РЕШЕНИЕ
№ 260041
гр. Русе, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговска колегия, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря МАНЯ
ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.т. дело № 343 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. ***, чрез
юрк. Д. З., със съдебен адрес ***, срещу Решение №
464/19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 185/2019 г. на РС – Русе, в частта,
с която е бил отхвърлен предявеният от
дружеството иск срещу И.Л. и Ц.Л. за признаване установено дължимостта
на сумите над 3 781,11 евро до предявените 6 289 евро – главница по
договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор
за поръчителство; над 235,72 евро до предявените 245,32 евро – просрочена лихва
за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; над 10,23 евро до предявените 14,01
евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. –
23.06.2015 г. и над 40,30 евро до предявените 60 евро – заемни такси – всички
предмет на заповед № 2165/29.06.2015 г. за изпълнение на задължения за вземания
за парични суми, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3505/2015 г. на РС – Русе.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Районният съд
неправилно възприел възражението на ответниците досежно
липсата на предпоставки за настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради
забава на кредитора съгласно чл. 95 ЗЗД. Недоказани са твърденията на
ответниците, че на 20.04.2015 г. И.Л. е наредила международен превод с
референтен № 153248В47636 за сумата 23 600 евро, част от които за
погасяване остатъка от дълга по процесния договор за кредит. Представените
документи не доказват автентичност и точно изпълнение, не удостоверяват, че
платежната операция е действително регистрирана, осчетоводена и достигнала до адресата.
В случая не е налице получаване на средствата от платежната операция при
получателя, при което не може да се приеме, че има изпълнение. Моли за отмяна
на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят претендираните с исковата молба
суми. Иска присъждането на направените в двете инстанции разноски.
Насрещните страни И.И.Л., ЕГН: **********, и Ц.И.Л., ЕГН: **********,***, чрез адв. И.К. от РАК със съдебен адрес ***, са подали в законоустановения двуседмичен срок отговор на въззивната
жалба, като изразяват становище за нейната неоснователност. Не е настъпила
предсрочна изискуемост, защото не е налице валидно уведомяване, тъй като в
нотариалните покани, връчени на И.Л. и Ц.Л., не са описани падежът на
вземането, размера на вноските, които не са заплатени, както и дължимите
възнаградителна лихва и заемни такси, което не го прави ясно и недвусмислено.
Налице и е неяснота относно момента за настъпване на предсрочната изискуемост,
което препятства възможността за преценка относно изтичането на срока за
отговорността на поръчителя по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е и въззивна жалба от
ответниците в първоинстанционното производство И.Л. и
Ц.Л., с която обжалват решението в частта, с която е признато за установено, че
дължат солидарно на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД сумите: 3781,11 евро – падежирала
главница в периода 02.02.2015 г. – 01.03.2020 г. по
договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор
за поръчителство, ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до окончателното
ѝ изплащане; 235,72 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. –
23.06.2015 г.; 10,23 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г. и 40,30 евро – заемни такси за периода
02.02.2015 г. – 01.03.2020 г., предмет на заповед №
2165/29.06.2015 г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3505/2015 г. на РС – Русе.
В нея се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Ответниците не са съгласни с приетото от районния съд, че
уведомяването за цесията следва да бъде съобразно като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяването на иска, както и че цедентът не е титуляр на вземането, а легитимиран да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит се явявал ищецът. Не са
спазени изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за уведомяване на длъжниците
от стария кредитор – цедента. Кредиторът не е положил
достатъчно усилия, за да достигне до длъжниците
изявлението за извършената цесия. Оспорват представеното по делото пълномощно,
даващо правото на ищеца да извърши уведомяването вместо цедента.
Поддържат възражението си от отговора на исковата молба за изтекъл тригодишен
давностен срок на сумите 235,72 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015
г. – 23.06.2015 г.; 10,23 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за
периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г., тъй като същите към 14.01.2019 г. били
погасени по давност. Дължимата лихва върху главницата следвало да бъде не от
датата, когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК – 25.06.2015 г., а от датата на иницииране на исковото производство
– 14.01.2020 г. Алтернативно, ако съдът счете цесията за валидно съобщена,
правят възражение, че отговорността на поръчителя не следва да се ангажира,
поради изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба
ищецът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД заявява, че жалбата е неоснователна. Уведомяването за
извършената цесия представлява неформален акт, като цесията е съобщена от цесионера на базата на изрично пълномощно от цедента. Чл. 37 ЗЗД изрично посочва случаите на
задължително нотариално удостоверяване на подписите, каквато форма в настоящия
случай не била задължителна. Ответниците освен това
са уведомени за цесията още и с връчването на исковата молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства. Правилен е изводът на първата
инстанция относно ангажирането отговорността на поръчителя, тъй като длъжникът
се счита за уведомен за предсрочната изискуемост и с връчването на препис от
исковата молба или по друг начин след подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Моли за цялостното уважаване на исковата претенция и за
отхвърляне на въззивната жалба от страна на ответниците
Ц. и И. Л. като неоснователна. Иска присъждането на сторените разноски.
Въззивните жалби са подадени от процесуално
легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими и като такива следва да се разгледат по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от страните доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
На 31.10.2012 г. между „Б. ДСК“
ЕАД, от една страна и от друга – И.И.Л. и Ц.И.Л., е
сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с договор за поръчителство,
по силата на който б. предоставила на И.Л. заем в размер на 7500 евро със срок
за погасяване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, съгласно
погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта. Сумата била преведена
по разплащателна сметка с титуляр И.Л.. Съобразно параметрите на договора,
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,95%
годишно, при изпълнение Условията по програма ДСК Лидер, при годишен процент на
разходите – 8,95%. При сключване на договора, кредитополучателят получил и
приел: Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица и Условия по програма ДСК Лидер.
На 13.05.2015 г. „Б. ДСК“ ЕАД
изпратила нотариални покани до ответниците И. и Ц. Л.
на адреса им в гр. Р., , с които уведомявала същите, че обявява процесния
кредит за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на поканите.
Последните били връчени на 15.05.2015 г. в условията на отказ.
Въз основа на заявление,
депозирано до РС – Русе, „Б. ДСК“ ЕАД се снабдила със Заповед № 2165/29.06.2015
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, визиран в чл.
417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3505/2015 г. срещу И.И.Л.
и Ц.И.Л. солидарно за сумите: 6 289 евро – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор за поръчителство,
ведно със законната лихва считано от 24.06.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане; 245,32 евро – просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015
г.; 14,01 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода
02.01.2015 г. – 23.06.2015 г. и 60 евро – заемни такси; 258,49 лева – държавна
такса и 653,12 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На 20.11.2015 г. по силата на
договор за покупко – продажба на вземания, б.
прехвърлила на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД пакет от вземания, посочени в приемо-предавателен
протокол, между които и задължението на И.И.Л.,
основано на договор за кредит от 31.10.2012 г.
Към цесията е приложено
пълномощно, с което б. упълномощава ищцовото
дружество да уведоми от нейно име всички длъжници по цедираните вземания и да подпише писмените съобщения по чл.
99, ал. 3 ЗЗД до длъжниците от нейно име, както и
писмо, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БАНКА ДСК“ ЕАД потвърждава
настъпилото прехвърляне на вземанията, описани в приемо-предавателния
протокол към договора за цесия от 20.11.2015 г., с дата на прехвърляне
04.12.2015 г. На адреса, посочен от кредитополучателя в договора за кредит, са
изпратени съобщения за цедираното вземане на „Б. ДСК“
ЕАД, които са се върнали като непотърсени.
По молба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД,
основана на Заповед № 2165/29.06.2015 г. и изпълнителен лист от 30.06.2015 г.,
издадени по ч.гр.д. № 3505/2015 г. по описа на РС – Русе, ЧСИ В. Н., с рег. № 912,
образувал изпълнително дело №895/2018 г. и изпратил покани за доброволно
изпълнение на И.Л. и Ц.Л.. В същите се посочвало, че взискател
било „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и били получени лично от тях на 26.11.2018 г. В срока по
чл. 414 ГПК ответниците депозирали възражение за недължимост
на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането
си, предмет на заповедта за изпълнение.
С отговора на исковата молба
ответниците представили и нареждане за международен превод с референтен номер
153248В47636 от 20.04.2015 г., според което е започнало изпълнението на
платежна операция от В. П. Б. Л., с наредител И.И.Л., за сумата 23 600 евро с бенефициер
„Б. ДСК“ ЕАД. Нареждането било със статус чакащо одобрение. Представен бил и
документ – съобщение от типа MT799
на С. С. б., в което
било посочено, че „Б. ДСК“ ЕАД, в качеството си на бенефициер
на превода, не била изпълнила изискванията на В. П. Б. за секюритизиращ
канал за изпращач с кредитен рейтинг ААА. Представено е и писмо от БКЛИ С. Б.,
клон Л., според което сумата от 23 600 евро е пренасочена по Арбитражно
решение 6667/16.10.2017 г. на Суифт Арбитражен търговски комитет от клон
Люксембург. Средствата все още били блокирани по искане на изпращача „В.“ ЕООД
Б., И.И.Л..
В съдебното заседание на районния
съд на 15.05.2019 г. ответниците са представили товарителници и известия за
доставки, адресирани до В. П. Б. Л. – гр. В., и В. П. Б. – Б. В. о., според
които е изпратено писмо до същите за предоставяне на информация за извършения
международен банков превод, къде се намира наредената сума от 23 600 евро,
получавала ли е „Б. ДСК“ ЕАД указания за секюритизация
на канал от С. С. Б. и има ли задължение б. да изпълни указанията. Ответниците са изложили твърдения, че В. П. Б. Б. В. о. е
наредила сумата по платежното нареждане за международен превод чрез Централното
си управление в гр. В., Л., като процесната трансакция включвала по размер
претенцията на праводателя на ищеца „Б. ДСК“ ЕАД, претендирана в друго производство, което е било висящо пред
Апелативен съд – Велико Търново.
С молба от 11.06.2019 г.
процесуалният представител на ответниците е депозирал писмени доказателства –
получени съобщения МТ103. Същите били доставени от куриер на TNT, като писмото било разпечатано в кантората на нотариус Р.
П., рег. № ***, за което бил съставен констативен протокол от 29.05.2019 г. В
заседанието на районния съд от 25.09.2019 г. ответниците са представили и копие
от Товарителница № ТТ 423 832 688 СН, за която твърдят, че са
получили горепосочените съобщения. Като изпращач в нея е посочено Kons: T. – M. с адрес ***.
В съдебното заседание пред
районния съд на 25.09.2019 г. ответниците са поискали да им се даде възможност
да представят доказателства, от които да е видно получено ли е съобщение от В.
П. Б. Л. за нареден банков превод в размер на 23 600 евро с бенефициер „Б. ДСК“ ЕАД. Писмо е изпратено от ответниците
до клона на В. П. Б. в Б. В. о., като в същото се съдържала молба да се извърши
запитване в организацията Суифт за това какви съобщения са били разменени във
връзка с трансакцията между В. П. Б. и „Б. ДСК“ ЕАД и на коя дата, както и да се
потвърди и завери представеното съобщение МТ103. Поискано е да се изпрати
официален отговор от системата Суифт и същият да бъде изпратен на електронен
адрес *** и по пощата на адрес Република България, Р., ***.
На заседанието на районния съд от
02.12.2019 г. ответниците представят доказателства, че на 04.10.2019 г.
запитването е било получено, но към него момент все още нямало отговор. Такъв
липсвал и към момента на провеждането на заседанието от 27.01.2020 г. На
04.03.2020 г. процесуалният представител на ответниците
депозирал молба, с която е представил отговор, получен първоначално на
електронна поща с адрес *** на 01.03.2020 г., според който се потвърждавало с
цялата отговорност на б., че приложената трансакция е доставена на получателя.
Към получения имейл е приложено същото като предходното съобщение тип МТ103.
Назначената по делото съдебна
счетоводна експертиза е дала заключение в два варианта по отношение дължимостта на претендираните
суми – със и без настъпила предсрочна изискуемост. По отношение на
представеното платежно нареждане № 153248В47636 от 20.04.2015 г. експертът
заявява, че документът е със статус „чакащо“ и „изисква се одобрение“. По
отношение представеното на л. 88-89 от делото съобщение от типа МТ799 на С. С.
б., в което е посочено, че „Б. ДСК“ ЕАД не е изпълнила изискванията на В. П. Б.
за секюритизиращ канал, вещото лице е посочило, че
според посочения в него код изпращач е клонът на В. П. Б. на Б. В. острови, но
същият не може да бъде банка-изпращач, защото няма С. свързаност. По отношение
приложеното на л. 154 (както и на л. 205) съобщение тип МТ103 не са налице
необходимите реквизити – същото не е заверено с подпис и печат на б.-платец,
която следва да е Ви Пи Банк Лихтенщайн, форматите на
изписаните IBAN ***учателя
не са коректни и липсва съвпадение между основанието на превода, посочено в
представеното „Нареждане за международен превод“ с това, изписано в съобщението
тип МТ103. Вещото лице е посочило, че е налице задължителен стандарт за този
тип съобщения, който не е спазен изцяло.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира жалбата на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за ОСНОВАТЕЛНА, а Решението в отхвърлителната му част за НЕПРАВИЛНО, по следните съображения:
Изводът на районния съд за
отсъствието на предпоставките за настъпилата предсрочна изискуемост е
неправилен. Няма спор между страните, че кредитополучателят е изпаднал в забава
на 02.02.2015 г. Първата инстанция е приела, че с
извършения международен банков превод с № 153248В47636 от 20.04.2015 г. в
размер на 23 600 евро ответницата И.Л. е погасила остатъка от дълга,
поради което не са настъпили последиците от отправеното на 15.05.2015 г.
изявление на „Б. ДСК“ ЕАД за обявяването на кредита за предсрочно изискуем
спрямо кредитополучателя и поръчителя. Съдът е приел, че е налице забава на
кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, защото б., праводател
на ищеца, не е оказала необходимото съдействие на длъжника да изпълни
задължението си, тъй като не е удовлетворила изискванията на В. П. Б., за да
получи наредения превод.
От събраните по делото доказателства
не може да се направи извод дали изобщо В. П. Б. е уведомила „Б. ДСК“ ЕАД за
изискванията за секюритизиращ канал. В заключението
си вещото лице е посочило, че по отношение на съобщението тип МТ103 не е спазен
задължителният стандарт, като не са изписани изцяло IBAN *** – липсват първите
няколко знака, които идентифицират страната и кредитната институция, в която се
поддържа сметката. Съобщението не е заверено с подпис и печат на б.-платец,
като този пропуск е налице и в полученото от ответниците по електронна поща на
01.03.2020 г. друго копие на същия документ. Самото вещо лице не е могло да се
ангажира със становище по автентичността му, а в съдебно заседание е посочило,
че при наличието на такива несъответствия преводът няма как да бъде извършен. От
друга страна липсват доказателства, които да сочат, че „Б. ДСК“ ЕАД е получила
каквото и да е било съобщение от В. П. Б. за това, че предстои да бъде извършен
международен банков превод. Липсват доказателства сумата от 23 600 евро да
е била превеждана по сметка на б. кредитодател. Ответницата
Л. е отправила запитване както до В. П. Б. Л., така и до клона ѝ на Б. В.
о. с искане за предоставяне на всякаква информация, включително и къде се
намират средствата в размер на 23 600 евро. Адресите, до които са
изпратени съобщенията, са съответно **** и Б. В. О., Т., ***. Вместо да бъде получен отговор от някой от тези адреси, ответниците са представили товарителница № ТТ
423 832 688 СН, с която твърдят, че е доставен пликът с документи,
съдържащ и съобщението тип МТ103, като в нея са вписани напълно различни данни
– изпращач е K.: T. – M. с адрес ****. Обстоятелството,
че документът е предоставен от трето лице, за което няма данни в какво качество
се е сдобило с информация относно банковата операция, само може да служи за
засилване съмнението на съдебния състав относно осъществяването на банковия
превод. Съмнителен се оказва и полученият по електронна поща отговор на В. П. Б.
Л. след около близо 5 месеца от
твърдяната дата на получаване 04.10.2019 г. в клона на В. П. Б. на Б. В.
острови. В отправената към В. П. Б. Б. В. о. молба ответницата И.Л. е посочила
да ѝ бъде предоставен официален отговор от системата Суифт, който, освен
по електронна поща, да бъде изпратен и по стандартната такава. Вместо това,
едва на 01.03.2020 г. е получено електронно съобщение, в което лице,
представящо се за служител на б., заявява лаконично, че б. потвърждава „с
цялата отговорност“, че приложената трансакция е доставена на получателя.
Съмнение поражда обстоятелството, че вместо на посочения от ответниците имейл
адрес ***, съобщението е получено на друг,
макар и подобен адрес – ****, а представящото се за банков служител лице е
посочило адреса на В. П. Б. в Л.. Би било логично щом запитването е отправено
към клона на б. на Б. В. о., отговорът да дойде от него, какъвто в настоящия
случай не е налице. Полученото съобщение тип МТ103 страда от същите пороци,
които вещото лице е изложило в заключението си по отношение на приложения на л.
154 екземпляр. Не изглежда убедителен и фактът, че б. наредител
отговаря с неоправдано дълго забавяне, без да изпрати официално писмо, и със
съобщение по електронна поща.
Съмнително изглежда и
представеното съобщение тип MT799
на С. Сървизно бюро, предвид констатираното от вещото лице
несъответствие, изразяващо се в това, че според посочения в него код изпращач е
клонът на Ви П. Б. на Б. В. о., но същият не може да бъде банка-изпращач,
защото няма Суифт свързаност. Неясна остава и причината защо след като е налице
наредена „неотменима“ (според отговора на исковата молба) трансакция паричните
средства се намират в друга б. – Б. С. Б., клон Л.. Според приложения на л.
92-93 документ паричните средства са блокирани по искане на ответницата И.Л.,
действаща от името на „В.“ ЕООД. Логично би било при неосъществяване на превода
паричните средства да бъдат възстановени по платежната сметка на наредителя от б. изпращач. От тези обстоятелства следва
изводът, че не би могло да има забава на кредитора, защото според това писмено
доказателство процесната сума е предмет на други платежни взаимоотношения и
дори и б. кредитор хипотетично да е приела плащането, то преводът е нямало да
се осъществи.
При тази вътрешно противоречива доказателствена съвкупност настоящият въззивен
състав не може да приеме тезата за наличието на забава на кредитора. Ответниците не са успели да докажат в условията на пълно и
главно доказване, какъвто е доказателственият
стандарт в настоящия случай за да се счита това твърдяно обстоятелство за
осъществено, че са предложили престиране, а
кредиторът – „Б. ДСК“ ЕАД, не е оказал необходимото съдействие, за да приеме
плащането. Въззивният съд приема, че първият елемент – предлагането на престацията, не е осъществен, защото няма доказателства
изявлението на В. П. Б. да е достигнало до „Б. ДСК“ ЕАД, както и такива, че е
бил нареден международен паричен превод, поради което кредиторът няма как да е
изпаднал в забава, защото не е налице какъвто и да е опит от страна на длъжника
да изпълни. За сведение следва да се посочи, че процесното платежно нареждане с
референтен № 153248В47636 от 20.04.2015 г. е било предмет на друго производство
между „Б. ДСК“ ЕАД и единия ответник – И.Л., което е приключило с влязло в сила
Решение № 167/27.10.2016 г. по т.д. № 122/2016 г. на ОС – Русе, като исковете
на б. са били уважени изцяло. Аналогичен спор е бил налице и в този, разрешен с
влязлото в сила Решение № 102/14.06.2016 г. по т.д. № 9/2016 г. на ОС – Русе.
Неоснователни са твърденията на ответниците И.Л. и Ц.Л., изложени в отговора на въззивната
жалба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД досежно липсата на настъпила
предсрочна изискуемост. Няма законово изискване, което да задължава кредитодателя банка да посочва всички видове дължими суми
по кредита при обявяването на същия за предсрочно изискуем. Изявленията за
обявената предсрочна изискуемост са връчени на ответниците чрез нотариални
покани в условията на отказ на 15.05.2015 г., като удостоверените от нотариуса
обстоятелства относно връчването не са оспорени, поради което не липсва яснота
относно момента кога б. е упражнила това свое преобразуващо право. Предвид
настъпилата според Общите условия към Договора за кредит за текущо потребление
предпоставка, а именно длъжникът да е изпаднал в забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, правилно и законосъобразно б. е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Неоснователни се явяват развитите
от ответниците доводи в подадената от тях въззивна жалба касателно
неспазване правилата за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Правилни
са изводите на районния съд относно положените от страна на цесионера
усилия да уведоми длъжниците за прехвърлянето. Видно
от приложените към делото известия за доставяне същият е изпратил на
ответниците на 19.01.2016 г. писма, в които същите се уведомяват за стореното
прехвърляне. Писмата са били адресирани до посочения в Договора за кредит за
текущо потребление адрес, който съвпада с посочения от ответниците по делото в
отговора на исковата молба постоянен адрес,***. На 15.05.2015 г. на този адрес
успешно са били връчени, макар и в условията на отказ, нотариални покани във
връзка с правото на б. да упражни правото си да направи кредита за предсрочно
изискуем. От това следва изводът, че ответниците обитават този адрес и е било
възможно да бъдат открити на него. В ЗЗД не съществува правило, което изисква
адресатът на изявлението да е узнал за него. По аналогия на чл. 14, ал. 1 ЗЗД
следва да се приеме, че уведомяването за цесията, извършено от упълномощения от
цедента цесионер, е
проявило действието от момента на достигането до длъжниците
и тъй като последните не са променяли адреса си и са могли да бъдат открити на
него съдът приема, че цесията е валидно съобщена. За пълнота на изложението,
дори и да се приеме, че ответниците не са могли да получат уведомленията за
извършеното прехвърляне, то същите са приложени към делото с исковата молба,
като трайната съдебна практика на ВКС (в частност Решение № 114 от 07.09.2016
г. по т. д. № 362 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение) допуска уведомяването за цесията да се извърши
и в хода на исковото производство. Няма пречка уведомяването да бъде извършено
и от цесионера, ако същият е бил надлежно овластен за това от цедента. По
делото е приложено пълномощно, от което е видно, че цедентът
валидно е упълномощил цесионера да извърши
съобщаването на цесията.
Неоснователни са доводите на
ответниците относно неспазване формата на приложеното пълномощно, което
трябвало да бъде нотариално заверено. Съдът споделя изложените от „ОТП Ф.Б.“
ЕАД доводи касателно липсата на изрично предвидена
съгласно правилото на чл. 37 ЗЗД законова форма за упълномощаването на цесионера да извърши съобщаването на цесията вместо цедента.
Неоснователни са и доводите на
ответниците досежно изтеклата погасителна давност на
част от вземанията към момента на предявяване на иска по чл. 422 ГПК на 14.01.2020
г. С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване съществуването на
вземането се смята предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.
125 ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предждащ упражненото материално право с подаване на искова
молба. Материалноправните последици се изразяват в
прекъсване течението на погасителната давност, спиране течението на давността и
право на законни лихви – Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено на
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е депозирано пред РС – Русе на 24.06.2015 г., поради
което погасителната давност следва да бъде преценявана към този момент
съобразно разпоредбата на чл. 422 ГПК и цитираната задължителна практика на
ВКС. От това следва изводът, че същата няма как да е изтекла към този момент.
