Р Е
Ш Е Н И Е
номер 88 05.10.2018 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тринадесети септември 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 167 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД срещу А.А.К.. Ищцовото
дружество твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ********** от
16.11.2016
г. с ответника А.А.К.. Твърди, с който предоставил в заем сумата от 500 лв. със
срок за връщане 9 месеца при месечна вноска от 65,51 лв. с падеж 15-то число на
месеца, при годишен процент на разходите от 49,87%, годишен лихвен процент от
41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение по договора в
размер на 589,59 лв. Твърди, че бил закупен допълнителен пакет
от услуги в размер на 465,66 лв., чиято вноска след разсрочване била 51,74 лв.
Твърди, че общото задължение било в размер н а1055,25 лв., при месечна вноска
от 117,25 лв. и дата на погасяване 15-то число от месеца. Твърди, че съгласно
подписана декларация от ответника към договора станали неразделна част общи
условия към договорите за кредит, както и стандартен европейски формуляр за
информацията по кредита, които им дават възможност да преценят техните
финансови възможности. Твърди, че на 17.11.2016 г. превел на
посочена от ответника банкова сметка ***, за което било съставено преводно
нареждане № 13094577 с референция от 17.11.2016 г. Твърди, че
съгласно чл.12.3 от общите условия при просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и се
обявява неговата предсрочна изискуемост. Твърди, че всички вземания по договора
станали изцяло предсрочно изискуеми на 21.03.2017 г., като на 22.03.2017 г.
било изпратено уведомително писмо на ответника, с което е информиран, че
договорът е прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Твърди,
че ответникът не е правил погашение по кредита. Твърди, че по ч.гр.д. №
861/2017 г. на РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираните суми, но ответникът не бил намерен за връчване на заповедта,
поради което предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се
установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.А.К., чрез особения
представител адв. К., в който взема становище за допустимост и частична
основателност на иска. Не оспорва получения кредит в размер на 500 лв. и размера на
възнаградителната лихва. Оспорва закупуването на допълнителния пакет от услуги
в размер на 465,66 лв., тъй като е прекомерен и почти еднакъв с размера
на кредита. Твърди, че уговорката за допълнителния пакет противоречи на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като цената била обща, а не ясно и точно определена за
всяка от предоставените пет услуги. Твърди, че клаузата за получаване на
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ е нищожна
клауза, тъй като ответникът нищо не получил реално. Твърди, че пакетът
допълнителни услуги цели заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, която ограничавала размера на възнаградителната лихва, поради
което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузата е нищожна. Поради това счита, че
искът е основателен частично само за главницата от 500 лв. и
възнаградителната лихва, а в останалата част поддържа да е
неоснователен и иска неговото отхвърляне.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 13.09.2018 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** от 16.11.2016 г., с който е предоставен в заем сумата от 500 лв. със
срок за връщане 9 месеца при месечна вноска от 65,51 лв. с падеж 15-то число на
месеца, при годишен процент на разходите от 49,87%, годишен лихвен процент от
41,17% и лихвен процент на ден от 0,11%, при общо задължение по договора в
размер на 589,59 лв.
Според разпределената доказателствената тежест ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно
отношение по договор за потребителски кредит в частта за уговорената
възнаградителна лихва и допълнителен пакет от услуги, падеж на месечните вноски
15-то число на месеца.
От приетия по делото писмен договор за потребителски кредит № ********** от
16.11.2016 г. е видно, че страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит, въз основа на който на ответника е била отпусната сумата
от 500 лв. /виж т.VI Параметри/ за срок от 9
месеца при размер на месечната вноска в размер на 65,51 лв. Бил е уговорен
размер на възнаградителната лихва в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49,87
%, колкото се претендират от ищеца в исковата молба. Същото така е уговорена
падежна дата на месечните вноски 15-то число на месеца. От договора е видно, че
е закупен от ответника допълнителен пакет услуги, чието възнаграждение е в
размер на 465,66 лв., също разсрочено на 9 вноски всяка по 51,74 лв. Така било
уговорено общо задължение по кредита в размер на 1055,25 лв. при месечна вноска
в размер на 117,25 лв. По делото е прието като писмено доказателство
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.11 от делото/,
от което е видно, че предмет на споразумението е предоставяне на ответника на
следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По
делото е представен и погасителния план към договора за кредит /л.24-25/.
От представеното по делото преводно нареждане от 17.11.2016 г. е видно, че
ищецът е превел по банков път /чрез Алианц банк/ на ответника сумата от 500
лв., уговорена като сума по кредита. От преводното нареждане е видно, че е
одобрено и е поставен референтен номер, което води до извод, че сумата е
преминала в банковата сметка на ответника. Не се оспорва от особения
представител на ответника полученият кредит в размер на 500 лв. и уговорената
възнаградителна лихва при годишен процент на разходите от 49,87%, годишен
лихвен процент от 41,17% /виж изявлението в хода на устните състезания/.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. От
тук следва извод, че между страните е сключено облигационно отношение – договор
за потребителски кредит, чиято правна регламентация е в ЗПК.
