Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 24.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ А въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 10080 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 31.07.2019г., постановено по гр.д. № 41747/2017г. по описа на СРС,
ГО, 26 състав, са отхвърлени предявените Областна администрация на Област София
срещу Г.Ц.Т. и Д.В.Н. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД
за прогласяване нищожност на направения от Г.Т. с молба вх. №
2002337/06.02.2017г. отказ от наследство на наследодателя Н.Н.Д., вписан под №
133/09.02.2017г. в особената книга на СРС и за прогласяване нищожност на
направения от Д.Н. с молба вх. № 2002342/06.02.2017г. отказ от наследство на
наследодателя Н.Н.Д., вписан под № 136/09.02.2017г. в особената книга на СРС.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се поддържа неправилност
на изводите на първоинстанцинния съд поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи,
както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че от събраните
по делото доказателства било установено по категоричен начин приемане на
наследството, останало от наследодателя Н.Д.Н., починала на 07.10.2016г., от
нейните наследници по закон – низходящи от първа степен – Д.В.Н. /дъщеря/ и Г.Ц.Т.
/дъщеря/. Излагат се доводи, че и двете ответници са приели наследството чрез
извършване на конклудентни действия, изразяващи се в разпореждане с имущество,
както и в изнасяне и в укриване на имуществото и личните вещи от обитавания от
наследодателката апартамент, без присъствието на представител на областния
управител на Област София. Било установено, че в жилището е имало вещи на Н.Н.,
в това число и битови уреди, които обаче не са били налични към датата на
предаване на държането на жилището от страна на ответниците. Поддържат, че
ответниците са продължили да живеят в предоставения под наем имот и след
смъртта на тяхната майка, като връщане на същия в полза на ишеца /в качеството
му на наемодател/ е станало около 6 месеца след смъртта на наследодателката, с
което действие по продължилото ползване следвало да се тълкува като приемане на
наследството. По отношение на предявения срещу Г.Т. иск са изложени и
допълнителни доводи, като е акцентирано на установеното по делото теглене на
парична сума от страна на ответницата от банковата сметка на нейната майка,
което било извършено след смъртта на Н.Н.. Освен това Г.Т. предприела и
действия по закриване на банковата сметка, с което демонстрирала недвусмислено
намерение за приемане на наследството с конклудентни действия. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което предявените искове да се уважат.
Насрещната
страна – Г.Ц.Т. и Д.В.Н., оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съотвествие със събраните по делото доказателства. Излагат подробни
съображения, че по делото не е установено такова тяхно поведение, което да се
тълкува недвусмислено като приемане на наследство чрез конклудентни действия.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Областна администрация на Област София, в
която са изложени твърдения, че между областния управител на Област София от
една страна и Н.Д.Н.от друга страна бил сключен договор за наем, по който
физическото лице-наемател е неизправна страна. Наемателката ползвала имота, но
не заплащала дължимото обезщетение, което за периода от м.03.2007г. до
м.12.2013г. възлизало на сумата от 14 353, 28 лева. В хода на образуваното от
наемодателя съдебно производство за установяване съществуването на вземането било
установено, че Н.Н. е починала на 07.10.2016г. и нейните единствени наследници
по закон са Г.Ц.Т. /дъщеря/ и Д.В.Н. /дъщеря/. Двете наследници представили
доказателства, че са заявили отказ от наследство на Н.Н., които били вписани по
предвидения в чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН ред в особената книга на СРС.
Ищецът твърди, че мълчаливо, извършвайки действия по чл. 49, ал. 2 от ЗН,
ответниците са приели наследството, оставено от Н.Н.. Сочи се, че Д.Н. предала
на наемодателя държането на наетия имот, за което бил изготвен
приемо-предавателен протокол. От същия се установявало, че към датата на предаване
на имота - 09.03.2017г. жилището било
празно. Поради това е направен извод, че цялото обзавеждане и покъщнина били
изнесени от двете ответници, които са имали ключ от жилището. По тези
съображения е направено искане за прогласяване нищожност на вписаните откази от
наследство. В хода на производството са установени и други действия, предприети
от ответницата Г.Ц.Т., които според ищеца следвало да се приемат за
недвусмислени такива за приемане на наследството с конклудентни действия. Конкретно
се твърди, че същата ответница е изтеглила от банковата сметка на своята майка
парична сума, което действие било предприето след смъртта й. Освен това именно
по искане на Г.Т. посочената банкова сметка ***, за която услуга ответницата
заплатила дължимата такса.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че основателността
на иска не може да почива на предположения, а в случая не били ангажирани
доказателства, че в предадения от Д.Н. са се намирали вещи, собственост на
починалото лице, както и че тези вещи били изнесени именно от ответницата. По
отношение на действията от ответницата Г.Т. е посочено, че при тегленето на
сума от банковата сметка на наследодателката, ответницата се легитимирала като
пълномощник на титуляра, а не като наследник на починалата. Приел е също, че ранният
час на теглене на сумата /няколко часа след смъртта на лицето, настъпила в
болнично заведение/, прави вероятно твърдението на Т., че към този момент тя не
е знаела за смъртта на майка си. Последващите действия по закриване на сметката
са ценени като действия по управление, а не действие на разпореждане. По тези
съображения е направен извод за неоснователност на предявените искове.
В жалбата, с която е сезиран съдът, не се правят обосновани
оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство,
поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от
установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
С оглед изложеното, на настоящия етап от производството е
установено, че между ищеца и Н.Н. било сключено споразумение за ползването на
недвижим имот, представляващ частна държавна собственост, по силата на което
ползвателката поела задължение да заплаща месечно обезщетение в размер на 175,
04 лева, както и всички текущи разноски във връзка с ползването на имота.
Установено е, че в полза на Областна администрация на област София е издадена
на 11.03.2014г. по ч.гр.д. № 4053/2014г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с
който Н.Н. е осъдена да заплати сумата от 14 353, 28 лева – обезщетение за
ползване на имота за периода от м.03.2007г. до м.12.2013г. В хода на
образуваното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената
заповед за изпълнение, било установено, че длъжникът Н.Д.Н. е починала на 07.10.2016г.
и е оставила наследници по закон – Г.Ц.Т. –дъщеря и Д.В.Н. – дъщеря. В
проведеното производство по чл. 227 от ГПК било установено, че двете наследници
се отказали от наследството, останало от тяхната майка, както следва: Г.Ц.Т. е
заявила с молба с вх. № 2002337/06.02.2017г. отказ от наследството на Н.Д.Н.,
който бил вписан в особената книга на СРС под № 133/09.02.2017г. и Д.В.Н. е заявила
с молба с вх. № 2002342/06.02.2017г. отказ от наследството на Н.Д.Н., който бил
вписан в особената книга на СРС под № 136/09.02.2017г. С оглед въведените в
исковата молба твърдения на ищеца и представените доказателства се установява качеството
му на кредитор, съответно – и наличието на правен интерес за същия от
предявяването на установителен иск срещу наследниците на длъжницата Н.Н. за
установяване нищожност на вписаните откази от наследство.
По делото е представен протокол за приемане на недвижим имот –
частна държавна собственост от 08.03.2017г., от който се установява, че на
посочената дата Д.В.Н. е предала на Областна администрация на област София
държането на следния недвижим имот, намиращ се в гр. София, жк „****,
представляващ апартамент № 38, със застроена площ от 84, 45 кв.м. В протокола е
описано състоянието на имота при неговото предаване по отношение на всяко едно
помещение, като видно от посочените обстоятелства, жилището е предадено опразнено
от лични вещи, мебели и др.
Установено е също, че наследодателката Н.Н. е била титуляр на разплащателна
сметка, разкрита в „ЦКБ“ АД, от която на 07.10.2016г. в 10:16:41 часа
ответницата Г.Ц.Т. е изтеглила касово сумата от 257 лева. При извършване на
банковата операция ответницата се е легитимирала с пълномощно, което е
представено по делото. Същото овластява Г.Т. да представлява Н.Н. пред „ЦКБ“ АД
с право да открива, променя и закрива банкови сметки, както и да се разпорежда
неограничено с авоарите по тези сметки и да тегли суми в неограничени размери.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписите от 11.01.2016г. с рег. № 47,
удостоверено от нотариус В.Т.рег. № 444 на Нотариалната камара, с район на
действие СРС. На 29.11.2016г. посочената разплащателна сметка била закрита по
искане на Г.Т., която заплатила сумата от 19, 31 лева – вноска за закриване на
сметка. От представеното извлечение за движението по разплащателната сметка се
установява, че наличността по същата след извършеното от ответницата на 07.10.2017г.
касово теглене на сумата от 257 лева е 0, 00 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Придобиването на наследство става с приемането му и има обратно
действие, т.е. от датата на откриване на наследството. Приемането може да бъде
изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е
налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение
да приеме наследството, като законът е дал възможност на съда - при всеки
конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по
делото, да прецени дали извършените действия сочат воля за приемане на
наследството.
Отказът
от наследство е изричен акт. След вписването на отказа – за отказалият се от
наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за
окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно /така решение
№ 310 от 09.04.2009г. по гр.д. № 721/2008г. на ВКС/. Както приемането на
наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото
надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. Второто по ред
изявление е нищожно поради липса на предмет.
Отказът
от наследство по своето правно естество представлява формална едностранна
сделка, която прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник и с
оглед на чл. 53 ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Според
чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към
едностранните волеизявления в случаите, когато законът допуска те да пораждат,
изменят или прекратяват права и задължения, а според чл. 26, ал. 2 ЗЗД
договорите, които имат невъзможен предмет, са нищожни. Тъй като отказът от
наследство прекратява права и задължения за едно лице и същевременно поражда
такива за друго, за него се прилага нормативното правило, уредено в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД ЗЗД.
За
да се прецени дали извършеният от двете ответници изричен отказ от наследство
по реда на чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие,
което е целено с това формално едностранно волеизявление, следва да се изясни
обстоятелството дали преди извършването му наследниците, отказали се от
наследството, не са извършили други недвусмислени фактически и правни действия,
с които да са го приели същото, т. е. с конклудентни действия - арг. чл. 49,
ал. 2 ЗН.
Според
установената съдебна практика действията по т.нар. мълчаливо приемане на
наследство трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за
намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на
наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът
извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството
/така: решение № 395 от 04.11.2010г. по гр. д. № 309/2010г. на ІІ ГО на ВКС и
решение № 535 от 02.09.2011г. по гр.д. № 92/2010г. на ІІ ГО на ВКС/. Мълчаливо
приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши,
освен в качеството му на наследник. Следва да бъде извършена преценка дали действията
на наследника представляват такива по мълчаливо приемане на наследството или са
действия по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено
управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на
наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото
имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване
на права и задължения на наследодателя, т.е. действията трябва пряко да засягат
обема и размера на наследствената маса.
В
случая ищецът твърди, че е налице мълчаливо приемане на наследството, останало
от Н.Н., изразяващо се в установяване от страна на ответниците на фактическа
власт върху собствени на наследодателката вещи, находящи се в жилището на
починалото лице. По правило разпореждането с или установяването на фактическа
власт върху движими вещи /мебели, домакински уреди, битова техника и др./ и
пренасянето им в имот на наследник, респективно укриването на такива вещи от
наследник, представлява мълчаливо приемане на наследство, ако по делото не се
установи наличието на друг, различен от обичайния смисъл на това действие. В
случая обаче по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ищеца, от които да се направи извод какви движими вещи и мебели е имало в
жилището, чия собственост са били същите, както и че те са били изнесени именно
от ответниците с цел използването им като свои вещи. Фактът, че в жилището не е
имало никакви вещи и мебели при връщането му в държане на ищеца, както и че ответниците
са имали ключ от жилището на майка си /което е обичайна житейска ситуация/, не
е достатъчен за да обоснове несъмнен извод, че е налице мълчаливо приемане на
наследството. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че изводите
му за основателност на предявения иск не може да почиват на предположения. По
отношение на действията, изразяващи се в предаване на държането на имота,
обективирано в протокол от 08.03.2017г., подписан от Д.В.Н., следва да се
посочи, че това действие е извършено след вписване на отказ от наследство. По
тези съображения не може да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че
същото представлява оттегляне на отказ, респективно – мълчаливо приемане на
наследството. По делото не е установено и твърдението, че ответниците са
ползвали, респективно – продължили да ползват жилището, в което е живяла
тяхната майка, след смъртта й до датата на предаване на държането му.
