Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 209 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220, ал.1 от ЗМ.
Жалбоподателят „Аглика Трейд“
ООД – гр.Велико Търново обжалва решение, рег.№32-73912 от 6.03.2020 година на
директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция Митници, с
което е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стока
според митническа декларация MRN 19BG002002020711R8
от
4.12.2019 г. на дружеството, определена е нова митническа стойност на стоката
„покривала за легла с пълнеж от 100 процента полиестерни нишки с
противоплъзгащо покритие – 27 804 комплекта“ по тази декларация от 6, 78 лв. за
брой, наредено е да се коригира посочената декларация в частта относно
статистическата стойност, митническата стойност и метода за определяне на
стойността, като са определени суми за доплащане, като следва: за мито от 16
425, 60 лв.и за ДДС от 30 661, 13 лв.
В жалбата се релевира, че
определянето на нова митническа стойност на внесени стоки, различна от
декларираната, следва да е обосновано от наличие на съмнения относно
достоверността на вече декларираната стойност, каквито съмнения не са
обосновани в процесното решение. Извън това се сочи, че към момента на вноса не
е съществувало понятието справедливи цени по смисъла на §1, т. 40 от ЗМ, които
цени са статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4
години, които не могат да се вменят на отделен вносител, тъй като не са
дефинирани като митническа стойност по чл.70
и 74 от Митническия кодекс. Освен това, т.н. справедливи цени са
определени на база килограм от внесената стока, което е недопустимо, тъй като
стоките са определени и стойността им е на база на брой, а не на килограм –
видно от фактурата към декларацията. Сочи се и, че в случая некоректно е
цитирано в процесното решение на ответника решението на СЕС по дело С-291/15,
което касае случай на договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а
не в сравнение със справедлива цена на такива стоки. В този контекст се
поддържа и, че в решението нямало изложени мотиви досежно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че
справедливите цени касаят сходни стоки, тъй като един и същи тарифен номер
/код/ не означавало, че стоките са сходни. Подробно са развити аргументи за
това, че митническите органи следва да прилагат последователно методите,
посочени в чл.74, §2 от Митническия кодекс и само ако не открият договорни
стойности за идентични или сходни стоки, за най – голямо сборно количество от
внасяните стоки на територията на Съюза или стойност, която да е формирана след
като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, може да се
премине към остойностяване по реда на §3 от този член. Тази поредност според
жалбоподателя не е спазена в процесното решение, тъй като от самото решение се
установявало, че има налични декларирани вносове на сходни стоки на територията
на ЕС и страната /с оглед посоченото, че митническата стойност на стоките
запазва тенденцията да е близка до тази на сходни стоки в останалите държави –
членки/. При това жалбоподателят поддържа, че на практика е налице
необоснованост на изводите на ответника, тъй като се твърди занижена основа на
вноса на стоките с оглед средностатистическата стойност на сходни стоки В ЕС и
България, като едновременно с това в решението се поддържа и, че липсвали вносове на сходни стоки по смисъла
на чл.74, §2, точка „б“ от МК. Аргументира
се и, че остава неясно защо митническият орган е започнал процедура по
определянето на митническата основа по чл.74, §3 от МК, след като на
митническите органи са представени фактури и платежни документи за цената на
вноса, като от друга страна не са правени проверки в счетоводството на
вносителя досежно платената или подлежащата на плащане цена. Неправилно според
жалбоподателя е приложен чл.140, §1 от Регламента за прилагане. В това
отношение се поддържа и, че дружеството не е уведомено надлежно за
обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническата администрация
и въз основа на които е изискана обосновка на договорената стойност, вписана в
декларацията. Така развитите аргументи се поддържат от процесуалния
представител на дружеството и в открито съдебно заседание. Извън това, с оглед
на събраните по делото доказателства, в представената писмена защита се сочат
допълнителни аргументи за незаконосъобразност на процесното решение, които са
следните , а именно: констатирани са други вносове на стоки с идентични кодове
по ТАРИК от трети лица и със същия произход, при което не са били изчерпани
възможностите за определяне на стойността по чл.74, §2, букви а/ до г/
включително; не е изследвано изобщо наличието на сходни стоки, а е преминато
направо към определяне на митническа стойност по реда на чл.74, §3 от МКС,
което противоречи на субсидиарното
прилагане на тези последователно разписини разпоредби; неправилно в решението
се твърдяло, че стойността на процесните стоки
на килограм била по-нинска от стойността на сходни стоки, въведени на
територията на Съюза и, че декларираната стойност била необичайно ниска в
сравнение със средностатистическата стойност, което обосновавало съмненията, позволяващи
да се премине към резервните способи за определянето на митническата стойност
на вноса. След като митницата твърди, че има данни за стойност на сходни стоки,
следвало е да приложи метода по чл.74, §2 буква „б“ от Регламента, а да не
преминава към прилагането на §3, като от друга страна посочената средностатистическа стойност не е
изследвана от митницата, като няма и данни за нея, тъй като няма данни как е
определена и на база на кои вносове се базира това определяне. В писмената
защита се обобщава и, че приложената от ответника разпоредба на МКС е
последната възможност за определяне на митническата стойност, като
непосочването на конкретни доводи и обстоятелства, които да обосновават
невъзможността за прилагането на другите предвидени методи на остойностяване
води и до формалната незаконосъобразност на процесното решение. Най – сетне в
това отношение се поддържа и, че няма анализ на наличните вносове по
представените декларации, което само по себе си е основание за отмяна на акта
при липса на изборност досежно метода на остойностяване. Жалбоподателят
претендира направените по делото разноски.
Ответникът, директорът на
Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /митническият орган
за лаконичност/, чрез представителя си отрича основателността на жалбата.
Претендира направени разноски по делото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата, като подадена в
срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.
Процесното решение /л.15-21 от делото/ е връчено на дружеството жалбоподател на
10.03.2020 година /чрез връчването на писмо №32-74872/9.03.2020 г., което е
придружено от екземпляр от решението. Съответно, жалбата е подадена чрез
ответника на 24.03.2020 г./което се установява от положения върху нея щемпел с
дата на подаването и/, при което е спазен преслузивния срок по чл.149 от АПК.
Решението е неблагоприятно за жалбоподателя, поради което той е легитимиран да
го оспори.
По
същество жалбата е основателна.
Както
съдът отбеляза, с решението, чиято законосъобразност е предмет на делото,
ответникът: 1. отказва да приеме митническата стойност, декларирана от
дружеството в декларация MRN
19BG002002020711R8 от
4.12.2019 г.; 2. определя митническа стойност на стоката „покривала за легла с
пълнеж 100 % полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие – 27 804 комплекта“
по тази декларация в размер от по 6,78 лева за брой, като коригира
декларираната в декларацията митническа и статистическа стойности и метода за
определянето и; 3. определя задължение върху статистическата стойност, която е и
митническа такава в размер от 22 621, 33 лв. За мито и 42 448, 72 лева за ДДС,
като установява за доплащане мито от 16 425,60 лв. И ДДС от 30 661, 13 лв.
За
да разпореди този правен резултат чрез оспорения акт, ответникът приема, че
определената по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Основният регламент за лаконичност/
митническа стойност на декларираните в посочената по-горе декларация стоки е
невярна, а тази стойност не може да бъде определена по реда, предвиден в
разпоредбите от чл.70 до чл.74,§2, буква г/ от този Регламент, като тази
стойност следва да се определи по реда и при условията на чл.70, §3 от него.
При това в решението ответникът се позовава на членове от 1 до 6 от
Споразумението за прилагане на чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията включително, при
гъвкавото им прилагане, което да съответства на целите по ал.7. При тези
съждения е посочено, че следва митническата стойност да е от 6, 75 лв. за брой.
Върху тази стойност са определени и сборовете за мито и ДДС.
За да приеме, че декларираната митническа стойност не е
меродавна, ответникът сочи, че са налице необичайно ниски цени на декларираните
стоки, сравнени със средностатистическата митническа стойност, което е
достатъчно основание за отхвърляне на декларираната стойност. Не са кредитирани
дадените обяснения и представените от дружеството доказателства за
декларираната митническа стойност /проформа фактура, извлечение за разплащане
чрез SWIFT - Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication, три търговски фактури, една от които е за процесния внос/, без обаче да се оспори автентичността им. Отбелязано е, че при
анализ на митническа стойност на стоки с код като кода на процесния внос, които
са внесени от Китай за 2016-2018 г. е констатирано, че за 1 килограм от декларираните стоки цената е по-ниска от
стойността на сходни стоки в останалите държави-членки за наблюдавания
тригодишен период с тенденция за нарастване, както и от средностатистическата
стойност за ЕС за един килограм. Прието е, че процесната стока има стойност за
1 килограм от 2,46 лв., а средностатистическата стойност, изчислена на база на
вноса във всички държави – членки е 6,32 евро за килограм за 2016 година, 6,17
евро за килограм за 20171 и 2018 години или съответно тяхната левова
равностойност. С тези обстоятелства е обосновано съмнението за достоверността
на декларираната митническа стойност на стоките, като е налице позоваване на
решение по дело С-291/15 на СЕС.
Видно от правните мотиви на
оспореното решение, приет е за неприложим метода по чл.74, §2, буква а/ от
Основният Регламент, понеже за периода 04.06-04.12.2019 г. били регистрирани
само четири записа на внос на стоки със същия тарифен код и същото описание, от
същия изпращач към същия вносител и на същите стойности. Прието е, че е
неприложима и разпоредбата на чл.74, §2, буква б/ от Основният Регламент. В
това отношение е посочено, че за приблизително същият период не са установени
декларирани стойности по реда на чл.70 от Регламента за сходни стоки /по
смисъла на чл.1, §2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за
изпълнение за лаконичност/. Допълнено е, че при прилагането на чл.141 от
Регламента за изпълнение цената на сделката за сходни стоки трябва да е
определи посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на
същото търговско равнище и в приблизително същото количество, а когато не може
да се открие подобна продажба, се използва стойността на сделките със сходни
стоки, продадени на различно търговско равнище и/или количество, като се прави
корекция предвид разликите в разходите между внесените стоки и съответните
сходни стоки с оглед транспорта и разстоянията при транспортиране. Отбелязано
е, че взетата при проверката мостра се различава от описанието за нея по
митническа декларация, при което не е възможно и не следвало да се прилагат
методите за идентичност или сходност на стоките. Обосновано е и неприлагането
на третия метод, разписан в разпоредбата на чл.74, §2, буква в/ от Основният
Регламент. В това отношение е посочено, че за определяне на митническа стойност
по този метод е необходима информация за цената, на която внесените идентични
или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време
или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се определя, като
липсвала база за сравнение за единична цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най – голямото сборно количество от внасяните
стоки, включително за идентични и сходни стоки, понеже не са налице идентични
или сходни стоки – предмет на вноса. Обосновано е и неприлагането на чл.74, §2,
буква г/ от Основния Регламент. Посочено е, че за прилагането на този метод
освен сведенията, незабавно достъпни в страната на вноса /в случая България/,
се налага разглеждането на производствени разходи за остойностяваните стоки,
както и други сведения, които се получават извън страната на вноса, а
производителят не попадал в юрисдикцията на органите по страната на вноса и
липсвала информация, свързана с разходите за материали, използвани за
производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд и прочие.
Какво се установява от приложената
преписка и събраните в хода на съдебното дирене доказателства?
1.
Не е спорно, че на 4.12.2019 г. в ТД Северна морска
се представят документи за учредяване на режим допускане за свободно обращение
досежно стоки, описани в митническата декларация от тази дата като „покривала
за легла с пълнеж от 100 процента полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие
– 27 804 комплекта“, общо 464 колета, с брутно тегло от 21 255 кг и нетно
такова от 21 023 кг. Декларирана е фактурна стойност от 29 194, 20 щатски
долара при курс за митнически цели от 1, 768540 лева за един щатски долар.
Стоката е тарифно класирана по ТАРИК с код **********, държавата на произход и
на износ е Китай, митото към трети страни е 12%. Доставката е с условие по ИНКОТЕРМС
CFR /стойност
и навло/ Варна. Към декларацията са приложени фактура № HSTRA 20190930/30.09.2019
г., пакинг лист от същата дата и коносамент, от който се установява, че китайският
оператор Жеджянг Хаошенг Ню Мътириал ЛТД натоварва стоката на товарен кораб
„Тексас Триумф“ в Шанхай на 06.10.2019 г. като съставя и предава и коносамента,
който е поименен. Според коносамента става въпрос за 464 денка 100% полиестерно
плетено покривало за седалка от 68
кубика или 21 255 кг. брутно тегло. Фактурата установява фактуриране на
30.09.2019 г. количество от тази стока от 27 804 броя, на единична стойност за
брой от 1,05 щатски долара.
2.
С писмо №32-352028/5.12.2019 година началникът на МП
Варна Запад уведомява дружеството, че във връзка с митническото оформяне на
така декларираните стоки и на основание чл.148 от Регламента за изпълнение
следва да се учреди обезпечение от 73 505, 63 лв.
3.
Дружеството уведомява по повод на това писмо
директора на ТД Северна Морска, в него няма изложена информация за определената
по-висока митническа стойност, въз основа на която е изчислено посоченото
обезпечение и самата сума не е индивидуализирана в достатъчна степен.
4.
Така или иначе, с платежно нареждане от 13.12.2019
година дружеството внася тази сума по сметката на териториалната дирекция.
5.
На 5.12.2019 г. е издадено нареждане за митническа
проверка №22232 с искане да се проверят контейнерите, съдържащи описаните в
коносамента и декларацията стоки. Видно от протокола за тази проверка, издаден
на 16.12.2019 г., трима инспектори са проверили посоченият контейнер, като е отбелязано,
че са взети проби във връзка с активиране на рисков профил, очевидно
регистриран на 4.12.2019 година.
6.
На 18.12.2019 година, чрез писмо с №366788
началникът на МП Врана Запад уведомява
жалбоподателя, че за нуждите на допълнителна проверка на митническата
декларация съгласно чл.140 от Регламента за изпълнение моли да му се
предоставят износната митническа декларация, документи, доказващи каква част от
прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане
със стоките от купувача се връща пряко или косвено на продавача или на друго
лице, с което дружеството има договорно задължение по разпространението им на
територията на България, документи за разходи за роялти и лицензионни такси,
отнасящи се до изработването на стоката, продажбата за износ на внасяната
стока, използването или препродажбата за внасяната стока, документи относно
плащанията, съществуващи към дружеството доставчик и към други лица, с които
дружеството има договорни отношения, външнотърговски договори, търговско досие
по сключената сделка – оферти, поръчки, ценови листи, писма и прочие, договори
с трети лица на които ще се продават стоките или ще се отдават под наем,
фактури за продажба на аналогични стоки, документи, които да сочат как се
формира продажната цена на вътрешния пазар, всякакви сведения и доказателства
за формирането на стойността на стоките, като връзки с продавача, свързаност
със същия, подчиненост на продажбата на условия и съображения, чиято стойност не
може да се остойности по отношение на стоките и прочие.
7.
Със свое писмо, вх.№32-371775 от 23.12.2019 година,
адресирано до ответника, жалбоподателят сочи, че не разполага с износна
декларация, дружеството не връща част от прихода на продавача или на трето
лице, няма разходи за роялти /авторски възнаграждения/ или лицензионни такси,
представило е документ за плащане към доставчика си, представило е договор за
покупко – продажба, представило е търговско досие – фактура, опаковъчен лист,
плащане, а митническите органи могат сами да изчислят разликата между покупната
и продажната цена, която информация не била свързана с митническата стойност,
дружествата не са свързани лица.
8.
От началника на МП Варна Запад е поискано становище
от началника на отдел „Митническа дейност“ при ТД Северна Морска с писмо
№32-2958/6.01.2020 година.
9.
