№ 447
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №618 от 02.06.2022г.
постановено по гр.д.№20225220100142 по описа на съда за 2022г., са
отхвърлени исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр, предявени от
ищеца Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание ***, против ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, за
установяване, че в периода 14.04.2014г.-18.09.2020г. администрацията на ***,
която е подчинена на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в
третирането в сравнение с лишените от свобода в затворите в гр.София,
гр.Стара Загора, гр.Ловеч и гр.Бобов дол, тъй като за разлика от тях, на него
не му е разрешено да ползва устройства за възпроизвеждане на аудиофайлове
в MP3 формат /MP3 player/ и файлове в МР4 формат, устройства за
съхраняване на информация в електронна форма - 2 бр. флаш памет с музика
и филми, както и слушалки без микрофон, което нарушение е основано на
1
признака лично положение, както и за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Със
същото решение е осъден ищеца Н. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София сумата от 80лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
С определение №1690 от 16.08.2022г. постановено по гр.д.
№20225220100142 по описа на съда за 2022г. е оставена без уважение
молбата на ищеца Н. Н. А. с ЕГН ********** /в момента с адрес: ***/ и на
неговия повереник адв. В. Н. от АК - Пазарджик за изменение на решение
№618 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 142/2022г. на Районен съд-гр.Пазарджик в
частта за разноските.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена от ищеца Н. Н.
А., изтърпяващ наказание *** чрез адв. В. Н. от АК-Пазарджик, с вх.№13044
от 23.06.2022г. с доводи като неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се
мотивите на първоинстанционния съд като неправилни и несъответни на
закона. Твърди се, че правилата и списъкът утвърден от зам.-министъра на
правосъдието за разрешените лични вещи в затворите, поправителните
домове, затворническите общежития и арестите е приложим еднакво за
всички затвори в държавата, списъкът с личните вещи е еднакъв както за
лишените от свобода с по-леки присъди, така и за лишените от свобода с по-
тежки присъди; че личното положение на жалбоподателя е сходно с
положението на лицата лишени от свобода и спрямо тях следва да се
прилагат еднакви правила когато са поискали да притежават вещи, утвърдени
в списък на министъра на правосъдието. Поддържа, че независимо от
различните условия на живот в отделните затвори, всеки от тях е длъжен да
прилага еднакво заповедта на зам.министъра за разрешените лични вещи в
затворите и другите домове, общежития, и арести, съгласно чл.5 ал.2 и чл.7
т.1,б.“а“ от ППЗИНЗС. Повтарят се фактите, изложи в исковата молба
относно исканията на ищеца да му бъдат предоставени за ползване 2 флашки
памет-една с музика и една с филми както и слушалки МП 4 и е посочил
причината за това-за да ги свърже към радиото защото притеснявал другите с
високо ниво на звука и че е бил дискриминиран поради непредставяне от
ръководството на затвора да ползва МР3 плеър със слот за SD карта памет.
Твърди се още, че с оглед на събраните по делото доказателства, на лишените
2
от свобода е позволено да ползват портативен радиоприемник и аудиоплеър
без записващо устройство, и само със слушалки с жица, с батерии и адаптор
за зареждане от електрическата мрежа; че същите могат да работят и да
възпроизвеждат единствено аудиокасети и СД дискове, във фабрична
опаковка с налична марка на производителя; допускани са електронни игри
30/30ст. които не поддържат безжична връзка. Коментира се писмо на
Затвора гр.Стара Загора, че лишените от свобода в този затвор могат да
получават плейъри възпроизвеждащи МР3 формат и че според началника на
затвора не съществуват нормативни ограничения относно формата на
възпроизвежданите аудиофайлове, включително и за МР3 формат. Навежда
се извода, че неоснователно е отказано от ръководството на ***
получаването на МР3 флашпамет с музика, че по отношение на флашпамет с
музика и аудиоплейър с четец МР3 няма нормативно ограничение когато са
във фабрична опаковка и да имат марка на производителя при ограничение
само за записващото устройство в МР3 формат и за четци на МР3
видеоформат и видеоносител в МР3 формат. Предвид отказа на
ръководството на *** по молбата от 12.07.2017г. ищецът счита, че е
дискриминиран спрямо другите лишени от свобода в затворите в Р България
след като му е отказано да получи МР3 флашпамет с музика, като се
признава, че флашпамет с филми е недопустима според правилата и списъкът
утвърден от зам. министъра на правосъдието. Поддържа още, че с втората
молба от 25.07.2017г. ищецът е дискриминиран по същия начин защото му е
отказано да ползва слушалки МП4 според същия списък и че той имал право
да получи само слушалки с жица, като това обстоятелство не му е било
обяснено в отказа. Навежда се извода, че ищецът е жертва на дискриминация
по определен признак-лично положение, като е налице неравно третиране на
ищеца с оглед личното му качество предвид наложеното му наказание
доживотен затвор в сравнение с останалите лишени от свобода за периода
14.04.2014г. до 18.09.2020г. Като допуснати съществени процесуални
нарушения на съдопроизводствените правила се сочи отказ на исковия съд да
събере поискани писмени доказателства по въпроса дали лишените от
свобода с доживотни присъди ползват същите вещи, които са цитирани в
исковата молба, флашки памет, слушалки МР4, МР3 плейър със спот за SD
карта памет. Счита, че неоснователно е отказано събиране на писмени
доказателства за конкретни лица лишени от свобода, ползващи вещите
3
цитирани в исковата молба. доказателствата подробно са описани във
въззивната жалба. Оспорва се размера на разноските присъдени за
юрисконсулт в размер на 80лв.
Постъпила е и втора въззивна жалба срещу същото решение подадена
лично от жалбоподателя лишеният от свобода Н. Н. А., с вх.№13206 от
27.06.2022г. Твърди се, че постановеното решение е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
Конституцията на РБ, ХОПЕС и материалния закон. Оспорват се мотивите на
съда, че за изследване на въпроса дали е налице дискриминационно
отношение спрямо ищеца, трябва да се направи сравнение на неговото
лишено положение само и единствено с лица, осъдени на доживотен затвор в
***, настанени в зоната с повишена сигурност и охрана в затвора, което
според жалбоподателя е в нарушение на нормата на чл.6 ал.2 от
Конституцията на РБ прогласяваща равенство на всички граждани пред
закона, и недопускане на никакви ограничения на правата или привилегии,
основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход,
религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние. Цитира се и чл.1 ал.1 и
ал.2 от КРБ относно държавното управление на страната и недопускане на
автономни териториални образования, териториална цялост. Цитират се и
нормите на чл.4 ал.1, чл.5 ал.1, ал.2 и 4 от Конституцията и че нейните
разпоредби имат непосредствено действие, както и кои международни актове
са част от вътрешното право на страната и примата им над националното
право. Твърди се, че ГДИН осъществява прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за ***, както и методическо ръководство и
контрол относно спазването на правата и задълженията на лишените от
свобода, колко пъти да се проверяват на лишените от свобода техниката и
кои техники се разрешават за ползване. Счита, че в тази връзка ГДИН-София
и ГД на ГДИН следвало да издадат методики и указания с които да въведат
общи стандарти по отношение изтърпяването на наказанията и осъществяват
контрол за тяхното спазване, като се прилагат по отношение на всички
затворнически общежития и затвори; че липсата на такива методики води до
поставянето на жалбоподателя в по-неблагоприятно положение в сравнение
с лицата изтърпяващи наказание доживотен затвор в затворите в Стара
4
Загора, София, Враца, Бобов дол, Ловеч, Пловдив, Плевен, Варна и други.
Твърди, че според съдебната практика както и в ЗЗДискр. е прието, че липсата
на правила които да изравняват положението на различни лица или групи се
смята за форма на непряка дискриминация. Счита, че неоснователно съдът е
отказал събирането на поискани от ищеца доказателства, като моли същите да
бъдат събрани от въззивната инстанция, като относими към предмета и
периода на спора. Счита, че първоинстанционният съд е постановил
незаконното решение доколкото е постановил акта си без да е събрал всички
относими доказателства. Моли да се отмени обжалваното решение и се
уважат предявените искове срещу ГДИНМП за приемане на установено по
отношение на ответника за осъществена спрямо ищеца пряка и непряка
дискриминация и неравноправно третиране по лично положение в сравнение
с други осъдени на доживотен затвор в местата за *** относно ползването на
техника и да преустанови нарушението. Моли и да се отмени присъденото
юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИНМП в размер на 80лв като
противоречащо на чл.80 от ГПК, поради непредставяне на списък с
разноските. Направени са същите доказателствени искания по реда на
основание чл.266 ал.3 от ГПК отказани за бъдат събрани от
първоинстанционния съд.
Постъпила е частна жалба от Н. Н. А. с вх.№17616 от 02.09.2022г.
против съдебно определение №1690 от 16.08.2022г. постановено по реда на
чл.248 от ГПК с която моли да се отмени присъденото в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно защото възнаграждението е присъдено в нарушение на
чл.80 от ГПК тъй като липсва списък на разноските както изисква
законодателя, както и да се представи платежен документ за заплатено
юрисконсултско възнаграждение-цитира т.2 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС-цитира и решение на СЕС-т.59 от решението по делото на
Станков срещу България и че съдебните разноски за отговорността на
държавата да бъдат под специален режим за да се гарантира ефективен на
заинтересованите достъп до процедурата. Моли да се отмени определението и
се остави без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Частна жалба е постъпила и от назначения на жалбоподателя Н. А.
5
особен представител адв. В. Н. с вх.№17697 от 05.09.2022г. подадена срещу
същото определение на РС-Пазарджик №1690 от 16.08.2022г. постановено по
гр.д.№142/2022г. постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, с което е
оставена без уважение молбата на ищеца А. за изменение на решението №618
от 02.06.2022г. по гр.д.№142/2022г. в частта за разноските. Оспорват се
изводите на съда за липса на задължение за ответника да представя списък по
чл.80 от ГПК като юрисконсултско възнаграждение, доколкото това не
представлява предварително направен разход за който страната може да
представи писмени доказателства и опише в списък. Твърди се, че в
производството по ЗЗДискр. не може да се присъждат суми за сторени
разноски за процесуално представителство на страната, в чиято полза е решен
спора като се сочи съдебна практика-решение на ВКС №871 от 20.01.2011г.
по гр.д.№1`452/2009г. ІV г.о. според което по този закон държавни такси не
се събират и разноските са за сметка на бюджета на съда, поради което
разноски за страна не се присъждат. Моли да се отмени определението като
неправилно и се уважи искането на ищеца по оспорването на разноските в
производството.
Постъпили са отговори от насрещната страна ГДИНМП на подадените
въззивни и въззивни частни жалби, като се акцентира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороците посочени
в жалбата, че е издадена заповед от министъра на правосъдието от 2018г.
утвърждаваща списък на разрешените лични вещи и предмети, които
лишените от свобода могат да получават, като в заповедта няма записано
допускането на МР3-плеъри, а само радиоприемник и аудиоплеър без
записващо устройство, аудиокасети и музикални СД /компакт дискове/ плюс
електронни игри без видеоформати и безжична комуникация. В отговора
подробно се посочва какво представляват отделните вещи с подобен
произход, и каква информация могат да предоставят на лишения от свобода,
коментира се и причината за ограничаване на видеовъзпроизвеждането и
видеоформатите в затворите, доколкото чрез тях се внасят, гледат и
прехвърлят видеофайлове с различни видове порно файлове, забранено
съгласно чл.97 т.7 от ЗИНЗС. Счита, че правилно първоинстанционния съд е
приел факта, че затворническата администрация при *** не разполага с
възможност да преценява какви вещи могат да притежават лицата, като в
6
случая стриктно е спазена процесната заповед, издадена от министъра на
правосъдието №ЛС-04-642 от 28.11.2018г., с което се утвърждава списък на
разрешените лични вещи и предмети, които лишените от свобода могат да
получават, да ползват и държат при себе си, което не представлява виновно
поведение от страна на администрацията. Освен това не били открити молби
от ищеца до началника на затвора за получаване на МР3-плеър за периода
14.04.2014г. до 18.09.2020г. и че е получил отказ за получаване на 2бр.
флашпамет и слушалки за МР4-видеоплеър тъй като исканите вещи също не
са включени в списъка на разрешените вещи и предмети съгласно посочената
заповед на министъра. Счита, че в случая не е имало предявена претенция от
лишения от свобода А. за да се влезе в хипотезата на изричен отказ от страна
на администрацията на ***. Поддържа, че началникът на *** не може да
влияе върху личното положение на лишените от свобода извън *** поради
което тези лица не са в сравними сходни обстоятелства спрямо лишеният от
свобода А. по отношение правилата в *** както и че наличието на сравними
сходни обстоятелства следва да се преценява конкретното лично положение
на ищеца, тоест лицата, с които той се сравнява следва да бъдат в идентично
положение и че в подобно идентично или сходно положение с ищеца по
отношение на личното си положение определено от актовете на управление
на *** са само лицата, намиращи се под юрисдикцията на началника на този
затвор, но не и лицата които изтърпяват наказание в друг затвор. Моли да се
потвърди обжалваното решение поради липса на наличие на пряка или
непряка форма на дискриминация.
Оспорва се от ГДИН и частната жалба на ищеца Н. А. подадена против
определението за разноски постановено по чл.248 от ГПК като се подържа,
че юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер определен от
съда съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица, че същото не
представлява предварително направен разход, за който ГДИНМП да
представи писмени доказателства и да ги опише в списък по чл.80 от ГПК тъй
като не би могло отнапред страната да знае какъв ще е размера на
възнаграждението преди той да бъде определен с решение по делото. Счита,
че правилно съдът е присъдил възнаграждение за юрисконсулт за ГДИН
предвид разходите които се правят от страната. Моли да се потвърди
определение №1690 от 16.08. 2022г.
Отговор от ГДИНМП е постъпил и на частната жалба подадени срещу
7
определението за разноски и от пълномощника на ищеца Н. А., адв. В. Н..
Счита, че обжалваното определение е правилно, присъждането на разноски за
юрисконсулт е следствие от изхода на делото пред първата инстанция, дължат
се на ответника по отхвърлените искове и че тяхното присъждане е в
съответствие и с чл.75 ал.2 от ЗЗДискр., който не предвижда изключение от
общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на
ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца и че
разходите на страната, в чиято полза е разрешен спора не може да останат за
нейна сметка само защото е имала процесуалното положение на ответник,
нито й се възстановяват от държавата. Моли да се потвърди определението за
разноски по чл.248 от ГПК.
Няма направени доказателствени искания от въззиваемия ГДИНМП-
гр.София по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
лишеният от свобода въззивник Н. Н. А. подадена чрез адв. В. Н. и
въззивната жалба подадена лично от лишеният от свобода Н. А. и за да
се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание в чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.-за установяване на нарушение
представляващо пряка и непряка дискриминация; по чл.71 ал.1 т.2 от
ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и възстанови
положението преди нарушението както и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
В исковата си молба с вх.№22018321 от 29.09.2020г първоначално
подадена пред Софийски районен със-гр.д.№46439/2020г. по описа на съда,
срещу „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието-гр.София, ищецът, лишеният от свобода Н. Н. А., с ЕГН-
**********, с адрес ***, твърди, че изтърпява наказание *** в ***. Твърди
още, че от 14.04.2014г. многократно е питал ИСДВР и служителите от
надзорно-охранителния състав, към *** да му бъде разрешено да ползва МР
3 със слот SD карта памет на което му било отговорено отрицателно /„не“/. В
8
тази връзка депозирал и молба до Началника на *** да му разреши МР 3
плейър със слот за SD карта памет, което искане било оставено без
уважение. Твърди, че в някои затвори е разрешено и SD памет да се
притежава, но че в *** не е разрешено. Твърди още, че в затворите-Стара
Загора; София; Ловеч и други, е разрешено да се притежава МР 3 плейър със
слот за SD карта памет, а в Затвора Бобов дол и други затвори било
разрешено и адаптер за SD карта памет и SD карта памет в периода от
14.04.2014г. до 18.09.2020г. Предвид изложеното ищецът моли да се признае
за установено по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. по отношение на ищеца, че в
периода от 14.04.2014г. до 18.09.2020г. ГДИНМП -гр.София, е извършила
нарушение на чл.71 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. изразяващо се в пряка и
непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение и да се
осъди ГДИНМП-София на основание чл.71 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението,
както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. След
предоставяне на ищеца на правна помощ и назначаване на адвокат/ адв.К. Д.
Г. от САК/ който да осъществява процесуално представителство на ищеца,
исковата молба е допълнена с допълнителна молба вх.№25056937 от
30.03.2021г., в която се излагат следните обстоятелства: Ищецът чрез
пълномощника си твърди, че Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“
гр.София, респективно служители от ***/ са извършили нарушение на чл.4
ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., изразяващо се в пряко и непряка дискриминация
спрямо лишеният от свобода Н. А., чрез неравно третиране на лицата по
признака “лично положение“ за периода от 14.04.2014г. до 18.09.2020г.
защото служителите от Надзорно-охранителния състав към *** не му
разрешават да ползва музикална система възпроизвеждаща МР 3 /ем пе три/
файлова със SD /ес ди/ Карта памет за горепосочения период; че ищецът
„включително“ е депозирал и молба до началника на *** за да му „разреши“
ползването на МР 3/ем пе три/ player /плейър-устройство за възпроизвеждане
на файлове/ със слот за SD/ес ди/ Карта памет, която е оставена без уважение;
че в някои затвори-Стара Загора, София и други е разрешено да се притежава
/от лишените от свобода/ посочените устройства, а в затвора Бобов дол и в
някои други затвори е разрешено ползването и на адаптер за посочените
устройства за същия период, като по този начин спряло ищеца е осъществено
неравно третиране на лица по признака „лично положение“ за през същия
9
исков период. Искането на ищеца формулирано от процесуалният му
представител адв. Георгиев е да се приеме за установено по отношение на
ищеца-лишеният от свобода Н. А. на основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., че
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП -гр.София е
извършила нарушение на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. изразяващо се в пряка и
непряка дискриминация за периода 14.04.2014г. до18.09.2020г. и на
основание чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. да се осъди ГД“ Изпълнение на
наказанията“-София да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор на исковата молба
от ответника Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието-гр.София. Направено е възражение за отвод
за местна подсъдност на спора на СРС, с доводи, че правоотношението
между страните е възникнало в местно поделение на ГДИН, а именно ***,
поради което местно компетентен е съдът в РС-Пазарджик, на основание
чл.108 ал.2 от ГПК и се моли делото да се изпрати по подсъдност на РС-
Пазарджик за разглеждане. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност за част от периода, без обаче да го конкретизира. По същество
исковите претенции се оспорват по основание. Не ставало ясно за ответника
как ищецът е бил третиран по-неблагоприятно при пребиваването си в *** в
сравнение с третирането на други лица при сравними сходни обстоятелства.
Допълва, че двете проявни форми на дискриминация са свързани с общо за
тях поставяне на лице в по-неблагоприятно положение в сравнение с други
лица поради различието в признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Подържа, че
за проява на дискриминация следва да бъдат осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма от обективна и
субективна страна, като неправомерния диференциран подход спрямо
лишеният от свобода ищец следва да е продиктуван от признак по чл.4 от
закона. Счита, че поради тази причина, не е достатъчно да се установи
различно третиране на определени лица в конкретния случай, но че това
третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4 от
ЗЗДискр. И при установена причинно-следствена връзка между
неблагоприятното третиране и причината за него, което да се изразява в
10
признак по чл.4 и че за твърдените конкретни действия или бездействия, за
които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се
основават само и единствено на лично положение и/или убеждения, което в
случая не било налице. Твърди се още, че твърдените в исковата молба
обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че счита, че е по-неблагоприятно
третиран спрямо лишените от свобода, настанени в затвора гр.София и
гр.Стара Загора, но че не е посочен от последния признак въз основа на който
се чувства дискриминиран и доколкото доказателствената тежест е на
страната претендираща проявеното дискриминационно отношение и че
нормата на чл.9 от закона обръща доказателствената тежест след като
страната която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факта, от който
може да се направи извод че е налице дискриминация. Акцентира, че ищецът
изтърпява наказание доживотен затвор представляващо принудително
изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на
наказанието „***“ и че правното положение на лишените от свобода е
уредено в ЗИНЗС, като ищецът и останалите лица, изтърпяващи наказание
*** в Затвора -Пазарджик са поставени при равни условия. Признава се, че
всеки самостоятелен затвор осигурява различни условия за живот на
осъдените, които разлики са обективно обусловени от различни
обстоятелства - различно местоположение в страната, различен брой осъдени,
пребиваващи в затворите, редът наложен от вътрешните правилници,
констатирани нарушения, поведение на осъдените и други. От тази гледна
точка ответната Дирекция заключава, че в подобни “сравними сходни
обстоятелства“ по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр., ищецът А. се намира
единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание/доживотен затвор/, в
същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е
налице спрямо него дискриминация по смисъла на цитираните норми. Моли
са се отхвърлят предявените искове с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С определение №20204108 от 28.10.2021г. на Софийски районен съд по
гр.д.04639 по описа на съда за 2020г. е уважено възражението на ответника за
отвод на местна подсъдност, като е прието, че е налице основанието на чл.108
ал.2 от ГПК тъй като исковете срещу държавата и държавните учреждения и
поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в района на
11
който е възникнало правоотношението от което произтича спорът и предвид
твърденията в исковата молба, че конкретното правоотношение е възникнало
в ***, спорът следва да се разгледа от месно компетентния Пазарджишки
районен съд поради което производството е прекратено и делото е изпратено
по подсъдност на РС-Пазарджик. Определението не е обжалвано от страните
и е влязло в законна сила.
Пред Пазарджишки районен съд производство е образувано под № /гр.д.
№142/2022г. /20225220100142/ на дата 18.01.2022г. като в тази връзка е
заменен досегашния процесуален представител на ищеца Н. А., назначен по
реда на ЗПП адвокат К. Г. от АК-София, с адв. В. И. Н. от АК-Пазарджик с
протоколно определение на РС-Пазарджик №467 от 24.03.2022г.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът лишеният от
свобода Н. Н. А. в момента изтърпява наказание *** в ***.
След изготвяне от съда на доклада по делото по реда на чл.146 от ГПК,
разпределянето на доказателствената тежест между страните предвид
спецификата на заявените от ищеца искови претенции по реда на ЗЗДискр. и
дадени указания коя страна какви факти и обстоятелства следва да установи
и докаже в процеса, за което е постановено съдебно определение №249 от
01.12.2022г. от РС-Пазарджик, съдът е изискал служебно на основание чл.186
от ГПК от началниците на затворите в гр.София, гр.Стара Загора, гр.Ловеч и
гр.Бобов дол, гр.Пазарджик, за първото по делото открито заседание да
представят в писмен вид информация по въпроса: “В поверените им затвори
позволено ли е на лишените от свобода да ползват устройства за
възпроизвеждане на аудиофайлове в МР 3 формат/МР3 player/ като в отговор
на запитването началниците на затвори са отговори по следния начин-
началникът за затвора гр.София, инспектор М. е отговорил, че съгласно
раздел Първи, т.5,буква“з“ и „и“ от списъка на разрешените вещи лишените
от свобода могат да притежават портативен радиоприемник и аудиоплеър-
без записващо устройство, неподдържащи безжична комуникация, с жични
слушалки, батерии, адаптер, както касети и музикални CD във фабрична
опаковка / писмо вх.№3486/16.02.2022г./. Към писмото е приложена и заповед
№ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на Заместник-министъра на правосъдието Мария
Павлова/л.43 и следващите/, с която на основание чл.10 ал.1 във връзка с
чл.122 ал.1 от ЗИНЗС и чл.82 ал.7 от ППЗИНЗС е утвърден списък на
12
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в
затворите, като изпълнението на заповедта е възложено на началниците на
затворите, поправителните домове и затворнически общежития, а контрола по
изпълнението е възложено на главния директор на ГДИН, като заповедта
влиза в сила считано от 01.01.2022г. Изрично в заповедта е вписано, че със
същата се отменя заповед №ЛС-04-642 от 28.11.2018г. на министъра на
правосъдието. Съгласно приложения към заповедта и утвърден от зам.
министъра списък на вещите и продуктите на лишените от свобода, в раздел
I.Лични дрехи, вещи и хранителни продукти , които могат да се държат в
спалното помещение, в т.5 Битови вещи, букви „ж“, „з“, „и“ и „й“, са
записани следните вещи- телевизор с размери на екран до 19 инча /CRT
кинескопен екран / и до 24 инча LCD/LED или плазмен екран/, който не
поддържа безжична комуникация, със собствена телескопична антена;
външен тунер /декодер/; стайна антена с размери 50/50см-закупени от лавката
/б.“ж“/; портативни радиоприемник и аудиоплеър-без записващо устройство,
неподдържащи безжична комуникация, с жични слушалки; батерии, адаптер-
закупени от лавката /б.“з“/; касети и музикални СД във фабрична
опаковка/щамповани от производителя /б.“и“/; електронни игри с размери до
30/30см./ които не поддържат VCD, DVD, AVI и други видеоформати и
безжична комуникация/ б.“й“/.
Отменената предходна заповед №ЛС-04-642 от 28.11.2018г. на
министъра на правосъдието и приложения към нея списък на разрешените
лични вещи, предмети и хранителни продукти е с напълно идентично
съдържание /л.55 и следващите/ по отношение на разрешените вещи. С тази
заповед е отменена предходна заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017г.
Приложена е и заповед №ЛС-04-602 от 04.04.2014г. л.89 и следващите/
уреждаща същата материя досежно разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти за лишените от свобода, издадена от заместник-
министъра на правосъдието, като в утвърдения позитивен списък на вещите
фигурират Телевизор с размери на екрана до 19 инча и собствена
телескопична антена, външен тунер /декодер/,стайна антена с размери 50/50
/б.“е“/; портативни радиоприемник и аудиоплеър-без записващо устройство,
13
с жични слушалки; батерии, адаптер, касети и музикални CD във фабрична
опаковка/щамповани от производителя /б.“ж“/ :електронни игри/с размери до
30/30см./ които не поддържат VCD, DVD, AVI и други видеоформати и
безжична комуникация.
В писмото на Затвора-Стара Загора вх.№3502 от 16.02.2022г. подписано
от началника на затвора старши комисар Е.Р., е посочено, че в съответствие
с утвърдения от зам.министъра на правосъдието заповед ЛС-04-746 от
08.12.2021г. и на основание чл.10 ал.1 във връзка с чл.122 ал.1 от ЗИНЗС и
чл.82 ал.7 от ППЗИНЗС списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти които могат да получават лишените от свобода, в
Затвора Стара Загора /л.47/ е разрешено ползването на аудиоплеъри-без
записващо устройство, неподдържащи безжична комуникация с жични
слушалки; батерии; адаптер. Изразено е и мнението на Началника на затвора,
че не съществуват нормативни ограничения по отношение на формата на
възпроизвежданите аудиофайлове, включително и за тези в МР3 формат, но
не конкретизира от къде и въз основа на какво прави тези свои изводи, както
и къде и как същите /вещите/ са регламентирани и разрешени за ползване
предвид предвидения за тях /за всички вещи/ лимитирано посочен и въведен
изричен разрешителен режим, а не забранителен режим, за прилагането му от
затворническата администрация на принципа „всичко което не е забранено е
разрешено“, вместо обратното с оглед на въведените принципни положения
със заповедите на министъра на правосъдието уреждащи тази материя, а
именно, че всичко е забранено за ползване освен изрично и лимитирано
разрешеното. Нещо повече в писмото на началника на затвора гр.Стара
Загора няма посочен конкретен акт или указание на министъра на
правосъдието с който тази категория вещи да са включени в утвърдения
списък, респективно да попадат в една от изброените в списъка групи от
разрешени за ползване вещи.
В писмото на началник на затвора гр.Ловеч, вх.№3506 от 16.02.2022г.
изрично е записано, че съгласно списъка на разрешените вещи на лишените
от свобода утвърден със заповед № ЛС-04-746 от 08.12.2021г. и ЛС №04-642
от 28.11.2018г., лишените от свобода могат да получават, да ползват и да
държат при себе си аудиоплеър-без записващо устройство; В писмото на
Началника на *** вх.№4096 от 24.02.2022г. /л.62/ е вписано обстоятелството,
че за периода от 14.04.2014г. до 18.09.2020г. в деловодството на Затвора-
14
Пазарджик не са открити молби от лишения от свобода Н. А. до началника на
затвора за получаване на МР3-плеър и че за същия период от време ищецът е
подавал множество други молби, като само едно заявление /молба/ за
получаване на 2бр. флашпамет и едно заявление/молба/ за получаване на
слушалки за МР4-видеоплеър,на които е получил отказ от Началника на
затвора поради факта, че исканите за получаване вещи не са в списъка за
разрешени вещи и предмети, които лишеният от свобода може да държи при
себе си съгласно заповед №ЛС-04-642 от 28.11.2018г. на министъра на
правосъдието/л.62/. Фотокопия на същите са приложени към писмото на
затворническата администрация. Получено е от съда и писмо от началника на
затвора гр.Бобов дол, вх.№4340 от 28.02.2022г. в който дословно е
възпроизведена разпоредбата от Раздел I, т.5б.“з“ от списъка на разрешените
лични вещи, предмети и хранителни продукти които могат да получават,
ползват и държат при себе си лишение от свобода по заповедта на министъра
на правосъдието от 2021г. №ЛС-04-746, в сила от 01.01.2022г.-л.68.
В писмото на началника на затвора гр.София вх.№4682 от 04.03.2022г.
/л.76 и следващите/ са приложени всички действали заповеди на Министъра
на правосъдието уреждащи посочената материя и разрешителен режим от
2014г. и до момента, по отношение на вещите които могат да притежават
лишените от свобода, като е посочено още, че посочените в т.5, б.“з“ от
списъка на разрешените лични вещи, са посочени носители на информация,
позволени за получаване, ползване и държане от лишените от свобода в
затвора, като към същите е поставено изискване да бъдат във фабрична
опаковка, целящо осигуряване на гаранция за съдържанието на съответните
носители на информация. Допълнено е, че вещите които фигурират в списъка,
но са в нарушена цялост, без документ за собственост на името на лишения от
свобода или са извън стандарта, по списъка, подлежат на отнемане.
Допълнено е още, че на лишените от свобода в затвора гр.София е разрешено
да ползват аудиоплеър-без записващо устройство, неподдържащо безжична
комуникация, като в т.5, б. “и“ са упоменати касети и музикални СД във
фабрична опаковка, с които работят тези аудиоплеъри. Приложена е и заповед
№ЛС -04-602 от 04.04.2014г. издадена от Заместник министъра на
Правосъдието с която се утвърждава списък на разрешените вещи и
предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да
ползват като в раздел I.Лични дрехи, вещи и хранителни продукти които
15
лишените от свобода могат да държат в спалното си помещение, в т.5 Битови
вещи , буква „ж“ е записано-портативни радиоприемник и аудио плейър-без
записващо устройство, с жични слушалки; батерии, адаптер, касети и
музикални СД във фабрична опаковка/щамповани от
производителя/.Приложените по делото документи изпратени от
затворническата администрация на посочените затвори, не са оспорени като
неистински от страна на ищеца и за тях не е откривано производство по
чл.193 от ГПК по оспорване на истинността им.
В откритото съдебно заседание в което е извършен от съда и доклада по
чл.146 от ГПК е включено като допълнителни дискриминационни действия
отказът на ответната Главна дирекция да предостави на ищеца ползването на
МР 3 плейър с гнездо за постване на СД карта, както и устройство
позволяващо разчитане на информация записана във формат на СД карта.
Докладът е допълнен от съда и с това, че дискриминационното отношение,
проявено от ответника спрямо ищеца е не само в отказа да му позволи да
ползва първоначално посочените аудиоустройства-МР3 плейър, а и отказа да
му позволи да ползва устройства позволяващи възпроизвеждането на файлове
в МР 4 формат, устройства за съхраняване на информация в електронен
вариант-2бр.флашпамет, съдържащи музика и филми и 1бр. слушалки за
музика без микрофон. По реда на чл.142 ал.2 от ГПК ищецът е допълнил и
пояснил ИМ, че МР 3-ката - да има слот за СД карта памет и отделен USB
четец.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност ,по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи, че спрямо него
са осъществени правни и фактически действия представляващи проявни
форми на дискриминация, основана на лично положение при сравними
сходни обстоятелства, и да се осъди ответника да преустанови извършването
на дискриминационните нарушения и както и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
Разгледани по същество исковите претенции са изцяло
16
неоснователни.
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от дискриминация, целта на закона е
да осигури на всяко лице правото на:1. равенство пред закона; 2. равенство в
третирането и във възможностите за участие в обществения живот; 3.
ефективна защита срещу дискриминацията. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗЗДискр.,
този закон защитава от дискриминация всички физически лица на
територията на Република България. В чл.4 от ЗЗДискр . са посочени
признаците въз основа на които се приема, че е налице осъществена
дискриминация, а именно /ал.1/ Забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Съгласно ал.2
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а
съгласно ал.3/редакция -бр.105 от 2016г./ Непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на
лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят
по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими. А съгласно предходната редакция на ал.3
от 2004г. непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на
признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно чл.6 ал.1 (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от
1.08.2012 г.) Забраната за дискриминация действа спрямо всички при
упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на
Република България права и свободи.
17
Съгласно чл. 7. ал.1 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация:
1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство
или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в
международен договор, по който Република България е страна;
2. различното третиране на лица на основата на характеристика,
отнасяща се до признак по чл.4 ал.1, когато тази характеристика поради
естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то
се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта
е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол
по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или
организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които
то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо
професионално изискване с оглед характера на институцията или
организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля
необходимото за постигането й;
4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол
при религиозно образование или обучение, включително при обучение или
образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален
опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени
преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно
оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не
надвишават необходимото;
6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е
свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност
или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди
пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на
законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
7. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) специалната
закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и
майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази
закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
18
8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или
служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
9. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) мерките и програмите по Закона за
насърчаване на заетостта;
10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на
обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични
образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст
за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно
оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или
образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за
постигането на тази цел не надвишават необходимото;
12. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) установяване на максимална възраст
за получаване на кредит по закона за кредитира на студенти и докторанти;
13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на
образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на
жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалните мерки в полза
на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на
признаците по чл.4 ал.1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и
докато тези мерки са необходими;
15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) специалната закрила на
деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания,
установена със закон;
16. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките за защита на
самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически,
религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или
съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята
култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя
език;
17. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) мерките в областта на
образованието и обучението за осигуряване на участието на лица,
принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са
19
необходими;
18. (нова - ДВ, бр. 100 от 2007 г., предишна т. 17, бр. 69 от 2008 г.)
различното третиране на лица при предоставянето на стоки и услуги,
предназначени изключително или основно за представителите на единия от
половете, което има за основание законна цел и средствата за постигането й
са подходящи и необходими;
19. (нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) различното
третиране на лицата при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи,
изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в
случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за
предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера;
20. (нова – ДВ, бр. 33 от 2016 г.) временните насърчителни мерки,
прилагани по реда на закона за равнопоставеност на жените и мъжете.
Съгласно ал.2 списъкът на дейностите, при които полът е съществено
и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя
със:
1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано
с министъра на вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в
съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се
преразглежда най-малко веднъж на три години;
2. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.) наредба на
министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при изпълнение на
военната служба във въоръжените сили.
Съгласно чл.9 (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2015 г.) В производство за
защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е
дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Съгласно чл.71 ал.1 от ЗЗДискр. Извън случаите по раздел I, всяко
лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в
третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да
поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението,
20
както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение
за вреди.
Съгласно Ал.2 Синдикалните организации и техните поделения,
както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито
права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като
заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.
Ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) В случаите на дискриминация,
когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат
да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да
встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл.218 от ГПК.
От доказателствата по делото-приетите по делото писмени документи
и от изразените от страните становища се установява, че по несъмнен и
категоричен начин срещу ищеца не са упражнени действия които да бъдат
квалифицирани като проявни форми на дискриминацията по смисъла на чл.4
от ЗЗДискр. Ищецът твърди, че пряко и непряко е дискриминиран по признак
лично положение при сравними сходни обстоятелства, като не му е
разрешавано от момента на постъпването си в *** -14.02014г. да изтърпява
наложено с присъда наказание доживотен затвор и до 18.09.2020г. да ползва
музикална система възпроизвеждаща МР3 файлове със слот /гнездо за
поставяне/ на SD карта памет и файлове в МР4 формат, устройства за
съхраняване на информация в електронен вариант-2бр.флаш памет с музика и
филми ,1бр. слушалки за музика без микрофон и USB за СД карта памет и
отделен четец. Няма спор, че процесните технически вещи принципно
способстват и са в услуга на всеки човешки индивид като му доставят
съответната музикална и филмова информация чрез което лицето се
обогатява чисто емоционално, културно, психологически, интелектуално и
нравствено.
Първият основен въпрос е дали вещите от тази категория /посочени
от ищеца/ попадат под разрешителния режим предвиден на лицата
изтърпяващи наказание ***, респективно тези с наложена доживотна
присъда ***. Разрешителният режим за вещите, които могат да притежават
лишените от свобода, не е въведен самоцелно, той е направен така при
отчитане на характеристиките на тази категория лишени от свобода и
21
режимът при който следва да изтърпяват наложените им наказания, което да
не влиза в противоречие с основните цели които се преследват чрез
изтърпяването на наказание *** в определените за това места с оглед на
личната и на генерална превенция на тези лица, залегнали като основни
принципи съгласно наказателния закон. Затова режимът на тази категория
вещи както и на други въведен от министерството на правосъдието и
прилаган от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ в съответните
места за изтърпяване на такива присъди, е разрешителен, а не забранителен,
тоест разрешават се по лимитирано и лимитативно утвърден позитивен
списък всички онези разрешени вещи, предмети и хранителни продукти които
могат да получават, да ползват и да държат при себе си или на определените
за целта места лишените от свобода и задържаните по стража. Ищецът не
твърди като факт, че тези вещи изрично са включени в такъв одобрен
разрешителен списък и му се следват съгласно актовете на затворническата
администрация, респективно на министъра на правосъдието да ги получи,
ползва и държи, но че затворническата администрация на *** не му ги
предоставя с което последната нарушава закона и по този начин той е
дискриминиран по признак лично положение при сравними сходни
обстоятелства в другите затвори. Ищецът само твърди, че е поискал да
получи описаните в исковата молба и допълнени в първото по делото
заседание лични вещи от техническо естество, но му е отказано от
затворническата администрация. Ищецът дори не твърди, че тези вещи са под
разрешителен режим и реално са включени в утвърдения списък от
министъра на правосъдието, достъп до които следва да има и той в качеството
си на лишен от свобода. Видно обаче от всички утвърдени списъци през
исковия период -14.04.2014г. до 18.09.2020г. точно такива вещи и с
посочените характеристики и параметри няма изброени и конкретизирани
така както са посочени от ищеца. Нещо повече, в исковата молба не се
твърди, че примерно този списък не е актуален и ищецът да е поискал от
министъра на правосъдието да бъде изменен и допълнен с посочените в
исковата молба и в допълнението технически устройства на основание
примерно постижения на техниката, на технически подобрения и новости за
достъп до информация под формата на музикална система възпроизвеждаща
МР 3/ем пе три/ файлове със SD/ес ди/ карта памет и файлове в МР4 формат,
устройства за съхраняване на информация в електронен вариант-2бр. флаш
22
памет с музика и филми, 1бр.слушалки за музика без микрофон и USB за СД
карта памет и отделен четец, при съответните евентуални ограничения за
това, и да му е било отказано и който отказ да е обжалван по съответния ред
и като краен резултат лишеният от свобода да е постигнал положително
разрешение по въпроса и процесните технически средства /вещи/ да са
включени изрично в нарочния утвърден позитивен списък от министъра на
правосъдието и въпреки това затворническата администрация да продължава
да му отказва да му ги предостави.
Както се посочи съставянето, одобряването и утвърждаването на
позитивния разрешителен списък относно вещите, предметите и
хранителните продукти които може да получават, ползват и държат лишените
от свобода е от изключителна компетентност на министъра на правосъдието
/чл.10 ал.1 във връзка с чл.122 ал.1-ал.3 от ЗИНЗС / и може да бъде
разширяван, изменян или променян само по негова преценка, която преценка
подлежи на съдебно-административен контрол. Следователно недопустимо е
по друг ред да бъде променян, изменян или отменят така утвърдения списък,
освен ако се докаже по делото, че описаните в исковата молба технически
вещи и средства посочени от ищеца представляват част и са включени
несъмнено в буква „з“ , „ж“, „и“ или „й“ на т.5/битови вещи/ от Раздел I от
утвърдения списък / портативни радиоприемник и аудиоплеър-без записващо
устройство; неподдържащи безжична комункация, с жични слушалки;
батерии, адаптер; касети и музикални CD във фабрична опаковка/щамповани
от производителя или електронни игри /с размери до 30/30/, които не
поддържат VCD, DVD, AVI и други видеоформати и безжична комуникация.
В тежест на ищеца е да установи съотносимостта на твърдените от
него вещи към някоя от категориите вещи, които се намират под
разрешителен режим и попадат или са от категорията такива в изброените в
т.5 „Битови вещи“ от РАЗДЕЛ I лични дрехи, вещи и хранителни продукти
от процесния списък.
В случая такива доказателства не са ангажирани. Касае се за
установяване единствено на положителен факт, твърдян от ищеца и на който
последният основава исковите си претенции и касае установяване на
предположението му, че е налице осъществена спрямо него форма на
дискриминация и е нарушен принципът на равно третиране.
23
Само на това твърдяно от ищеца основание-отказ да му бъдат
предоставени посочените технически средства не може да се приеме, че е
налице осъществен фактическия състав на пряка или на непряка
дискриминация на основание лично положение по отношение на лишения от
свобода Н. Н. А.. От отговорите изпратени от цитираните в исковата молба
затвори, еднозначно се налага извода, че навсякъде заповедта на
Министъра на правосъдието и утвърдения с нея позитивен списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за това места
лишените от свобода и задържаните под стража, се прилага от
затворническата администрация стриктно, еднакво, буквално и без
отклонения, така както са формулирани отделните клаузи и съгласно
списъчния състав на вещите. Изразеното становище в писмото на началника
на затвора гр.Стара Загора изх.№731 от 11.02.2022г. за несъществуващи
нормативни ограничения по отношение на формата на възпроизвеждане на
аудиофайлове, включително за тези в МП3 формат, е по-скоро частен и
изолиран случай и израз на неправилно, превратно и погрешно тълкуване на
заповедта на Министъра на правосъдието, доколкото както се посочи
режимът за вещите не е ограничителен, а разрешителен, тоест всичко онова
което не е включено в разрешителния списък с вещите е забранено, а не
обратното. Освен това формата на възпроизвежданите аудиофайлове не е
неограничена, същата според списъка се ограничава и включва само
възпроизвеждане по точно определен начин и средства-с портативен
радиоприемник-аудиоплейър без записващо устройство, които неподдържат
безжична комуникация, с жични слушалки, батерии, адаптер както и касети и
музикални CD във фабрична опаковка, електронни игри и други видео
формати и безжична комуникация. Посочените от ищеца технически средства
имат други характеристики и предназначение като по делото не е установено
същите изрично да попадат в някоя от категориите битови вещи съгласно
утвърдения позитивен списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, както по наименование така и по предназначение.
Предвид изложеното исковите претенции са неоснователни по
същество.
24
Въззивният съд не споделя доводите изложени в жалбите на ищеца Н.
А.. Няма предвиден позитивен разрешителен режим за получаване, ползване
и държане от лишените от свобода по отношение на процесните технически
вещи и устройства. Същите изрично не фигурират в утвърдения
разрешителен списък от вещи, които посочените лица могат да притежават и
оперират. Не се установява тези вещи да имат характеристиките и
предназначението такова какво притежават описаните в утвърдителния
списък битови вещи посочени в т.5 от Списъка или в някаква степен да се
доближават или в същност да могат безспорно да се квалифицират и да
попадат в някоя от посочените категории битови вещи. Следователно тези
вещи не са включени в процесния списък утвърден от Министъра на
правосъдието, затова отказът на затворническата администрация да ги
предостави на ищеца А. не представлява действие или проявна форма на
пряка или непряка дискриминация на лично положение на ищеца, който е със
сходно положение на лица, лишени от свобода и че спрямо тях не се
прилагат еднакви правила за притежаване на вещи по утвърдения списък на
министъра на правосъдието. Хипотетично, ако в някои от затворите са
предоставени подобни технически устройства на лишените от свобода, то
това би било израз на сериозно нарушение на заповедта на министъра на
правосъдието и на утвърдения позитивен разрешителен списък на вещите и
би било основание за търсене на съответната дисциплинарна отговорност за
неправилно и превратно прилагане на заповедта и списъка. Такова
неправомерно действие на затворническата администрация в нарушение на
заповедта и на утвърдения разрешителен списък на вещите категорично не би
могло да се тълкува като право в полза на ищеца Н. А. за иска и спрямо него
да се приложи превратно и неправилно заповедта на министъра на
правосъдието и по същество да се промени основно разрешителния списък на
вещите, без за това да е издадена съответната надлежна и влязла в сила
заповед на министъра с утвърден нов списък на вещите, включващ и
посочените. В този смисъл не е налице твърдяното дискриминационно
отношение на затворническата администрация на ***, в частност ГДИНМП
по отношение на ищеца Н. А.. Затова обжалваното решение ще следва да се
потвърди изцяло.
Съдът напълно възприема и мотивите, изложени от
първоинстанционния съд към обжалваното решение и на основание чл.272 от
25
ГПК препраща към тях.
Нямо основание за отмяна и на обжалваното определение постановено
в производството по чл.248 от ГПК.
В хипотеза на претендирано юрисконсултско възнаграждение по чл.78
ал.8 от ГПК, списък на разноските по чл.80 от ГПК не се представя, а е
достатъчно да е налице упълномощаване на юрисконсулт, който да
представлява страната и да е направено искане за присъждането на разноски.
В случая това е сторено. Размерът на разноските за юрисконсулт се определят
служебно от съда в съответствие и по правилата на ГПК и НПП и то едва
при постановяване на съдебното решене тъй като това не представлява
предварителен и известен разход и претендиращата го страна няма как да
представи доказателства за размера му.
Предвид изхода на спора в полза на ответната ГДИНМП ще следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. съгласно чл.23
т.4 от НЗПП
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №618 от
02.06.2022г. и определение №1690 от 16.08.2022г. постановени по гр.д.№
20225220100142 по описа на съда за 2022г.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ГД „Изпълнение на наказанията“, при Министерство на
правосъдието гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, разноски за въззивната
инстанция в размер на 80лв/осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
26
1._______________________
2._______________________
27