Решение по дело №19188/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1664
Дата: 22 април 2014 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20135330119188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Д О П Ъ Л Н И ТЕ Л Н О        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       1664             /22.04.2014 година                        град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                      І брачен  състав

 

На   22.04.2014 година

 

В закрито  заседание в следния състав:

 

Председател:  ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

брачно  дело номер 19188 по описа за 2013 година

намери за установено следното:

 

          Производство пред първата инстанция е по чл.250 от ГПК

Образувано е по повод искане на а. М. А.-п. на ищеца по делото, за допълване на постановеното по делото Съдебно Решение № 1031 от 11.03.2014 година поради липса на произнасяне в диспозитива на решението относно искането на ищеца за  присъждане на разноските по делото.

П. на ответника не е депозирал отговор на молбата.

След запознаване с материалите по делото, съдът установи следното:

С  Решение № 1031 от 11.03.2014г.  Съдът е уважил предявените от ищеца искове по чл.127а вр. чл.76 ЗБЛД и е осъдил ответника  да заплати държавна такса в размер на 50лв. Същевременно съдът в мотивите си и в диспозитива е пропуснал да се произнесе по заявената претенция за присъждане на направените от ищцата разноски.

         Съдът като разгледа молбата, намери същата за основателна. Производството по реда на чл.250 от ГПК  за допълване на решение не започва служебно, а по инициатива на някоя от страните по делото. Молителят, в случая, ищцата има правен интерес от развитието на това производство. Действително съдът е пропуснал да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в диспозитива на постановеното решение. Непроизнасянето по това искане в диспозитива, обаче, води до непълнота на решението – липсва посочване на волята на Съда относно този обективно съединен иск. Тази непълнота следва да бъде отстранена от същия Съд по реда на чл. 250, ал.1 от ГПК.

         Съдът намира, че направеното искане е основателно, тъй като от една страна предявеният иск е уважен изцяло, а от друга, видно от доказателствата по делото ищцата е  направила разноски в размер на общо 230лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да й заплати посочената сума.

          Молбата е допустима, тъй като Решението е непълно, искането изхожда от легитимирано лице и е предявено в законния  срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

По изложените съображения Съдът

        

                                                        Р    Е    Ш    И   :

          

          ОСЪЖДА И.Б.Б. ЕГН ********** да заплати на А.А.И. ЕГН ********** сумата от 230лв. /двеста и тридесет лева/ - разноски по делото.         

          Настоящото решение да се счита неразделна част от Решение № 1031 от 11.03.2014г., постановено по гр. д. № 19188/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Спасова

 

 

 

 

         Вярно с оригинала.

С.А.