Решение по дело №38/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20201730200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

N

гр.Радомир, 06.03.2020 година

 

 

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на  двадесети февруари  през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

 

                                                 Районен съдия:Ивета Павлова

 

 

При  секретаря Теменуга Пацова и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №38/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59  и сл.  от ЗАНН.

 

             С наказателно постановление №.г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, на жалбоподателя А.А.Д., с адрес: ***, с ЕГН: **********,  му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание  чл.275, ал.1, т.2  от Закона за горите, за нарушение  по чл. 257, ал.1, т. 1 от Закона за горите , във вр. с чл.24, ал.2, т.2  , ал.4 и ал.6 от   НАРЕДБА № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.

              Недоволен от така наложеното му  административно наказание Д. е обжалвал в законоустановения срок. По  подробно изложени във  въззивната жалба съображения,  моли съда  да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка излага доводи  за допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия орган довели до опорочаване на АУАН и НП  и съответно до нарушаване правото  му на защита. Сочи се за неправилно  изписване НП  на мястото на извършване на нарушението като в АУАН е записано отдел 142 „и 1“ КВС №61354.63.5,  а в НП отдел 142 „и “ КВС №61354.63.5 . Сочи се, че процесното разрешение за достъп на работниците, за което е санкциониран жалбоподателя е качено в информационната система на ИАГ с 5 часа закъснение, след проверката. Оспорва се изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и НП  и алтернативно се прави искане от съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като приеме случая за маловажен.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил  чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.

 

 Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

От служители на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, а именно Г.И.Г., Р.К.М. и Р.Д.Д.  е извършена проверка на 11.09.2019г. в  подотдел 142  „и 1“, имот КВС №61354.63.5-гори на физическо лице  в землището на  с. Радибош, общ.Радомир, при която е съставен Констативен протокол  серия ПК07 №002304 от 11.09.2019г. от Р.Д. на длъжност „.горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил  като е констатирано от проверяващите органи, че жалбоподателят Д., като лицензиран лесовъд/удостоверение за лесовъдска практика №../  на 07.092019г. е издал  позволително за сеч №.за имот  №.подотдел 142  „и 1 “, в землището на  с. Радибош, общ.Радомир и не е въвел  в информационната система на ИАГ/system.iag.bg разрешително за достъп на работниците,  съгласно чл.24, ал.2, т.2 и ал.4  от Наредба №1/2012г. за контрола и  опазването на горските територии.

Жалбоподателя е вписан в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика /удостоверение №../

  Въз основа на констатации  от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол №.. е съставен  на на жалбоподателя Д. АУАН №./25.09.2019г. по регистъра на РДГ-Кюстендил,  бл.№.. от свидетеля Р.Д.Д., като свидетели по  АУАН присъствали и при установяване на адм.нарушение  са  Р.М. и  Г.Г..

Акта за установяване на нарушението е връчен на жалбоподателя лично на  датата на съставянето му, като същият е присъствал при неговото съставяне  и в графа „възражения“ същият е посочил: „ Разрешителни за достъп  са въведени в 20.20 ч. на 11.09.2019г., сечта се  извършва в 14,45 часа“.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН  не  е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

 Въз основа на събраните по преписката доказателства и  съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство  НП № ./18.11.2019г. като със същото е наложил на Д. адм. наказание глоба в размер на 300 лева, на основание  чл.275, ал.1, т.2  от Закона за горите, за нарушение  по чл. 257, ал.1, т. 1 от Закона за горите , във вр. с чл.24 , ал.2, т.2  и ал.6 от   НАРЕДБА № 1/2012г. за контрола и опазването на горските територии.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателя правни доводи съдът намери от правна страна следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения  съдът следва  да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на  чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателя е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган  материално правните норми и правилно ли  е определен размера и вида  на наложеното административно  наказание.

Предвид горното настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване на  НП. При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –  Директора на Регионална дирекция по горите –Кюстендил, който е оправомощен със Заповед №РД 49-195 от 16.09.2011г.  на Министъра на земеделието и храните. В тази връзка настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите на Д. относно допуснати съществени процесуални нарушения, а именно  неправилно изписване на имота   в НП отдел 142 „и“ вместо, както е посочено в АУАН и в  Констативния протокол отдел  142 „и1“. В случая съдът намира, че се касае  за техническа грешка при изписването на имота, като по този начин не е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Последният е бил наясно срещу какво административно-наказателно обвинение да се защитава.На първо място в АУАН и  в Констативния протокол правилно  е изписан имота, със съдържанието на същите жалбоподателят се е запознал, като в АУАН е вписал и възражения по повод съставянето му Т.е жалбоподателят Д. е бил наясно за какво адм.нарушение е санкциониран  с обжалваното  НП. Освен това в НП е посочено и позволителното за сеч във връзка, с чието издаване е санкциониран Д., а именно №./07.09.2019г. издадено от самия него, в което ясно е описан имота и  в кой отдел е същият .

По вторият довод във въззивната жалба относно датата на извършване на адм.нарушение, то съдът намира, че правилно е отразена и датата на извършване на адм.нарушение-11.09.2019г. т.е  датата, на която контролните органи са констатирали нарушението изразяващо се в бездействието  на Д. да въведе в информационната система на ИАГ разрешителното за достъп на работниците.

По същество на правния спор  съдът приема  така  описаната в АУАН и НП  фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се  потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, неоспорена от жалбоподателя, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение №./25.09.2019г., /по регистъра на РДГ – Кюстендил/ бланков № .., Наказателно постановление №./18.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил, Констативен протокол № 002304 .

 В хода на съдебното следствие са разпитани  от страна на административно-наказващият орган актосъставителя Р.Д.Д. и свидетеля по акта и по установяване на административното нарушение Г.Г.. И двамата свидетели са присъствали при установяване на адм. нарушение от жалбоподателя като точно препредават фактическата обстановка подробно описана в процесния АУАН и НП, поради което и съдът им дава вяра. Показанията и на двамата свидетели са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си  така и с описаната фактическа обстановка в процесния АУАН и НП. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Установено е по безспорен начин, че при проверка на документите на сечището във връзка с издаденото от Д. позволително за сеч, в качеството му на лицензиран лесовъд, притежаващ удостоверение за лесовъдска практика №.., в информационната система на ИАГ проверяващите са констатирали, че Д. не е изпълнил задължението си да въведе разрешителното за достъп на работниците. Св.Д. заявява, че към момента на проверката  е извършвана сеч на мястото на сечището. Съгласно чл.24, ал.1 от Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските територии разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се издава по образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч.Съгласно чл.24, ал.4 от същата наредба  лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ имената на лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата, за която са наети, към съответното позволително за сеч.  Съгласно чл.24, ал.6 от същата наредба разрешителното за достъп е валидно от момента на въвеждането на данните, а именно  имената на лицата, на които се разрешава достъп, и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която заемат, или работата, за която са наети в информационната система на ИАГ Т.е в случая от Д. не е  изпълнил точно това си задължение преди започване на сечта.

Действително след констатиране  на нарушението от контролните органи видно от данните в административно-наказателната преписка Д. е въвел информацията в  системата на ИАГ, но това не го освобождава от административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.

За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

По отношение на размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна норма минимум, а именно „глоба „300 лева, поради което и съдът намира, че същия размер е правилно и законосъобразно определен с оглед вида и начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, №.г. , с което на  А.А.Д., с адрес: ***, с ЕГН: **********,  му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание  чл.275, ал.1, т.2  от Закона за горите, за нарушение  по чл. 257, ал.1, т. 1 от Закона за горите, във вр. с чл.24 , ал.2, т.2, ал.4  и ал.6 от   НАРЕДБА № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

          РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване  по реда на Административно –процесуалния кодекс  пред Пернишкия административен съд в  14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                               Районен съдия: