от въззивната
инстанция/. В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответниците е предявил възражение за местна
неподсъдност на делото, позовавайки се на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК /тъй като ответниците по иска – юридическо и физическо
лице са съответно със седалище ***/. Като възражение, попадащо в хипотезата на
чл.119 ал.4 от ГПК, съответно – несвоевременно заявено, същото е оставено без
разглеждане от първоинстанционния съд с протоколно
определение /който акт не е обжалван/. Не се касае за възражение за местна неподсъдност на делото по
местонахождението на недвижим имот, което, според разпоредбата на чл.119 ал.2
от ГПК, може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, нито пък възражението попада в която и да е от хипотезите на чл.119
ал.3 от ГПК. За пълнота следва да се посочи, че местната подсъдност в случая се
определя според правилата на чл.109 от ГПК.
Не намира процесуална опора и
възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради развитие на
производството по делото по две допълнителни искови молби. Както се посочи,
всеки от двамата ответници е упражнил самостоятелно
правото си на отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК. Съответно –
ищецът е упражнил правото си на допълнителна искова молба по всеки един от
двата отговора, което е в съответствие с регламентацията на чл.372 и като
упражнено предоставено процесуално право, не е процесуално нарушение. Следва да
се добави и че всеки от двамата ответници е упражнил
правото си на отговор на допълнителната искова молба.
Неоснователни са доводите за
недопустимост на решението, обусловена от нередовност на исковата молба, поради
липсата на конкретизация относно това – какви са по основание и размер
вземанията, по отношение на които ищецът претендира да е кредитор. В
производството по Павловия иск се изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти. А фактическите обстоятелства
в исковата молба ясно сочат, че ищецът черпи качеството си на увреден кредитор
от сключените седем договора за паричен заем, с посочен размер на вземанията, и неудовлетворен остатък от тези
вземания в резултат на проведено принудително изпълнение. Кредитор по смисъла на
чл.135 от ЗЗД е лицето, което по начало има вземане, без дори да е необходимо то
да е установено с влязло в сила съдебно решение, като за целите на
производството по този иск не е необходимо и вземането да е изискуемо и установено
по размер при извършването на действията, с които кредиторът е увреден. Освен
това, по повод възраженията на ответниците в тази
насока , с допълнителната искова
молба, упражнявайки правото си по чл.372 ал.2 от ГПК, ищецът е пояснил исковата
молба, като е конкретизирал, че към момента на предявяване на исковата молба
вземанията, произтичащи от седемте договора за паричен заем, /след превеждане
по изпълнителното дело и изплащането й на взискателя
на внесената сума като залог в пари - 163 902,07лв./ е в размер на 90 725,76лв.
/Посочено е, че към 15.03.2018г. по изпълнителното производство са останали
дължими неолихвяеми суми – 13.98лв.; главница в
размер на 90 725,76лв.; лихви в размер на 2 575,35лв. и такса –
3 350,64лв., като е приложено удостоверение от ДСИ при РС С.З. по изп.д. №3174/2016г./. Вярно е, че в исковата молба се
съдържат и фактически обстоятелства за вземания, възникнали след прехвърлителната сделка /разноски по исковото производство
и изпълнителното производство, законна лихва/, но това са пояснения, касаещи
главното вземане /по-конкретно неговия размер към момента на предявяване на
исковата молба/ - вземането, произтичащо от договорите за заем, възникнало
преди прехвърлителната сделка. Конкретни уточнения в
тази насока се съдържат в допълнителната искова молба: „Вземането на довереното
ми дружество, установено по основание и размер, произтича от суми, дадени в
заем от праводателя на „А.“ ООД по 7-те договора за
заем, подробно описани в първоначалната искова молба“. Ето защо доводите на
жалбоподателя за допуснати процесуални и материалноправни
нарушения във връзка с приложение нормата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, са
неоснователни. Обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба, ясно сочат,
ведно с поясненията, съдържащи се в допълнителната искова молба, че претенцията
на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл.135 ал.1, във вр. с ал.2 от ЗЗД /с оглед доводите за свързаност между прехвърлител и приобретател по
сделката/. Тази е и посочената от първоинстанционния
съд правна квалификация на правата, претендирани от
ищеца, с доклада по делото, по отношение на която страните не са възразили.
