№ /23.01.2018 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3183 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, 1, вр. чл. 3, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Ищецът Я.И.Я. *** твърди, че за периода 08.08.2007 – 05.09.2007
година; 17.10.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 – 04.04.2014 година бил
задържан в Следствения арест в гр. Варна по мярка „задържане под стража“,
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна и Затворническо
общежитие Разделна. Твърди, че условията при които изтърпявал наложената мярка
и наказанието били нехуманни. Твърди, че за периода 08.08.2007 – 05.09.2007
година бил настанен в Следствен арест гр. Варна с още две задържани лица в
помещение с площ от 6 кв.м., без приток на естествена светлина и проветрение, с
тоалетна в помещението, която не била отделена от останалата част, поради което
главата на един от задържаните била в непосредствена близост до нея. Твърди, че
за периода на престоя си в Следствения арест гр. Варна не бил извеждан, в
резултат на което нямал възможност за физическа активност. Твърди, че за
периода 17.10.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 – 04.04.2014 година
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна и Затворническо
общежитие Разделна. Твърди, че в Затвора Варна бил настанен в помещение с площ
от 12 кв.м., в което били настанени още 8 бр. лишени от свобода лица, като част
от лишените от свобода били наркозависими, които изпадали в абстинентни
състояния. Твърди, че в помещението нямало санитарен възел, като за периода от
денонощието 21,30 – 06,00 часа
лишените от свобода били лишени от възможност да ползват санитарния възел на
етажа и задоволявали естествените си нужди в кофа, което предизвиквало
нетърпима миризма. Общият санитарен възел на етажа бил без прегради и в лошо
състояние. Твърди, че естествената светлина в спалното помещение била ограничена,
нямало вентилация. Не било осигурено отопление и охлаждане в помещението.
Помещението било влажно и мухлясало с олющена мазилка. Хигиенните условия били
изключително лоши, в резултат на което в помещението имало дървеници и
хлебарки. Твърди, че леглата били на три етажа, като третото легло било на 40
см. от тавана на помещението. Твърди, че не е получил чаршафи и одеяла. Твърди,
че при престоя си и в Следствения арест, в Затвора гр. Варна и Затворническото
общежитие Разделна получавал всеки месец само по един сапун, с който поддържал
личната си хигиена и хигиената на дрехите си. Твърди, че посещавал баня веднъж
седмично, като топлата вода предварително трябвало да се загрее, а къпането се
осъществявало чрез поливане. Твърди, че така описаните условия са напълно
неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. Твърди, че
храната, която получавал била в недостатъчно количество и с лошо качество.
Хигиената в столовата била лоша. Твърди, че свижданията се осъществявали в
помещения, в които нямал възможност за физически контакт с посетителя си.
Ползването на телефонни услуги било с карти, като цената значително надвишавала
обичайната цена за телефонен разговор. Твърди, че в резултат на бездействието
на отговорните държавни органи да осигурят и поддържат нормални битови условия
/достатъчно място за всеки задържан, естествена светлина, течаща вода и достъп
до тоалет, достъп на свеж въздух в помещението и на открито, добри хигиенни
условия в помещенията, препарати за лична хигиена, спални аксесоари, качествена
храна, нормални условия за личен контакт при свиждане и контакти извън местата
за лишаване от свобода чрез провеждане на телефонни разговори/ претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страдания и негативни емоции.
Претендира осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва
18 000 лева в резултат на поставянето му при неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложената му мярка „задържане под стража“ и наказание „лишаване
от свобода“ – недостатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветрение,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
човешко общуване, както и сумата от 2 000 лева в резултат на недохранването
му и изхранването му с некачествена храна и при нехигиенични и опасни за
здравето условия. Претендира законната лихва върху сумата от предявяване на
иска – 23.02.2016 година до окончателното изплащане, както и направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
С определение от 01.12.2017 година, на основание чл. 215 от ГПК,
вр. чл. 144 от ГПК, като ответник е конституиран министърът на правосъдието гр.
София.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да го уважи,
като основателен.
Ответникът – министърът на правосъдието, редовно призован /с
връчване на препис от исковата молба/, не изпраща представител. В писмено
становище от 09.01.2018 година излага подробните си съображения за
неоснователност на иска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненската окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на предявения иск по отношение неосигуряване на
достъп до тоалет на ищеца, но в размер не по-голям от 1 000 - 2 000
лева. В останалата част изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а се и установява от представеното
удостоверение № 260/02.10.2015 година, изходящо от началника на Затвора Варна
/л. 12-13/ и справка от началника на Затвора Варна от 04.05.2016 година /л.
98-101/, че ищецът бил задържан на 08.08.2007 година по Европейска заповед за
задържане и приведен в Затвора Варна. На 05.09.2007 година ищецът бил предаден
на австрийските съдебни власти. На 17.10.2008 година, в изпълнение на наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по Досъдебно производство /ДП/ №
364/2007 година по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОД на МВР/ гр. Варна, ищецът бил задържан в Областна служба „Изпълнение
на наказанията“ гр. Варна, Сектор „Арести“ /Ареста Варна/. На 18.11.2008 година
ищецът бил преведен в Затвора Варна за изпълнение по същата мярка и освободен
на 14.05.2010 година. На 19.06.2013 година ищецът постъпил в Затвора Варна за
изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 680/2010
година. На 03.07.2013 година бил преразпределен в Затворническо общежитие
Разделна, където бил приведен на 08.07.2013 година. Ищецът бил освободен на
04.04.2014 година.
Видно от справката, при престоя си в Затвора Варна, първоначално
ищецът бил настанен в Приемно отделение, а от 03.12.2008 година – в 6-та група,
от 17.09.2009 година – в 1-ва група. От 19.06.2013 година пребивавал в спално
помещение № 33, във втори коридор, с площ от 14 кв.м., предназначено за трима
души. Посочено е, че в коридора имало изграден общ санитарен възел и чешма с
течаща студена вода. През деня достъпът бил свободен, като след заключване на
килиите, при нужда, след сигнализиране на дежурния полицай, килията се
отключвала и се осигурявал достъп до тоалет. Настанените лица се къпели по
график най-малко два пъти седмично. Спалното бельо и дрехите за лишените от
свобода, при тяхно желание, се перяли в затворническата пералня. Помещенията се
отоплявали с централно парно отопление. Посочено е, че вентилацията е
естествена. Помещението било оборудвано с шкафове и вишки /легла/. Посочено е, че
за периода 08.07.2013 до 30.04.2014 година ищецът пребивавал в Затворническо
общежитие Разделна, като първоначално бил настанен в 15-то спално помещение с
площ от 56 кв.м. с 8 лишени от свобода, а впоследствие преместен в 21-во спално
с площ от 18 кв.м. с трима лишени от свобода, като санитарните възли били в
коридора с денонощен достъп. Посочено е, че хигиената била приоритет на
самодеен колектив, който съблюдавал и контролирал съвместно с медицински
специалист почистването на спалните помещения хигиенизирането на корпуса всяка
събота. Хигиенните материали се изписвали за коридора и се получавали от
коридорния отговорник, предоставяли се хигиенни дезинфекциращи препарати на
хигиениста, назначен към домакинския щат. Контрол за поддържане на хигиената се
извършвала и от представител на Медицинския център. В справката е посочено, че
всяко помещение било с прозорец, осветено с електрически лампи и централно
отопление.
Видно от Таблица № 1 /л.102/ главният директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ одобрил състава на дневната дажба и
полагаемите хранителни продукти за един лишен от свобода /възрастен/. Справката
е съгласувана с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Видно
от Надбавка „А“ /л.103/ на един лишен от свобода, който извършва труд със
средна степен интензивност се полагат допълнителни 517 калории. Представени са
менюта за 28.06.2013 година /л.104/, 26.02.2014 година /л.105/, 30.12.2013
година /л. 106/, седмични менюта за периода 18.12. – 24.12.2013 година /л.107/;
28.08. – 03.09.2013 година /л.108/24.08. – 02.09.2014 година /л.109/.
Представени са Графици за престой на открито и ползване на
лафка, одобрени от началника на Затвора Варна на 03.05.2012 година /л.110/,
11.11.2013 година /л.111/, 04.02.2014 година /л.112/, 05.01.2015 година /л.113/
от които е видно, че е престоят на открито и ползването на лафка е организирано
по часове е спални помещения.
Разпореден е редът и начина на топлоподаване /л.117/.
Представени са доказателства, че на 19.06.2013 година,
11.02.2014 година, 21.03.2014 година, 11.09.2014 година и 19.11.2014 година е
извършена дезинфекция в Затвора Варна и Затворническо общежитие Разделна
/л.118-122/.
Представени са заявки за храна от Затвора Варна и
Затворническото общежитие за периода 25.01. – 01.02.2010 година, 09.03. –
15.03.2009 година, 10.03.2012 година, 05.03.2013 година, 06.03.2013 година,
12.09.2014 година, 13.09.2014 година и 15.09.2014 година /л.123-128/.
От показанията на Н.Н.Б., се установява, че се запознал с ищеца при
престоя си в Затвора Варна и Затворническо общежитие Разделна. Свидетелят сочи,
че всички килии в Затвора Варна били по 12 кв.м. с настанени 11-12 човека в
тях. В спално помещение № 33 били настанени 8-9 души. През деня спалните
помещения били отключени и лишените от свобода имали достъп до санитарен възел
и тоалет, а от 21,30 часа до 06,00 часа спалните помещения били заключени и
задоволяването на естествените нужди се извършвало в помещението в кофа.
Прозорците били тесни и не осигурявали достатъчно въздух в помещенията, през
нощта било горещо. Осветлението било електрическо, до 22,30 часа - през
седмицата и до 23,30 – събота и неделя. Помещенията били занемарени, с циментов
под и лоша хигиена, имало хлебарки. В Затвора Варна тоалетните и мивките били
по две, а се използвали от 90 - 100 човека. Сочи, че канализацията била много
стара, в помещенията капела вода от тавана. Столовата се намирала в мазата.
Имало плъхове. Храната била недостатъчна. На работещите била предоставяна
допълнителна храна, но и тя била недостатъчна – 50 гр. маслини, 50 гр. колбас.
Сочи, че ако не си внася храна отвън не може да се нахрани. Посещенията се
извършвали в специални помещения, като контактът се осъществявал по телефон
през стъклена преграда. Сочи, че лишените от свобода, при влизането си в
затвора, получавали дюшек и възглавница. Понякога получавали и сапун, но
перилни препарати - никога. Хигиената в спалните помещения била задължение на
лишените от свобода. Свидетелят сочи, че бил и в ареста гр. Варна, като сочи,
че там условията са по-лоши, т.к. в помещенията нямало слънчева светлина, в
спалните помещения били настанени, в някои случаи, и по осем човека, не ги
извеждали на разходка. Сочи, че ищецът не могъл да свикне с тежките условия и
това не му се отразявало добре, чувствал се зле.
Видно от Удостоверение № 505/30.05.2016 година на началника на
Затвора Варна Н.Б. бил в следствения арест на гр. Варна през
2011 година; в Затвора Варна от 11.11.2011 година и от 18.10.2013 година – в
Затворническо общежитие Разделна.
Въз основа на така коментираните доказателства и доказателствени
средства съдът приема, че за периода 08.08. – 05.09.2007 година и от 19.06.2013
до 07.07.2013 година ищецът пребивавал в Затвора Варна, първоначално в Приемно
отделение, от 03.12.2008 – 6-то група и от 17.06.2009 година – 1-ва група. За
периода 19.06.2013 до 07.07.2013 година бил настанен в спално помещение № 33, с
площ от 14 кв.м.. В помещенията няма самостоятелни санирани възли и течаща
вода, като през деня лишените от свобода имат неограничен достъп до тоалетна,
като след 21,30 часа до 06,00 часа ищецът е задоволявал естествените си нужди в
спалното помещение в кофа. В помещенията няма вентилация, в резултат на което
през летните месеци било горещо. Помещението било занемарено, поради неизвършване
на ремонт.
За периода 17.10.2008 – 17.11.2008 година ищецът бил задържан в
Областна служба „Изпълнение на наказанията“, Сектор „Арести“. В помещенията на
Следствения арест гр. Варна нямало естествена светлина, тоалетната била в
помещението, както и че задържаните не били извеждани за разходки.
Съдът кредитира показанията на св. Бояджиев досежно горните
установености. Макар и недостатъчно конкретни съдът ги приема за обективни. За
периода 25.08.2011 – 10.11.2011 година Бояджиев бил задържан в Областна служба
„Изпълнение на наказанията“, Сектор „Арести“ гр. Варна, а за периода 11.11.2011
– 17.10.2013 година свидетелят бил в Затвора Варна и има преки и непосредствени
впечатления за състоянието на помещенията, банята, тоалетната, достъпът на
светлина и вентилация, организацията за ползване на санитарен възел.
Съобразно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНС Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Разпоредбата на § 49 от Допълнителните
разпоредби постановява, че подадените до влизането в сила на този закон искове
за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане
в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284,
ал. 1. Искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането
или по настоящия адрес на увредения срещу органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите, арг. чл. 285, ал. 2 от ЗИНС.
Твърденията
са за бездействие на министъра на правосъдието да осигури нормални условия в
Ареста Варна, Затвора Варна и Затворническо общежитие Разделна.