Поради същите съображения
неоснователен е и доводът за ангажиране отговорността на поръчителя поради
изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът е изпаднал в забава на 02.02.2015 г., а на 15.05.2015 г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като началото на срока за отговорността на поръчителя
следва да се съобразява към тези дати. Тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се счита за предявен не на 14.01.2020 г., а на 24.06.2015 г., това
означава, че 6-месечният преклузивен срок не е
изтекъл. По този въпрос районният съд е изложил подробни и правилни мотиви
относно момента, от който е започнал да тече преклузивният
срок, както по отношение на падежиралите вноски, така
и по отношение на главницата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
поради което настоящата инстанция ги възприема изцяло.
По гореизложените съображения
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са били
отхвърлени исковете на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД срещу И.Л. и Ц.Л. за сумите над
3 781,11 евро до предявените 6 289 евро – главница по договор за
кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор за
поръчителство; над 235,72 евро до предявените 245,32 евро – просрочена лихва за
периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; над 10,23 евро до предявените 14,01 евро
– лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. –
23.06.2015 г. и над 40,30 евро до предявените 60 евро – заемни такси, като
вместо това да бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено, че
ответниците дължат отхвърлените суми като доказани съобразно компетентното и
правилно дадено заключение на назначената съдебносчетоводна
експертиза. Вещото лице в заключението си е определило по-високи суми от
поисканите по отношение на наказателната лихва, но съдът не може да присъди в
повече от посоченото от ищеца в исковата молба. В останалата част по съществото
на спора решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
предвид изхода на спора пред настоящата инстанция ответниците
И.Л. и Ц.Л. дължат на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД направените разноски. Дружеството е
заплатило държавна такса за въззивно обжалване в размер на 173,03 лв. Направено
е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът, вземайки предвид явяването на процесуален представител в едно
съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване, не са били
разпитвани свидетели или изслушвани вещи лица, определя в размер на 100 лв.
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на спора следва да бъдат изменени и разноските по делото, присъдени на
първа инстанция. Решението следва да се отмени в частта, в която „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
е осъдено да заплати на ответниците сумата от 800 лв. адвокатско
възнаграждение. Районният съд е присъдил на ищеца след компенсация сумата от
425,21 лв., следователно предвид цялостното уважаване на исковете настоящият
съд следва да присъди разликата до пълния размер разноски за първата инстанция
– 359,36 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 464/19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 185/2019 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен предявеният от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********,
иск срещу И.Л. и Ц.Л. за признаване установено дължимостта
на сумите над 3 781,11 евро до предявените 6 289 евро – главница по
договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен с договор
за поръчителство; над 235,72 евро до предявените 245,32 евро – просрочена лихва
за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; над 10,23 евро до предявените 14,01
евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода 02.01.2015 г. –
23.06.2015 г. и над 40,30 евро до предявените 60 евро – заемни такси – всички
предмет на заповед № 2165/29.06.2015 г. за изпълнение на задължения за вземания
за парични суми, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3505/2015 г. на РС – Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И.И.Л., ЕГН: **********,
и Ц.И.Л., ЕГН: **********,***, дължат солидарно
на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. ***,
сумите от 2 507,89 евро –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012 г., обезпечен
с договор за поръчителство; 9,60 евро –
просрочена лихва за периода 02.01.2015 г. – 23.06.2015 г.; 3,78 евро – лихвена надбавка за забава върху главницата за периода
02.01.2015 г. – 23.06.2015 г. и 19,70
евро – заемни такси – всички предмет на заповед № 2165/29.06.2015 г. за
изпълнение на задължения за вземания за парични суми, издадена въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3505/2015 г. на РС – Русе.
ОТМЕНЯ Решение
№ 464/19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 185/2019 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК: ***, е било осъдено да заплати на адв. И.К.
сумата от 800 лв. – възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА И.И.Л., ЕГН: **********, и Ц.И.Л., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***,
сумата от 273,03 лв. – разноски във въззивното производство, и сумата от 359,36 лв. – разноски за първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)