Установеното
по делото касово теглене на парична сума от разплащателната сметка на Н.Н.,
извършено от ответницата Г.Т. на 07.10.2016г., не може да се приравни на
действие по мълчаливо приемане на наследство. И това е така, тъй като видно от
представените писмени доказателства разпореждането с паричната сума е извършено
от ответницата в качеството й на пълномощник на титуляра на сметката, а не като
негов наследник. По делото не е опровергана застъпената от Т. теза по повод
тегленете на парите, а именно, че към момента на банковата операция – 10:16
часа, тя не е знаела за смъртта на майка си и е изтеглила сумата с цел
закупуване на лекарства за Н.Н.. От представения препис-извлечение от акт за
смърт № 0361 от 07.10.2016г., издаден от СО, район Овча купел, се установява,
че Н.Д.Н. е починала на 07.10.2016г. в 02:52 часа, като смъртта е настъпила в
лечебно заведение МБАЛСМ “Н.И.ПИРОГОВ”. При съпоставка на часа на смъртта и
часа на теглене на паричната сума може да се направи извод, че ответницата Г.Т.
не е знаела за смъртта на майка си, поради което е упражнила предоставените й с
пълномощното права да се разпорежда с разплащателната сметка. Липсват данни
същата да се е легитимирала като носител на права и задължения по договора за
банков влог в качеството й на наследник на страна по същия. Извършеното на
29.11.2016г. действие от страна на Г.Т. по закриване на процесната банкова
сметка *** на наследство по чл. 49, ал. 2 от ЗН. Както бе посочено по-горе,
закриването на сметката не е било съпроводено с разпоредителни действия
/теглене на пари или друг вид разплащателни операции в полза на или от
ответницата/, тъй като в същата сметка не е имало наличност. Освен това,
действието по уведомяване на банката за настъпила смърт на титуляра на банкова
сметка, ***н извод, че е налице мълчаливо приемане на наследството, доколкото
това действие не води до промяна в наследственото имущество. Не се установява
по делото, че плащането на таксата за закриване на сметката е извършено от
ответницата Г.Т. в качеството й на наследник на починалата Н.Н.. В
представената вносна бележка от 29.11.2016г. за внасяне на сумата от 19, 31
лева с основание за плащане – закриване на сметка, не е удостоверено, че
вносителят се легитимира като наследник на титуляра на сметката. Напротив, от
извършените удостоверявания в графа „данни за вносителя“ се установява, че
плащането е извършено в лично качество. Освен това следва да се има предвид, че
при настъпила смърт на титуляра на банковата сметка, правоотношението между
банката и лицето по договора за откриване и обслужване на банковата платежна
сметка се прекратява и като следствие от това прекратяване се закрива банковата
сметка. В случая закритата банкова сметка ***тва, че сумата от 19, 31 лева
представлява задължение /такса, комисион или друг вид задължение към банката/,
възникнало преди смъртта на Н.Н., не може да се направи извод, че с плащането
на сумата ответницата Г.Т. е погасила задължение на своя наследодател.
По
изложените съображения се налага извод, че предявените искове са неоснователни.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора право на разноски имат въззиваемите, но предвид липсата на
доказателства за реално сторени разноски в производството, такива не следва да
се присъждат.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181572 от 31.07.2019г., постановено по гр.дело № 41747/2017г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.