Р Е Ш Е Н И
Е
№ 938
гр.Пловдив, 17.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като
разгледа АНД № 1349/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Глас - Хим“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ /главен път I-8 Пловдив – Свиленград/, местност Скобелица, поземлен имот с
идентификатор ****, срещу наказателно постановление № 371553-F405251 от 02.11.2018
г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 74 ал.1
от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е наложено административно наказание –
имуществена санкция, в размер на 556,76 лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1
ЗСч.
В депозираната жалба се излага
съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН. Посочва се, че забавата в
депозирането на ГФО е поради обстоятелството, че управителят на дружеството –
жалбоподател е починал. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното
НП.
В проведеното открито съдебно
заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, за него се явява адв.
Д., с пълномощно по делото. По същество излага съображения, идентични с тези в
депозираната жалба. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, за нея се явява юрк. Ш., представя пълномощно. По
същество на спора взима становище, че от всички събрани по делото
доказателства, нарушението се явява безспорно установено. Посочва, че в
настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, доколкото самото
деяние е формално, като посочената причина за пропускане на срока се явява
неоснователна, доколкото отношенията с новия управител са били уредени към
месец март 2018 г. Поради изложеното моли да се потвърди НП и да се присъдят
разноски за представителство от юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.01.2018 г. управителят на
„Глас - Хим“ ЕООД починал. На 01.03.2018 г. той бил заменен от нов управител – Г.Н.
Н. – К..
На 07.08.2018 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „Глас - Хим“ ЕООД не е
подало ГФО за 2017 г. Подадената информация от централното управление на НАП
била препратена към ТД на НАП Пловдив. Свидетелят С.Я., заемаща длъжността „*****“
към ТД на НАП Пловдив, получила списък на фирми, които не са депозирали ГФО за
2017 г. до законоустановения срок – 02.07.2018 г. /доколкото 30.06.2018 г. и
01.07.2018 г. били почивни дни/. Било установено и че дружеството –
жалбоподател е осъществявало търговска дейност, тъй като подало в ТД на НАП
Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0583014/27.03.2018
г., към която имало приложен годишен отчет за дейността.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2017 г., свидетелката Я. изпратила Покана за съставяне на
АУАН до дружеството – жалбоподател по електронен път, като връчването било
извършено на 29.08.2018 г. в 16:14 часа.
На 31.08.2018 г. от жалбоподателя
било депозирано в Търговския регистър Заявление Г2 вх. № 20180831143355, към
което бил приложен ГФО за 2017 г.
На 07.09.2018 г. свидетелката Я.
съставила на дружеството - жалбоподател, АУАН № F405251/07.09.2018 г. в
присъствието на изрично упълномощено лице, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Я..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0583014/27.03.2018 г., извлечение
от електронен търговски регистър, препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение
за извършено връчване по електронен път и АУАН № F405251/07.09.2018 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗМФ-610/ 03.07.2018 г. на Министъра на финансите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Следва да се посочи и че
независимо, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена по електронен път,
което действие не съответства на разпоредбите на ЗАНН, то доколкото в указания
срок пред административнонаказващия орган се е явил упълномощен представител,
не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, органичаващо правото
на защита на жалбоподателя /така Решение
№ 719 от 28.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 440 / 2019 г. на Административен съд
– Пловдив/.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 ал. т.1 от ЗСч:
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗСч,
който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от
200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В настоящия случай по делото не
се спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства, се установява, че
дружеството не е спазило срока по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и
не е подало заявление за вписване ГФО за 2017 г. до 02.07.2018 г. /доколкото 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били почивни
дни/. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч задължение
в указания от закона срок е административно нарушение, за което правилно е
ангажирана отговорността на дружеството.
Правилно е определена санкцията
на дружеството, доколкото видно от част V, т.1.1 от
Годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0587686/29.03.2018 г., нетните му приходи възлизат на 556763,28
лева, респ. 0.1 на сто от същите определя имуществена санкция в размер на 556,76
лева, каквато е наложена в случая.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Възникналото
задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в законоустановения срок, а е
подадено почти два месеца след неговото изтичане. Обстоятелството, че
нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за
наличие на маловажност на процесния случай. Съдът намира, че и обстоятелството, че е починал управителят на дружеството
– жалбоподател, също не обуславя приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
На първо място следва да се посочи, че същият е починал 6 месеца преди да
изтече срокът за подаване на ГФО, като три месеца преди изтичането на срока е
вписан в търговския регистър нов управител на жалбоподателя, който е имал
обективната възможност да заяви за вписване ГФО за преходната година. Касае се
за един продължителен период от време по организиране дейността на дружеството,
който характеризира нарушението като други, извършени, от същия вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено дружеството - жалбоподател да е
извършило вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в законоустановения
размер.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно
на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на страната.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат
присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 371553-F405251 от 02.11.2018
г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Глас - Хим“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Цариградско шосе“ /главен път I-8 Пловдив – Свиленград/, местност Скобелица, поземлен имот с
идентификатор *****, на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/
му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на
556,76 лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА „Глас - Хим“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.