Няма по делото доказателства за погасяване на суми по кредита от страна на
ответника, поради което съдът намира, че вземането на ищеца по предоставения
кредит за главница в размер на 500 лв. и за възнаградителна лихва в размер на
89,59 лв. се доказа и в тази част искът ще се уважи.
По отношение на допълнителния пакет от услуги в размер на 465,66 лв. съдът
намира следното:
Както се посочи по-горе от представеното по делото споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.11 от делото/ е видно, че
предмет на споразумението е предоставяне на ответника на следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е предвидена възможност за
кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. От тази опция
законодателят е предвидил изключение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК - Кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита.
Приоритетното разглеждане и бързото изплащане на суми по кредитите заема
значима част в конкуренцията в сферата на потребителските кредити /ежедневно в
медиите текат реклами в подобен смисъл/. Недопустимо и алогично е събирането на
такси от потребителите за действия, свързани с приоритетното усвояване на
кредитите, което както се посочи е едно от основните конкурентни средства на
кредитодателите. От гледна точка на пазарната икономика и свързаната с нея
конкурентна среда не е логично да изискваш заплащане за действия, които
предлагаш с цел привличане на клиенти. Именно във връзка с това и с други
подобни такси и комисиони, начислявани на потребителите, през
Безспорно първата предвидена услуга в допълнителния пакет от услуги към
договора за кредит, а именно за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, представлява такса/комисиона за действия, пряко свързани
с усвояването на кредита. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. Поради това съдът намира, че въведената в пакета от
допълнителни услуги такса за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит цели реално заобикаляне на правилата на чл. 10а, ал. 2 ЗПП и на това основание се явява нищожна в тази част.
Следва да се отбележи, че допълнителният пакет от 5 услуги в случая е
уговорен общо на стойност 465,66 лв., без да се посочва коя конкретна услуга на
каква стойност е. С оглед обстоятелството, че една от тях е нищожна по смисъла
на чл. 21, ал. 1 ЗПК, то е невъзможно да се отграничи тя от другите в ценово
отношение поради общата им предвидена цена, а съдът няма никакъв
инструментариум да я оцени и отдели като стойност от общата цена. Затова
нищожността на първата предвидена услуга за приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит влече нищожност на целия пакет от допълнителни услуги.
Предвидените в допълнителния пакет услуги възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски и възможност за смяна на дата на падеж, по същество
представляват възможност за промяна на договорните условия, които са в полза на
кредитополучателя и разбира се с негативен отблясък за кредитодателя.
Разбираемо и логично е подобен реверанс от страна на кредитодателя да бъде
възнаграден. В случая обаче е предвидено в договора за допълнителния пакет
услуги възнаграждение за „възможности“. От друга страна следва да се има
предвид и обстоятелството, че договорът не може да бъде променен едностранно
/чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/, т.е. необходимо е съгласието на кредитодателя за това.
Логично се поставя въпросът защо тази такса не се начислява при реалната промяна
на условията на договора с писменото допълнително споразумение, когато кредитополучателят
получава срещу дадената от него такса някаква престация /отсрочване,
преструктуриране на вноските, смяна на падеж/, а е уговорена като такса за
„възможност“, която възможност въобще може да не се предостави на
кредитополучателя, тъй като зависи изцяло от волята на кредитодателя съгласно
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Затова и за съда по принцип уговарянето на такси за
възможности, бъдещи и несигурни, зависещи изцяло от получаващия таксата,
противоречат на цялостната концепция в ЗПК /чл. 2 - целта на закона е да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит/ и
целят заобикаляне на императивните правила в ЗПК. А макар и да са двустранни
договорите за потребителски кредит, при тях обикновено има по-силна страна,
тази на кредитодателя, поради което по-слабата страна, тази на потребителя, се
ползва със засилена законодателна защита /ЗПК и ЗЗП/.
Неуточнена е и последната включена услуга в допълнителния пакет - улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Няма никакво описание
с какво е по-улеснена процедурата, която би могъл да получи потребителя от
стандартната процедура за получаване на кредит. Тази неопределеност противоречи
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК и съдът също намира за противоречаща на целите на закона,
а по същество целяща заобикаляне на императивните правила в чл. 10а ЗПК, което
също я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че допълнителният пакет от услуги
в случая се явява нищожни клаузи по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК и в тази част
искът ще следва да се отхвърли.
Или ще се уважи установителния иск за сумата от 589,59 лв. като основателен
и ще се отхвърли за разликата до 1055,25 лв. като неоснователен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в
размер на 285,06 лв. /база за изчисление: платена ДТ в заповедното производство
в размер на 25 лв., юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 60 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, платена ДТ в исковото производство в размер на 25 лв.,
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лв.
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, платено възнаграждение за особен представител в размер на 300
лв./.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата
в размер на 589,59 лв. /петстотин петдесет и девет лева и 89 ст./, представляваща
дължими главница и договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № ********** от 16.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 622/29.12.2017 г. по ч.гр.д. № 861/2017 г. по описа на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над
присъдените 589,59 лв. до претендираните 1055,25 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 285,06 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 06
ст./, представляваща разноски за заповедното и исковото производства.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: