РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. Бургас, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222120108395 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от В. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. ***
против Л. Г. С. с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответницата Л. Г. С. и ищецът В. И. В.
на 02.03.... закупили от лицата Д. В.ева В. и Т. В.ева Б. поземлен имот в гр.
Бургас, **** съгласно нотариален акт №., том 1, рег.№828, дело №.. от ...,
вписан в Служба по вписванията с вх. №1912/..., акт №.., том 6, дело №862/...
на основание и във връзка със споразумение от 03.03.... към предварителния
им договор с фирма „Елит“ – Бургас от 13.08.2011 г. От тогава ползвали
имота съвместно, заедно със закупения общ апартамент, построен върху
имота, тоест застроената и незастроената част от имота. По този начин ищеца
и ответницата притежавали всеки по 1/2 от 228/456 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по КККР на гр. Бургас,
находящ се в гр. Бургас, кв. ***
Твърди се, че през месец декември 2013 г по незаконен начин С.
получила нотариален акт за апартамент, находящ се в построената в описания
поземлен имот сграда, въпреки че същият бил заплатен от ищеца. В рeзултат
на това останал съсобствен между тях единствено поземления имот.
Твърди, че през месец август 2017 г. установил, че ключа на входната
врата към поземления имот от задната южна страна /към брега на морето/ бил
сменен от С., но успял да влезе в имота си през портала, главния вход на
сградата и двора от към улица ***. В края на август и началото на септември
2022 г. няколко пъти не можел да влезе в имота си през двете врати, като
1
ключовете, с които разполагал не отваряли бравите. До месец август на 2022
г. можел да влиза, макар и със затруднения, докато към момента на
предявяване на исковата молба това било невъзможно, като всички брави
били сменени. Ответницата била многократно молена да предаде ключовете
към входните за имота врати, но тя отказвала. Ищецът искал да сложи
каравана или друг преместваем обект в границите на имота, но тя отговорила
с отказ и заплахи. Ищецът я предупредил, че ако не предаде ключовете за
имота, дължи обезщетение до възвръщане на имота.
Сочи се, че разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС уреждала правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение,
както и задължението му да не пречи на другите съсобственици да си служат
с нея съобразно правата им. Когато общата вещ се използвала лично само от
някой от съсобствениците, те дължали обезщетение от деня на писменото
поискване за ползата, от която били лишени. Поради това ищецът изпратил на
ответницата както електронно съобщение чрез телефон, така и нотариална
покана, приета на 24.10.2022 г., че ако не бъде осигурен достъп до имота чрез
предаване на ключовете, ще се възползва от правото си на обезщетение за
лишаване от ползването на процесния поземлен имот в размер на 400 лв.
месечно.
В допълнителна молба е посочено, че ответникът владее имота в обем,
надхвърлящ правата му, които били 1/2 от всяка идеална част от 228 кв.м. от
целия имот. В потвърждение на това били приложени документи, които
доказвали, че до август 2017 г. е влизал в имота със затруднение, тоест до
тогава само вратата от към имот с идентификатор 07079.820.1251 била със
сменен ключ от ответницата. През август и септември на 2022 г. установил за
пореден път, че не било възможно да се влезе и през другата врата към имота,
а същият бил заграден от всички страни. Ответницата не му предоставя
ключовете, а ищецът няма никакъв достъп до имота.
С уточнителна молба е посочено, че ревандикационния иск се
предявява само за незастроената част от дворното място, доколкото в същото
имало построена жилищна сграда, в чиито общи части попадал застроената
част от дворното място, която не може да бъде предмет на този иск.
Процесният имот бил с обща площ от 456 кв.м., застроената площ била 201
кв.м. Незастроената площ била 255 кв.м., поради което и квотата на
собственост върху незастроената част от поземления имот, която е собствена
на ищеца е 63, 75 кв.м.
Посочено е, че периодът, за който се претендира обезщетението по
чл.31, ал.2 от ЗС е от 24.10.2022 г., която е датата на получаване на поканата
от ответницата, до датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г.
С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 114
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл.
Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
2
директор на АКГК, последно изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр.
