РЕШЕНИЕ
№ 16793
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110136417 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. Д. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка А. С. П., ЕГН ********** иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Д. Н.
С., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на
ненавършило пълнолетие дете, от 120,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба /23.02.2022 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва за забава на
основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № III – 80-407/11.12.2015 г., постановено по гр.д. № 53841/2014 г. по
описа на СРС, 80-ти състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв. С
решение № 440094 от 28.06.2018г. постановено по гр. д № 15952/2018г. по описа на СРС,
86- ти състав, влязло в сила на 18.09.2018 г., първоначално определената издръжка е била
изменена и ответника е бил осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на
150 лева. Претендира се така определената издръжка да бъде изменена като същата бъде
увеличена от 150 лева на 430 лева. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия
период от време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване.
Навеждат се и твърдения за разходи за обучение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията при твърдения, че ответника е заплащал редовно определената му до сега
издръжка както и други разходи във връзка с отглеждането и обучението на детето. Сочат се
1
недостатъчен размер на доходите на ответника за осигуряване на пълния размер на
претендираната издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Не е спорно по делото, че детето - А. Д. С., ЕГН **********, е непълнолетен към датата
на подаване на исковата молба, а и към датата на устните състезания, като негови родители
са А. С. П., ЕГН **********, и Д. Н. С., ЕГН **********. Следователно ответникът, като
баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му дава издръжка.
Съгласно решение № 440094 от 28.06.2018г. постановено по гр. д № 15952/2018г. по
описа на СРС, 86- ти състав /л. 14-15 от делото/, първоначално определената издръжка е
била изменена и ответника е бил осъден да заплаща издръжка на считано от 08.03.2018 г. в
размер на 150 лева. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали повече от
пет години, като към датата на устните състезания същият е на 14 години. Съдът намира, че
израстването на детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите
на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди,
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
2
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо.
По делото се установява, че за майката на ищеца в периода м.09.2021 г. – м. 08.2023 г. е
начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 780 лв. /л. 49-52 от делото/. По
отношение на ответника по делото се установява, че в периода м.09.2021 г. – м. 08.2023 г. му
е начислен средномесечен облагаем доход в размер на около 1580 лв. / л. 54 - 55 от делото/.
Данни за получавания от ответника доход в посочения по горе размер се подкрепят и от
представените по делото данъчни декларации от които се установява, че ответника се
осигурява към две дружества а именно „ТРАНС – ПРОГРЕС“ и „АДРИ АГРО“ ЕООД /л. 21
– 27, л-65-78 от делото/. От представения по делото договор за банков кредит се установява,
че ответникът е кредитополучател по договор за потребителски кредит, като крайна дата за
погасяване на същия съгласно договора е март месец 2024г. (л. 28 – л. 32 от делото).
Следва да се отбележи, че съдът не приема като довод на ответника обстоятелството, че
не може да заплаща на непълнолетното си дете претендирания размер издръжка поради
наличие на кредит. На последния е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да
се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на децата, както и
да осигурява условия на живот, необходими за развитието им. С други думи, наличието на
кредити към една или друга банкова институция, както и други задължения, не следва да
освобождават дължащия издръжка родител, още повече, когато той сам се е поставил в това
положение.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника и липсата на
алиментни негови задължения към друго лице, намира, че искът се явява основателен до
размер от 310,00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата
част – до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена. При определяне размера на
издръжката съдът взе предвид и обстоятелството, че ответната страна освен издръжка е
заплащала и разходи за обучение на детето.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесораната претенция
за законна лихва по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
3
По разноските:
И двете страни в производството са претендирали разноски, като предвид изхода на спора
такива им се следват. На ищецът се следват да бъдат присъдени разноски с оглед уважената
част от предявения иск, а на ответника с оглед отхвърлената част от иска на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Ищеца е претендирал заплащане на разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 890 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие /л. 3 от
делото/. А ответната страна е претендирала разноски в размер на 500лева за което е
представила списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие на л.84 от
делото. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК съдът по искане на насрещната страна може да намали адвокатското възнаграждение
ако същото се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В
случая съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
явява основателно, тъй като делото не се е усложнено от фактическа и правна страна, а
напротив производството е приключило с едно съдебно заседание не са събирани други
доказателства освен представените писмени такива от страните и служебно изисканите от
съда, поради което настоящия състав вземайки предвид минималните размера на
адвокатското възнаграждение за този вид дела съгласно Наредба № 1 от 2004г. намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 600 лева . Предвид
изложеното до тук ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 432,55 лева съобразно уважената част от иска, а ищеца да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 139,54 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 115,20 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Д. Н. С., ЕГН **********, определена по силата на решение № 440094 от
28.06.2018г. постановено по гр. д № 15952/2018г. по описа на СРС, 86- ти състав, влязло в
сила на 18.09.2018 г., в полза на А. Д. С., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка А. С. П., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Д. Н. С., ЕГН **********, да
заплаща на А. Д. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка А.
С. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 310,00 лв., считано от 30.06.2023 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
4
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 310,00 лв. до пълния предявен такъв от 430,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. С., ЕГН **********, да заплати на А. Д.
С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка А. С. П., ЕГН
********** сума в размер на 432,55 (четиристотин тридесет и два лева и петдесет и пет
стотинки) лева, представляваща разноски за един адвокат, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. С., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка А. С. П., ЕГН **********, да заплати на Д. Н. С., ЕГН
********** сума в размер на 139,54 (сто тридесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки) лева, представляваща разноски за един адвокат, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Н. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 115,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от дата на уведомяване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5