Предмет на конститутивния
иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е потестативното субективно
материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него
за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на
ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да възникне потестативното право, съответно, за да е основателен искът,
следва да се установят материалноправните
предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т. е. ищецът да е
титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо
на ответника-длъжник; извършеното от последния действие да уврежда интереса на
ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин
упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; длъжникът да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка; когато сделката е възмездна - и договарящото
лице – приобретател, трябва да е знаело за
увреждането, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл.135 ал.2 от ЗЗД.
Качеството на ищеца на кредитор произтича
от седем договора за паричен заем, на вземането по които ищецът основава и потестативното си право. Касае се за ликвидно и изискуемо
вземане, установено и със сила на пресъдено нещо към
момента на предявяване на иска. С решение №50/17.02.2016г., постановено по търг.д. №158/2014г.
по описа на Окръжен съд С.З., ответникът „А.” ООД е осъден да
заплати на „У.И К.” ЕООД сумите:
24 000лв., представляваща
получен, но невърнат заем, съгласно Договор за паричен заем от 01.09.2004г., с
краен падеж - 31.03.2014г., сумата от 227,
44лв., представляваща договорената лихва в размер на 1% годишно,
начислени върху главницата за периода от 01.01.2013г.
до 31.03.2014г.; Сумата от 27 276,40лв.,
представляваща получен, но невърнат заем, съгласно Договор за паричен заем от
01.10.2004г., с краен падеж 31.03.2014г., сумата от 620,37лв., представляваща договорената лихва в
размер на 2,4%, съгласно договора, начислени върху главницата за периода
от 01.01.2013г. до 31.03.2014г.; сумата от 40 000лв., представляваща получен, но невърнат заем,
съгласно Договор за паричен заем от 01.11.2004г., с краен падеж 31.03.2014г.,
сумата от 909,76лв.,
представляваща договорената лихва в размер на 2,4% годишно, начислени върху
главницата за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г.; Сумата от 6 000лв., представляваща получен, но невърнат заем, съгласно
Договор за паричен заем от 01.02.2005г., с краен падеж 31.03.2014г., сумата от 107,46лв., представляваща договорената
лихва в размер на 1,89% годишно, начислени върху главницата за периода
от 01.01.2013г. до 31.03.2014г.; Сумата от 18 126,67лв., представляваща получен, но невърнат заем, съгласно
Договор за паричен заем от 01.04.2005г., с краен падеж 31.03.2014г., сумата от 328,10лв., представляваща договорената
лихва в размер на 1,91% годишно, начислени върху главницата за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г.; сумата от 36 320лв., представляваща получен, но
невърнат заем, съгласно Договор за паричен заем от 01.05.2005г., с краен падеж
31.03.2014г., сумата от 657,41лв.,
представляваща договорената лихва в размер на 1,91% годишно, начислени върху главницата
за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г.; Сумата от 7 200лв., представляваща получен, но невърнат заем, съгласно
Договор за паричен заем от 01.08.2005г., с краен падеж 31.03.2014г., сумата от 139,19лв., представляваща договорената
лихва в размер на 2,04% годишно, начислени върху главницата за периода на
забава от 01.01.2013г. до 31.03.2014г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 03.06.2014г. до окончателното
изплащане. Решението на първоинстанционния съд, с
което е присъдена главница по седемте договора общо в размер на
158 923,07лв., ведно със законна лихва, считано от 03.06.2014г. и
договорни лихви общо в размер на 2 989,73лв., е потвърдено с решение
№249/22.07.2016г. по в.т.д. №328/2016г. на ПАС. С определение №236/11.04.2017г.
по т.д. №2282/2016г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Налице е разпоредителна сделка, извършена
от длъжника след крайната падежна дата по седемте договора за заем – след датата
на възникване качеството на кредитор у ищеца. С Нотариален акт ***, peг. ***, д. № 916 от 23.11.2015г. на Нотариус М.***, с
район на действие района на PC К., „А.“ ООД е прехвърлило на А.Н.Т. 22 броя недвижими имоти /описани в исковата
молба и диспозитива на обжалваното решение/ - с
продажна цена 86 343лв., заплатена чрез прихващането й изцяло срещу сумата
от 86 343лв., представляваща дължимата от продавача на купувача главница
по договор за заем от 01.11.2013г.
Доколкото с отговора на исковата молба се
оспорва наличието на кумулативните предпоставки по чл.135 ал.1 от ЗЗД,
възражения в която насока се съдържат и във въззивната
жалба; в отговора на допълнителната искова молба ответниците
се позовават на депозираната от „А.“ ООД сума като залог – обезпечение по
търг.д. №158/2014г.; във въззивната жалба замяната на
обезпечителната мярка със залог в пари се въвежда като липса на субективния
елемент за увреждането, а и в самата искова молба са изложени подробни
обстоятелства относно допуснато обезпечение в исковото производство, следва да
се извърши преценка относно ефекта на обезпечинелната
мярка спрямо обективните и субективни предпоставки по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Няма
спор, а и видно от приложеното търг.д. №158/2014г. по описа на окръжен съд С.З.,
с определение №829/13.06.2014г. е допуснато обезпечение на предявените от „У.и К.“
ЕООД против „А.“ ООД, осъдителни искове, чрез обезпечителната мярка възбрана
върху недвижими имоти. /Определението е потвърдено с определение по в.ч.т.д.
№942/2014г. на ПАС/. С определение №1151/03.09.2015г. по търг.д. №158/2014г.,
по реда на чл.398 ал.2 от ГПК, допуснатото с определение №829/13.06.2014г.
обезпечение, чрез обезпечителна мярка възбрана върху недвижими имоти, е
заменено със залог в пари в размер на 163 902,43лв., която сума е внесена
от ответника по сметката на ОС С.З.. Разпоредбата на чл.398 от ГПК „Замяна на
обезпечението“ е в Гл. 35-та от ГПК – „Обезпечителни мерки“. Няма съмнение, че
се касае за обезпечителна мярка, чиято функция е да обезпечи и гарантира
изпълнението на евентуално позитивно решение. Обезпечението не е равнозначно на
изпълнение. Според закона – чл.133 от ЗЗД, а и според постоянната съдебна
практика, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора.
От тук следва, че всяко намаляване в патримониума на
длъжника, съответно – намаляване на общото обезпечение, е увреждащо кредитора. Увреждане
по смисъла на чл.135 от ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора, без значение дали вземането му е обезпечено. Данните по делото
сочат, че именно до такова осуетяване осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника се е стигнало в настоящия случай, въпреки замяната на
обезпечението със залог в пари по реда на чл.398 от ГПК и въпреки освобождаването
на внесената сума – залог в пари от депозитната сметка на окръжния съд и
превеждането й по изпълнителното дело. Видно от приложените нотариални актове
за покупко-продажба, на същата дата, на която е изповядана процесната
сделка на разпореждане с 22 недвижими имота – 23.11.2015г., с НА ***. „А.“ ООД
се е разпоредило със собствени 24 недвижими имота; с ***. – с 5 недвижими имота
/ид. части/; с НА ***. – със 169 недвижими имота
/като възбранените с определение №829/13.06.2014г. по
т.д. №158/2014г. са общо 220/. След превеждането на сумата от
163 902,43лв. от депозитната сметка на съда по изпълнителното дело /на
29.11.2017г./, със същата /на 21.12.2017г./ са погасени разноски, такси, неолихвяема сума по изп.лист – възнаградителна лихва – по начин – подробно посочен в
приложената към исковата молба Подробна сметка на дълга към 15.03.2018г. по изп.д. №3174/2016г.; в приложеното към допълнителната
искова молба удостоверение №4934/12.06.2018г. по изп.д.
№3174/2016г. Такива данни се съдържат и в приетото, на основание чл.266 ал.2,
т.2 от ГПК, като доказателство от въззивната
инстанция, удостоверение №9080/08.10.2018г. по изп.д.
№3174/2016г., съдържащо актуални данни по изпълнителното производство. Съгласно
приложеното с исковата молба удостоверение №2620/15.03.2015г.; приложеното към
допълнителната искова молба удостоверение №4934/12.06.2018г.; приетото от въззивната инстанция удостоверение №9080/08.10.2018г. по изп.д. №3174/2016г. – длъжникът не притежава недвижими
имоти и МПС-та, срещу които да се насочат изпълнителни действия за събиране на
дълга. А от цитираните писмени доказателства - Подробна сметка на дълга към
15.03.2018г. и удостоверения по изпълнителното дело се установява и че с
депозираната сума залог-в пари, преведена по сметка на съдебния изпълнител –
163 902,43лв., е частично погасена главницата в размер на
68 197,31лв. Т.е. – има неудовлетворено в пълен размер парично вземане по
7-те договора за паричен заем – 90 725,76лв. /както и лихва към момента –
16 240,63лв./. Или ищецът е „запазил“ качеството си на кредитор с вземане,
възникнало преди увреждащата сделка, въпреки извършените погашения по
принудителен ред с депозираната сума залог – в пари, като същата се е оказала
недостатъчна за удовлетворяването му като взискател
по изпълнителното производство. В същия смисъл е заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа експертиза относно остатъчния размер на
главницата по дълга след извършеното частично погасяване в изпълнителното
производство с постъпилата на 29.11.2017г. сума 163 902,43лв. Тук следва
да се посочи неотносимостта към настоящия спор на
доводите на жалбоподателя относно реда на извършените погасявания в рамките на
принудителното изпълнение. Дори и да биха били основателни възраженията в тази
насока, то в настоящото исково производство няма как да се упражни дори и
косвен съдебен контрол върху законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител при упражнения от него ред на погасяване на вземанията на взискателя, такси и разноски по изпълнителното
производство. За пълнота следва да се посочи, че видно от заключението от съдебноикономическата експертиза, дори и при сочения от
жалбоподателя ред на погасяване – главница, преди натрупаната законна лихва, отново
е неудовлетворено в пълен размер олихвяемо вземане –
главница /34 381,40лв./, като пък от своя страна – размерът на дълга няма
отношение към Павловия иск.
Или обезпечението – залог в пари, няма
ефект, както към обективния, така и към субективния елемент от фактическия
състав на чл.135 ал.1 от ЗЗД. В случая е установен първият елемент - че ищецът
има вземане по отношение на ответника - прехвърлител,
че е негов кредитор. Установен е и вторият елемент от фактическия състав -
извършването на действие, което уврежда кредитора, доколкото, чрез процесната разпоредителна сделка, длъжникът е намалил
имуществото си и е осуетил пълното удовлетворяване на кредитора, като на
практика, с тази сделка, ведно с горепосочените, поредица от разпоредителни
сделки и съгласно данните, съдържащи се в удостоверенията по изпълнителното
дело /за липса на друго имущество/, на практика се е поставил в „безимотно“
състояние. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното
отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. В този смисъл
неоснователна е тезата на жалбоподателя за липсата на увреждащ характер на
сделката, основана на идентичност на продажната цена по процесната
сделка и сделката, обективирана в нотариален акт ***.
