Номер 32907.10.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви търговски състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20205001000515 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частни жалби на „ЕВН Б*Е*“ЕАД-гр.П* с ЕИК *** и
„Н*Е*К*“ЕАД-гр.С* с ЕИК *** против определение №1375 от 07.07.2020 г.,постановено по
т.д.№945/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,с което
производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на
производството по ахд №3661/2019 г. на АССГ,71 с-в с влязъл в сила съдебен акт.
В частната жалба на „ЕВН Б*Е*“ЕАД-гр.П* с ЕИК ***-ответник в производството по
т.д.№945/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,подадена чрез юрисконсулта на дружеството
Щ.Р.,е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно поради липсата на
предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на производството по делото и в тази
връзка-поради липсата на преюдициалност на производството по административното дело
спрямо разглеждания по т.д.№945/2019 г. търговски спор.В тази насока са развити подробни
аргументи в частната жалба и въз основа на тях е поискано обжалваното определение да се
отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с инструкции за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В частната жалба на „Н*Е*К*“ ЕАД-гр.С*-трето лице-помагач на страната на
ответника в производството по т.д.№945/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,е взето
становище,че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно,както и
постановено в противоречие с материалния закон.В тази връзка също са изложени доводи за
неправилен извод на първоинстанционния съд,че делото следва да се спре поради наличие
1
на преюдициалност на спора по административното дело спрямо спора по горното
търговско дело.Развити са аргументи за липса на такава преюдициалност и като цяло,въз
основа на поддържаните в тази частна жалба аргументи,също е поискано атакуваното
определение да бъде отменено и делото да се върне на ОС-Пловдив с указания да бъдат
продължени съдопроизводствените действия.
От насрещната страна-„А*С*“ЕООД-гр.П* с ЕИК **,са подадени в законния срок
отделни писмени отговори на двете частни жалби,в които същите жалби са оспорени
изцяло.И в двата отговора са изложени идентични доводи за неоснователността на частните
жалби и за правилността на обжалваното с тях определение,с което производството по
делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.Затова в отговорите е застъпена
позицията,че това определение следва да бъде потвърдено като правилно,респективно-
подадените срещу него частни жалби да бъдат оставени без уважение.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частните
жалби,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателите,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
И двете частни жалби са редовни,подадени са в срок от процесуално легитимирани
страни,имащи правен интерес да обжалват конкретното определение,а и самото определение
е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол на основание чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С
оглед на това частните жалби са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Разгледани по същество,частните жалби са неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното дело,по което е постановено обжалваното определение,е
образувано въз основа на предявени от „А*С*“ЕООД с ЕИК ** против „ЕВН Б*Е*“ЕАД с
ЕИК *** осъдителни исков за заплащане на сумата от 42 732,06 лв.,представляваща дължима
цена на продадена и неплатена ел. енергия по договор за изкупуване на електрическа
енергия,произведена от възобновяеми енергийни източници №978/30.01.2013 г. за периода
01.11.2016 г. до 30.09.2019 г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното й издължаване,както и за заплащане на сумата от 6642,70
лв.,представляваща дължима на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва за периода
01.01.2017 г. до 07.11.2019 г.
Главната си искова претенция ищецът основава на твърденията,че за исковия период
ответникът му дължи остатък от неплатена цена на изкупувана ел. енергия от собствения му
енергиен обект и този остатък се формирал поради това,че ответникът,позовавайки се на
приетото в т.2.14. от Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР,спрял да изкупува ел. енергия
по определената преференциална цена в размер на 567,41 лв./Mwh,като на тази цена
изкупувал само произведената електрическа енергия от централата на ищеца до размер на 1
188 kWh,а количеството произведена енергия над този размер се изкупувало на по-ниски
2
цени.Поддържайки обаче твърдението,че Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР е било
отменено в частта му по т.2.14. С влязло в сила решение на Административен съд-С*-
град,ищецът счита,че цялата произведена от централата му ел. енергия следва да се изкупува
по установените преференциални цени и затова претендира исковата сума от 42 732,06 лв.
като дължима разлика между реално платената цена за изкупената през исковия период ел.
енергия и действително дължимата преференциална цена на ел. енергията.
Срещу тези твърдения на ищеца,ответното дружество е противопоставило
възражението,че исковата главница не се дължи поради приемане на ново решение на
КЕВР,а именно-Решение №СП-2 от 06.03.2019 г.,с което,считано от 31.07.2015 г.,се
определя отново нетно специфично производство /НСП/ за обекти за производство на
електрическа енергия като този на ищеца и то е в същия размер,както НСП,прието с
Решение СП-1 от 31.07.2015 г.В този контекст ответникът е изложил становището си,че по
преференциална цена следва да се изкупуват само количествата ел. Енергия до определеното
НСП,а останалите количества,които надвишават НСП за обекта трябва да се заплатят по
цена за излишък.
От своя страна ищецът е възразил срещу горните доводи на ответника,че приетото от
КЕВР ново решение №СП-2 от 06.03.2019 г. е нищожно и незаконосъобразно и по този
повод ответникът е заявил,че това решение е обжалвано от ищеца /и други правни субекти/
и в тази връзка е налице висящо производство пред Върховния административен
съд.Ищецът от своя страна е потвърдил,че е жалбоподател по ахд№3661/2019 г. на
Административен съд С*-град и заедно с това е поискал производството по т.д.№945/2019 г.
по описа на ОС-Пловдив да се спре до приключване на производството по
административното дело в влязъл в сила съдебен акт.
С обжалваното определение №1375 от 07.07.2020 г. първоинстанционният съд е
разгледал и уважил горното искане на ищеца,приемайки най-общо казано,че за правилното
решаване на спора,с който е сезиран,е наложително спирането на исковото производство до
приключване на административното такова.
Предвид изложените в двете процесни частни жалби доводи срещу обжалваното
определение,основната преценка,която следва да извърши въззивният съд е дали спорът по
горното административно дело е преюдициален спрямо спора по т.д.№945/2019 г. на ОС-
Пловдив и оттам-дали са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на
производството по последното дело.Настоящият съд счита,че правилно с атакуваното
определение е спряно производството по делото на основание горната
разпоредба,респективно,че са налице предпоставките на същата разпоредба за спиране на
делото.
Видно от находящото се в кориците на първоинстанционното дело копие от решение
№8239/19.12.2019 г.,постановено по ахд №3661/2019 г. по описа на Административен съд-
С*-град /АССГ/,с подадената по това дело жалба е атакувано решение №СП-2 от 06.03.2019
3
г. на КЕВР,с което е установено,считано от 31.07.2015 г.,нетно спeцифично производство на
електрическа енергия в размер на 1 188 kWh,въз основа на което е определена
преференциална цена 567,41 лв./Mwh в рашение №Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР,по т.14 за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.И както е видно от
съдебното решение,приетото от КЕВР решение от 06.03.2019 г. е атакувано пред съда с
твърдения за нищожността му и при условията на евентуалност-за неговата
унищожаемост.Именно на това решение се позовават ответника и ТЛП за обосноваване на
позицията им,че само част от изкупуваната от централата на ищеца ел. енергия следва да
бъде заплащана по преференциални цени,а остатъка-над определеното с решението на
КЕВР нетно специфично производство,следва да се изкупува по други по-ниски цени.При
това положение въззивният съд счита,че спора по образуваното административно дело има
преюдициално значение за спора по т.д.№945/2019 г. на ОС-Пловдив,защото по първото
дело ще се даде разрешение на въпроса относно валидността на атакуваното решение №СП-
2 от 06.03.2019 г.,а това ще има значение и за преценката в производството по търговското
дело дали същото решение на КЕВР е имало действие за исковия период от време и оттам-
дали цялото произведено от централата на ищеца количество ел. енергия следва да се
заплаща по утвърдени по съответния ред преференциални цени,или само част от
количеството-до определеното с решението на КЕВР нетно специфично производство.
Предвид гореизложеното,в случая се налага извода,че валидността на Решение №СП-
2 от 06.03.2019 г. на КЕВР има значение за субективните права,предявени за защита с
подадената по т.д.№945/2019 г. искова молба.Същото решение представлява индивидуален
административен акт и макар с него да не се определят пряко цените за изкупуване,то има
значение за прилагането на утвърдените цени с Решение №Ц-018 от 20.06.2011 г. на
ДКЕВР,тъй като определя количествата електрическа енергия,които следва да се изкупуват
по преференциални цени.Следователно и разрешаването на повдигнатия пред
административния съд спор относно валидността на същото решение несъмнено ще има
отражение върху крайния изход от спора по първоинстанционното търговско дело,а при
положение че такъв спор вече е повдигнат с нарочна жалба пред административния съд,то
въпроса за валидността на решението не може да бъде разрешаван инцидентно в
производството по образуваното търговско дело.Затова последното дело подлежи на
спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до разрешаването на спора по ахд №3661/2019
г. по описа на АССГ с влязъл в сила съдебен акт.Според наличните към момента
данни,производството по административното дело е висящо,тъй като постановеното по
делото решение е обжалвано пред ВАС и образуваното пред последния съд производство не
е приключило.
С оглед на гореизложените съображения,въззивният съд счита,че обжалваното
определение,с което производството по т.д.№945/2019 г. е спряно до приключване на
производството по ахд №3661/2019 г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт,е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
4
Що се касае до въпроса дали издадения от КЕВР индивидуален административен акт
има допуснато по закон предварително изпълнение,то в това отношение въззивният съд
намира за правилна изразената в обжалваното определение позиция,е същия въпрос е
относим към законосъобразността на акта,но не и към възражението на ищеца за
нищожността му,която следва да бъде преценена в административното производство по
горното дело,а не в производството по образуваното търговско дело.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1375 от 07.07.2020 г.,постановено по т.д.№945/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,с което производството по делото е
спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по ахд
№3661/2019 г. на АССГ,71 с-в с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5