Решение по дело №2116/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 317
Дата: 21 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20241000502116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502116 по описа за 2024 година
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е приложен принципът на
справедливостта, установен в чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразена съдебната практика.
Не са преценени в съвкупност получените травми и претърпените от нея
болки и страдания. Съдът не е взел предвид нормативно установените нива на
застрахователни лимити и годината на настъпване на ПТП.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск.
ЗК „ Лев Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за
неоснователна. Не допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът Й. Т. твърди, че на 22.10.2022г. около 23.50 ч. в гр. Ихтиман е
настъпил пътен инцидент между управляван от М.- А. Ю. М. лек автомобил
„Ауди А 6“ с рег. № ******** и управляван от нея лек автомобил „ Пежо 206“
с рег. № ********. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача
М., който е нарушил правилата за движение по пътищата като не е спрял на
знак Б2. За пътния инцидент е съставен констативен протокол, съгласно
който вината за ПТП е на М.. Ищецът е бил транспортиран в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД, гр. София, където след проведени изследвания е установено, че е
получила следните травми: ЧМТ, мозъчна контузия, съчетана травма,
фрактура на трето ребро в ляво по предна акселарна линия, фрактура на горно
и долно рамо на лява пубисна кост, фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на
криста илиака в ляво, фрактура на маса латералис на сакрума в ляво и
изгаряне на лявата предмишница – II степен. Ищецът е имала по ГКС 12-
13т. Поради естеството на травмите е била първите два месеца в легнало
положение и изцяло обездвижена и се е нуждаела от чужди грижи както в
болницата, така и в дома си. Към настоящият момент продължава да изпитва
силни болки в таза, главоболие като болките се засилват нощем. Инцидентът
се е отразил негативно на психиката й, страда от нарушение на съня,
понижено настроение. За лек автомобил „ Ауди А6“ с рег. № ******** е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. С
претенция от 23.11.2022г. ищецът е депозирала искане за обезвреда пред
застрахователя, който не й е изплатил обезщетение. Във връзка с лечението е
направила разходи в размер на 755, 84лв., подробно описани в молба от
25.04.2023г. Затова ищецът Й. Т. моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в едно със
законната лихва, считано от 23.11.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 755, 84лв. имуществени вреди, в едно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор заявява, че оспорва иска по
основание и размер. Неоспорва, че между него и собственика на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че пред него е предявена
2
неимуществена и имуществена претенция от ищеца, по която е образувана
щета. На основание чл.107 от КЗ е изискал представяне на документи, които
не са му били предоставени, поради което не е определил и изплатил
обезщетение. Оспорва водачът на лекия автомобил да има изключителна
вина за настъпилия пътен инцидент. Поддържа, че причина за настъпването
му са и действията на ищеца като водач на другото МПС, тъй като Й. Т. го е
управлявала с несъобразена и превишена скорост и без правилно поставен
предпазен колан. Оспорва, че посочените в исковата молба увреждания са във
връзка с ПТП, както и че ищецът е претърпяла мозъчна контузия. Оспорва се
причинната връзка между ПТП и твърдените физически и психически
състояния при пострадалата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Оспорва размера на
обезщетението за неимуществени вреди като изключително завишен.
Безспорно е, че на 22.10.2022г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
274р-17743/24.10.2022г., протокол за оглед на местопроизшествието от
23.10.2022г. и фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадала ищецът.
Не се спори, че за водача на лек автомобил е „Ауди А6“ с рег. №
******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 23.11.2022г. като
застрахователят не й е определил и изплатил такова.
С оглед твърденията в исковата молба са представени епикриза № 982,
болнични листа, фактури и разходни документи във връзка с претенцията за
имуществени вреди.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от д-р Т.. Тя е установила травматичните увреждания, получени от
ищеца: счупване на двете рамена на лявата пубисна кост, счупване на крилото
на хълбочната кост в ляво, счупване на лявата главулечна ямка/ацетабулума/,
счупване на кръстцовата кост/сакрума/ вляво, счупване на трето ребро вляво
по предна акселарна мишнича линия, изгаряне от втора степен на лява
3
предмишница. Вещото лице е посочило възстановителния период за всяка
една травма, както и че през него ищецът е търпяла болки, първоначално
спонтанни и при допир и движение, които постепенно са намалели до
изчезването им. Сега може да изпитва такива при физическо натоварване и
промяна на времето, които ще бъдат до живот. Уврежданията са във връзка с
ПТП. При ищеца няма настъпили усложнения и тя се е възстановила напълно.
Според вещото лице при ищеца няма ЧМТ. В съдебно заседание вещото лице
е допълнило заключението си.
Допусната е медицинска експертиза, изготвена от лекар неврохирург,
според което при ищеца има ЧМТ- мозъчно сътресение.
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза,
която е изяснила въпроса за механизма на произшествието и мястото на удара.
Вещото лице е изчислило скоростта на двете МПС преди удара, причините
за настъпването на пътния инцидент. Според вещото лице за водача на лек
автомобил „Ауди А6“ е съществувала техническа възможност да предотврати
удара, ако е пропуснал движещият се по пътя с предимство автомобил,
управляван от ищеца.
Съдът кредитира заключенията на д-р П. и на автоексперта като
компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните
правила и професионалния опит на експертите. Кредитира заключението на
вещото лице Т. изцяло с изключение в частта, в която се твърди, че при
ищеца няма ЧМТ.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е водачът на лек автомобил „Ауди А6“ участвал в ПТП.
Описва своите възприятия за пътната обстановка, метеорологичните условия,
пътната маркировка и сигнализация и за механизма на настъпване на ПТП,
състоянието на ищеца непосредствено след удара.
Свидетелят П. е била пътник в автомобила, управляван от ищеца. Тя
също описва възприятията си за настъпването на пътния инцидент, пътната
обстановка, състоянието на Й. Т. непосредствено след удара.
Свидетелят Т. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Излага
твърдения за състоянието на дъщеря си след ПТП. Първоначално в
болницата е била в реанимация, а след това са я преместили в
4
неврохирургията. Не са я виждали, а са я чували по телефона.
Възстановяването е било в домашни условия. Приемала е лекарства за
разреждане на кръвта. Около два месеца е била изцяло на памперси. След
това са наели рехабилитатор за раздвижване. Рехабилитацията е продължила
два месеца. Започнала е да сяда. Ползвала е патерици. Наложило се е да
прекъсне обучението си в Лесотехническия университет. Сега е студент, но в
Софийския университет. Около 3-4 месеца ищецът е имала нужда от чужда
помощ, докато е успяла да си стъпи на краката. Сега изпитва главоболие и
болки в ставите. Промяната на времето й се отразява зле. Често изпада в
депресивни състояния, отчаяна е, плаче, не спи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита ги за
достоверни. Тези на свидетеля Т. ги преценява при условията на чл.172 от
ГПК поради близкото родство между него и ищеца, но ги счита за достоверни
и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000лв.
като е отхвърлил иска до пълния предявен размер. Уважил е изцяло иска за
имуществени вреди. В уважената част решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
5
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят не му е
определил и платил обезщетение за неимуществени вреди. Предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната
материална и процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение
за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател. С влизане в сила на
първоинстанционното решение в уважената част на исковете е формирана
сила на пресъдено нещо по отношение на следните факти: настъпило ПТП на
22.10.2022г., при него е пострадал ищецът, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на произшествието, получените
травми от Й. Т. и предпоставките на чл.45 от ЗЗД .
6
От това следва да се приеме, че застрахователят по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ е пасивно материално и процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
То се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на
настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да
няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения,
неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на
загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от
ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на
доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване
и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки
и страдания. Допуснатите медицински експертизи са посочила получените
от ищеца травми: счупване на двете рамена на лявата пубисна кост, счупване
на крилото на хълбочната кост в ляво, счупване на лявата главулечна
ямка/ацетабулума/, счупване на кръстцовата кост/сакрума/ вляво, счупване
на трето ребро вляво по предна акселарна мишнича линия, изгаряне от втора
степен на лява предмишница и мозъчно сътресение. По своя медико-
биологичен характер фрактурите на костите на таза са причинила временно
разстройство на здравето неопасно за живота. По своята същност те
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Проведеното лечение е консервативно като болничният престой е бил 5 дни.
Той е продължил и в домашни условия като първоначално Й. Т. е била два
месеца на постелен режим. След това е започнала да сяда и след проведена
рехабилитация се е придвижвала с две помощни средства. Общият
възстановителен период от травмите на тазовия пръстен е 12 месеца. Според
вещото лице при пострадалата има пълно възстановяване без трайни
последици, които да оказват влияние на общото й здравословно състояние, да
снижават качеството й на живот. Ищецът продължава образованието си,
няма данни за психично разстройство, което да влияе негативно на нормалния
7
й начин на живот В началото на възстановителния период, за около 3-4
месеца, Й. Т. се е нуждаела от чужда помощ, като според свидетеля Т., нейна
майка, такава й е била оказвана от семейството. Тя е била предназначена за
задоволяване на битовите нужди на пострадалата. В резултат от травмата се е
нарушил обичайният й начин на живот за определен период от време.
Изпитвала е първоначално силни болки при допир и движение, които са
намалявали до пълното им изчезване. По настоящем може да има такива при
физическо натоварване и промяна на времето. В този смисъл са показанията
на свидетеля Т.. Ищецът е изпитвала дискомфорт в ежедневието си и не е
могла да извършва обичайните дейности, свързани с бита й, които преди е
извършвала самостоятелно. Няма данни за настъпили усложнения при
лечебно- възстановителния период. Няма данни за нарушаване на
функционалността и двигателната способност в областта на таза, за
ограничен обем на движенията на тялото, т.е. остатъчни и трайни последици,
които да обуславят начина й на живот за в бъдеще и да имат постоянен
характер. Няма данни изгарянето на лявата предмишница да е довело до
функционално нарушаване на движението на левия горен крайник, да има
остатъчни белези. Проведеното лечение е консервативно със системни
превръзки с мехлем. Мозъчното сътресение според ГКС е 12-13т. не е тежко и
при изписването на пострадалата статуса при изписването й е определен на
15 т. В епикризата е посочено, че няма огнища отпадна неврологична
симптоматика. При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че
Й. Т. е имала обичайното емоционално състояние на пострадали при пътни
инциденти, както и че в момента няма клинични данни за психично
заболяване, макар че според свидетеля Т., е отчаяна, плаче, не спи и изпада в
депресивно състояние. Тя е възстановена в обичайното си физиологично
функциониране. При определяне на обезщетението съдът съобрази, че на
ищеца е проведено консервативно лечение и не й предстоят оперативни
интервенции във връзка с травмите. Като съобрази, че пострадалата има
добро общо здравословно състояние, нейната възраст – 19години към
момента на пътния инцидент, което обуславя по- бързо справяне с травмите,
нормален като продължителност възстановителен период с оглед на
получените травми, без усложнения, болките и страданията, които е
преживяла, счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
60 000лв.
8
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2022г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на Й. Т. от
60 000 лв. представлява 84 минимални работни заплати за страната за
2022г./710 лв. МРЗ за 2022г./ Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се потвърди в частта,
в която предявеният иск е отхвърлен над 60000лв. до 100000лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС.
На застрахователят се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/ 31.05.2024г. на СОС, 1
първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 53/23г. в частта,
в която е отхвърлен искът на Й. Т. Т. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
над сумата от 60 000лв. до 100 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА Й. Т. Т., ЕГН **********, гр. ***, бул.„"***“ № *, ет.*, ап.* и
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ад. Будевска“ № 17 чрез адв. Й. и Д. да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788, гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А сумата от 200 лв. / двеста лева/разноски за производството
пред САС.
9
В частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000лв. и в частта, в която е уважен изцяло искът за имуществени
вреди решението на СОС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

10