Р Е Ш Е Н И Е
№……../………...2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на
прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 49 по описа на съда за две хиляди двадесет и трета година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.М.Н., подадена
чрез процесуален представител адв. С.И., срещу решение № 1500/14.11.2022 г. по
н.а.х.д. № 931/2022 на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-0819-003435/15.10.2021 г. на началник група към
ОД на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.М.Н., на основание чл.
174, ал. 3, предл. първо ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
По подробно развити съображения за неправилност на
въззивното решение поради неправилно приложение на закона и допуснати от
решаващия съд съществени процесуални нарушения се иска да бъде отменено от
касационната инстанция и наместо него тя да постанови друго по съществото на
правния спор, с което наказателно постановление също да се отмени. Претендира
се и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание касационната жалбоподателка Г.М.Н.,
редовно призована, се явява лично, заедно с адв. Д.Й., преупълномощен от
адвокат С.И., като поддържа подадената касационна жалба на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация - началник група „Организация на
движението пътен контрол и превантивна дейност“ към ОД на МВР Варна, сектор
„Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. От пълномощника му юрисконсулт К.Л.А. са подадени писмени бележки с.
д. № 2307/14.02.2023 г., в които по съображения за неоснователност на
касационната жалба се претендира решението на ВРС да се остави в сила като при
този изход на спора касационната жалбоподателка да бъде осъдена да заплати на
ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на
касационната жалба като сочи, че установените във въззивното производство факти
обосновават извод за извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, поради което решението
на ВРС следва да се потвърди.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена
в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба
на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и
в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касаторката
Н. на 02.12.2022 г. /л. 88 от н.а.х.д. № 931/2022 г. на ВРС/, а според
поставения върху касационната жалба печат на ВРС, тя е подадена чрез въззивния
съд на 13.12.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление
№ 21-0819-003435/15.10.2021 г. е ангажирана административнонаказателната
отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. първо ЗДвП на Г.М.Н. за това, че на 31.07.2021
г., в 00:15 часа в гр. Варна на бул. „Васил Левски“ като водач на лек автомобил
„Фолксваген Туарег“, рег. № В****ТС, собственост на „Адвокатско дружество Н. и
съдружници“, е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, фабр. № ARВВ-0096, като е отказала и медицинско изследване за установяване
употребата на алкохол в кръвта с талон за медицинско изследване № 121143 и
вземане на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, а наред с това не е носила
и контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
Така индивидуализираните откъм съставомерните им
признаци изпълнителни деяния са квалифицирани от АНО като нарушения на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП и на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и за тях на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП и на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗДвП на Г.Н. са наложени
съответните административни наказания „глоба“ в общ размер на 2 010 /две
хиляди и десет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
За да потвърди оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление, районният съд е приел, че извършеното по пункт I нарушение
се установява от събраните в хода на съдебното производство показания на полицейските
служители П.М. и Ж.М., първият от които – актосъставител, а вторият - свидетел
по съставянето на АУАН, както и от показанията на свидетеля В.В., съвпадащи
смислово с дадените му в хода на АНП писмени обяснения от 31.07.2021 г. Съдът е
съобразил и приложения по административнонаказателната преписка талон за
медицинско изследване № 121143, върху който с подписа на свидетел и трите му
имена е удостоверен отказът на Н. да го получи. В светлината на всички събрани
доказателства решаващият съд е преценил като неоснователни доводите на
процесуалния представител на жалбоподателката относно нейното емоционално
състояние, обусловено от претърпяното ПТП и притеснението за здравето на децата
й. Анализирайки показанията на свидетелите Т.Т. и В.В., районният съд е достигнал
до извод, че предвид изтеклия немалък период от време от момента на пристигането
на полицейските служители на местопроизшествието до придвижването на Н. до
здравното заведение, тя е имала обективна възможност да изпълни задължението си
като водач на моторното превозно средство и да изпълни разпореждането на полицейските
служители като даде изисканата й проба с техническото средство за употребата на
алкохол. От страна на съда е отчетен и фактът,
че Н. е имала възможност да получи издадения й медицински талон и да даде
кръвна проба в здравното заведение, в
което е отведена заедно с децата си. При постановяване на решението съдът е обсъдил
и показанията на свидетелите Р.Р. и М.Н., вземайки предвид близките им отношения
с жалбоподателката, първият неин бивш съпруг, а вторият – баща. В заключение
районният съд е приел, че съответно на закона с обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Н. за виновно извършените от нея нарушения на императивно
вменени й задължения от закона.
В частта на пункт II от наказателното постановление
въззивният съд е отчел, че констатациите в АУАН, че Н. не е представила на
полицейските служители контролния талон към СУМПС, който не се е намирал у нея,
не се опровергават от събраните по делото доказателства, поради което е приел
за доказано и извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Изводите на районния съд се основават на обективно
изследване на релевантните за изхода на правния спор факти като са изведени
логично и последователно от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност.
Лишено от основание е възражението, че от страна на
съда е игнориран фактът, че от съдържанието на наказателното постановление не ставало
ясно в какво точно е обвинена Н. и за какво е съставен АУАН, като по този начин
било нарушено правото й на защита в административнонаказателното производство. Както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушенията,
за което е ангажирана отговорността на касационната жалбоподателка, са описани
достатъчно точно и ясно откъм всички съставомерни признаци като АНО е издирил и
приложил към тях относимите материално-правни норми. В обстоятелствената част
на наказателното постановление достатъчно подробно и без каквато и да било
вътрешна противоречивост са изложени всички относими към случая обстоятелства. Позовавайки
се на алтернативната приложимост на двете хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, съдът
е отчел факта, че в наказателното постановление АНО изрично е посочил, че лицето
се наказва за нарушение, състоящо се в
отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Не се споделят твърденията в касационната жалба, че
към посочения в НП час – 00:15 ч. на 31.07.2021 г., касационната жалбоподателка
не е имала качеството на водач на МПС, тъй като те напълно се опровергават от
събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства. От показанията на свидетеля
Вили Волфман е установено, че другият автомобил, участник в ПТП, е бил
управляван от жена. Свидетелят Р.Р. е посочил, че е пристигнал на мястото на
ПТП някъде четири-пет минути, след като то се е случило като там видял един „Мерцедес“,
който спорен него бил отнел предимството на управлявания от бившата му съпруга Н.
автомобил. Според свидетеля в колата, освен Н., били и децата й. Свидетелят М.Н.,
баща на жалбоподателката, е заявил при разпита си пред съда, че лично Н. му е
казала, че е катастрофирала с джипа. За ПТП с участието на Н. е свидетелствал
пред съда и очевидецът на инцидента Т.Т., който в показанията си е посочил, че веднага
след сблъсъка се приближил до едната от катастрофиралите коли – „Фолксваген“,
където на седалката на водача се намирала жена на около 40-50 години с руса
коса и светла кожа, която му обяснила, че е адвокат, а освен нея, в колата на
задната седалка били дете и младо момиче. При така събраните доказателства съдът
обосновано е приел, че именно Н. е управлявала на процесната дата и място
катастрофиралия автомобил.
В касационната жалба е изложено и неаргументирано и неоснователно
оплакване, че събраните пред районния съд доказателства не установяват по безсъмнен
начин отказа на водачката на превозното средство да бъде тествана с техническо
средство за употребата на алкохол. Съдът е извършил цялостна преценка на
събраните в тази връзка гласни доказателства и въз основа на тях обосновано е
приел за доказан този факт. От свидетелските показания във въззивната
инстанция категорично се установява, че Н. е отказала да ѝ се извърши проверката
с „Алкотест дрегер 7510“. В този смисъл са показанията на актосъставителя М.,
който е заявил пред съда, че когато пристигнали на мястото на ПТП, по процедура
е трябвало да тестват водачите на двата автомобила, но водачът на единия
автомобил отказал да му бъде направен тест, за което М. му съставил АУАН. В
същия смисъл са и показанията на полицейския служител Ж.М.. Показанията на
двамата служители от сектор „Пътна полиция“ съвпадат смислово с тези на прекия
участник в ПТП В.В., който категорично е завил при разпита си пред съда, че Н.
е отказала да бъде тествана за употребата на алкохол – обстоятелство, което е
изложил и в дадените в хода на АНП писмени обяснения от 31.07.2021 г. Същевременно
свидетелят Т. е обяснил пред съда, че лично водачката на Фолксвагена му споделила,
че е употребила алкохол и заради това му се разсърдила, че се обажда на телефон
112, защото заради него щели да й отнемат адвокатските права. Наред с това
свидетелят изложил пред съда, че държането на Н. било неадекватно като движенията
и поведението й били като не човек в нетрезво състояние, а същевременно и
усетил, че от нея мирише на алкохол. При изграждането на тази констатация съдът
правилно е кредитирал показанията на горните четирима свидетели и не е взел под
внимание показанията на свидетелите Р.Р. и М.Н. като се има предвид, че Н.,
който е баща на жалбоподателката, поначало не е присъствал нито при ПТП-то,
нито при последвалата го полицейска проверка, а впечатленията му са едва от
времето, в което жалбоподателката се е прибрала обратно в дома си заедно с
децата. Що се отнася до свидетеля
Ралчев, той, макар да е отишъл на мястото на произшествието няколко минути след
като се е случило, изобщо не излага в показанията си пред съда сведения относно
тестването на двамата водачи.
По делото пред районния съд са събрани достатъчно
доказателства и относно обстоятелството, че на Н. е била предоставена
възможност да даде биологична проба за установяване на съдържанието на алкохол
в кръвта като се има предвид, че по АНП е приложен издаденият й талон за
изследване № 121143, в който отказът й да го получи е удостоверен с подписа на
един свидетел, съгласно изискването на чл. 6 ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Не се споделят твърденията, че в указаното от полицейските
служители време жалбоподателката е отишла с издадения й талон в посоченото в
него лечебно заведение, за да даде биологична проба за установяването на
съдържание на алкохол в кръвта. Действително, Н. се е озовала в МБАЛ „Св.
Анна“, но тя е била отведена там от екип на спешна помощ, за да бъдат
прегледани децата ѝ след ПТП, а не за да предостави биологичен материал
за медицинското изследване.
Що се отнася до твърденията, че АУАН и талонът за
медицинско изследване били съставени в отсъствието на жалбоподателката и й били
връчени в ранните часове – 03:00 на 31.07.2022 г., освен че те не се потвърждават
от абсолютно никакви доказателства по делото, но и се излагат за пръв път едва
в касационната инстанция, която по смисъла на чл. 220 АПК не е инстанция по
фактите.
Ръководейки се от служебното си задължение за
издирване на обективната истина, районният съд, освен приобщаването на
доказателствата по АНП, е положил по делото максимум усилия за изясняване на
случая, разпитвайки шестима свидетели и удовлетворявайки всички искания на
жалбоподателката /изключая това за изискването и прилагането по делото на
справка за нарушител по отношение на свидетеля Вили Волфман, което правилно е
оставил без уважение като неотносимо към предмета на спора/.
Относно нарушението по пункт II от наказателното постановление – неносене
от водача на контролния талон към СУМПС, касационната инстанция споделя изцяло
изводите на въззивния съд, поради което, без да ги преповтаря, препраща към
тях, на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
За правилността на съдържащите се в мотивите на решението
фактическите констатации на съда не на последно място следва да се съобрази нормата
на чл. 189 ал. 2 ЗДвП, с която е регламентирана оборима доказателствена сила на
редовно съставените актове по този закон. В случая тя не е разколебана със
събраните в хода на въззивното производство доказателства, въпреки че както се
посочи, съдът е удовлетворил доказателствените искания на жалбоподателката, чиято
е и доказателствената тежест да я опровергая по делото.
При извършената служебна проверка за валидност и
допустимост на решението се установи, че е постановено от надлежен състав на
компетентния по степен и място съд и при пълно съобразяване с предмета на повдигнатия
правен спор.
Съобразявайки изложеното, касационният състав намира,
че обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото на ОД на МВР – Варна следва
да се присъди, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в
касационното производство, което предвид невисоката сложност на делото, следва
да се определи на минимума от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1500/14.11.2022 г. на Районен
съд – Варна, ХХХІІ-ри състав, постановено по н.а.х.д. № 931/2022 година.
ОСЪЖДА Г.М.Н., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/