Бургас, п.к.8000, *** урбанизирана територия, ниско застрояване /c построена
триетажна сграда с идентификатор 0709.820.1230.1, УПИ VIII-.9 в кв. 63 по
плана на *** и със застроена площ 99 кв.м./ при съседи 07079.820.904,
07079.820.1432, 07079.820.1251, 07079.820.907, 07079.820.908, с номер по
предходен план 5., кв.63, парцел VIII, и да осъди ответницата да предаде
владението върху 63,75/255 кв.м. ид.ч. от незастроената част от описания
поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска.
Предявен е и иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от
правото на ползване на собствените му 63,75/255 кв.м. ид.ч. от незастроената
част от поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, за периода от 24.10.2022 г. до
30.12.2022 г. ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата
до окончателното изплащане на вземането. Представят се писмени
доказателства. Моли се да бъде допуснати до разпит двама свидетели при
режим на довеждане. Ангажира се назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата Л. Г. С., с който се изразява становище за недоказаност и
неоснователност на предявения иск.
Не оспорва твърдението на ищеца, че заедно закупили идеални части от
поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска, одобрени
със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АКГК,
последно изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр. Бургас, п.к.8000,
***, ***
Оспорва всичко останало, изложено в обстоятелствената част на
исковата молба. Твърди, че на 18.12.2013 г. закупила от „Елит Строй БГ“
ООД самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор
07079.820.1230.1.1 с предназначение – за жилище. Въпреки че В. отказал да
придобие собственост в обекта, ответницата чрез дружеството продавач му
върнала парите, които той заплатил авансово, но той продължил да счита, че е
съсобственик в нейното жилище. От 2013 г. до настоящия момент
ответницата не е виждала ищеца, като същият не е идвал нито в апартамента
й, нито в дворното място.
Подчертава, че в съсобственото дворно място имало и друг
съсобственик, а идеалните части, които притежава нямали реални граници.
По никакъв начин не би могло да се твърди, че само тя ползва цялата
незастроена част от дворното място, тъй като на практика то се ползвало от
всички етажна собственици от двата входа на сградата. Ответницата твърди,
че по никакъв начин не е пречила на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху идеалните части от дворното място. По отношение на
3
желанието на ищеца да сложи каравана, ответницата не оспорва, че е
отказала, като съображението й за това било, че те не са единствените
съсобственици в двора, както е необходимо и съгласието на всички, а
преместваемите обекти следвало да бъдат съобразени с изискванията на ЗУТ.
Постъпило е и допълнение към отговора на исковата молба, в което
отново се посочва, че по никакъв начин не оспорва правото на собственост на
ищеца, нито го възпрепятства да си ползва имота. Ищецът можел да се снабди
с ключ за дворното място и от другата съсобственица на имота, така и от
всеки един от етажните собственици. Отделно, посочва, че достъпът до имота
бил към момента изцяло свободен, тъй като един от етажните собственици
разбил двойната входна врата към улица ***.
По отношение на иска по чл.31, ал.2 от ЗС посочва, че в молбата си от
15.03.2024 г. ищецът претендира обезщетение, като сочи за основание на това
искане разпоредбата на чл.32 от ЗС, който законов текст обаче сочил на друго
съдържание, касаещо управлението на съсобствена вещ, както и правото на
всеки съсобственик да отнесе възникнал спор за ползването до компетентния
съд. Наведени са доводи за неяснота по отношение на размера на
претенцията.
Моли за отхвърляне на така предявените искове. Взима се отношение
по доказателствените искания на ищеца. Моли се да бъде допуснати до
разпит трима свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.
С Определение №708 от 30.01.2024 г., съдът е разделил производството
по предявените искове по чл.108 от ЗС, чл.31, ал.2 от ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС,
като е отделил предявения с исковата молба иск по чл.32, ал.2 от ЗС за
разглеждане в отделно производство. Производството по исковете по чл.108
от ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС продължава под номера на настоящото дело, тоест
това е рамката на настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представения по делото
нотариален акт №., том I, рег.№828, дело №.. от ... на нотариус Николай
Ников, че ищецът и ответницата по делото са придобили идеални части от
недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. *** а именно: 228/456 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл.
Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АКГК, последно изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр.
Бургас, п.к.8000, *** урбанизирана територия, ниско застрояване /c построена
триетажна сграда с идентификатор 0709.820.1230.1, УПИ VIII-.9 в кв. 63 по
плана на *** и със застроена площ 99 кв.м./ при съседи 07079.820.904,
07079.820.1432, 07079.820.1251, 07079.820.907, 07079.820.908, с номер по
предходен план 5., кв.63, парцел VIII.
По делото е представена скица №15-1030186-05.09.2022 г., видно от
4
която понастоящем поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 е с площ
от 456 кв.м., като съсобственици в имота са ищецът и ответницата, всеки с по
1/2 от 228/456 кв.м. ид.ч. от правото на собственост и В.К. Д. с 228/456 кв.м.
ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. Това се установява и
от останалите, приети по делото писмени доказателства, а и от твърденията на
страните.
Видно от представената скица, а и от представеното удостоверение с
№94-01-37624/07.11.2022 г. от Община Бургас, в поземления имот са
изградени две многофамилни триетажни жилищни сгради с идентификатор
07079.820.1230.1 и 07079.820.1230.3. От нотариален акт №80, том 111, рег.
№7121, дело №446 от 2013 г. на нотариус Николай Ников се установява, че
ответницата Л. С. е придобила собствеността върху самостоятелен обект с
идентификатор 07079.820.1230.1.1, представляващ жилище – апартамент,
находящо се в първата посочена и изградена в имота сграда.
По делото е представена нотариална покана от В. В. до ответницата Л.
С. от 19.09.2022 г., с която същият прави искане на основание чл.31, ал.2 от
ЗС, считано от получаване на поканата, да заплаща ежемесечно обезщетение
в размер на 400 лв. на месец за лишаване от ползването върху процесния
поземлен имот, поради това, че тя ползва лично целия съвместен имот и той е
лишен от тази полза. В тази връзка по делото е приложен и писмен отговор на
нотариалната покана от ответницата Л. С., с която същата заявява, че след
2013 г. не са се срещали в дворното място с ищеца. В застроената част от
имота ищецът нямал никакви права, а по отношение на незастроената част от
имота, ответницата отрича да го е ограничавала и препятствала да я ползва.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелката А. В.а, съпруга на ищеца, в показанията си излага
следното:
Съпругът й и ответницата закупили имота през 2011-..., като оттогава те
били съсобственици в имота. Имотът се намирал в * на улица ***. Няколко
пъти е ходила в имота. Към 2017 г. са ходили да виждат имота, няколко пъти.
Посочва, че това е сграда с няколко етажа и отвън някаква площ земя с
ограда. Единият вход гледал към морето, а другият вход бил централен и
гледал към централна улица. Това били входовете към имота. Мъжът й имал
връзка с ключове, като имал ключове и за двете врати на имота. Когато са
минавали той влизал в имота, като отключвал вратите. През лятото на 2017 г.
съпругът й не успял да отвори вратата откъм морето. Тогава се опитал да
влезе от към главния вход и пак не успял да влезе, след което си тръгнали.
След това на телефона му се обадила ответницата, като започнала да му пише
заплашителни съобщения, включително да не влиза в имота. Тя подала жалба,
че влизали в имота. Когато идвал след 2017 г. съпругът й не можел да влиза в
имота, а тя била с него. И двете врати били заключени. Съпругът й няколко
пъти изисквал ключ от Л. С., за да посети имота. До момента тя не
представила ключове за имота, за да могат да влязат и да го ползват.
Свидетелката заявява, че не знае кой живее в имота. Когато са ходили в
5
имота, не е имало други собственици. Миналата година свидетелката видяла
ответницата в имота, като тогава тя пуснала в имота ищецът, но без да му
предостави ключ от същия.
