№ 283
гр. Пловдив , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 545955-F570399/04.11.2020 г.
на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Силенти“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан
Кубрат“ № 1, ет. 6, оф. 608, представлявано от Д. Н. С., на основание чл. 180, ал. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл.
117, ал.1 т.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез своя законен представител и процесуалния
такъв моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с неправилно посочване на
датата на данъчното събитие 18.11.2019 г., а период за получени услуги 01.05.2020-
31.05.2020 г., поради това неправилно бил определен периода за отразяване на
доставките в СД по ЗДДС, на следващо място се изтъква, че задължението за издаване
на протоколи по чл. 117 ал.1 т.1 от ЗДДС изтичал в следващ данъчен период, а именно
за м. 06 на 2020 г. и в този смисъл следвало да се включи в СД за м. 06.2020 г. като
срокът за подаване на СД по ЗДДС изтичал на 14.07.2020 г., поради това бил
неправилно определен размерът на ДДС и това че се касае за две данъчни събития по
първото плащане. Твърди се неправилно определяне на санкционната норма, тъй като
се сочи наличие на основание за ползване на данъчен кредит, поради което следвало да
се приложи чл. 180а ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС и поради тази причина санкцията следвало
да е в размер на 5% от неначисленото ДДС, но не по-малко от 50 лв. Прави се
възражение за маловажност на случая, тъй като не била настъпила щета за бюджета и
непропорционалност на наложената санкция в сравнение с неначисления данък. При
условията на евентуалност се моли за преквалификация на санкцията по чл. 180а, ал. 2
от ЗДДС.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива
аргументите като допълва, че не е посочено защо предоставените услуги се приемат за
такива с място на изпълнение на територията на страната, както и защо при изтъкване
на задължението да се съставят протоколи за конкретните доставки те не са били
санкционирани с две отделни санкции, а с една обща. Прави се възражение за
1
неизвършена ревизия във връзка с размера на установения за дължим ДДС.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда аргументите за
законосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството СИЛЕНТИ ЕООД, било данъчнозадължен субект, установен на
територията на страната. Същото на 18.11.2019 г. извършило плащане към
FACEBOOK IRELAND LIMITED, Dublin 2, IRELAND, като това било прието от
данъчните власти за данъчно събитие, което на основание чл. 97а , ал. 1 и ал. 4 от
ЗДДС било доставка на услуга – популяризиране на страница, с получател
данъчнозадължено лице, местоизпълнение в Р България и обуславяло задължение за
Силенти ЕООД да подаде заявление за регистрация не по-късно от 11.11.2019 г. Такова
не било подадено и данъчната администрация не регистрирала служебно лицето.
През периода 01.05.2020 г. -31.05.2020 г. дружеството е бил получател на услуги
с местоизпълнение в страната, от горепосоченото чуждестранно дружество и тъй като
е следвало да бъде регистрирано вече към този момент по ЗДДС е следвало на
основание чл. 82, ал. 2 т. 3 от ЗДДС да издаде протокол за получени услуги на
основание чл. 117, ал.1 т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът
е станал изискуем, като начисли в него дължимия данък. Същият е следвало да бъде
отразен в регистрите към справките декларации до 14-то число на месеца следващ
данъчния период.
От данъчните служители е установено, че за месец май 2020 г. дружеството е
било получател на услуги популяризация на публикация в социалната мрежа, като
данъчните събития респ. плащането е настъпило на дата 04.05.2020 г. и 22.05.2020 г.
Съгласно чл. 117, ал.3 ЗДДС протокол за получената доставка е следвало да се издаде
до 15 дни след като данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 25 , ал. 2 от ЗДДС
данъкът става изискуем от момента на извършване на услугата, който от естеството на
същата не може да се установи, поради което данъчната администрация приема на
основание чл. 25, ал.7 от ЗДДС, че данъкът става изискуем от момента на заплащането.
Т.е. по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС за Силенти ЕООД е възникнало задължение до
19.05.2020 г. да издаде протокол и да си самоначисли ДДС по първата доставка и до
06.06.2020 г. да издаде протокол и да си самоначисли ДДС по втората доставка.
Съгласно чл. 125 от ЗДДС данъчно задълженото лице следва да отчете в регистрите си
(дневници за покупки/продажби) издадените данъчни документи фактури и протоколи
за данъчния период, през който са издадени, а именно по първата доставка е следвало
да включи издадения протокол за данъчния период – месец май 2020 г. т.е. до
15.06.2020 г., а за втората да включи или през месец май или най-късно през месец
юни 2020 г. (14.07.2020 г.). Това не е сторено, за който и да е от двата периода.
На 15.06.2020 г. Силенти ООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС и на
24.06.2020 г. Силенти ООД с акт за регистрация по ЗДДС е било регистрирано по този
закон на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че освен поради получената
услуга, за която ДДС е изискуемо от получателя на основание чл. 82, ал. 2 т.3 от ЗДДС,
задължение за регистрация по ЗДДС за дружеството е възникнало и на основание чл.
96, ал. 1 от ЗДДС тъй като при проверката по акта за регистрация е установено, че
оборотите на дружеството били надвишили 50 000 лв. на по-ранна дата от заявената и
то следвало да бъде подадено на 08.06.2020 г.
2
Във връзка с констататциите направени при проверката за регистрация по ЗДДС
били издадени Протокол № **********/24.06.2020 г.и протокол №
**********/04.09.2020 г. и няколко акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), между които и процесния № F570399 от 16.09.2020 г., който бил
съставен в присъствието на представител на нарушителя и му бил връчен.
На 04.11.2020 г. било издадено атакуваното постановление, с което дружеството
било наказано за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 180, ал. 1 вр. с чл.86, ал. 1 и ал.2
и вр. с чл. 117, ал.1 т.1 от ЗДДС и на същото основание му била наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. – законоустановения минимум.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С.
А. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, пълномощно, преписка по Акт за регистрация по ЗДДС
№ 160422002129993/24.06.2020 г., Протокол № **********/24.06.2020 г., Протокол №
**********/04.09.2020 г., фактури и кореспонденция, оправомощителна заповед.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е
установил, множество нарушения, за които са издадени други АУАН, между които и
второ основание за регистрация по ЗДДС на дружеството освен по чл. 97а от ЗДДС то
и такова по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, както и фактът че не му е било известно да има
данъчна ревизия на дружеството.
Показанията му съдът намира за обективни, логични, въпреки известните
вътрешни противоречия те са в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите
по делото писмени доказателства, като съставените протоколи, фактури, акт за
регистрация по ЗДДС и др., поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът не счита погрешното изписване на датата на протокола и недовършеното
изречение в НП и АУАН за процесуални нарушения водещи до нарушаването на
правото на защита на жалбоподателя, тъй като нарушението е описано разбираемо и не
създава неяснота.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Макар да е неточно
посочването, че е нарушена нормата на чл. 180, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС, тъй като това
е единствено санкционна норма, а нарушеното правило за поведение е изведено в
другите две норми дадени във връзка, а именно чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 117, ал.1
т.1 от ЗЗДС, съдът намира, че правото на нарушителя на защита не е ограничено.
Правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него също.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
3
точно е ангажирана отговорността му – за неначисляване на ДДС, поради липсата на
подадено в срок заявление за регистрация по ЗДДС.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на „Силенти“ ЕООД като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 117, ал. 1,
т.1 от ЗДДС.
Тъй като се установява, че по данъчното събитие – плащането настъпило на
22.05.2020 г. не е изобщо издаден изискуемия данъчен документ по чл. 117, ал.1 т.1 от
ЗДДС то на основание чл. 86 ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим през данъчния период,
когато същият е станал изискуем, поради това съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че това задължение не е възникнало на
датата сочена от административнонаказващия орган. Изрично в ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС
е посочено, че ако данъчен документ не е издаден то задължението за начисляване на
данъка и неговата дължимост възникват за данъчния период, в който същият е станал
изискуем, а именно когато е денят на плащането. В такъв случай е ирелевантно, че при
надлежна регистрация, евентуално издаден протокол по чл. 117, ал.1 т.1 ЗДДС би се
вписал в регистрите за следващия данъчен период.
За да е извършено нарушението сочено от административнонаказаващия орган
то следва да са налице кумулативно няколко условия:
да е налице задължение за регистрация по ЗДДС за нарушителя,
същото да не е било изпълнено в законоустановения срок ,
то да предхожда данъчното събитие, за което възниква задължение за
начисляване на ДДС,
нарушителят да е данъчно задължен субект,
същият да е получател на доставки от доставчик - данъчно задължено лице, което
не е установено на територията на страната и
доставката е с място на изпълнение на територията на страната и да е облагаема
Установява се, че на 18.11.2019 г. поради получаването на облагаема доставка от
данъчнозадължен субект, който не е установен на територията на страната на
11.11.2019 г. е възникнало задължението на Силенти ЕООД да се регистрира по ЗДДС
– същото не е изпълнено в сочения от закона срок и с това е изпълнена първата и
втората предпоставки от нарушението. Това определя и първата част на визираното в
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС нарушение, а именно не е подадено заявление за регистрация в
срок. Не представлява порок на наказателното постановление липсата на подробности
относно тази доставка, тъй като същата е посочена с нейните предпоставки
обосноваващи възникване на задължение за регистрация и видно от Протокол №
**********/24.06.2020 г. неизпълнението на задължението за регистрация по чл. 97а,
ал. 1 от ЗДДС е издаден АУАН и е обект на самостоятелно адимнистратвнонаказателно
производство. Поради това съдът не намира за основателно възражението свързано с
описанието на този елемент от фактическия състав на нарушението за основателен.
Задължение за начисляване и декларирането на ДДС за данъчния период 01.05-
30.05.2020 възниква по облагаеми доставки на стойност 2193,62 лв., на 16.06.2020 г.,
която е дата следваща възникването на задължението за регистрация.
Задължението за начисляване и деклариране на ДДС възниква тъй като
безспорно Силенти ЕООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗДДС, получател е на услуга – популяризиране на публикация в социалната мрежа
фейсбук, от данъчно-задължено лице с валиден VAT номер, което не е установено на
територията на страната, а в Иралндия, а именно FACEBOOK IRELAND LIMITED,
4
Dublin 2, IRELAND и местоизпълненитео на услугата съгласно чл. 21 ал. 2 от ЗДДС е
мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а
именно Р България.
Непосочването на това защо данъчния орган приема, че местоизпълнението на
услугата е в страната, съдът не счита за съществено нарушение на процесуалните
правила или за нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като същото
произтича от закона и е факт, който подлежи на доказване. Достатъчно е че
административнонаказаващият орган се е позовал на тази предпоставка при описание
на нарушението, без да я доказва и обосновава, тъй като тя се явява елемент от фактите
на нарушението и закона не поставя изискване за посочването на правните норми
обуславящи наличието на определени факти в описанието на нарушението. Правната
квалификация на нарушението е задължителна при съставянето на АУАН и НП, но
правната квалификация на фактическите елементи на нарушението не е. Това е въпрос
по съществото на делото, а именно дали са налице всички предпоставки. В конкретния
случай е видно, че на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС тази предпоставка е налице.
Доставката на тази услуга е облагаема, тъй като не попада във визираните в
закона изключения сочещи видовете необлагаеми доставки.
На следващо място видно е, че лицето не е начислило ДДС въпреки че е било
длъжно, тъй като чл. 86, ал.2 ЗДДС, разписва задълженията на лицата за начисляване
на ДДС, а именно: Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да
го начисли, а данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през
който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е
станал изискуем. Тъй като чл. 86 вменява задължения на регистрирани лица, то той не
би могъл да породи самостоятелно задължение в настоящия случай при липсата на
тази предпоставка, поради това, правилно е направена връзката със санкционната
норма на чл. 180 , ал. 2 от същия закон, която, сочи, че Алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок, а диспозицията на ал. 1 на същия член препраща
към задълженията на регистрираните лица по чл. 86, ал.2 от ЗДДС.
Тъй като начисляването на данъка изискуем от получателя на услуги е особена
хипотеза, правилно е и посочена връзката със задължението на нарушителя да издаде
протокол по чл. 117, ал. 1 т. 1 от ЗДДС. С това неизпълнение на неговото задължение е
завършен фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
Силенти ЕООД.
Тъй като изрично чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС позволява ангажирането на
административнонаказателната отговорност на юридически лица то последната е
обективна и не се изследва виновно поведение.
В тази връзка се установи, че Силенти ЕООД е изпълнило всички съставомерни
елементи на соченото в атакуваното наказателно постановление нарушение.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител, че неправилно е
определен дължимият данък тъй като същото не е извършено с данъчна ревизия.
Производството по чл. 102 ал. 5 от ЗДДС се отнася за служебната регистрация по
ЗДДС и препращите към нея производства, в настоящия случай не се касае за служебна
регистрация по ЗДДС, а за такава по инициатива на лицето и регистрацията не се е
осъществила по инициатива на органа, а на нарушителя на основание чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС, а не на основание чл. 102 от ЗДДС.
Съдът намира, че е в невъзможност да преквалифицира извършеното нарушение
в такова по чл. 180а, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС на първо място тъй като не се
установяват да са налице всички факти обуславящи приложението на тази норма. Не се
установява, че за лицето е признато от страна на данъчната администрация право на
5
данъчен кредит, което е условие за приложението ѝ .
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният, сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на финансовата дейност. Не се
изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на
фиска чрез начисляването на данък върху добавената стойност, като в закона са
чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения, които увреждат фискалните интереси на държавата.
Съдът намира, че не са налице признаците на чл. 93 от НК определящи
настоящият случай като маловажен. Напротив, значителният срок изтекъл от
възникване на основанието за регистрация, както и множеството установени
нарушения в хода на проверката при регистрацията по ЗДДС не разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието.
Действително неначисленият данък е по-нисък от наложената санкция , но това
е законодателно решение и с оглед на степента на обществена опасност на
нарушението съдът не намира за основателно твърдението на представителя на
дружеството, че санкциите значително надхвърлят вредните последици.
Такива именно съдът намира да са обичайните случаи на нарушаване на нормата
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като разглеждането на процесния не се отличава по нищо от
тях.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкции в минимума за юридическите лица от по 500 лв., което съдът намира за
законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност. Същевременно наказателното постановление е съобразено с
процесуалния и материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като
намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
6
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 545955-F570399/04.11.2020 г. на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Силенти“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан
Кубрат“ № 1, ет. 6, оф. 608, представлявано от Д. Н. С., на основание чл. 180, ал. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл.
117, ал.1 т.1 от ЗДДС.
ОСЪДЖА „Силенти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет. 6, оф. 608 да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7