Фактът, дали продажбата по процесната сделка е
извършена по реални пазарни цени и еквивалентността на престациите
не са елемент от фактическия състав на Павловия иск, тъй като нямат отношение
към увреждането по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя, че сделката не е увреждаща кредитора - ищец, тъй като чрез нея е
извършено прихващане за задължения на „А.“ ООД, представлявано от А.Т. към приобретателя А.Т. по договор за заем от 01.11.2013г. Както
е посочено в цитираните от самия жалбоподател решение №639/06.10.2010г. на ВКС
по гр.д. №754/2009г., IVг.о.; решение №18/04.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 3396/2014г., IVг.о., така и решение
№407/29.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 2301/2014г., IVг.о.
- във всички случаи, в които длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг и др. – е налице увреждане и кредиторът разполага
с възможността да обяви действията за относително недействителни. Съгласно
чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение и то на
всички негови кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него,
ако няма законни основания за предпочитане. Както длъжникът не разполага с
правото да възразява срещу възможността на кредитора да избира от кое имущество
да се удовлетвори, така и длъжникът не разполага с възможност на предпочитателно удовлетворяване на определен кредитор,
разпореждайки се в негова полза със свое имущество. Независимо от това, дали
резултатът е намаляване пасива на длъжника, относимо
към основателността на Павловия иск е, че, чрез разпоредителното действие, се
намаляват активите на длъжника, променя се правната сфера на длъжника.
Досежно знанието за увреждащия характер на сделката, смисълът
на закона, изведен и в постоянната съдебна практика, е, че длъжникът знае за
увреждането, когато знае, че има кредитор. Намерение
за увреждане не е необходимо, достатъчно е в момента на извършването на
действието длъжникът да знае, че има кредитори. В случая длъжникът е юридическо
лице. Всяко юридическо лице
има определени органи, като чрез тях то участва в гражданския оборот. Вярно е,
че върховен орган на търговското дружество е общото събрание, като органите на
юридическото лице винаги се състоят от физически лица, които са носители и
изразители на волеизявленията. Ето защо волята на юридическото лице е
изразената воля на определени физически лица. Юридическото лице изразява волята
си, чрез органния си представител. Юридическото лице „знае“ за увреждането,
ако физическото лице, изразяващо волята му – органен
представител, знае за него. В случая
представляващият дружеството длъжник – А.Т., в
качеството си на управител на дружеството, е сключил договорите за заем, в това
си качеството е участвал и в исковото производство по т.д. №158/2014г., при
което няма как да се изключи „знанието“ на длъжника за наличието на
действително вземане у кредитора. В този смисъл неоснователни, а и неотносими са доводите на жалбоподателя, че участвайки като
представител на дружеството – длъжник и прехвърлител
по сделката, А.Т. е действал в изпълнение на решение на общото събрание, както
и това – дали другият съдружник е знаел за образуваното исково производство.
Когато увреждащата сделка е възмездна,
кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което
длъжникът е договарял, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл.135 ал.2 от ЗЗД. Оборимата
презумпция за знание на увреждането, установена с чл.135 ал.2 от ЗЗД, намира
приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители
са от кръга на лицата по чл.135 ал.2 от ЗЗД. А при съвпадение на физическото
лице - представляващ дружеството – длъжник и прехвърлител
и физическото лице – приобретател по сделката, няма
как да не намери приложение презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД за обявяване относителна
недействителност на оспорената разпоредителна сделка. Като е стигнал до същите
изводи, окръжният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва
да заплати на ответник – жалбата - „У.И К.“ ЕООД направените разноски във въззивното производство, които, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, са 4 680лв. – уговорено и изплатено
адвокатско възнаграждение с представени доказателства за изплащането му.
Водим от изложеното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №369/19.07.2019г., постановено
по търг.д. №76/2018г. по описа на окръжен съд С.З..
ОСЪЖДА „А.” ООД с ЕИК *** да
заплати на „У.И К.“ ЕООД, с ЕИК *** направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 4 680лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: