№ 84
гр. Сливен, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Н.а
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Н.а Административно наказателно
дело № 20242230201242 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Г. С. Д. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител против НП № ********** от
11.09.2024 год., издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 257, ал.
1, т. 2 от Закона за горите за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във
връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите във
връзка с §37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 год. на
Изпълнителния директор на ИАГ – София. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено и
претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
1
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2024 год. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия 300А, бл. № 125540 против жалбоподателя за това, че в качеството
си на лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика с
Удостоверение № 13581/16.01.2019 год. издал Протокол за освидетелстване на сечище
№ 0721283/17.11.2023 год., като в частта „действително отсечено“ посочил общо
3
количество 160,89 пл.м при положение, че действително отсечената дървесина била с
3
обем 107 пл.м; в частта „наличност в сечището“ не посочил такава, при налична в
3
сечището дървесина с обем 49,79 пл.м, а в частта „налично на временен склад“
3
посочил общо количество 106 пл.м при положение, че липсвала такава наличност на
временен склад. В акта било посочено, че датата на извършване на нарушението била
17.11.2023 год., а за място на извършването било посочено общ. Сливен, гр. *****. В
акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в
горите във връзка с §37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018
год. на Изпълнителния директор на ИАГ. В графата обяснения или възражения на
нарушителя било записано „Не съм съгласен със съставения АУАН и ще направя
писмени възражения по реда на ЗАНН“. Жалбоподателят отказал да подпише акта,
което било удостоверено с трите имена и подписа на един свидетел (л. 10 - 11 от
делото).
На 15.03.2024 год. жалбоподателят подал възражение против съставения АУАН,
в което твърди, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт (л.
12 от делото).
Въз основа на съставения акт било издадено НП № **********/11.09.2024 год.
от Директора на РДГ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 257, ал.
1, т. 2 от Закона за горите, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във
връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите във
връзка с §37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 год. на
Изпълнителния директор на ИАГ – София. НП било връчено на жалбоподателя с
обратна разписка на 26.09.2024 год. (л. 8 - 9 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
2
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от
жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл.
42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа
датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в акта и в
издаденото НП за място на извършване на нарушението е посочено - общ. Сливен, гр.
*****, което е постоянния адрес на жалбоподателя по лична карта. Същевременно
процесният Протокол за освидетелстване на сечище № 0721283/17.11.2023 год. касае
сечище находящо се в землището на с. К., общ. Т., обл. Я.. Следователно в хода на
административнонаказателното производство не е било установено мястото на
извършване на нарушението и формално е посочен адреса на жалбоподателя. Това
обстоятелство се установява от показанията на актосъставителя, който заявява, че
свид. Н. Н. му казал, че нарушението било установено там. Същевременно от
показанията на разпитания свид. Н. Н. се установява, че същият е само свидетел по
съставяне на акта, но не и при установяване на нарушението и същият е разпоредил
именно адреса по лична карта на жалбоподателя да бъде вписан в АУАН като място на
извършване на нарушението без това да е установено по надлежния ред. Следователно
нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това кога и при
какви обстоятелства е извършено нарушението, тъй като безспорно формално е
посочено място на извършване на нарушението, но реално това изобщо не е било
установено по надлежния ред.
Освен това следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ.
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. В конкретния случай в
обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана една и съща фактическа
обстановка, като е посочено че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за
сечите в горите във връзка с §37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед №
361/19.04.2018 год. на Изпълнителния директор на ИАГ. Изследвайки съдържанието на
посочените разпоредби съдът констатира, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите е санкционната разпоредба въз основа, на която е наложено
административното наказание на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.
3
1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите в срок до 30 дни след
приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за
освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на
ИАГ. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочено, че жалбоподателят не е
спазил срока по чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в
горите за съставяне на процесния Протокол за освидетелстване на сечище №
0721283/17.11.2023 год. С оглед на така констатираното съдът намира, че е налице
противоречие между обстоятелствата посочени в АУАН и в НП и квалификацията на
нарушението на жалбоподателя, доколкото е посочено, че му се налага
административно наказание за нарушение изразяващо се в неспазване на срока за
съставяне на протокол за освидетелстване на сечище, а такива факти няма посочени
нито в АУАН, нито в НП. Посочено е още, че са нарушени разпоредбите на §37, ал. 1
от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 год. на Изпълнителния
директор на ИАГ. Съгласно разпоредбата на §37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, изпълнителният
директор на ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с
нормативен акт не е предвидено друго, а съгласно т. I от Заповед № 361/19.04.2018 год.
на Изпълнителния директор на ИАГ се утвърждава образец на протокол за
освидетелстване на сечището по чл. 109 от ЗГ (Приложение № 1). Отново е налице
противоречие между описанието на нарушението и квалификацията на същото,
доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочено, че процесният Протокол за
освидетелстване на сечище № 0721283/17.11.2023 год. не е съставен съгласно
одобрения по надлежния ред образец.
С оглед констатираното съда намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно липса на единство между описанието на
нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. Разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и къде е
било извършено същото, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и
същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество.
Освен това неспазването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по
реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН, следва да установява съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно –
4
съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно
нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното
административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е
основателна. В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че в издадения Протокол за освидетелстване на
сечище № 0721283/17.11.2023 год. бил посочил различни количества дървесина в
графите „действително отсечено“, „наличност в сечището“ и „налично на временен
склад“ от това което проверяващите били констатирали при проверката на място, което
е квалифицирано като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка
чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите във връзка с
§37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед № 361/19.04.2018 год. на
Изпълнителния директор на ИАГ. Нито една от посочените разпоредби не предвижда
ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя за съдържанието на
Протокола за освидетелстване на сечище. Така описаното от
административнонаказващия орган нарушение предполага, че е съставен протокол с
невярно съдържание, което обаче не е предмет на административнонаказателното
производство (в този смисъл Решение № 508/12.11.2020 год. по КАНД № 420/2020
год. на Административен съд – Монтана).
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 7 и л. 87 от делото)
разноските са в размер на 300,00 лева, които съдът намира, че не са прекомерни.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 11.09.2024 год.,
издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което на Г. С. Д. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите във връзка чл. 62, ал. 1, изр. първо от Наредба № 8/05.08.2011 год. за
5
сечите в горите във връзка с §37, ал. 1 от ПЗР на ЗГ във връзка т. I от Заповед №
361/19.04.2018 год. на Изпълнителния директор на ИАГ – София, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РДГ - Сливен да заплати в полза Г. С. Д. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6