№ 550
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20211110133295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
На 19.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.-М.С. К. да заплати в полза на
заявителя „Банка ДСК“ АД посочените в заповедта суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.11.2017г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение към него от
23.10.2018
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като в същия срок
е подадена и частна жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждането, с което е допуснато
незабавно изпълнение, в която е обективирано искане за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20219200400589 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 по описа на
КЧСИ, образувано въз основа на издадените по настоящото дело заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Искането в последния смисъл е обосновано с доводи за нередовност на документа по
чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, както и с твърдения за
неравноправност на клаузите, предвиждащи дължимост на възнаградителна лихва,
неустойка за забава и неустойка за непредоставено обезпечение.
Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, но по същество е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК спиране на принудително изпълнение, предприето въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва при представено от длъжника
обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или по преценка на съда – ако е подкрепено с
убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или размерът на вземането по
договор, сключен с потребител, е изчислен неправилно.
В случая длъжникът е упражнил надлежно предоставената му с нормата на чл. 420
ГПК процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението при
условията на ал. 2- предвид заявеното оспорване на вземанията по нея.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява наличие на която и да
е от предпоставките на чл. 420 ГПК- по ал. 1 или по ал. 2, за спиране на изпълнението.
Не са налице предпоставки за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 1
ГПК, доколкото длъжникът не изразява готовност да представи обезпечение пред съд, а
1
напротив- изрично оспорва необходимостта от представяне на такова с оглед последващите
си възражения за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават част от
процесните вземания.
Същевременно към частната жалба, съдържаща искането за спиране, не са представени
каквито и да е доказателства, различни от приложените по делото и вече преценени от съда
при издаване на заповедта, които да съдържат индиции за недължимост на вземанията, за
наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит или за неправилно
изчислен размер на задълженията на потребителя, като изводи в посочения смисъл не биха
могли да бъдат формирани и въз основа на вече приложените по делото книжа, в т. ч. самия
договор за кредит и общите условия и допълнителното споразумение към него. Това е така,
тъй като сами по себе си клаузи, предвиждащи дължимост на възнаградителна лихва, както
и на неустойка за забава, не биха могли да бъдат преценявани като неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗЗП единствено заради включването им в договорното съдържание,
доколкото дължимостта на възнаграждение за ползването на паричния ресурс е част от
същественото съдържание на договора за банков кредит- арг. от нормата на чл. 430, ал. 2 ТЗ,
което обосновава икономическия интерес на заемодателя да встъпи в правоотношението, а
уговарянето на т. нар. наказателна лихва, т. е. неустойка за забава, намира своята житейска,
финансова и правна обоснованост в невъзможността на кредитора през определен период
след настъпване на падежа на част или на цялата заета сума да ползва същата въпреки
задължението на заемополучателя да я върне в срок.
Същевременно, в частната жалба не са наведени каквито и да е възражения срещу
начина на формиране на коментираните вземания или твърдения за уговорено недопустимо
изменение на лихвения процент, а още по- малко за упражняване от страна на заемодателя
на уговорена възможност за изменение на лихвения процент в ущърб на кредитополучателя,
като и сам заявителят в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК не е излагал твърдения за настъпили промени в приложимите
лихвени проценти, които да обосновават размера на процесните задължения.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че правата на длъжника, евентуално
накърнени в резултат на действия на заемодателя, основани на нищожни договорни клаузи,
съвсем успешно могат да бъдат защитени в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, в
това число и чрез предявяване на насрещни искове, или пък в отделно исково производство,
в рамките на което длъжникът в качеството си на ищец би могъл да претендира и налагане
на обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнителното производство.
Противно на поддържаното в искането за спиране, в случая със заповедта за
изпълнение не е присъдена сума, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение
от длъжника, поради което доводите в насока неравноправността на клауза, въвеждаща
задължение за заплащането й, в случая са без правно значение и не биха могли да обосноват
основателност на искането за спиране на изпълнението.
За прецизност следва да се изясни, че възраженията на длъжника срещу редовността на
документа по чл. 417 ГПК не биха могли да бъдат обсъждани от настоящата инстанция в
производството по чл. 420 ГПК, доколкото редовността на извлечението и обстоятелството
дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане са били предмет на преценка
от заповедния съд при издаване на заповедта, а изводите на последния по този въпрос биха
могли да бъдат ревизирани единствено от въззивната инстанция при упражнено от длъжника
право на жалба по чл. 419 ГПК, каквато в случая, както бе изяснено, е подадена, доколкото е
недопустимо извършването на повторна преценка за коментираните обстоятелства в
рамките на производството по чл. 420 ГПК. А същевременно, както бе посочено, в случая
длъжниците не са представили каквито и да е писмени доказателства, които да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение.
2
По тези съображения искането на длъжника А.-М.С. К. за спиране на изпълнението
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника А.-М.С. К. за спиране на
изпълнението на издадената на 19.10.2021 г. заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 33295/2021г. по описа
на СРС, 54 състав, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20219200400589
по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920 по описа на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на длъжника – арг. чл. 420, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3