Съобразно разпоредбата на чл. 6 от Правилника за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията (Обн., ДВ, бр. 30 от
15.04.1969 година, отменен ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 година), Министерството на
правосъдието осъществява ръководството на местата за лишаване от свобода чрез
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Министърът на
правосъдието осъществява дейност по ръководство и контрол на местата за
лишаване от свобода и контролира режима в тях, осъществява дейност по
ръководство и контрол на следствените арести и контролира режима в тях, създава
и преобразува местата за лишаване от свобода - затвори, поправителни домове,
затворнически общежития и следствени арести, арг. чл. 5, т. 16, 17 и 18 от
Устройствения правилник на Министерството на
правосъдието (Приет с ПМС № 192 от 22.08.2002 година, обн., ДВ, бр. 83 от
30.08.2002 година, отм., бр. 34 от 1.04.2008 година) и чл. 5, т. 18 и 19 от
Устройствения правилник (Приет с ПМС № 215 от
23.09.2013 г., обн., ДВ, бр. 84 от 27.09.2013 г., в сила от 1.10.2013 г., отм.,
бр. 16 от 27.02.2015 г.).
Съгласно
изричната норма на чл. 10, ал. 2, т. 12 от ЗИНЗС министърът на
правосъдието, в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната
власт със специална компетентност (чл.
25, ал. 1 от Закона за администрацията /ЗА/), отговаря за управлението на
предоставените държавни имоти на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
на териториалните й служби.
Не е спорно
по делото обстоятелството, че сградите на Следствения арест, Затвора Варна и
Затворническото общежитие в Разделна са публична държавна собственост, предвид
на което управлението им е от компетентността на министъра на правосъдието,
който единствен има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, вр.
§ 5, т. 42 – 44 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. При условие, че
сградите са държавна собственост, строителството, ремонтът и преустройството им
за осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наложените наказания са в
пределите на компетентност на министъра на правосъдието, който упражнява
правото на управление на имотите.
Безспорно
установено е, че помещение № 33 в Затвора Варна е с площ от 14 кв.м. и в него
били настанени повече от 3 лица. Международният стандарт за необходимата
жилищна площ е 6 кв.м.. Този стандарт не е намерил отражение в българското
законодателство /с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, в сила от 2019 год.,
стандартът, който ще бъде установен е 4 кв.м. на човек/, но съдът намира го
приема за житейски приемлив и обоснован.
От
показанията на св. Бояджиев се установява, че всички спални помещения в
Следствения арест са малки и без приток на естествена светлина, както и че
помещенията не са ремонтирани. Установява се, че помещенията в Затвора Варна са
по 12 кв.м., в които обичайно са настанени 8-9 лица.
В този смисъл
министърът на правосъдието, в качеството си на орган по смисъла на чл. 285, ал.
2, вр. чл. 6 от ППЗИН /отм./ и чл. 10, ал. 1, т. 12 от ЗИНЗС носи отговорност
за причинените вреди от бездействието си. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
изтърпяването на наказанието не може да има за цел причиняване на физическо
страдание или унижаване на човешкото страдание на осъдените. Нормата отразява
принципно положение, свързано с принципа на законност и правов ред в Република
България, не вменява конкретно и формално посочено задължение. Въпреки това
като всеки принцип, установен в правото и този е установен с норма, която има
материалноправен характер и нарушението й дава отражение в личната или
имуществената сфера на гражданите. В случая отговорността на държавата следва
да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на компетентния
орган за неспазване на изискванията на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, което бездействие
е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност,
защитена с нормата на чл. 3 от
ЕКПЧОС.
В Затвора
Варна не било осигурено ползването на тоалетна за периода 21,30 – 06,00 часа.
Ищецът бил поставен в неприемливото положение да задоволява естествените си
нужди в кофа и да възприема същото от другите лишени от свобода. Следва да се
отбележи, че въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и
удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение,
като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е
разглеждан в много от делата, образувани пред Европейския съд по правата на
човека. В редица от тях, като напр. по делото Й. срещу България - Решение от
02.02.2006 год., делото Ш.
срещу България - решение от 10.01.2012 год. констатацията за условията в
затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание
/КПИ/. В своята практика ЕСПЧ установява и прилага по конкретните дела общи
принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧОС. Според установените от ЕСПЧ стандарти чл. 3 от Конвенцията
прокламира една от основните ценности на демократичното общество. Тя забранява
по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително третиране или
наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. Страданието
и унижението не следва да достигат отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране, или наказание.
Държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство така, че начинът и методът на
изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност,
която надминава неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането. В този
смисъл съдът намира, че като е бил поставен в условия да облекчава нуждите си в
спалното помещение и пред други лишени от свобода ищецът е преживял срам и
неудобство, които най-общо следва да се квалифицират като страдания.