Свидетелката Р.К, без дела и родство със страните по делото, заявява
следното:
Свидетелката живее в една от сградите, които са построени в процесния
поземлен имот. Познавали се всички хора, които живеят там. Не се познават с
ищеца, а Л. С. познава отдавна. Последната не живее постоянно там, живее в
София. Свидетелката твърди, че когато се повреди бравата на вратата, ако
някой не успее да отключи или провиснела вратичката, те си викали човек,
който да оправи проблема и си разделяли парите. Мисли, че два пъти се
случило да сменят бравата на централната врата. Един път сменяли и на
сградата. От около 15.01.2024 г. централната врата към имота не се
заключвала, защото имало технически проблем. Понякога цяла година Л. С.
не идвала в апартамента си. Р. която била друга съседка, полагала грижи за
дворното място и за тревата. От свидетелката никой не искал ключ от
входната врата. Задната врата не знае дали се отваря, но имало бръшлян,
който бил отдавна и предполага, че не е влизано от там. През лятото сградата
била пълна, а през останалото време постоянно живеели няколко човека. Л. С.
идвала по различно време в имота. Имало период, когато била по – дълго
време в имота с майка си. Не знае кои са собственици на поземления имот.
Когато някой не можел да си отвори вратата, се обаждал на съседката Р. и
след това тя намирала майстори. Когато Л. С. идвала в имота, тя винаги се
обаждала и ключовете й се предавали от някой от пребиваващите там. За да
не се вее в момента вратата, тя е закачена с верига, но може да се отвори и не
е заключена. Преди вратата да се повреди, този вход винаги се заключвал.
Към тяхната сграда имала още една сграда, залепена на калкан. Тази сграда
била част от поземления имот. Между двете сгради имало ограда, имотът бил
разделен на две части. Между двете части на имота нямало вратичка и
можело да се отиде в другата му част.
Свидетелката Р.Г. без дела и родство със страните по делото, сочи:
Живее в сграата, която се намира в процесния поземлен имот.
Свидетелката мисли, че е виждала ищеца през 2013 г. и през 2017 г. Имало
вратичка към имота, която била към плажа. Видяла ищеца на вратичката, като
мисли, че това е било ищеца. Излязла на терасата, но той се обърнал и си
тръгнал. Не се е обадил или съобщил, че иска да влезе в имота. Тогава
вратичката към плажа не се отключвала. Била е развалена. Понеже никой не
идва през пролетта и тревата израства, свидетелката я коси и поддържа.
Свидетелката знае, че Л. С. работила като учителка в София, като през
годината идвала в имота може би два, три месеца. Свидетелката до скоро не
знаела кои са собственици на поземления имот. През 2022 г. сменили
ключалката на бравата към двора, защото била развалена. Сменяли са и
бравата на вратата на входната врата на сградата. Не може да каже дали на
другата вратичка е била сменяна бравата. Когато сменяли бравата, уведомили
6
Л. С.. Тя звъннала на вратата на С., отишли на ключар и й дали ключ. Има
спомен, че двете заедно ходили на ключар. От януари месец тази година,
вратата била счупена, като не се заключвала и се закопчанала с верига, която
не била с ключ. Преди януари вратата се заключвала.
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – оценителна
експертиза, заключението по която съдът кредитира като пълно, всестранно и
небудещо съмнение относно неговата правилност. Съгласно същото,
пазарната наемна стойност на свободвана дворна площ на имот с
идентификатор 07079.820.1230 по КККР на гр. Бургас възлизало на 4, 10 лв.
на кв.м. без ДДС. За процесния период средния пазарен наем за 63, 75 кв.м.
възлизал на .0 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС:
За да бъде уважен предявения ревандикационен иск, ищецът следва по
пътя на пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. че е собственик на посочения в исковата молба
недвижим имот, и 2. че ответницата владее или държи процесния имот. При
доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже
основанието си за упражняване на фактическа власт върху процесния имот.
На първо място и доколкото се предявява ревандикационен иск за
предаване на владението на идеални части на недвижим имот, който е
съсобствен от един съсобственик спрямо друг, следва да се отбележи, че
съдът приема така предявеният иск за допустим. Съгласно Тълкувателно
решение №3/09.12.2021 г. по тълк.д.№3/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС,
при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за
предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът
е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. В мотивите на това тълкувателно решение е
посочено, че интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато
ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не
допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му,
така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради
надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един
имот е обусловено от обема на притежаваното право, като е без значение дали
ответникът се явява държател или владелец на процесния имот.
Горепосоченото също така очертава и още веднъж разпределената от
настоящия състав доказателствена тежест относно фактите, които при
условията на пълно и главно доказване следва да бъдат установени за
уважаване на предявения иск.
Видно от твъреднията в исковата молба и тези, направени в отговора на
исковата молба, по делото не е налице спор относно обстоятелството, че
ищецът и ответницата са съсобственици на процесния поземлен имот. В този
7
ред на мисли, ответницата не оспорва правото на собственост върху 114 кв.м.
/или 1/2 от 228/456/ кв.м.ид.ч./ от поземлен имот с идентификатор
07079.820.1230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска, одобрени със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АКГК, последно изменение от
15.08.2016 г., с настоящ адрес гр. Бургас, п.к.8000, *** урбанизирана
територия, ниско застрояване при съседи 07079.820.904, 07079.820.1432,
07079.820.1251, 07079.820.907, 07079.820.908, с номер по предходен план 5.,
кв.63, парцел VIII. Горното се установява и от представените по делото
писмени доказателства.
По тези съображения, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаването на предявения ревандикационен иск в неговата осъдителна част
е налице, като се следва неговото уважаване и в установителната му част,
доколкото съгласно Тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. по тълк.д.№4 по
описа за 2014 на ОСГК на ВКС, съдът дължи отделно произнасяне по
предявения иск с две отделни части – установителна и осъдителна.
Следващата предпоставка за уважаване на неговата осъдителна част е
да се установи, че ответницата владее или държи процесния имот без наличие
на правно основание за това. Именно това и определя предявения иск като
такъв на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предвид
спецификата на хипотезата /иск за предаване на владението на идеални части
от съсобственик срещу друг такъв/ следва тази постановка да се допълни с
това, че ответницата следва да упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и да не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт
съобразно правата му, но искът би бил основателен и когато владението на
ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на
ответницата. Всичко това следва да бъде доказано при условията на пълно и
главно доказване.
Съдът приема, че по делото липсват категорични доказателства, от
които да се направи извод, че ответницата владее или държи целия процесен
поземлен имот, или съответно владее/държи имота в такава част, която да
надхвърля нейните права и да накърнява тези на ищеца, съобразно квотата му
в съсобствеността. Не би могъл да се направи и извод, че към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящия съд, а и към момента на
завеждане на исковата молба, това е било така или, че възможността на ищеца
да владее или ползва процесния имот, съобразно идеалните му части, е била
отнета, респ. ограничена.
Тези изводи съдът прави въз основа на цялостен анализ на приетите по
делото писмени и гласни доказателства. По отношение на показанията на
свидетелката В.а, съдът намира, че същите следва да бъдат ценени през
призмата на чл.172 от ГПК. Действително, няма пречка показанията на
свидетелката да бъдат ценени, като практиката приема, че се ползват с
доказателствена стойност и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само
близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е
8
основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. /вж.
Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК,
Решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. Д. № 776/2009 г., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК и
др./. От това следва, че е необходимо съдът да цени показанията им,
отчитайки обаче и възможната тяхна заинтересованост, поради което следва
да ги съпостави с останалите, приети по делото доказателства.
Така в показанията на посочената свидетелка се откриват известни
противоречия, както вътрешни, така и между тях и останалите, приети по
делото доказателства, които съдът кредитира и цени, за да обоснове крайните
си изводи по фактите. Видно от приложената по делото нотариална покана,
изпратена от ищеца до ответницата С., а и видно от изложените от ищеца
твърдения, последният не е имал невъзможност да влиза в имота преди месец
август 2022 г. Въпреки това на няколко пъти свидетелката В. заявява, че
ищецът не е имал възможност да влиза в имота след 2017 г. Изрично в
посочената нотариална покана е записано, че „през м.08.2017 г. установих, че
ключа на входната врата е сменен, но успях да вляза в имота си през портала,
главния/официалния вход на сградата и двора, от към улица ***….“. Това се
потвърждава и от самите твърдения, изложени в исковата молба. Тоест
ищецът не е имал невъзможност да влиза в имота, както заявява посочената
свидетелка. Действително по отношение на посещението през 2017 г., същото
се потвърждава и от заявеното от свидетелката Г., която изрично заявява, че е
виждала ищеца да прави опит да влиза в имота, но в край на сметка, видно от
твърденията на самия ищец, същият е успял да влезе в имота.
Съдът кредитира в останалата част показанията на свидетелката В.,
доколкото не се откриват противоречия с останалите, приети по делото
доказателства. Така и свидетелката посочва, че не са виждали други
собственици в имота, като са виждали Л. С. веднъж, миналата година, а
същата тогава допуснала до имота ищеца. Тя не предоставила ключ за двора
на ищеца при тази им среща. Това обаче не обуславя извода, че същата
създава пречка на ищеца да ползва или достъпва до процесния поземлен
имот.
В показанията на свидетелките Г. и К., не се откриват противоречия,
включително и с останалите, кредитирани и ценени от съда доказателства.
Същите са логични, последователни и непротиворечиви, като кореспондират
на останалите, приети по делото доказателства, поради което съдът ги цени и
гради съответните изводи по фактите въз основа на същите. Така от
показанията на посочените свидетелки се установява, че ответницата С. не
живее в апартамента, който същата притежава в построената в процесния
поземлен имот жилищна сграда, като спорадично и предимно през лятото
посещава имота. През останалото време от годината, имотът се обитава от
няколко човека, сред които и двете свидетелки, като и живущите на място
полагат грижи включително и за дворното място. Никой не е търсил
живущите, за да му бъде предоставен достъп или ключ от имота,
9
включително за достъп до дворното място, като към момента достапът до
същото не е ограничен, предвид това, че входната врата не се и заключва.
Видно от показанията на посочените свидетелки, ищецът не е отправял
каквито и да било претенции по отношение на владението, респ. ползването
на дворното място, в което е и построена жилищата сграда, която те обитават,
като от техните показания не се разкрива поведение, включително и от страна
на ответницата С., което да препятства ищецът В. да владее и ползва
дворното място, съобразно квотата си в съсобствеността му.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че на практика видно от
приложените по делото писмени доказателства, а и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, се установява, че в имота има изградени
две, а не една, жилищни многофамилни сгради, като на практика дворното
място е разделено на две, като от другата сграда на практика може да се
достъпи и до частта от двора, в която се намира и сградата, в която живее
ответницата.
При всичко изложено, съдът намира, че липсват каквито и да било
доказателства за това, че ответницата е препятствала възможността на ищеца
да ползва процесния поземлен имот, съобразно идеалните си части.
Действително, както се приема и в съдебната практика, когато в дворното
място е построена сграда, в която правото на собственост върху различни
самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е в режим
на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти
притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на
собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което
няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място
няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и ползването му следва да
бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. При това разпределение следва
да бъде отчетено и правото на лицето, притежаващо самостоятелен обект в
сградата въз основа на реализирано право на строеж, да ползва земята
доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното
предназначение. Земята не във всички случаи на застрояване със сграда, в
която отделните обекти принадлежат на различни лица, е обща част, тъй като
собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и
без земята съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС. В тази хипотеза собственикът на терена
запазва правата си без да притежава самостоятелен обект в сградата и правото
му да ползва терена, но при спазване и отчитане на ограничението на чл. 64
ЗС /В този смисъл Решение № 28 от 1.02.... на ВКС по гр. д. № 331/2011 г., II
г. о., ГК, Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г., I г.
о., ГК и др./.
Следва да се отчете и, че към настоящия момент е установено и, че на
практика процесния поземлен имот не се заключва, като по никакъв начин
достъпът до процесния поземлен имот не е ограничен за трети лица,
включително и за ищеца по делото. Липсват доказателства това да е било така
и към момента на предяваване на исковата молба, както и в предходен
10
момент, при това още повече от страна на ответницата. Действително по
делото е представена разпечатка от Вайбър и електронна кореспонденция,
видно от която отношенията между страните са силно влошени, но от
значение за уважаване на предявания иск са не конкретно направени
изявления /следва да се отчете, че и видно от електронната кореспонденция
ищецът е искал и достъп до жилищния имот на ответницата/, а съответни
действия/активно поведение/, което да е довело до правно нетърпим резултат,
в конкретния случай засягане на правото на собственост на ищеца и то
именно от ответника, срещу който е насочен предявения иск. За да бъде
уважен иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин,
че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без
правно основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът
не може да бъде уважен /Така Решение № 570 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 830/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 568 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 782/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 2419 от 13.Х.1960 г. по гр. д. №
3461/60 г., I г. о. и др./.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен
иск следва да бъде уважен в неговата установителна част, доколкото от
приетите по делото доказателства безспорно се установява правото на
собственост на ищеца върху посочените от процесния имот идеални части, но
предвид липсата на доказване относно отнето от страна на ответницата
владение/държане върху същите без основане, искът следва да бъде
отхвърлен в неговата осъдителна част.
По отношение на иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС:
Съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. По този иск ищец трябва да докаже: 1) че имотът е съсобствен с
ответника, 2) че е отправил писмена покана, 3) че ответникът ползва имота
или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсоб-
ствеността и 4) ползата, която е пропуснал след поканата.
Понятието „лично ползване“ съобразно разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ЗС и утвърдената съдебна практика, следва да се разбира като всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове, така Тълкувателно Решение №
7/2.11.2012г. по т.д. № 7/..., ОСГК на ВКС.
Съобразно изложеното и в първата част на настоящите мотиви, съдът
приема, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно това,
че ответницата е лишила и използвала лично процесния поземлен имот и по
този начин е препятствала такава възможност за ищеца, съобразно правата му
в съсобствеността. Предвид изложеното по – горе, не е необходимо и
повторен анализ на формираната по делото доказателствена съвкупност, а
изложеното дотук обуславя извод за неоснователност на така предявения иск.
11
По разноските:
При този изход на спора и предвид отхвърляне на предявените искове,
на ищеца не се следват разноски. Това е така и въпреки уважаването на
ревандикационния иск в неговата установителна част. Следва да се посочи, че
крайната цел на ревандикационния иск е именно осъждане на ответната
страна да предаде владението/държането на процесната вещ, в противен
случай предявеният иск би бил установителен, не и ревандикационен. По тези
съображения и за целите на чл.78 от ГПК, следва да се приеме, че съобразно
ал.3 на посочената разпоредба, на ответникът се дължат разноски, доколкото
по делото е налице отхвърляне на предявените искови претенции. По делото е
представен договор за правна защита и съдествие, видно от който ответницата
е понесла разноски в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съобразно отразеното в договора.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. С. с ЕГН
**********, с адрес гр. София, *** че В. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр.
*** е собственик на 114 кв.м. /1/2 от 228/456/ идеални части от поземлен имот
с идентификатор 07079.820.1230 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска, одобрени със заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АКГК, последно
изменение от 15.08.2016 г., с настоящ адрес гр. Бургас, п.к.8000, ***
урбанизирана територия, ниско застрояване при съседи 07079.820.904,
07079.820.1432, 07079.820.1251, 07079.820.907, 07079.820.908, с номер по
предходен план 5., кв.63, парцел VIII, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на
Л. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, *** ДА ПРЕДАДЕ на В. И. В. с
ЕГН **********, с адрес гр. *** владението върху 63,75/255 кв.м. ид.ч. от
незастроената част от описания поземлен имот с идентификатор
07079.820.1230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, общ. Бургас, обл. Бургаска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за
осъждане на ответницата Л. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ***
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. *** сумата в
размер на 800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото
на ползване на собствените му 63,75/255 кв.м. ид.ч. от незастроената част от
поземлен имот с идентификатор 07079.820.1230 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, за периода от 24.10.2022 г. до
30.12.2022 г. ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В. И. В. с ЕГН **********,
с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. С. с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща
12
направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13