На основание § 2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ С решение № 32 от 26.06.2008 г., постановено по гр.д. № 173 /2007 г., Ардинският районен съд е отхвърлил като недопустима, предявената от Мюмюн Рамадан Хасан от с. Сухово,общ. Ардино,Ахмед Рамаданов Ахмедов от с. Сухово,общ. Ардино, и Зейнеб Рамаданова Ахмедова от с. Чилик,общ Кърджали, искова претенция с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК, против ОБЩИНА АРДИНО и ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ и ГОРИ” , гр. АРДИНО,с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА АРДИНО,правото им на собственост върху имот с кад. № 286, с площ 1 .000 дка, находящ се в землището на с. Сухово,общ. Ардино,в местността “Ялчъ башъ” ,ЕКНМ 70319,при граници : изток – имот с кад. № 287, юг- имот с кад. № 236, запад – имот с кад. № 285 и север – имот с кад . № 426. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението ищец Мюмюн Рамадан Хасан,въззивна жалба . В същата се твърди,че първоинстанционното решение е неправилно,постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбодателят твърди се ,че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установявало,че наследодателят му е бил собственик на спорната земя. Твърди се ,че Поземлена комисия - гр. Ардино, неправилно, явно поради допусната грешка, на него и на останалите наследници им е възстановила друг имот с площ 0,267 дка, отстоящ на 60 метра от техния имот, който бил с площ 1000,00 дка и с кад. № 286 по картата на възстановената собственост за землището на с. Сухово, община Ардино. Жалбодателят твърди също,че безспорно било и обстоятелството , че бил пропуснал срока за обжалване на решението на поземлената комисия, а също и факта, че не можел да търси правата си срещу Община Ардино на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,затова и предявения от него иск бил с правно основание чл.97, ал. 1 от ГПК /отм. / . С този иск той целял да защити собствеността си върху процесния имот. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, постановено по гр. дело № 173/2007 год. по описа на Районен съд,гр. Ардино,като незаконосъобразно, и да постанови ново решение, с което да приемете за установено по отношение на ответниците, че жалбодателят заедно с останалите наследници на баща му са собственици на процесният имот. Претендира разноски. В съдебно заседание,жалбодателят лично, и чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Общинска служба “Земеделие и гори” ,гр. Ардино,редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по същата. В съдебно заседание, и ответникът по жалбата,Община Ардино,редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по същата. Окръжният съд,при извършената проверка на обжалваното решение, при и по повод изложените в жалбата съображения, констатира следното : Пред първоинстанционния,Ардинския районен съд е предявен иск , който ищците са квалифицирали като такъв с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ,във вр. с чл.97 от ГПК /отм./ . Първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск ,който е квалифицирал като такъв с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, като го е отхвърлил по отношение на първия ответник като недопустим ,а по отношение на втория ответник като неоснователен и недоказан. По повод депозирана въззивна жалба , Кърджалийският окръжен съд, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба е приел, че решаващият съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ,а не по предявения такъв по чл. 97 от ГПК /отм./, и е обезсилил постановеното първоинстанционно решение, като е върнал делото за произнасяне по предявения иск. При новото гледане на делото ,след оставяне без движение на исковата молба,ищците поправят допуснатите в същата нередовности като твърдят,че неправилно с решение № 450/27.06.1994 г. на Поземлена комисия,гр. Ардино,им е възстановен имот с кад. № 283 с площ 0.267 дка,находящ се в местността “Ялчъ башъ” в землището на с. Сухово ,вместо претендирания от тях собствен имот с кад. № 286 в същото землище. Ищците твърдят също,че след като констатирали така допуснатата от Поземлена комисия,гр. Ардино , грешка,те по реда на ЗСПЗЗ направили искане вече до Общинска служба “ЗГ”,гр. Ардино, да им бъде възстановена собствеността върху претендирания имот с кад. № 286 ,Ûато общинската служба им отказала с довода,че имотът е възстановен на друго лице. Поради това ищците с този си иск целят да бъде установено по отношение на ответниците , че те са собственици на част от имот с кад.№ 286, с площ от 1000 кв.м.,находяща се в местността “Ялчъ башъ”, в землището на с. Сухово. Решаващият съд при така изложените обстоятелства е приел ,че е сезиран с иск по чл.97 от ГПК /отм./ В този смисъл е приел,че този иск установителен по своя характер ,се явява недопустим,тъй като отсъства за ищците правен интерес от воденето му. След катоправилно е формирал този свой извод ,решаващият съд обаче неправилно е отхвърлил предявения иск,като недопустим. Настоящата инстанция споделя формулираният от първоинстанционният съд, правен извод, че предявеният иск с правно основание чл.97 от ГПК /отм./ ,установителен по своя характер,предявен против ОС “ЗГ” , гр. Ардино и Община Ардино ,поради отсъствие на абсолютната положителна процесуална предпоставка-правния интерес от неговото завеждане , е недопустим. Ив това е така ,защото първо в исковата претенция изобщо не се твърди от ищците,че те се намират във владение на спорния имот с кад. № 286 ,находящ се в землището на с. Сухово,и че вторият ответник – Община Ардино,като собственик на имота им им оспорва по някакъв начин претендираното от тях право на собственост. Още по-малко това се твърди за първия ответник – ОС “ЗГ” ,гр. Ардино. Напротив по делото ищците твърдят,че неправилно ПК,гр. Ардино,с надлежно необжалвано ,влязло в сила решение, им е върнала собственост върху имот с кад. № 283, както и че също неправилно ОС “ЗГ” , гр. Ардино, им е отказала възстановяване право на собственост върху притежавания от техния баща- наследодател, право на собственост върху имот с кад. № 286 в землището на с. Сухово, и по точно върху част от този имот в размер на 1 000 кв.м. В този аспект следва да бъде посочено,че направеният от ОС “ ЗГ” ,гр. Ардино, отказ не може да бъде игнориран по реда на иск по чл. 97 от ГПК /отм./ , тъй като този отказ като индивидуален административен акт, който не е обжалван пред съответния районен съд, е влязъл в сила. Първоинстанционният ардински районен съд не е компетентен да разгледа в исково производство този отказ, макар и под формата на установителен иск. Съдът е следвало вместо да отхвърля иска като недопустим ,да го остави без разглеждане, като прекрати производството пред себе си като недопустимо. Като не е направил това ,решаващият съд е постановил едно порочно решение,което в настоящото въззивно производство следва да бъде обезсилено и производството прекратено. И при настоящия изход на делото,при отсъствие на изрично искане от страна на ответниците по жалбата,за заплащане на направени от тях по делото разноски,съдът не следва да се произнася по дължимостта на такива. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.1 от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 32 от 26.06.2008 г., постановено по гр.д. № 173/2007 година по описа на Ардинския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |