Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.Добрич 07.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети
състав
в публично съдебно заседание на 24.11.2016г, в състав:
Съдия: Веселин Иванов Николов,
при участието на
съдебен секретар : С.Д. ,
разгледа н.а.х.д.№ 287 по описа на ДРС за 2016г.
Производството е образувано по жалба на В.А.В., ЕГН: **********, в качеството на управител на „ *** „ ООД гр. Б.. срещу наказателно постановление № 08-0803018/248
от 29.12.2015 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич .
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на
1500/ хиляда и петстотин / лева.
По същество жалбоподателят оспорва
НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание ,а се представлява
от адвокат Е.Е. от ДАК .
Въззиваемата страна се представлява от ст. юрисконсулт
П. оспорва депозираната жалба и
изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при
което констатира следното:
На
28.10.2015г. около 17.00ч., св. А., В. и И. – инспектори в Д „ ИТ „ гр. Добрич
извършили проверка в обект - сечище, находящо се в отдел 248Д на горския масив
на с. Б., общ. Д. във връзка с възникнал инцидент с Й.Д.Г. на същия ден около
13.30ч. В хода на проверката установили, че разрешение да извършва дейност по
изсичане на дървен материал има ООД „***" с ЕИК ***, като дружеството било
и работодател на пострадалия работник.На 14.12.2015г. св. А., в присъствието на
представляващ наказаното лице и св. В., и И. образувал процесното
административно наказателно производство, след като установил от представените
му документи, че „****" ООД в качеството си на работодател е допуснало на
работа на 28.10.2015г. като резач лицето Ц* А. И. с ЕГН ********** преди да му
е предоставило копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от
ТД на НАП срещу подпис в издадената справка. На база така
описаната фактическа обстановка бил съставен
АУАН № 08-0803018 от 14.12.2015 год. и в последствие било издадено НП № 08-0803018/248 от 29.12.2015 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- Т.Н.А. и св. Г. В. В. ,Е. К. И. ,Ц. А. И. ,Я. А. И. и
И.А. Р. и
приложените писмените доказателства-данните,
обективирани в протокол изх.№ПР047967/03.12.2015 г. от извършена проверка,
призовка от 28.10.2015 г., акт за спиране от 29.10.2015 г., книга за начален и
периодичен инструктаж, трудов договор №75 /27.10.2015 г., договор №ДД-14/18.06.2015
г., писмено сведение от 29.10.2015 г., доклад изх.№док005285 от 29.10.2015 г. и
справка №08388153032415/28.10.2015 г. от 15:18:25 часа на ТД на НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 ал.3
от Кодекса на труда.
Наведените в жалбата и в съдебно заседание основания
за отмяна на атакуваното НП не кореспондират с установената в настоящото
производство фактическа обстановка както следва:
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ
императивно регламентира задължението на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В процесния случай по безспорен
начин се установи от кредитираните показания на свидетели, а и от писмените
доказателства: ТД, справка от ТД на НАП, видно от която на 28.10.2015г., в
15:18:25 часа е било регистрирано уведомлението на Ц. И. в ТД на НАП, т.е.
същият на 28.10.2015г. е бил допуснат на работа от жалбоподателя без трудовият
му договор да е бил регистриран в НАП и да му е връчен срещу подпис в справката
на НАП, копие от уведомлението за сключения договор. Видно е от приложените по
делото писмени доказателства, че Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ не е било
връчено на Ц. И. в към часа на злополуката, настъпила в обект
- сечище, находящо се в отдел 248Д на горския масив на с. Б..
Не се спори между страните, че
наказаното лице е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.
Що се отнася до санкционирането
на нарушителя за извършване на процесното нарушение, настоящият състав не
споделя становището в жалбата, че е приложима разпоредбата на чл. 415в от КТ,
съгласно която „ За нарушение,
което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
от 100 до 300 лв.”, тъй като ал. 2 на същия член
гласи, че : „ Не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.
1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. „Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия
казус, тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в
ал.2 от КТ.
Съдът
не кредитира показанията на св. Я. И. и Ц. И., тъй като противоречат на
цененото от съда писмено доказателство – Трудов договор № 000075/27.10.2015г.,
сключен на 27.10.2015г. между Ц.А. И. и „ ***„ ООД, видно от съдържанието, на
който работникът Ц. се е задължил да постъпи на работа на 27.10.2015г. / т.
VІІІ от договора / и се е подписал, че е постъпил на работа на същия ден –
27.10.2015г.
АУАН
е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса
на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в
него до доказване на противното.В настоящото съдебно производство нови
доказателства оборващи ангажираната административна отговорност не се
установиха.
Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като
специален изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН / Решение от 03.07.2014г. по
к.а.н.д. № 339/2014г. на ДАС /
Наложената от административнонаказващия
орган имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лв., поради което не подлежи на преразглеждане от съда. Съдът
намира, че така определеното от наказващия орган наказание се явява справедливо
и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани
така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-0803018/248 от 29.06.2015 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „
гр. Добрич, с което на„ ***„ ООД гр. Балчик с ЕИК ***
с управител В.А.В. за нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ, на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
на 1500/ хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Районен съдия: .