№ 3035
гр. Варна, 10.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110102012 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Санрайс" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Ботев", бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап.7,
срещу „Уайнрум" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „А. Кънчев" №7, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в
размер на 2 850.40 лева, представляваща неплатената част от дължимата сума по фактура
№********** от 03.09.2019г. на обща стойност от 4334.40 лв., с падеж на задължението
30.09.2019г., във връзка с доставено от „Санрайс" ООД вино, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 21.02.2023г. до окончателното заплащане на сумата;
сумата в размер на 849.77 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 2850.40
лева, за периода от 25.02.2020г. до 20.02.2023г., като в този период не е включен периода от
13.03.2020 до 08.04.2020г., на основание чл. 6 ЗМДВИП, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
На 08.03.2023 г. е постъпила молба от ищеца, в която се съдържа волеизявление за
оттегляне на предявените искове, поради извършено след образуване на производството
плащане от ответника на претендираните суми и моли образуваното производство да бъде
прекратено. Претендира присъждане на реализираните разноски в настоящото производство
и в изпълнителното производство, образувано във връзка с допуснатото по реда на чл.389
ГПК обезпечение.
С оглед извършеното от ищеца действие на разпореждане с предмета на делото, на
основание чл.232 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, като следва да
бъде взето предвид, че прекратяването е свързано с безспорно приетия факт на погасяване
чрез плащане на исковите вземания, след образуване на производството. Впрочем сам по
себе си този факт поставя изобщо под съмнение и продължаващия интерес от разглеждане
на един осъдителен иск, доколкото материалното притезание на ищеца е удовлетворено. И в
двата случая крайният резултат е прекратяване на производството и такова следва да бъде
разпоредено.
Относно последиците от прекратяването е налице трайна практика на съдилищата, че
в случаите, когато се стига до прекратяване на производство поради оттегляне на иск или
поради отпадане интереса от съдопроизводството, конкретно обусловени от плащане
доброволно на исковата сума в хода на делото, то в този случай разноските следва да се
разпределят по арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК, а не по правилото на ал.4. Тоест
разноските следва да се присъдят на ищеца, тъй като в тези случаи доброволното плащане
очевидно манифестира, че ответникът към предявяване на исковете е имал доказано,
изискуемо и непогасено свое задължение, с което очевидно е станал повод за
съдопроизводството.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
настоящото исково производство за държавна такса /164.02 лева/ и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат /1182.05 лева с ДДС/ . Съгласно разясненията, дадени в
т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество
1
и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските
в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Претендираните разноски в размер на 192 лева за образуване на изпълнително дело,
връчване на обезпечителна заповед и налагане на запор не подлежат на присъждане в
настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 232 ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №
2012 по описа за 2023 год. на Варненски районен съд, XXXIX - ти състав.
ОСЪЖДА „Уайнрум" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „А. Кънчев" №7, да заплати на от „Санрайс" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Ботев", бл. 4, вх. Б, ет. 3, ап.7,
сумата 1346.07 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски
под формата на заплатени държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат при настоящото разглеждане на делото, по арг. от чл.78, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2