Р Е Ш Е Н И Е № 4
гр.
Сливен 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 505/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.Х.Е. с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000763/28.09.2019 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „ПП“, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т. 1 от същия закон и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни ”.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, поради противоречие на възприетата в заповедта фактическа обстановка и приложената административнонаказателна разпоредба. Твърди се, че заповедта не е издадена в предвидената от закона форма.
В съдебно заседание оспорващият редовно призован не се явява.
Административният орган в съдебно заседание не се явява. В писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена на 18.11.2019 г., а жалбата е подадена чрез административния орган до Административен съд – Сливен на 20.11.2019 г..
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 28.09.2019 г. на оспорващия С.Х.Е. е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен Акт за установяване на административно нарушение бл.№ АА289048 от 28.09.2019 г., връчен му на същата дата, за това, че 28.09.2019 г. около 05.38 ч. в г. С. на б. „П. Х.“ до хр. М. М. в посока б. „И. ш.“, като водач на МПС – Форд Мустанг с рег. № ……………. управлява посоченото МПС, като при извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер-Алкотест“ 7510 с фабр. № АRDM-0203, апарата отчита 0,89 промила концентрация на алкохол в кръвта, чрез издишвания въздух. На същия е издаден талон за медицинско изследване № 0039063 г, като водачът не е дал кръвна проба за анализ. Не представя СУМПС и КТ към него.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.09.2019 г. от Началник група към ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 19-0804-000763. С нея на оспорващия е приложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че С.Х.Е. в качеството му на водач на МПС е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, с което е нарушил чл. 5, ал.3, т.1, пр. 1 от ЗДвП. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0039063 и не е дал кръвна проба.
С оспорената заповед е приложена ПАМ временно отнемане на СУМПС, на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР Сливен е делегирана компетентност на издаващият акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 5, ал. 3, т.1, пр.1 посочено е правно основание за издаване на заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се наложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1, пр.1 ЗДвП, а именно управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Затова описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Ето защо направените възражения за липса на мотиви – липса на фактически и правни основания при издаване на оспорения акт се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДП, за управление на МПС с концентрация на алкохол, както и при отказ да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В процесния случай от доказателствата по делото – административната преписка е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,89 промила. Не е дал и кръвна проба.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х.Е. с адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000763/28.09.2019 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „ПП“, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни ”, като неоснователна.
Решението е окончателно.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: