РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Бургас, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Дарин В. Христов
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100601159 по описа за 2025 година
С Присъда № 75 от 09.05.2025г., постановена по НОХД № 1467/2022г.
Районен съд, гр. Бургас е признал подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, за
виновен в това, че през периода от 10.06.2015г. до 20.06.2015г. в гр. Бургас, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А. Я. К., че ще
му достави 1 100 бр. мастербокса цигари марка „Ричман“ с цена от 100 щатски
долара за мастербокс и с това причинил на А. Я. К. имотна вреда в големи
размери – 90 000 /деветдесет хиляди/ щатски долара, с левова равностойност
156 912,30 /сто петдесет и шест хиляди шестстотин и дванадесет лева и 30 ст./
лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като във вр.
чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от четири години.
С оглед осъдителната присъда, БРС е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати в полза на
бюджета на ОД МВР – Бургас сума в размер на 367,50 лева, представляваща
1
направените в хода на досъдебното производство разноски.
С присъдата, съдът е осъдил подсъдимия Г. да заплати на гражданския
ищец А. Я. К. сумата от 90 000 щатски долара, с левова равностойност
156 912,30 лева, представляващи причинените на пострадалия имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от м. май 2015 г. до окончателното
изплащане, както и по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на
6276,49 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
граждански иск, сума в размер на 880 лева, представляващи направени по
делото в хода на съдебното производство разноски, както и 5.00 лева –
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Тодор Досев от
АК – Бургас, защитник на подсъдимия Т. К. Г.. В същата се съдържат общи
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда
поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила, както и за несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова,
с която подсъдимият да бъде оправдан и гражданският иск срещу него да бъде
отхвърлен. В допълнение към въззивната жалба на първо място се излагат
съображения за допуснати от първия съд процесуални нарушения, а именно,
че разпитът на св. И. е извършен дистанционно по Вайбър, в неформална
обстановка, без присъствие на съдия от съда по местонахождението му, което
е в нарушение на разпоредбите на НПК. Също така, защитата намира
първоинстанционната присъда за немотивирана по смисъла на чл. 305, ал. 5 от
НПК, като съдът не е обсъдил и изяснил множеството противоречия в
събраните с гласни доказателствени средства доказателства, най-вече
фрапиращи между свидетелите Д. и К.. На следващо място, анализирайки
доказателствените източници, защитата застъпва тезата, че Г. не е извършил
нищо, което да въведе някого в заблуждение относно собствеността на
цигарите и организацията по доставката им. Относно коносаментите,
позовавайки се на показания на Г. Т., К., И. и К., според защитата може да се
направи извод, че коносаментите са получени от Д., чрез Т., като по делото
липсват доказателства, вкл. и от Д., К. и Т., подсъдимият да е получавал
коносамент. Също така, защитата намира, че относно плащането от К. на Г.
сумата от 90 000 щ.д., приетите от съда за достоверни показания на св. Т.
относно случилото се на срещата на 23.01.2017 г. в р-т „С.т.“ се
2
компроментират от показанията на св. К., както и от обясненията на
подсъдимия. Изводът на първоинстанционния съд е в противоречие с фактите,
като е приел, че К. е платил 90 000 щ.д. още преди да е знаел за сделката с
цигари, а при извършената очна ставка между Г. и Д., двамата
непротиворечиво заявяват, че свид. К. е влязъл в отношенията с цигарите след
възникването на демюрейджа, т.е. след разтоварването им в Истанбул. На
последно място, защитата намира показанията на св. Д. за противоречиви,
взаимно отричащи се, както и липса на точен отговор.
По делото е постъпила и въззивна жалба от повереника на частния
обвинител и граждански ищец А. Я. К., адв. Дуков, с която се иска да се
измени присъдата като наложеното наказание от две години лишаване от
свобода да бъде изтърпяно ефективно от подс. Г., тъй като измамата е в големи
размери и условното наказание не би изиграло необходимата възпитателна
роля. Моли присъдата в гражданко-правната й част да бъде потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира присъдата на
БРС за правилна, обоснована и законосъобразна, като същата следва да бъде
потвърдена изцяло.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Т. Г. се
явява лично и със защитника си – адв. Тодор Досев от АК – Бургас.
Последният поддържа подадената въззивна жалба, допълнението към нея и
наведените в тях съображения. В допълнение посочва, че в мотивите на съда
липсват елементи от фактическата обстановка, важни за изясняване на казуса,
а именно контактите между свидетелите К. и И. от една страна и св. Д. – от
друга през месец май 2015 г., както и относно твърденията на св. К. за
договорни отношения между него и св. Д. по повод сделката с цигарите.
Според защитата, в мотивите първоинстанционният съд не е идентифицирал
точните дати на срещите между свидетелите К. и И. от една страна, и другите
свидетели от подсъдимия от друга. Също така, от фактическа страна са
игнорирани фактите, че св. Д. се е познавал с украинските граждани още от
май месец преди влизането на К. в сделката, както и че К. отлично е знаел кой
е собственикът, както и че редовно е контактувал с К.. Според защитата, ако
приетото е вярно, то следва, че Д. е излъгал К. относно отношенията между
него и украинските граждани. На последно място адв. Досев счита, че в
мотивите към първоинстанционната присъда липсват мотиви защо не се
3
кредитират обясненията на подсъдимия, както и показанията на св. К..
Подсъдимият Г. подкрепя изложеното от защитника му, като в дадената
му последна дума, моли да бъде признат за невиновен.
Гражданският ищец и частен обвинител А. К. се явява лично в съдебно
заседание пред въззивната инстанция и с повереника си – адв. Петър
Димитров от АК – Бургас. Адвокат Димитров намира, че
първоинстанционният съд е дал в пълнота отговор на поставените въпроси,
като е анализирал събраните доказателства и е обсъдил всички, като е посочил
на кои дава вяра и защо, съответно на кои не дава вяра. Моли присъдата да
бъде изменена в наказателната й част, като наложеното на подсъдимия
наказание бъде увеличено до максималния размер от три години лишаване от
свобода с изпитателен срок от пет години. В останалата част, намира
присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна.
Частният обвинител и граждански ищец К. поддържа заявеното от
повереника му.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбите и допълнението към жалбата на подс. Г., и тези, изразени в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на
основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и
справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимият Т. К. Г. е роден на *********** г. в с. Р., общ. С., с адрес:
гр. Б., ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № ***, ет. ***. Той е *******, ********* гражданин,
********** образование, ***********, с ЕГН: **********. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, Г. е *********.
Свидетелят А. К. през месец май 2015 г. посетил офиса на св. Д. Д.. В
хода на разговора св. Д. споделил на св. К., че подс. Т. Г. имал голямо
количество цигари, които продавал на добра цена – 100 щатски долара за
мастърбокс. Тъй като цената била изгодна, св. К. проявил интерес да закупи
част от предлаганата стока. С тази цел той решил да се срещне с Г., за да
договорят параметрите на евентуална сделка.
Първата среща между двамата се състояла в заведението „С.т.“,
находящо се в гр. Бургас, на ул. „С.“. На срещата освен подсъдимия и
пострадалия, присъствал и св. Д.. Подсъдимият заявил, че може да достави
оригинални цигари на добра цена на терминала в Пристанище гр. Бургас, като
4
разполага с три контейнера с цигари от различни марки. Пострадалият
попитал Г. защо цената на един мастербокс е толкова ниска, на което
подсъдимият отговорил, че това било „разчет между неговите контрагенти
турци и руснаци“. В хода на тази среща било договорено, че Г. ще достави на
К. в Пристанище гр. Бургас един контейнер с цигари, марка „Ричман“. За
осъществяване на сделката обаче била необходима спедиторска фирма, която
да извършва и дейност като посредник по самата сделка, като за такава била
избрана „**********“ ЕООД, с пълномощник св. Г.Т..
Няколко дни след тази среща, св. Д. се обадил на св. К. и го уведомил, че
с него се е свързал подсъдимият, който му заявил, че има оригинален
коносамент на стоката и цигарите са натоварени и пътуват. Контейнерът с
цигари бил натоварен на 09.06.2015 г. от пристанище Клайпеда чрез линейната
компания „*******“. Според оригиналния коносамент, количеството цигари
било 1 100 мастербокса цигари, марка „Ричман“.
На неустановена по делото дата в периода от 10.06.2015 г. до 20.06.2015
г. в ресторант „С.т.“ в гр. Бургас била проведена среща между свидетелите К.,
Д. и Т., на която присъствал и подсъдимия Г.. На срещата, Г. заявил на К., че
ще му достави 1100 мастербокса цигари, марка „Ричман“ с цена от 100 щатски
долара за мастербокс. В присъствието на свидетелите Д. и Д., св. К. заплатил
на подсъдимия сумата от 90 000 щатски долара, като от своя страна Г. предал
на К. оригиналния коносамент за договорения контейнер с цигари. По тази
причина, пострадалият не се усъмнил, че Г. не е собственик на цигарите или
лице, което е оправомощено да се разпорежда с тях, тъй като счел, че
притежателят на оригиналния коносамент е собственик на стоката.
Няколко дни след тази среща, корабът, превозващ процесния контейнер,
пристигнал на Пристанище гр. Бургас, но с оглед на факта, че властите не са
разрешили разтоварването на контейнерите, които били три на брой, корабът
отплавал и в последствие контейнерите били разтоварени в пристанището в
гр. Истанбул. Тъй като превозвачът претендирал неустойка в размер на
14 852,83 щатски долара, била проведена среща между К., Д. и подсъдимия,
която се състояла в ресторант „Ф.“ в гр. Бургас, на която среща Г. помолил К.
да заплати цялата неустойка и за трите контейнера, а той до една седмица щял
да му върне 10 000 щатски долара за собствените си два контейнера.
Пострадалият К. се съгласил и предал сумата за неустойката на спедитора –
5
св. Т. на два пъти, като последният на свой ред внесъл парите чрез банков
превод по сметка на линейната компания „*******“.
Докато контейнера все още бил в гр. Истанбул, св. Д. казал на св. К., че
двама украински граждани са се свързали с него и претендират, че трите
контейнера с цигари са тяхна собственост. В тази връзка в офиса на Д. била
проведена среща между свидетелите Д. и К. от една страна и украинският
гражданин – св. В. К. – от друга. На тази среща св. К. представил пълномощно
от фирмата – изпращач на стоката и заявил, че е собственик на контейнерите с
цигари и че подсъдимият няма нищо общо с тях. Също така, св. К. заявил, че
на него цигарите му струват 130 щатски долара на мастербокс и че не е
възможно Г. да ги продава за 100 щатски долара.
На следващия ден, в ресторант „С.т.“ в гр. Бургас, била проведена нова
среща, на която присъствали свидетелите К., И., К., Д., Т., както и
подсъдимият Г.. На срещата, св. К. попитал подсъдимия Г. кой е собственик на
контейнерите, на което последният заявил, че контейнерите с цигари били
собственост на К.. На свой ред пострадалият попитал подсъдимия защо го е
излъгал, че цигарите са негови, като Г. му отговорил, че ще му върне парите.
К. разбрал, че е бил измамен от Г. и на следващия ден върнал оригиналния
коносамент и сертификат за платения от него контейнер с цигари н св. К..
Подсъдимият впоследствие започнал да измисля различни причини, поради
които не била извършена покупко – продажбата на цигарите от св. К., като
последният поискал Г. да му върне заплатената сума. Тъй като това не
станало, св. К. сигнализирал органите на реда.
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства – разпитите на свидетелите А. К., дадени на съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, Д. Д., дадени на съдебно следствие
пред първоинстанционния съд, Г.Т., дадени на съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, О. И., дадени на съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, В. К., дадени на съдебно следствие
пред първоинстанционния съд, както и прочетените такива на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 12 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП, от
проведените очни ставки между св. Д. Д. и подсъдимия Г., както и между св.
6
Д. и св. К.; от приложените писмени и веществени доказателства – копие на
коносамент № **********, ведно с превод на същия, пълномощно на фирмата
изпращач, уведомление за пристигане на стоката, сертификат за произход,
списък на стоката, актуално състояние на фирмата изпращач, писмо от
Агенция „Митници“, териториална Дирекция Южна морска и приложено към
нея нареждане за разтоварване, фактури и платежни документи, справка от
ОД на МВР за влизания и излизания то територията на Република България,
писмо с приложена справка от БНД, справка за съдимост на подсъдимия,
както и от останалите приложени по делото писмени и веществени
доказателства.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно
следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин обосновават
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически
констатации. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка,
анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и
включени в предмета на доказване по делото обстоятелства, доказателства и
доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са били
изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема
както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата
инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и
обоснованите в резултата на тази преценка доказателствени изводи относно
фактите.
По делото по безспорен начин е установено, че във връзка с контейнер,
натоварен с 1100 мастербокса цигари е издаден коносамент № № **********.
Изпращач на стоката е дружество „И.Ш.“ ООД, а като превозвач /т.нар.
нотифай/ е дружество „Г.“ С.Р.Л. ЛТД. Също така е установено, че стоката е
натоварена в пристанището в Клапейда, Литва, по поръчка на „И.Ш.“ ООД.
Посоченото дружество е регистрирано в Обединеното кралство, като св. В. Л.
К. е оправомощен да извършва всички необходими действия във връзка с
всички бизнес дела на дружеството, да открива и закрива сметки на същото и
др. Установено е и, че е издаден коносамент на заповед /to order“/ и върху
същия не е налично джиро.
От доказателствата по делото се установява също, че на 30.06.2015 г.
дружеството „**********“ ЛТД е било уведомено относно пристигането на
7
процесния контейнер, натоварен с 1100 мастербокса цигари „Ричман“ на
Пристанище – гр. Бургас. Във връзка с неизпълнение на разпоредбите на чл.
82 от ЗАДС, разтоварването на процесните три контейнера не е било
разрешено. Установено е, че впоследствие стоката е била разтоварена на
пристанище в гр. Истанбул, където стоката е била задържана. Дължимите
разноски за задържане на стоката били платени по банков път от страна на св.
Г.Д.Т..
По делото по безспорен и категоричен начин е установено и, че между
пострадалия К. и подс. Г. е била налице уговорка, съгласно която Г. се е
задължил да продаде на К. 1100 мастербокса цигари, марка „Ричман“ с цена от
100 щатски долара за мастербокс, като пострадалият предал на подсъдимия
авансово сумата от 90 000 щатски долара.
Настоящият съдебен състав намира за правилно решението на районния
съд да се довери на изброените по-горе писмени доказателства, доколкото
същите са събрани по предвидения в НПК процесуален ред, не са били
оспорени от страните и липсват доказателства, които оборват тяхната
доказателствена стойност.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че приобщените по делото
гласни доказателствени средства са били внимателно анализирани от
районния съд, който е изпълнил задължението си не само да посочи кои
свидетелски показания, включително и в кои техни части, кредитира и кои –
не, но и да изложи ясни и конкретни съображения за това. Следва генерално
да се посочи, че възприетите от първата инстанция фактически положения
относно основните факти по делото са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали те са приети за установени и
какви са правните съображения за взетото решение, изложени са и обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят.
Настоящата инстанция принципно споделя изводите на районния съд по
отношение преценката му на доказателствените източници като допустими,
достоверни и относими към предмета на доказване, споделя и изложените в
8
тази връзка доводи и аргументи, затова намира за ненужно да ги преповтаря.
Същевременно, с оглед направените с въззивната жалба и в хода на съдебните
прения конкретни възражения, включително и тези, касаещи конкретни
доказателствени средства по делото, и извършеният от районния съд техен
анализ, обуславящ правните изводи, изложени в мотивите на обжалваната
присъда, въззивният съд прецени, че следва да посочи допълнителни
съображения, с които да им отговори.
Досежно доказателствените източници и аналитичната дейност на
първия съд, подсъдимият и неговият защитник възразяват, че неправилно
показанията на св. И. са били кредитирани, тъй като не е била спазена
процедурата за разпит на свидетели чрез видео или телефонна конференция,
предвидена в НПК. Пред настоящата инстанция защитата излага съображения,
че разпитът на И. е извършен от първоинстанционния съд при съществени
процесуални нарушения, тъй като е бил извършен в неформална обстановка,
без присъствие на съдия от съда по местонахождението му. Въззивният съд
счита тези възражения за неоснователни поради следното: Действително в
НПК изчерпателно е уреден редът за провеждане на видеоконференция за
разпит на свидетел, който в случая очевидно не е бил спазен от РС. За да се
определи дали това нарушение е дотолкова съществено, че да обоснове
отмяна присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, следва да се
изследва въпроса нарушено ли е било правото на защита на подсъдимия Г.
като е допуснат разпита на св.И. без да е спазен редът по чл.474, ал.8 вр с
ал.ал.1-5 от НПК и може ли това нарушение да бъде отстранено от въззивната
инстанция. Видно от материалите по делото, в случая БРС е направил две
съдебна поръчки до украинските съдебни власти- една за призоваване за
делото в България и една за разпит на св. О. И. в Украйна, но същите не са
били изпълнени, тъй като И. не е бил открит на адреса от украинските
длъжностни лица. Едва след това РС е приел, че няма пречка показанията на
този свидетел да бъдат събрани посредством разпита му чрез
видеоконферентна връзка чрез приложение като е отчел, че делото вече е било
многократно отлагано заради неизпълнението на съдебните поръчки. Видно
от протокола от проведеното на 06.02.2025г. съдебно заседание, съдът е
направил неколкократни неуспешни опити да осъществи видеоконферентна
връзка посредством приложението „Вайбър“, поради което е провел разпит на
св. И. чрез видеоконферентна връзка посредством приложението „WhаtsApp“.
9
Лицето е предоставило паспорта си, като го е приближил към камерата, с
оглед на което съдът се е уверил в самоличността на лицето от представения
документ за самоличност с № ******, както и го е предупредил за
отговорността, която носи по чл. 290 от НК. Отделно от това, никоя от
присъстващите в съдебно заседание страни не е изразила съмнение относно
самоличността на свидетеля. Подсъдимият и неговият защитник са имали
възможност да виждат и чуват свидетеля И. и да му задават въпроси без
технически затруднения и той е отговорил на въпросите на адв.Досев. Ето
защо, въззивният съд счита, че участието на свидетеля И. в съдебното
заседание чрез видеоконферентна връзка чрез приложение в случая не е
злепоставило правото на защита на подсъдимия. Видеоконференцията
посредством приложение е била необходима и пропорционална мярка с оглед
обстоятелството, че БРС е направил две съдебни поръчки да украинските
власти за осигуряване на разпита на св. О. И. по делото, но същите не са били
изпълнени от украинските съдебни власти и делото е била многократно
отлагано по тази причина. При това положение, изслушването на св.И. по
видеоконферентна връзка чрез приложение е останал единственият начин за
да се осигури възможността на подсъдимия и неговия защитник да участват в
неговия разпит като по този начин РС е гарантирал в пълнота правото на
подсъдимия да участва лично в разпита на свидетеля и да се конфронтира с
него като същевременно осигури разглеждането и приключването на делото в
разумен срок. Използването на видеоконференция за събиране на
доказателства само по себе си не противоречи на чл.6 от ЕКПЧ (вж. Marcello
Viola v. Italy, № 45106/04, §§ 65–67, ЕСПЧ 2006-XI, Sakhnovskiy v. Russia
[GC], № 21272/03, §§ 98–103, 2.11.2010, Grigoryevskikh v. Russia, 2009, Alppi
v. Finland (dec.), 2023), като в случая се е преследвало, при специфичните
обстоятелства на делото, законната цел за добро правораздаване в разумен
срок. Използването й в случая има обективно и оправдано основание —
неизпълнението на две съдебни поръчки от страна на украинските съдебни
власти, разглеждане на делото в разумен срок и осигуряване лично участие на
подсъдимия и неговия защитник при разпита на св.И.. Начинът на
провеждането й е бил съвместим с изискванията за зачитане правата на
защитата, установени в член 6 от Конвенцията. Подсъдимият е можел да
вижда и чува показанията на свидетеля и да му задава въпроси без технически
затруднения. Няма данни, че видеовръзката не е позволява ясно виждане и
10
чуване, без прекъсвания, които биха могли да нарушат справедливостта на
процеса. Не на последно място, показанията на И. не са единственото
доказателство, нито решаващо такова, въз основа на което е постановена
присъдата на РС. Ето защо, контролиращата инстанция намира, че в
конкретния случай с неспазването на реда по чл.474, ал.8 от НПК при
провеждане на разпита на св.И. РС не е допуснал процесуално нарушение,
водещо до несправедлив процес и обосноваващо отмяна на постановената
присъда и връщането на делото за ново разглеждане само на това основание.
Изложеното както във въззивната жалба и допълнителното изложение,
така и поддържано от подсъдимия и неговия защитник, че районният съд не е
упоменал и обсъдил някои елементи от фактическата обстановка, важна за
изясняване на казуса, а именно относно ролята на подсъдимия в сделката с
цигари, относно коносамента, относно „плащането“ от К. на Г. сумата от 90
000 щатски долара, относно участието на св. К. в сделката с цигари, както и
относно обективността на показанията на св. Д., настоящият състав намира за
неоснователни. От показанията на св. К., дадени на съдебно следствие се
установяват по безспорен начин всички съставомерни факти и обстоятелства,
необходими за правилното решаване на делото, свързани с обвинението,
повдигнато на подс. Г.. В показанията на К. няма противоречия, които да
поставят под съмнение достоверността им, като същите са последователни,
безпротиворечиви и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на св. К. относно обстоятелствата около уговорката между него и
подсъдимия за доставка на цигари, както и заплащането на сумата от 90 000
щатски долара, като аванс, се потвърждават от показанията на свидетелите Д.
Д. и Г.Т.. Показанията на последните двама свидетели са еднопосочни, като
заявяват, че с оглед постигнатата договорка, заплащането на стоката е
трябвало да стане на два пъти, като св. К. е заплатил на подсъдимия 90 000
щатски долара, а останалите 20 000 щатски долара, пострадалият е трябвало
да заплати след получаване на стоката. От показанията на тримата свидетели
се установява, че на срещата, когато св. К. е заплатил на подсъдимия 90 000
щатски долара, последният му е предал намиращият се у него коносамент,
както и че процесният контейнер с цигари не е бил разтоварен на Пристанище
Бургас и съответно не е бил получен от пострадалия, както и че последният не
е получил обратно цената по сделката. Правилно първостепенния съд е
преценил, че между показанията на тези свидетели няма противоречия, които
11
да поставят под съмнение тяхната достоверността, както и че същите са
последователни и логични.
Правилно и обосновано първият съд е кредитирал частично показанията
на св. В. К., дадени в хода на съдебната поръчка, изготвена от БРС, както и е
кредитирал показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство и
приобщени по реда на НПК. От тях се установява, че процесните цигари са
били собственост на „И.Ш.“ ООД, като той е имал пълномощно за продажба
на стоки и осъществяване на търговска дейност. В тази си част, показанията на
свидетеля кореспондират с представените по делото писмени доказателства, в
частност пълномощно, по силата на което той има правото да представлява
дружеството във връзка с всички търговски въпроси. Свидетелят К. също така
заявява, че не е упълномощавал подсъдимия, както и не му е давал права да
продава трите контейнера. Показанията на св. К. се потвърждават и от
показанията на св. И., който също заявява, че подсъдимият не е имал
пълномощно да се разпорежда с цигарите. Правилно и обосновано
първоинстанционният съд е посочил, че посоченото от свидетелите
съответства на останалия приложен по делото доказателствен материал, което
обосновава на извод, че заявеното от тях е правдиво. Именно показанията на
посочените свидетели са в основата на фактическите изводи относно
правнорелевантните обстоятелства. Правилно съдът е посочил, че
констатираните противоречия между показанията на свидетелите са
незначителни, както и че същите се дължат на изминалия дълъг период от
време, но това е преодоляно чрез прочитане на показанията на свидетелите в
съответните им части. Вземайки предвид посочените по-горе доказателствени
източници, правилно районният съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимия, а е приел, че същите са изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал и се явяват негова защитна теза.
Под обвинение следва да се разбира това, което е вменено с
обвинителния акт на привлеченото към наказателна отговорност лице. То има
правно и фактическо съдържание, като последното обхваща от една страна
фактите, които са свързани и определят фактическия състав на
престъплението (мястото, времето, начина на извършване, участниците в него
и персоналната им роля, предмет, пострадал, размер на причинените вреди,
евентуално специална цел) и от друга страна - фактически обстоятелства,
които не представляват елементи от фактическия състав на престъплението, а
12
имат значение единствено за отговорността на дееца, определяйки нивото на
неговата лична обществена опасност и на обществената опасност на
извършеното от него деяние. Излагането и на едните, и на другите
обстоятелства има своето място в обстоятелствената част на обвинителния
акт, но компетентността на съда да даде правилна правна квалификация на
нарушението се отнася само до фактите, по отношение на които прокурорът е
приел, че определят фактическия състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
5 от НК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е посочил, че
обвинението, повдигнато на подсъдимия касае въвеждане в заблуждение на
пострадалия, че ще му бъдат доставени процесните мастербоксове с цигари, а
не че Г. е техен собственик. По делото по безспорен начин е установена ролята
на подсъдимия, като от доказателствата по делото, посочени по-горе, се
установява, че същият е манифестирал, че разполага с правомощия (каквито в
случая той не е имал) да се разпорежда с процесните цигари по свое
усмотрение, както и че неоснователно е получил от св. К. сумата от 90 000
щатски долара.
Относно коносаментите, в мотивите към присъдата, съдът е изложил
подробни съображения, защо приема възраженията на защитата относно
значението за държането от същия от свидетелите и пострадалите в
различните моменти за неоснователни. В конкретния случай за
съставомерността на деянието на подсъдимия е без значение кой и кога е
държал коносамента, а това, дали подсъдимият е имал изначално намерение и
обективна възможност да изпълни поетото от него задължение да предостави
на К. 1 100 бр. мастербокса цигари марка „Ричман“ на цена от 100 щатски
долара за мастербокс. Както първоинстанционният съд е посочил, от
съдържанието на процесния коносамент, се установява, че същият е на
заповед, като в него не е упоменато името на получателя, поради което той е
прехвърляем. Същият е на заповед на товародателя /to order/, в който случай
товародателят индорсира коносамента, което се извършва с подпис и печат на
товародателя на първата страница на коносамента. От съдържанието на
същия, не се установява коносамента да е индорсиран – няма поставено
джиро, поради което и собствеността на стоката не е прехвърлена. В
коносамента е посочена единствено фирмата превозвач /т.нар. нотифай/, която
е следвало да получи стоката в Пристанище Бургас.
Неоснователни са възраженията на защитата, че съдът не е обсъдил
13
елементи от фактическата обстановка, относно „плащането“ от К. на Г. сумата
от 90 000 щатски долара, както и участието на К. в сделката с цигари. При
изготвянето на мотивите си БРС не само е направил достатъчен
доказателствен анализ, но е отговорил на възраженията, като е спазил
принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения
материал, необходимо за правилното решаване на делото и формиране на
вътрешното му убеждение. Доказателствените източници са били ценени
обективно и в тяхната взаимовръзка, според действителното им съдържание.
Въззивният съд не констатира районният съд да е оценявал доказателствените
източници едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Това, че резултатът
от този анализ не съвпада с мнението на която и да е от страните, не означава,
че той е превратен и непълен, а суверенно право на съда е да прецени кои
доказателства да цени и кои да игнорира. Доказателствена оценка е извършена
при спазване принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, и тези
по чл. 107 от НПК, поради което съществени нарушения на процесуалните
правила от обсъжданата категория не са допуснати от първата инстанция.
Относно престъпната деятелност на подс. Г., с оглед приетото от
фактическа страна, правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел,
че същият е осъществил състав на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1 от НК.
В настоящия случай по безспорен начин са установени всички белези от
обективната страна на престъплението измама при инкриминираното деяние.
Подсъдимият Г. е възбудил заблуждение у пострадалото лице – А. К., че ще
му предостави 1100 мастербокса цигари, марка „Ричман“ на цена от 100
щатски долара за мастербокс. По този начин Г. е създал невярна представа,
която е продължил да поддържа у св. К., като невярната представа е
мотивирала последния да извърши акт на разпореждане, предавайки сумата от
90 000 щатски долара, равняваща се на 156 912,30 лева на подсъдимия. Като
следствие от имущественото разпореждане на измаменото лице, за него е
настъпила вреда, изразяваща се в обедняване със съответния размер на сумата,
респективно подсъдимият се е облагодетелствал от предмета на
посегателството.
Правилно и законосъобразно проверяваният съд е приел, че е налице
квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК – измамата е в „големи
14
размери“, тъй като равностойността на вредата надхвърля 70-кратния размер
на минималната работна заплата, установена към момента на деянието.
Съгласно ПМС № 419/2014 г. минималната работна заплата за страната към
20.06.2015 г. е била 360 лева, като 70-кратният размер е 25200 лева.
От субективна страна, деянието по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК е извършено
при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като
подс. Г. е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна на
подсъдимия, че няма правомощия за сключване на процесната сделка, както и
предвиждане, че с активните си действия ще формира у пострадалия невярна
представа за действителното положение, която ще доведе до имуществено
разпореждане от негова страна, но от волева страна подсъдимият е искал
извършването на имущественото разпореждане в своя полза. Подсъдимият е
действал и със специална цел за имуществено облагодетелстване, а именно
сумата от 90 000 щатски долара, равняваща се на 156 912,30 лева.
За извършеното от подс. Г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една до осем години.
Настоящата инстанция намира, че районният съд правилно и
законосъобразно се е съобразил с всички обстоятелства, оказващи влияние
върху размера на отговорността на подсъдимия, както по принцип, така и с
оглед на естеството на деянието, за което е бил признат за виновен. В тази
връзка, наложеното наказание за извършеното престъпление е напълно
законосъобразно и не се явява занижено. Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът е отчел размерът на вредите и престъпната
упоритост на извършителя, а като смекчаващи са отчетени чистото му съдебно
минало, оказаното съдействие на разследването и доброто му процесуално
поведение. В допълнение следва да се отчете, че от датата на деянието са
изминали повече от десет години. С оглед на констатираните отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства РС правилно е приел, че спрямо Г.
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което му е наложил наказание при условията на чл. 54
от НК, към минималния, предвиден в закона размер, а именно „лишаване от
15
свобода“ в размер на две години. Въззивният съд намира, че размера,
определен от РС на наказанието лишаване от свобода е справедливо и
съразмерно с тежестта и обществената опасност на извършеното от подс. Г.
престъпление и на неговата личност. С оглед на изложеното, жалбата на
гражданския ищец и частен обвинител се явява неоснователна. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е отложил изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от четири години като е счел, че
ефективното му изтърпяване не е необходимо за постигане на поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
По отношение на гражданския иск настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че той е с правно основание
чл.45 от ЗЗД и са налице всички елементи от състава – виновно противоправно
поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което пострадалият е
претърпял имуществени вреди. С оглед на приетата за установена по
категоричен начин фактическа обстановка, същият обосновано е приет за
доказан по основание и в размер на 90 000 щатски долара. Видно от
приложената по делото справка от БНБ, левовата равностойност на 1 щатски
долар към инкриминирания период от 10.06.2015 г. до 20.06.2015 г. е бил
1.74347 лева, поради което правилно е прието, че 90 000 щатски долара се
равняват на 156 912,30 лева. С глед на това, правилно и законосъобразно
съдът е осъдил подс. Т. Г. да заплати на гражданския ищец А. К. сума в размер
на 90 000 щатски долара, с равностойност 156 912,30 лева, представляваща
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от м. май 2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати направените в хода на
досъдебното и на съдебното производство разноски. По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, настоящата инстанция прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не
се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на
подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в
производството въобще.
16
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 75 / 09.05.2025 г., постановена по НОХД
№ 3839/2022 г. на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17