Същевременно ставайки свидетел на осъществяването на физиологични нужди от
други лица по същия начин ищецът е преживял същите негативни емоции.
Отделно от
това съдът приема за доказани твърденията за лоши битови условия в помещенията
– липса на достатъчно светлина, вентилация, като и че помещенията не са били
добре поддържани, поради неизвършване на текущи ремонти.
По въпроса за
размера на обезщетението, съдът в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на осн. § 1 от Заключителните
разпоредби /ЗР/ на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за
вреди /ЗОДОВ/, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо
установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането – за периода
08.08.2007 – 05.09.2007 година, 17.10.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 –
07.07.2014 година. Съдът
оценява преживените от ищеца неудобства на 1
500 лева.
В молба от 04.04.2016 година Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, ответник към този момент е обективирал възражение за
погасяване на иска за периодите : 08.08.2007 – 05.09.2007 година и 17.10.2008 –
14.05.2010 година, поради изтичане на давност. Съгласно § 1 от ЗР
на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудови закони. След като в ЗОДОВ и ЗИНЗС (изкл. § 49 от ДР, в
който случаят не попада) не е предвиден специален срок за предявяване на исковете,
то следва да намери приложение общата погасителна давност, уредена в
разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД. Доколкото, обаче, с определение от 01.12.2017 година като
ответник е конституиран министърът на правосъдието, а той не е направил такова
възражение, съдът не го изследва.
Недоказани
останаха твърденията на ищеца, че в Следствения арест в гр. Варна тоалетната е
открита в помещението.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че помещенията, в
които бил настанен в Затворническо общежитие Разделна за периода 08.07.2013 –
04.04.2014 година били лоши, поради което иска за този период и на това
основание следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съдът намира,
че министърът на правосъдието не е отговорен за лошите хигиенни условия,
непредоставянето на одеала, чаршафи, сапун и перилни препарати, организацията
на свижданията и двигателната активност, осигуряването на качествена
здравословна и питателна храна, арг. чл. 10 от ЗИНЗС, поради което искът за
посочените по-горе периоди и на тези основания следва да се отхвърли, като
неоснователен.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на
правосъдието следва да бъде осъдено да заплати направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски в размер на 1,50
лева, съобразно уважената претенция, като съдът съобрази, че направените
дължими разноски възлизат общо на 20 лева, както следва : 10 лева - за
образуване на делото (ищецът неправилно е внесъл сумата от 20 лева), 5 лева –
за издаване на съдебно удостоверение и 5 лева – за обжалване пред Върховния
административен съд на Република България (ищецът неправилно е внесъл 10 лева),
на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС. Ищецът не е представил доказателства за
изплатено възнаграждение на процесуалния си представител, поради което разноски
не се присъждат на това основание.
Предвид горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Министърът на правосъдието гр. София ДА ЗАПЛАТИ НА Я.И.Я., ЕГН ********** ***
сумата от 1 500 лева (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, довело до
изтърпяване на мярка „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. Варна за
периода 17.10.2008 – 17.11.2008 година в неотремонтирано спално помещение, без
приток на естествена светлина и вентилация; и изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“ Затвора Варна за периода
08.08.2007 – 05.09.2007 година, 18.11.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 –
07.07.2013 година в неотремонтирани спални помещения, без санитарен възел,
течаща вода, без приток на естествена светлина и при липса на вентилация, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 20 000 лева, както следва : за
периода 17.10.2008 – 17.11.2008 година на основание изтърпяване на мярка
„Задържане под стража“ в Следствен арест гр. Варна в помещение с открит
санитарен възел; за периода 08.08.2007 – 05.09.2007 година, 17.10.2008 –
17.11.2008 година, 18.11.2008 – 14.05.2010 година и 19.06.2013 – 07.07.2013
година на основание изтърпяване на мярка „Задържане под стража“ и наказание
„Лишаване от свобода“ в Следствен арест гр. Варна и Затвора Варна при липса на
отопление и проветрение, липса на условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможности за човешко общуване, недохранване и изхранване с
некачествена храна и при негигиенични и опасни за здравето условия; както и за
периода 08.07.2013 – 04.04.2014 година на основание изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие Разделна при недостатъчно площ
в помещенията, липса на отопление и проветрение, липса на условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване,
недохранване и изхранване с некачествена храна и при негигиенични и опасни за
здравето условия.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието гр.
София, ул. „Славянска“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
Я.И.Я., ЕГН ********** *** сумата от 1,50
лева (един лев и петдесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :