РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Д.а
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20251200100574 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е Х. Д. П., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „А. П.“
№ .
Претенциите са насочени против Прокуратурата на Р. Б., гр. С., бул. „В.“ №.,
представлявана от главния прокурор Б. Б. С..
В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от
14.09.2006 г., постановено по ДП № 452 от 2006 г. на РПУ Петрич /пр. пр. № 1591
от 2006 г. на Районна прокуратура П./, П. бил привлечен като обвиняем за това, че в
периода 01.08.2002 г. - 11.12.2004 г., на пункта на Управление „Пътни такси и
разрешителни“ Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГС
„Кулата, Златарево, Илинден“, е присвоил около 522 404 лева, собственост на
Изпълнителна агенция „Пътища“ София, връчени му в това качество или поверени
му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние,
съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК. Впоследствие
„присвоената“ парична сума била прецизирана на 348 516,74 лв. Веднага след
привличането на ищеца като обвиняем, същият бил уволнен като служител на
Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“
София. С прокурорско постановление № 1591 от 14.09.2006 г. на Районна
прокуратура Петрич, на уличения била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 72 часа. След изтичането на този срок,
прокуратурата, по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК, поискала вземане на постоянна
1
мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това искане било образувано
ЧНД № 2397 от 2006 г. на Районен съд Петрич, по което съдът със свое
определение № 1463 от 15.09.2006 г. взел постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Този съдебен акт бил обжалван, като по този повод било
образувано ВЧНД № 734 от 2006 г. на Окръжен съд Благоевград, по което на ищеца
му била определена окончателна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 8000 лева. В крайна сметка ищецът бил задържан под стража за срок от 7
денонощия. Наред с това, с постановление от 14.09.2006 г., по реда на чл. 68 от
НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./, на ищеца била наложена забрана да напуска
пределите на Република България без разрешение от прокурора. Това ограничение
възпрепятствало уличения да потърси работа и да работи в Гърция, каквито
предложения имал, след като останал безработен. След като бил значително
затруднен от така наложената му ограничителна мярка, уличеният поискал от
Районен съд Петрич същата да бъде отменена. По повод на молбата било
образувано ЧНД № 1008 от 2007 г. на Районен съд Петрич, по което с определение
№ 444 от 17.05.2007 г., ограничителната мярка за неотклонение „забрана да
напуска пределите на Република България без разрешение на прокурор“ била
отменена. Същата била повторно наложена от прокуратурата с постановление №
1591 от 05.03.2008 г. Доколкото 1 година и 7 месеца след привличането на ищеца
като обвиняем, срещу него не били предприемани други процесуално-следствени
действия, същият поискал от съда да отмени така наложената му ограничителна
мярка. По повод на това му искане било образувано ЧНД № 539 от 2008 г. на
Районен съд Петрич, по което с определение № 303 от 27.03.2008 г. съдът повторно
отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. С
постановление № 1591 от 20.10.2008 г., Районна прокуратура Петрич отменила
наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
8000 лева, на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - поради изтичането на повече от 2
години от привличането на лицето като обвиняем. С постановление № 1591 от
13.03.2009 г., прокуратурата за трети път наложила на уличеното лице
ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Република България
без разрешение на прокурор“. Последната била отменена окончателно с
постановление № 1591 от 13.04.2009 г., тъй като ДП № 452 от 2006 г. приключило с
внасяне на обвинителен акт в Районен съд Петрич. ДП продължило прекалено
дълго - почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура Петрич повдигнала
обвинение на ищеца за това, че е извършил горепосоченото престъпление, като в
Районен съд Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите,
прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне,
обвинителният акт бил изпратен на Районен съд Кюстендил, където едва на
30.05.2012 г. било образувано НОХД № 630 от 2012 г. С присъда № 15 от
16.03.2018 г., постановена по същото дело, ищецът бил признат за невиновен и
оправдан за престъплението, в което бил обвинен. По протест на ответника било
образувано ВНОХД № 454 от 2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, по което с
решение № 260009 от 08.09.2022 г., оправдателната присъда била потвърдена. Като
необжалваемо, това съдебно решение влязло в сила в деня на постановяването му -
08.09.2022 г. В резултат на действията на ответника, на ищеца били нанесени
огромни неимуществени вреди. Същите се изразявали в изживени и изживявани
все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо
2
страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения,
свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От
друга страна увреденият се чувствал опозорен. Човешкото му достойнство било
силно накърнено. Сринат бил напълно целият му професионален, социален и
личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото. Той се
чувствал унизен, смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот,
изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за
справедливост, тъй като вярвал на 100 %, че не е извършил това, в което е обвинен,
смятал, че се гаврят с него, животът му се променил напълно, изпаднал в голяма
депресия, станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си, трайно се
изнервил, което продължавало и до днес, страдал от постоянно безсъние - не спял
по една седмица преди съдебно заседание от наказателното производство, страдал
от нарушение на съня, като сънувал тежки кошмари, че вече е в затвора, пиел
антидепресанти и получил здравословни проблеми - високо кръвно налягане,
сърцебиене и постоянно главоболие. Незаконосъобразните действия на ответника
се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно
станал обществено достояние в с. Кулата, общ. Петрич, където всички се
познавали. Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с
приятели и познати, стоял си вкъщи и не смеел да излиза от срам, обида и
унижение. Той прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и
обществени събирания. Двете му деца не искали да излизат от дома им и да ходят
на училище, защото се срамували от баща си, който бил обвинен, че е престъпник.
Синът му бил много стресиран и плачел, защото в училище му казвали, че „баща
му е крадец“, което допълнително тормозело психологически ищеца. Действията
на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения
между ищеца и съпругата му. В професионален план, мечтите и желанията на
ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си били безвъзвратно
унищожени. Тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 негови колеги, случаят
бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на
12.09.2006 г. /преди привличането на ищеца като обвиняем/, политикът Румен
Петков, тогава в качеството на министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и
Нова телевизия обявил, че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни
такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, е присвоила огромна
парична сума, в размер на 2 500 000 евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник
„Монитор“ била публикувана статия, в която се твърдяло, че над 2 500 000 лева „са
източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006 г. по
националната телевизия БТВ, в най-гледаното предаване - „Тази сутрин“,
директорът на ОДМВР Благоевград, комисар К. Г., дал убедено мнение за
извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към онзи
момент същите дори не били привлечени в качеството на обвиняеми. Тази
„новина“ била публикувана и на сайта на предаването същата вечер. В хода на ДП,
наблюдаващият го прокурор от Районна прокуратура Петрич - Лидия Манолова,
по национални телевизии давал убедени изявления в смисъл, че уличените са
присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“
и „Стандарт“ излизали публикации, в които се твърдяло, че парите действително са
присвоени. С подобни статии излизал и регионалният вестник „Струма“, и то в
продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия
3
разпространявала бързо новината, като се показвали снимките на уличените, в т. ч.
и на ищеца. В интернет също имало много статии, станали достояние на
неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен
едва ли не като „виновен“, „престъпник“ и „крадец“. В новините по местната
кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в
престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 000 000 лева. В
резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с
недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му
се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. За него
се говорело, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и
приятелства. Като последица, същият изпаднал в дълбока депресия, самоизолирал
се, затворил се в себе си, изпитвал силно чувство на срам от околните, ограничил
личните и социалните си контакти, не излизал от дома си, не желаел да се вижда с
приятели и познати, чувствал се безполезен за себе си и за семейството си и
смятал, че животът му е съсипан. Тежестта на непозволеното увреждане се
засилвала и от изключително продължителния срок както на разследването, така и
на съдебното производство. На ищеца било повдигнато обвинение на 14.09.2006 г.,
а по обвинителен акт на прокуратурата било редовно образувано НОХД едва на
30.05.2012 г. Изтекли 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес, породен
от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно
престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като
производството най-накрая стигнало до съдебна фаза и делото започнало в
Районен съд Кюстендил, последвали десетки съдебни заседания, на които ищецът
чинно се явявал. Всяко едно такова явяване било свързано с голям стрес,
притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание
и други такива. Кошмарът продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко
приключило, но минали цели 16 години! Толкова много години били съпоставими с
целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това била още по-значителна
част от нея. При повдигането на обвинението ищецът бил в най-активната част от
живота си - на 32 години. Когато бил оправдан, вече бил на 48 години. Голяма част
от трудоспособната му възраст била преминала. Съществено било нарушено
конституционното право на ищеца, след като е обвинен в извършването на
престъпление, да бъде предаден на съд в законовоустановения за това срок. Не
можело да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице
приключило в разумен срок. Като краен резултат, животът на ищеца бил напълно
съсипан и това не можело да се поправи или възстанови. Независимо че в крайна
сметка обвиняемият бил оправдан, той продължил и продължава да търпи и до днес
неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна репресия на
прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Същият се
променил, станал значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към
околните, емоционално съсипан, в ежедневието не проявявал радост, не изпитвал
щастие, не се усмихвал, не се смеел, бил студен в общуването си с околните и бил
обезверен. Имал постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдал от
безсъние и кошмари, с влошени семейни взаимоотношения и без желание за
общуване с околните. Дългото наказателно преследване повлияло негативно на
трудовата дейност на ищеца. При влизане в сила на оправдателната присъда, той
вече бил на 48 години и започването на нова работа било много по-трудно.
4
Доколкото ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в законна
сила оправдателна присъда и по този начин обвинението му за извършване на
престъпление от общ характер се оказало без правно основание, то били налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за
причинените му неимуществени вреди. Справедлив размер на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият претърпял и търпи и
до днес, се явявала сумата от 250 000 лева. Същата можела да репарира в цялост,
така, както изисквал чл. 51, ал. 1 от ЗЗДог, и по справедлив начин /чл. 52 от ЗЗДог/,
причинените от незаконните действия на ответника неимуществени вреди. Моли
се за осъждане на прокуратурата да заплати на ищеца сумата от 250 000 лева,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на
действия на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване на ДП срещу
ищеца, противозаконно задържане под стража, противозаконно повдигане на
обвинение за деяние, което същият не е извършил, незаконно повдигане и
поддържане пред съда на обвинение за извършване на престъпление от общ
характер, каквото не е извършено, незаконно разгласяване на материали по ДП,
нарушаващо презумпцията за невиновност, и публични изявления на
представители на ответника, в които ищецът е бил представен като виновен,
заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 08.09.2022 г., до окончателното изплащане на главницата, както и
направените по делото разноски.
Прокуратурата счита исковете за неоснователни. Независимо от обективния
характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже
твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.
Наличието на действително претърпени вреди било елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не ангажирал доказателства
за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от дейността
на ПРБ. Предявената претенция била силно завишена и несъобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог, с трайната съдебна практика в аналогични случаи,
вкл. тази на ЕСПЧ, както и с обществено-икономическите условия и стандарт в
страната. Налице били обстоятелства, които влияели на размера на дължимото
обезщетение, като снижавали размера и интензитета на претърпените
неимуществени вреди. Действително, ищецът бил задържан под стража, но за
кратък период от време. Задържането под стража не било трайно и продължително.
Сумата по мярката за неотклонение „Парична гаранция“ не била твърде завишена,
като се имала предвид тежестта на предявеното обвинение, т. е. същата била в
балансиран размер и изпълнима, като по този начин не увредила и утежнила
съществено правната сфера на ищеца и неговия патримониум. Освен това сумата
по гаранцията била възстановена в полза на ищеца след изтичането на съответния
процесуален срок. Действително, спрямо ищеца била прилагана и мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на страната“, но тази
мярка била и периодично отменяна от съответния съд, като в периодите и за
времето на тази отмяна, ищецът не бил ограничен по отношение на възможността
да напуска страната. Съществувала и належаща процесуална необходимост от
налагане и прилагане на тази мярка на процесуална принуда, предвид сложността
и тежестта на предявеното обвинение. Други мерки на процесуална принуда,
5
рестрикции и ограничения не били прилагани спрямо ищеца. Отделно от това,
намирайки се под гаранция, същият имал възможност да се придвижва свободно и
неограничено, т. е. правото му на свобода и правото му на свободно придвижване
не било ограничено съществено и драстично от воденото наказателно
производство. Органите на ПРБ не предприели мерки и действия за отстраняване
на ищеца от длъжност. Същият бил уволнен по дисциплинарен ред от съответния
административен орган, но на дисциплинарно основание, като това уволнение не
било по инициатива на органите на ПРБ. Наложеното дисциплинарно наказание -
дисциплинарно уволнение на ищеца, във времевите рамки на исковия период също
се явявало стресогенен фактор и фактор, обуславящ възникването на
неимуществени вреди и негативни изживявания, но не по причина на актове и
действия на органите на ПРБ, а по причина на действията на други органи и
институции, намиращи се извън системата на ПРБ. Тези обстоятелства следвало да
се отчетат от съда при определяне на справедливия размер на дължимата
обезвреда. В рамките на наказателното производство органите на ПРБ извършвали
само регламентирани и законосъобразни процесуални действия, зачитали
процесуалните права на обвиняемия и правото му на активна защита, както и
зачитали и не нарушавали правното действие, правното съдържание и правните
последици на презумпцията за невиновност. Без това да отменя отговорността,
фактът, че органите на ПРБ, в рамките на наказателното производство, извършвали
само регламентирани и законосъобразни действия, следвал да бъде съобразен при
определяне на справедливия размер на обезщетението и да води до снижаване на
размера на отговорност на ПРБ за понесените вследствие на процеса
неимуществени вреди. Органите на ПРБ не тиражирали по случая тенденциозна,
манипулативна и невярна информация. Доколкото случаят бил медийно отразен, то
органите на ПРБ съобщили единствено обективния и по съществен верен факт, че
се води съответното наказателно производство, насоките на същото и вида на
разследваното престъпление, без да правят недопустими и неприемливи внушения.
От друга страна, прокуратурата имала обществен ангажимент и законово
задължение да информира обществото досежно провежданите от същата
наказателни разследвания и дела, особено по делата с т. нар. „обществен и медиен
интерес“, тъй като необходимостта от предоставяне на съответната информация по
делата, в поставените от закона рамки и ограничения относно допустимата
информация, била както обществена необходимост, така и общоприета практика в
демократичното общество. Същевременно, съдържанието на медийните
публикации се определяло от политиката на съответната медия, а публикациите
имали авторски характер и отразявали авторски интерпретации на съобщените от
прокуратурата обективни факти и данни, поради което ПРБ не можела да носи
отговорност за съдържанието на публикациите в съответните медии. В хода на
наказателното производство и през исковия период ищецът бил в зряла и активна
възраст, поради което бил значително по-устойчив на стресови и негативни
изживявания, физически и психически здрав /за обратното липсвали и не били
ангажирани никакви доказателства/, поради което следвало да се приеме, че
размерът и интензитетът на понесените от ищеца неимуществени вреди е
значително по-нисък, а това влияело на размера на дължимото обезщетение.
Нямало данни здравето на ищеца /физическо и психическо/ да се е влошило
вследствие на наказателното производство. Неприемливо било да се твърди, че
6
ищецът продължава да търпи негативи от процеса дори и днес - около 3 години
след постановяване на оправдателната присъда. Постановяването на оправдателна
присъда също имало характер на репарация и на частично възмездяване на
понесените от процеса вреди и ако същият продължавал да изпитва негативни
емоции и изживявания, то не можело да се приеме, че причина за това е вече
приключилият, при това в полза на ищеца, наказателен процес. Очевидно било, че
не е налице причинно-следствена връзка между вече приключилия в полза на
ищеца наказателен процес и действията на ПРБ по този процес, и негативните
емоции, които ищецът твърди, че изпитва и понастоящем. Претърпените от ищеца
вреди от процеса били от категорията на т. нар. “обичайни вреди“ - вреди с обичаен
характер, за които се следвало по-ниско обезщетение в сравнение с поисканото.
Вреди в по-висок размер от обичайните подлежали на пълно и безусловно
доказване от страна на ищеца, а същият не ангажирал доказателства за претърпени
такива сериозни увреди, съществено и значително надхвърлящи обичайните.
Претендираното обезщетение било значително и необосновано завишено, явявало
се непропорционално на действително претърпените вреди, поради което, ако
бъдело присъдено, следвало съществено да се редуцира и ограничи.
Правната квалификация на претенцията се съдържа в нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, а на възражението - в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог.
Искът е редовен и допустим.
Събраха се писмени и гласни доказателства.
От представената документация се установява по несъмнен начин, че с
постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006 г., постановено по ДП №
452 от 2006 г. на РПУ Петрич /пр. пр. № 1591 от 2006 г. на Районна прокуратура
Петрич/, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в периода 01.08.2002 г. -
11.12.2004 г., на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ Кулата, в
качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГС „Кулата, Златарево,
Илинден“, е присвоил 522 404 лева, собственост на Изпълнителна агенция
„Пътища“ София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или
управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК. Впоследствие паричната сума
е намалена на 348 516,74 лв. След привличането на ищеца като обвиняем, той е
уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“ София. С прокурорско постановление № 1591 от
14.09.2006 г. на Районна прокуратура Петрич, на П. е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. След изтичането на този
срок, прокуратурата, по реда на чл. 63, ал. 1 от НПК, е поискала вземане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това искане е
образувано ЧНД № 2397 от 2006 г. на Районен съд Петрич, по което съдът със свое
определение № 1463 от 15.09.2006 г. е взел постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Този съдебен акт е обжалван, като по този повод е
образувано ВЧНД № 734 от 2006 г. на Окръжен съд Благоевград, по което на ищеца
е определена окончателна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
8000 лева. Задържането му под стража е продължило 7 денонощия. С
постановление от 14.09.2006 г., по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС
7
/отм./, на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България
без разрешение от прокурора. Той е поискал от Районен съд Петрич същата да
бъде отменена. По повод на молбата е образувано ЧНД № 1008 от 2007 г. на
Районен съд Петрич, по което с определение № 444 от 17.05.2007 г.,
ограничителната мярка за неотклонение „забрана да напуска пределите на
Република България без разрешение на прокурор“ е отменена. Същата е повторно
наложена от прокуратурата с постановление № 1591 от 05.03.2008 г. П. отново е
поискал от съда да отмени така наложената му ограничителна мярка. По повод на
това му искане е образувано ЧНД № 539 от 2008 г. на Районен съд Петрич, по което
с определение № 303 от 27.03.2008 г. съдът повторно е отменил наложената
забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. С постановление №
1591 от 20.10.2008 г., Районна прокуратура Петрич е отменила наложената на
ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8000 лева, на
основание чл. 234, ал. 8 от НПК - поради изтичането на повече от 2 години от
привличането на лицето като обвиняем. С постановление № 1591 от 13.03.2009 г.,
прокуратурата за трети път е наложила на П. ограничителна мярка „забрана за
напускане на пределите на Република България без разрешение на прокурор“.
Последната е отменена с постановление № 1591 от 13.04.2009 г. После в Районен
съд Петрич е внесен обвинителен акт. Последният е изпратен на Районен съд
Кюстендил, където на 30.05.2012 г. е образувано НОХД № 630 от 2012 г. С присъда
№ 15 от 16.03.2018 г., постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен
и оправдан за престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е
образувано ВНОХД № 454 от 2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, по което с
решение № 260009 от 08.09.2022 г., оправдателната присъда е потвърдена. Това
съдебно решение е влязло в сила в деня на постановяването му - 08.09.2022 г.
Случаят е широко отразен в медиите /национални и регионални/. На 12.09.2006 г.
Румен Петков, министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия е
обявил, че цялата група служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“
към Изпълнителна агенция „Пътища“, е присвоила огромна парична сума, в размер
на 2 500 000 евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор“ е
публикувана статия, в която се посочва, че над 2 500 000 лева „са източени“ от
граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006 г. по националната
телевизия БТВ, в предаването „Тази сутрин“, директорът на ОДМВР Благоевград,
комисар К. Г., е изказал мнение за извършване на престъплението от страна на
ищеца и неговите колеги. В националните вестници „24 часа“ и „Сега“ са излезли
материали, в които се твърди, че парите действително са присвоени. Подобни
статии е публикувал и регионалният вестник „Струма“, в продължение на няколко
дни подред, като в тях изрично е споменавано и името на ищеца.
Свидетелят Д. И. М., брат на съпругата на ищеца, разказа пред съда, че *****
Свидетелката С. П.а, съпруга на ищеца, сподели, че *******
Свидетелят Г. Сл съобщи на съда и страните, че *****
Отговорността на държавата, в лицето на прокуратурата, следва да бъде
ангажирана за неимуществените вреди от повдигнатото спрямо ищеца обвинение,
по което той е оправдан. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Касае се за специално установена от закона гаранционна
8
отговорност за вреди от непозволено увреждане, която е следствие от
неизпълнението на задължението на прокуратурата да повдига и поддържа
обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
виновността на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Незаконосъобразността на обвинението е основанието за търсене на обезщетение.
Всяко наказателно производство се явява източник на повишен стрес за
обвиненото лице /Решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Д./.
В Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева, се подчертава, че обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага и интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционалните, психическите и психологическите терзания на личността, както и в
накърнените чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението
е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и
психологическото равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че
по време на цялото наказателно производство, лицето, обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените аспекти на неговата личност, както и
социалното му общуване. В този смисъл е и Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова.
Съгласно т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова, държавата
отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В
случая такава причинна връзка несъмнено е налице. Прокуратурата е повдигнала
обвинение на П., внесла е обвинителен акт срещу него в съда и е поддържала
обвинението.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗДог, т. II на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдията Жанета Найденова, и Решение №
50202 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Боян Цонев. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни и обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца,
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, продължителността на наказателното преследване срещу ищеца,
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, видът и
продължителността на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца
9
предвид данните за неговата личност, възраст, начин на живот и обичайна среда, и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, разгласяването и публичността на производството, общественият
отзвук и пр. Като ориентир за определяне на паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служат още и общата икономическа среда и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
На Х. П. е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер,
което е тежко по смисъла на закона. Към момента на привличането му като
обвиняем, той е бил на 32 години и с „чисто“ съдебно минало. Наказателното
производство спрямо него е продължило 16 години без 6 дни. 7 денонощия ищецът
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а после - с „Парична
гаранция“. За период от близо 10 месеца му е било забранено да напуска пределите
на страната. С поведението си същият не е ставал повод за отлагане на
наказателните дела. Обвинението срещу него е било изключително широко
отразено в телевизионни, печатни и интернет медии. П. е бил уволнен от работа и
кариерното му израстване в системата на пътните такси и разрешителни е било
преустановено завинаги. От показанията на свидетелите стана ясно, че в резултат
на воденото наказателно производство ищецът е получил силен психически срив и
е имал големи притеснения за изхода на наказателния процес. Той е приел много
лично и емоционално наказателното преследване, не е можел да спи и е страдал от
силно главоболие и повишено кръвно налягане. Приятелите му се отдръпнали от
него. Всички в селото го одумвали, че е престъпник. Това дори е достигнало и до
малолетния му син.
Както е известно, законодателят е създал предположение относно посочените в
хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода
на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват
заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му /Решение
№ 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските показания не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява
кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да
става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не
могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък или
роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си
не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги
страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр.
10
д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая
съобщеното от тримата свидетели следва да се приеме за характеризиращо се с
висока степен на достоверност, защото не противоречи на никой от останалите
елементи на доказателствената съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и
вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за
оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/. От него става
несъмнено ясно, че обвинението, арестуването и съдебните дела са оказали твърде
негативно влияние върху емоционалното и психологичното състояние на ищеца и
са причинили сериозно разстройство на начина му на живот, от което той и досега
не се е възстановил напълно.
Настоящият съдебен състав взе предвид и принципното положение, трайно
залегнало в практиката на ВКС /Решение № 368 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2141/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова, Решение № 164 от
18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника
Михайлова, Решение № 97 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3909/2022 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, и др./,
че определени професии като тази на ищеца /магистрати, адвокати, лекари,
полицаи, военни, митнически служители и др. под./ се ползват с респект и
уважение в обществото, поради което то има изключително завишени очаквания и
изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, и е естествено
и логично незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и
професионален живот на лицата, които ги упражняват. Незаконното обвинение
срещу лица, упражняващи такива професии, е с по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера, тъй като уронва техния авторитет в съответната
професионална област. Това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато
обвинението е за умишлено престъпление в сферата на тяхната професионална
реализация, какъвто е и настоящият казус.
С оглед на така установените релевантни факти и обстоятелства по делото и
тяхното значение за границите на обезщетяването, както и с оглед на социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на
приключване на наказателното производство, съдът преценява, че справедливото
обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, претърпяни
от ищеца от незаконното обвинение - доколкото те изобщо могат да се оценят в
пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване /в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост/ - възлиза на 50 000 лева. При
определянето на този размер съдът съобрази и факта, че самото осъждане на
ответната прокуратура, като процесуален субституент на държавата, има основно
репариращо действие предвид моралния, а не имуществен характер на процесните
вреди. За разликата между присъдените 50 000 лева и претендираните 250 000
лева, искът за главница подлежи на отхвърляне. Следва да се подчертае, че такъв
размер на обезщетението е определен и от Апелативен съд София по претенцията,
заведена от колега на ищеца, който е бил обвиняем и подсъдим заедно с него -
Георги Илиев Божудов, с Решение № 545 от 29.04.2025 г., постановено по в. гр. д.
11
№ 1790 от 2024 г., ГО, 2 състав, докладвано от съдия Асен Воденичаров.
Трябва да се присъди и законна лихва за забава /т. 4 на Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдията
Жанета Найденова/, считано от датата, на която оправдателната присъда е влязла в
сила.
Прокуратурата следва да възстанови на ищеца заплатената от него по делото
държавна такса.
На адвоката на П. трябва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от ЗАдв, което, пресметнато съразмерно с уважената част на иска, възлиза на
сумата от 4650 лева.
Водена от изложените съображения, доводи и аргументи, първата съдебна
инстанция
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, гр. С., бул. „В.“ №, представлявана от главния прокурор Б. Б. С., да
заплати на Х. Д. П., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Бл., ул. „А. П.“ №,
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК, по ДП № 452 от 2006 г. на
РПУ Петрич /пр. пр. № 1591 от 2006 г. на Районна прокуратура Петрич/, по което е
оправдан с влязла в сила присъда, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.09.2022 г. до окончателното изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на главница за разликата между присъдените 50 000 лева и
претендираните 250 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р Б, гр. С, бул. „В“ №, представлявана от главния
прокурор Б. Б. С, да заплати на Х. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Кулата, общ.
Петрич, обл. Благоевград, ул. „А. П.“ №, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща
внесена по делото държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б, гр. С., бул. „В.“ №, представлявана от главния
прокурор Б. Б.С., да заплати на адвокат П. И. Ш., ЕГН **********, член на
Адвокатска колегия Т, с кантора в гр. С., бул. „Ш“ № , ет., оф., възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за осъщественото от него по делото
процесуално представителство на Х. Д. П., ЕГН **********, адрес с. К, общ. П.,
обл. Бл, ул. „А.П.“ №, в размер на 4650 /четири хиляди шестстотин и петдесет/
лева, изчислено съобразно уважената част от претенцията.
На страните ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд
София, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12
13