Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на девети април, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Дафинка Борисова……………. и в
присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 162 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Плевен, подадена чрез
пълномощника адв. Д.Ц. от САК, срещу решението на
Плевенски районен съд от 18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 3367/2018 г., с
което е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен
иск за установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в размер от 1420,70 лв., от които 1092,95 лв. – главница за предоставени и незаплатени
водоснабдителни и канализационни услуги в периода 01.10.2012 г. – 23.11.2017 г.
и 327,75 лв. – лихва върху главницата за периода 01.12.2012 г. – 23.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата за изложени оплаквания, че
първоинстанционното решение е постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят счита, че по делото са събрани безспорни доказателства,
установяващи претенцията му, които не са съобразени от решаващия съд, и навежда
подробни съображения в подкрепа на този довод. Счита също така за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че по делото не е
установено наличието на облигационно правоотношение между страните и навежда
твърдения за възникването на такова по неформален договор по силата на закона,
със съдържание одобрените от ДКЕВР общи условия на оператора на ВиК услуги, доколкото ответницата не е предложила различни
условия, респективно липсва писмено споразумение по предложени от нея условия.
Въззивният
жалбоподател претендира отмяната на първоинстанционното
решение и уважаване на исковата претенция, като бъде призната за установена дължимостта на непогасеното по давност вземане на
дружеството. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответницата по въззивната жалба Д.П.И. оспорва основателността на жалбата чрез
назначения й особен представител адв. Р.Л. *** и моли
окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Подробни съображения са изложени
в представения писмен отговор на
жалбата.
Настоящият съдебен състав на Плевенски
окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба за
процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, доколкото
със същата се претендира да бъде отменено изцяло първоинстанционното
решение.
Видно от данните по делото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Плевен,
като заявител в заповедно производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6203
от 22.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9191/2017 г. по описа на Плевенски районен съд,
срещу длъжника Д.П.И.,***, за следните
суми: сумата 1092,95 лв. – главница; сумата 327,75
лв. – законна лихва за забава за периода
01.12.2012 г. - 23.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.12.2017
г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство, като е посочено, че вземането произтича от предоставени, но
незаплатени В и К услуги на адрес: гр. Плевен, ж.к. „****“ № ***, вх.Ж, ***, ***,
за които са издадени фактури за периода от 31.10.2012 г. до 23.11.2017 г. на
името на длъжника.
Заповедта е била връчена на длъжника Д.П.И. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, с
оглед на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК първоинстанционният
съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си
по издадената заповед за изпълнение, което е сторено.
От събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа
експертиза се установява, че при ищцовото дружество
на името на ответницата има открита партида за обект /жилище/ в гр. Плевен,
ж.к. „***“ бл. ***,, вх.Ж, ***, с абонатен номер **********. Съгласно
приложените по делото карнети в жилището има
монтирани два водомера. При отчитане данните на водомерите има положен подпис
на абоната върху самите карнети. За начислените суми
по партидата на ответницита за процесния
период ищцовото дружество е издавало фактури, които са били надлежно осчетоводени. От
заключението на вещото лице се установява, че при начисляването на суми по
партидата на ответницата за потребени В и К услуги са
спазени изискванията на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периодите, в които
не е отчетена консумация на В и К услуги в имота, не са издавани фактури.
Съгласно приложените по делото констативни протоколи, съставени в присъствието
на управителя на етажната собственост, за определени периоди жилището е било
необитаемо, а за други същото е било обитавано от две лица. В заключението на
вещото лице е посочено също така, че са заплатени първите три фактури – за
месеците октомври, ноември и декември 2012 г., като до края на исковия период
сумите по издадените фактури остават дължими.
Приложимата правна уредба в
отношенията между доставчиците на В и К услуги и потребителите на такива услуги
е в Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги, Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, както и Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. В § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от цитирания закон
е дадена легална дефиниция на понятието „потребител“ на В и К услуги, съгласно
която това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, в която е посочено, че
потребителите на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради-етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В случая по делото е установено, че
на името на ответницата има открита партида при ищцовото
дружество, по която са начислявани дължими от абоната суми в рамките на процесния период и са издавани данъчни фактури за
задължението на абоната. Установено е също така по безспорен начин, че сумите
по част от издадените фактури са били заплатени от ответницата.
Заплащането на задължение към оператор
на В и К услуги представлява извънсъдебно признание, че абонатът с партида, по
която е било начислявано това задължение, има качеството на потребител на
такива услуги по смисъла на цитираните по-горе нормативни разпоредби.
Доколкото ответницата не е заявила несъгласие
с публично оповестените Общи условия на оператора на В и К услуги, то облигацинното правоотношение между страните се регламентира
изцяло от същите. При това положение ответницата следва да заплаща цената на
доставените й в процесния имот В и К услуги по реда на Глава четвърта от
Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, което задължение същата е изпълнила частично.
Предвид направеното от особения
представител на ответницата възражение за погасителна давност, което е
основателно, въззивният съд приема, че непогасеното
по давност вземане на ищеца към ответницата за главница е в размер на 381,92
лв., начислена за периода от 08.12.2014 г. до 08.122017 г., а непогасената по
давност лихва за забава е в размер на 114,27 лв. за периода 01.02.2015 г. до
23.11.2017 г., съобразно заключението на вещото лице.
В този смисъл заявената искова
претенция е основателна и следва да бъде уважена, като бъде признато за
установено вземането на ищеца до посочените по-горе суми за главница и лихва. За
разликата до общо претендираното вземане и за
останалата част от исковия период, вземането за главница и лихви е погасено по
давност, поради което искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Това налага частична отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение и произнасяне
на въззивната инстанция в горепосочения смисъл, като
в отхвърлителната му част, касаеща
погасеното по давност вземане за главница и лихви, решението се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част от иска, които са в общ размер на 480 лв., както и направените в
заповедното производство разноски, съобразно размера на признатото за
установено вземане, които са в общ размер от 135,65 лв.
Предвид тези съображения и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1996 от 18.12.2018 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 3367/2018 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр. Плевен против Д.П.И.,***, установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за съществуване на вземането,
присъдено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
9191/2017 г., до размера на сумата от 381,92 лв. – главница за периода
08.12.2014 г. – 08.12.2017 г. и до размера на сумата от 114,27 лв. – лихва за забава за периода 01.02.2015 г. до
23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, че Д.П.И.,***, ЕГН **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***, сума в размер на 381,92
лв. – главница за предоставени но незаплатени В
и К услуги на адрес: гр. Плевен, ж.к. „****“ № ***, вх.Ж, ***, ***, по издадени
фактури за периода 08.12.2014 г. до
08.12.2017 г., и сума в размер на 114,27 лв. – лихва за забава за периода
01.02.2015 г. до 23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 07.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6203
от 22.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9191/2017 г. по описа на Плевенски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1996 от 18.12.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д.
№ 3367/2018 г., в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Д.П.И.,***, ЕГН **********, да заплати в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***, сумата от 480 лв., представляваща
направени деловодни разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част
от иска, както и сумата от 135,65 лв., представляваща направени в заповедното
производство разноски, съобразно размера на признатото за установено вземане.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: