Р Е Ш Е Н И Е
№2979 11.10.2016г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети
октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6175 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 и сл.от ТЗ.
Производството по делото е образувано по иск предявен от „Сити Кеш“ ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“
№ 29, етаж 7 против С.И.Д., ЕГН ********** *** за признаване за установено по
реда на чл. 422 ГПК съществуването на вземане по запис на заповед от 30.10.2014
год., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 11309/2015 год. по описа на Районен съд-Пловдив. В исковата молба ищецът се
позовава единствено на менителничния ефект и на редовността му от външна
страна.
В отговора на исковата молба ответникът
е възразил, че записа на заповед е издаден като обезпечение на сключен между
същите страни договор за паричен заем от 30.10.2014г. за сумата от 1300 лева,
като общата сума за плащане, в това число с ГПР и лихвата е в размер на 1412,72
лева. Представени са доказателства за погасяване на част от заема чрез плащане.
В хода на съдебното производство ищецът
не е въвел каузално основание за пораждане на вземането му по записа на
заповед.
Преценявайки доказателствата по делото
и възражението на ответника в отговора на исковата молба настоящият състав
приема за установено следното:
Предявеният иск е допустим, исковата
молба е подадена в съда в едномесечния срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Записът на заповед е абстрактна правна
сделка, с която издателят обещава безусловно да плати на поемателя или на
негова заповед определена сума пари. Основанието за задължаване не е елемент от
фактическия състав на тази абстрактна сделка и поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Формата и неговото съдържание
изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или
съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя.
В същото време абстрактният характер на
записа на заповед, като едностранна правна сделка, не следва да се абсолютизира
и това в пълна сила се отнася за случаите, при които в производството по чл.
422 ГПК страните твърдят, че записът на заповед, изпълнил функциите на документ
по чл. 417, т. 9 ГПК, е издаден по повод на каузални правоотношения.
В процесния случай – под формата на
възражение от страна на ответника-длъжник е въведено различно каузално
основание за издаването на записа на заповед от 30.10.2014 год. При тази
хипотеза ответникът трябва да докаже твърдяния от него факт, от който извлича
изгодни за себе си правни последици.
Настоящият състав, като анализира в
тяхната съвкупност събраните писмени доказателства, не установява твърденията
на ответника за наличие на каузална сделка по заемно отношение и издаден въз
основа на него като обезпечение запис на заповед.
Договорът за заем е уреден в чл. 240 ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им.
Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима
предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него
вземане за връщане на заетата сума или вещ.
За доказване на обезпеченото със запис
на заповед заемно правоотношение ответникът е представил писмен договор от
30.10.2014 год., наименован „Договор за паричен заем“, по силата на който
ищецът е предоставил в заем на ответника сумата 1300 лева и задължението на
ответника да я върне под формата на 21 вноски, всяка една в размер на 67,27
лева до 24.03.2015г., като в член 4, ал. 1 заемателя е удостоверил реалното
получаване, респ. предаване на посочената сума.
В т. 6, ал. 1 от договор за паричен
заем от 30.10.2014 год. страните са уговорили, че връщането на заемната сума ще
бъде обезпечено със запис на заповед, издаден от заемятеля, но тази уговорка не
е достатъчна, за да обоснове извод, че процесният запис на заповед е издаден
като обезпечение.
Със заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и
разпореждането по чл. 418 от ГПК, издадени по ч.гр. дело № 11309/2015 година по
описа на Районен съд –Пловдив е разпоредено ответникът в настоящото
производство да заплати на ищеца сумата от 1141,89 лева, ведно със законната
лихва от 10.09.2015 година до изплащане на вземането и разноски по делото в
размер на 325 лева. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз онова на
запис на заповед от 30.10.2014 година.
Издател по този запис на заповед е
ответникът. С него той безусловно и неотменимо се е задължил да заплати при
предявяването на записа на заповед на ищеца сумата от 2079,05 лева. В записа на заповед е предявен на издателя му
на 31.10.2014год. От външна страна е редовен и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя му.
От представения по настоящото дело
договор за паричен заем е видно, че той е сключен на 30.10.2014 година и страните
по него са издателят на записа на
заповед като заемополучател и ищцовото
дружество като заемодател. С договора съгласно чл. 4 заемодателят е предал,
съответно заемополучателят е получил сумата от 1300 лева, като тази сума е
следвало да се върне на 21 седмични вноски с дата на последно плащане
24.03.2015г., всяка една в размер на 67,27 лева.
Съдът намира за неустановени
твърденията на ответника, че записа на заповед, който сам по себе си е една
абстрактна сделка, е издаден от него в изпълнение на задълженията му по
договора за паричен заем. Налице е само пълно съвпадение на страните по
договора за паричен заем, но не и по отношение на дължимите суми по него и
падежа с поетото задължение по записа на заповед от издателя
като размер и срок за предявяване за плащане.
С оглед на изложеното искът ще се уважи
като основателен и доказан.
На ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 332,68 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.И.Д., ЕГН **********
*** вземането на ищеца „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, етаж 7 по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 6074/11.09.2015 година, издадена по ч.гр. дело № 11309/2015 година по
описа на Районен съд –Пловдив в размер на 1141,89 лева / хиляда сто четиридесет
и един лева и 89 стотинки/ главница ведно със законната лихва от 10.09.2015
година до изплащане на вземането и 325 лева/ триста двадесет и пет лева/
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на „Сити Кеш“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, етаж 7 сумата от 332,86 лева /триста тридесет
и два лева и 86 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ПОС в двусемичен срок от съобщението до страните.
Районен
съдия:/п/
/Анета Трайкова/
Вярно с оригинала
ВА