На 16.01.2019 година такова становище е дадено /л.8
от преписката/, като най – общо казано, препоръчано е прилагането на чл.140 от
Регламента за изпълнение. Конкретно е
посочено, че за целите на проверката на митническата стойност освен сравнителен
анализ на база на наличната информация в МИС /митническа информационна
система/, митническите органи могат да
използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено за четири години -
т.н. справедливи цени по §1, т.40 от ДР на ЗМ. Посочено е, че основателни
съмнения са налице когато декларираната стойност е по-ниска от определена
рискова прагова стойност, като за целите на управлението на риска, рисковата
прагова стойност може да се определи на база на тези справедливи цени. Тези пък
цени се предоставят чрез системата „Тезей“ на Съвместния изследователски център
на ЕК. Предвид това, че декларираната
цена била по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на
база на извършения сравнителен анализ, възниквали съмнения. Анализирани са представените
документи, като е посочено, че разликата, констатирана в описанието на стоката
по декларация и констатираната при физическата проверка, не водят до промяна в
тарифирането. Дадени са указания за неприложимостта на чл.74, §2 и в четирите
разписани там хипотези, като е указано, че би следвало да се приложи §3. При
това е посочена и конкретна митническа стойност от 6,78 лв.
10.
Митническият орган, на 21.01.2020 година с писмо
№32-20658 по реда на чл.22, §6 от Основния Регламент уведомява дружеството за
мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за адресата на писмото
решение. Посочено е, че са налице обстоятелства, обосноваващи основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
митническата декларация, при което не следва да се прилагат разпоредбите на
чл.70,§1 от Основния Регламент, като е възможно определянето и по §2 от тази
разпоредба. Посочено е, че определената към момента нова митническа стойност е
в размер от 188511,12 на основание чл.74, §2 буква а, б/ от МКС /Основният
Регламент/ вр. С чл.66в и чл195а от ЗМ. С това писмо жалбоподателят е уведомен
за начало на производството по издаването на процесното решение с оглед
цитираната разпоредба на чл.26 от АПК.
Дадена е възможност за изразяване на становище в 30 дневен срок от това
уведомление.
11.
Със свое писмо от 22.01.2020 година, получено от
ответника на 23.01.2020 година дружеството жалбоподател е посочило, че поддържа
изразеното по – рано становище досежно декларираната митническа стойност на
процесните стоки. Посочено е, че счита, че митническата стойност, която е
вписана в декларацията, е меродавната, като са представени потребните за
установяването и документи.
12.
С писмо от 19.02.2020 година /лист 5 от
представената от ответника преписка/ дружеството е повторно уведомено, че му са
съобщава по реда на чл.22, §6 от
Основния Регламент за мотивите на бъдещото решение, което ще е неблагоприятно
за сдекларатора, като е повторено, че са налице обстоятелства, обосноваващи
основателно съмнение досежно реалността на митническата стойност на внасяните
стоки по декларацията на жалбоподателя, като определената нова стойност е 188
511, 12 лв. но вече на основание чл.74, §1 и §3 от Основния Регламент. Отново е
даден 30 дневен срок за изразяване на становище. Посоченото второ писмо е
връчено на оспорващото дружество на 21.02.2020 година, видно от известието за
доставяне, находящо се на лист 6 от преписката.
13.
Без да изчака изтичането на посочения в това писмо
срок, ответникът издава процесното решение.
14.
По искане на жалбоподателя по делото е изслушано
заключение на ВЛ по допусната от съда съдебно счетоводна експертиза. От приетото
без възражение заключение се установява, че на 2.07.2019 година китайският
контрагент на жалбоподателя издава т.н. проформа фактура №HS-AGLIKA20190702
за производство и продажба на 60 000 комплекта покривала за легла с пълнеж от
100 процента полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие и единична цена от
1,05 щатски долара и обща стойност от 64 000 долара, като от жалбоподателя са
направени два парични превода – на 5.07.2019 г. от 24 000 долара и на
10.11.2019 година от 39 000 долара. Съответно, на 30.09.2019 година е издадена
и фактурата, приложена от дружеството и описана по-горе, като междувременно на
6.09.2019 г. е издадена друга фактура за продажба на 24 514 комплекта от същата
стока на обща стойност от 25 739, 70 щатски долара. По този начин китайският
контрагент продава на „Аглика Трейд“ общо 52 318 комплекта от процесната стока,
като остатъка до посоченото в проформа фактурата са оставени за следващ внос.
ВЛ констатира, че в счетоводството на жалбоподателя има записвания касателно
заприхождаването на процесните стоки по митническата декларация. Всъщност тези
операции показват нарастване на стоковия актив чрез дебитиране на материалната
сметка, по която се водят материалите със стойността на заприходените 27 804
покривала за легла, като е отчетено и плащането по фактурата чрез дебитиране на
разчетната сметка за доставчиците във валута със сумата от 51 845, 64 лв. -
равностойността на 29 194, 20 американски долара. При това ВЛ е категорично, че
ефективно осчетоводената и платена сума напълно съответства с декларираната от
жалбоподателя в процесната митническа декларация.
15.
Най - сетне,
по искане на жалбоподателя предвид защитната му позиция, на съда са представени
общо 19 декларации за внос на стоки за които в съпроводителното писмо се твърди
от ответника, че става въпрос за внос на стоки с код по КН 63049100, по ТАРИК
**********, с произход от КНР за четиримесечен период /от началото на септември до края на декември
на 2019 година/. Всъщност, от
първата група представени декларации с № 19BG00100700879R0 се установява,
че от китайски оператори са придобити и въведени на територията на страната
стока с код по ТАРИК **********
с митническа стойност, определена по
реда на чл.70 от МКС. Условието на доставките е FOB по Инкотермс. От втората група митнически
декларации с №19BG001007011780R1
се установява, че от китайски оператори са придобити
и въведени на територията на страната стока с код по ТАРИК ********** с
митническа стойност, определена по реда на чл.70 от МКС. Условието на
доставките е FOB по
Инкотермс. От третата група декларации с № 19 BG 001007012408R0 се
установява, че от китайски оператори са придобити и въведени на територията на
страната стока с код по ТАРИК ********** с
митническа стойност, определена по реда
на чл.70 от МКС. Условието на доставките е FOB по Инкотермс. Подобно е положението
с четвъртата група декларации с № 19BG00100712161R1, като тук кода по ТАРИК е **********, а условията на
доставките отново е FOB. Аналогично
е положението с петата група декларации с №19BG00100701024R2, като в този
случай кода по ТАРИК е **********, а условията на доставките отново е FOB. Подобно е
положението с шестата група декларации с № 19BG00100712319R6, като в този
случай кода по ТАРИК е **********, а условията на доставките е отново FOB. Аналогично
е положението със седмата група декларации с № 19BG0030088534R6, като в този
случай кода по ТАРИК е **********, а
условието на доставките е отново FOB. Аналогично е положението и с осмата група декларации
с № 19BG0030088571R7,
като в този случай кода по ТАРИК е **********, а условията на доставката е FOB. По отношение на
деветата група декларации с № 19BG00200202711R8 следва да се отбележи, че кода по ТАРИК е **********, а условията по доставката е CFR. По отношение на
десетата група декларации с № 19BG002002016551R1 следва да се отбележи, че
кода по ТАРИК е **********, а условията на доставката са CFR по
Инкотермс. Що се касае до единадесетата декларация, то същата е подадени от
настоящият жалбоподател, кодът на въведените стоки по ТАРИК е **********,
условията на доставката са CFR /стойност и навло/. По отношение на дванадесетата
група декларации с № 19BG002002019721R3 следва да се отбележи, че кодът по
ТАРИК на въведените стоки е **********, а условията на доставките по Инкотермс
са FOB. По
отношение на тринадесетата декларация с №19BG002002017807R9 следва да се
отбележи, че декларатор е отново жалбоподателя, като става въпрос за въведена
стока със същата спесификация и код по ТАРИК и същото условие на доставката по
Инкотермс. По отношение на четиринадесетата
декларация с № 19BG002002018692R3 следва да се отбележи, че става въпрос
за въведена стока от жалбоподателя и то със същата спесификация и код по ТАРИК
и същото условие на доставката по Инкотермс. По отношение на петнадесетата
декларация с №19BG002002020456R0 следва да се отбележи, че става въпрос за
въведена стоки с код по ТАРИК **********
и условия на доставката FOB. Седемнадесетата декларация с № 19BG005100126229R1 касае
въведени стоки с код по ТАРИК **********
и условия на доставките FOB. Осемнадесетата декларация с № 19BG005100138350R0 касае
въведени стоки с код по ТАРИК **********
и условия на доставките FOB. Деветнадесетата декларация, представена от
ответника, която е с № 19BG005100142305R2
каса въведена стока с код по ТАРИК
********** и условия на доставката FOB по Инкотермс.
Какви са правните изводи на съда при
така установените от доказателства обстоятелства?
На първо място следва да се
отбележи, че решението на ответника е валиден акт. Процесното решение е
издадено от компетентен по степен, материя и територия административен орган – началника на митническото учреждение,
в което е подадена митническата декларация и е възникнало съответното
митническо задължение с оглед правомощията на този орган по чл.19, ал.1 и ал.7
от ЗМ.
Съдът приема и спазването на
предвидената от закона форма, като в акта са изложени фактическите и правни
съображения за издаването му.
На практика спорен по делото е
въпроса по прилагането на материалния закони по-конкретно по прилагането на
разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на ЕП и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Кодекса за
лаконичност/ във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на
Регламент /ЕС/ №952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.
Правната уредба, касаеща определянето
на митническата стойност на въвежданите на територията на съюза стоки с
необщностен произход е хармонизирана напълно чрез Кодекса. Основната уредба,
която касае определянето на митническата стойност, върху която се следват
митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките
за митнически цели. В разпоредбата на чл.70 от Кодекса е установен общия
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата
територия на Съюза. В чл.74 от Кодекса са предвидени вторични методи за
определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност
както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и по между си
/така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т.24/. За да се премине към тези
субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения досежно
декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността
стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и
едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата
стойност по субсидиарно предвидените методи – вж.чл.140 от Регламента за
изпълнение. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в
Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.
В цитираното от ответника решение по дело С-291/15, т.38 и т.44 Съдът приема,
че такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да е изключително
ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
Видно от мотивите на оспореното решение, релевантни към
обосноваването на преминаването на определянето на митническата стойност по
субсидиарно разписаните в Кодекса методи, митническият орган аргументира именно
такова обстоятелство - необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение
със средностатистическата митническа стойност на сходни стоки. Определяйки
митническата стойност не на база на мярната единица бройка, а на база мерната
единица килограм, митническият орган сочи, че в процесната декларация тя била
2,46 лв. за килограм, респективно 1,26 евро на база на официалния курс на
еврото. Посочено е, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса
във всички държави-членки била 6,32 евро за килограм за 2016 година, 6,17 евро за
килограм за 2017 година и отново тази сума за 2018 година. Отбелязано е и, че
митническата стойност в Р.България запазвала тенденцията си да е близка до тази
на сходни стоки в останалите държави членки с тенденция на нарастване.
Тези
цифри обаче не са подкрепени с каквито и да са официални данни или с данни от
митнически декларации за въведени на територията на съюза сходни стоки по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение.
Впрочем в тежест на митническият орган е да установи надлежно внос на сходни
стоки, както и начина на формирането на средностатистическата стойност на
сходните стоки, предмет на такъв внос, като обаче държи сметка на параметрите,
посочени в дефинитивната норма на Регламента за изпълнение, като в този смисъл
е например решение на СЕС по дело С-46/16, т. 47, изречение първо.
В процесният случай няма никакви данни в мотивите за
вносове на сходни стоки в сочения тригодишен период по конкретни митнически
декларации от една страна, а от друга страна липсва и обоснована сходност на
вноса с такива други конкретни вносове. Извън това при обосноваването на
причината за преминаване към субсидиарните методи за остойностяване е ползван
неадекватен критерий като тегло на стоката. Всъщност, както се отбеляза, в случая
става въпрос за внос на покривала за
легла с пълнеж от 100 процента полиестерни нишки с противоплъзгащо покритие, за
които не се и спори, че са произведени в Китай. Основните функционални белези
на тази стока - доколкото може да се
съди по наименованието и, както и с оглед описанието на иззетите мостри – е
покривната и противоплъзгаща характеристика на материята и, която представлява
100 % еднотъканен полиестер, както и начина, по който изглежда в резултат на
технологичната обработка. Друга основна нейна търговска характеристика е, че
краищата и имитират фестон. Посоченото означава, че за изследването на
сходството на тази стока с други вносове на сходни стоки е ирелеватно теглото
и, доколкото то не е нито основна, нито определяща стоката функционална
характеристика, нито е кардинален критерий, който е съобразим от митническия
орган или от съда при прилагането на чл.1, §2, т.14 от Регламента за
изпълнение. Извън това, в нито една от събраните декларации съдът не констатира
сходство на внесените стоки по критериите, посочени в дефинитивната норма на
Регламента за изпълнение. В първата група декларации става въпрос за внос на
аксесоари за автомобилни калъфи за кола от полиестер, във втората група
декларации е деклариран внос на изкуствени кожарски стоки, в третата група
декларации е деклариран внос на възглавници с пълнеж от перушина, в петата
група декларации касае внос на трикотажни одеяла от акрил и полиестер и т.н.
Най – сетне, дори и да се приеме условно и хипотетично, че някои от
декларациите касаят внос на „сходни“ стоки, видно от тях е, че на първо място
те касаят внос само на територията на България, и на второ място, условията на
доставките са различни по смисъла на Инкотермс, като повечето доставки не са с
клауза платени стойност и навло, а с клауза free on bord – франко борда на плавателния съд. Извън това и независимо от него,
в решението не е посочен метода за определянето на средностатистическата
стойност във връзка с конкретните вносове в рамките на сходни митнически
периоди, поради което съдът не може да провери достоверността на изложените
средностатистически стойности в решението във връзка с конкретни вносове – т.е.
съдът е лишен от възможността да се произнесе по този въпрос при липса на
проверими факти, проявлението на които да обосновава посочената
средностатистическа стойност.
Следва да се отбележи в контекста на изискването на
чл.140 от Регламента за изпълнение, че умозаключенията на митническия орган
досежно условията на доставката съгласно проформа фактурата, датата на
плащането и начина му, наличието или не на застраховка на стоката не
обосновават различни изводи досежно наличието и потвърждаването на основателни
съмненията за фиктивна стойност. Превозът на стоката е до порт Варна, като в
случая е налице поименен коносамент, който следва да се цени приоритетно пред
т.н. проформа фактура, като от друга страна ВЛ по делото подробно обяснява
механизма на заплащането на стоката, като дава заключение, че вземането на износителя
е изцяло погасено. Извън горното, данните досежно стоката в този коносамент изцяло
се покриват с данните в представената крайна фактура от 30.09.2019 г. издадена
от оператора, от името на който е осъществен износа, като в този първичен
документ изрично е посочено, че мерната единица, релевантна за стойността на вноса/износа
е бройките, а не теглото на стоката.
При
тези констатирани от съда обстоятелства следва да се приеме, че в процесният
случай не са изложени мотиви досежно наличието на средностатистическа стойност
на въведени на територията на Съюза сходни стоки, която значително да надвишава
декларираната, при което за последната да са налице обосновани съмнения за
фиктивност/недостоверност. Всъщност не са изложени никакви мотиви за това, че
посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на
територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални
характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, имат обективната
способност да заменят внасяните по декарацията в рамките на нормалната търговия
и прочие.
Дотук изложеното води до извод, че не е налице обосновано
от доказателствата по делото основателно съмнение по смисъла на чл.140 от
Регламента за изпълнение, т.е. митническият орган не е следвало да преминава
към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл.74, §1 -
3 от Кодекса, тъй като от практиката на СЕС следва, че този орган не разполага
с такава оперативна самостоятелност.
Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на процесното решение,
като в тази насока е и практиката на ВАС
- виж например решения № 8632 от 1.6.2020 г., №5750 от 16.04.2019 г., №
5849 от 2019 г. и др.
Извън
горното обаче следва да се отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед
неправилното прилагане на разпоредбата на чл.74, §3 от Кодекса, ако в
произволно и съвсем условно се приеме, че митническият орган е обосновал както
основателните си съмнения за недостоверността на декларираната от жалбоподателя
митническа стойност, така и неприложимостта на субсидиарните методи за
остойностяване по чл.74, §1 във вр. с § 2 от Кодекса.
Текстът на чл.74, §3 от Кодекса гласи следното: „Когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а/ Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията;
в/ настоящата глава“.
Според
релевантните мотиви на решението, посветени на определянето на новата
митническа стойност на процесния внос когато митническата стойност на внасяните
стоки не може да бъде определена чрез прилагането на разпоредбите на чл.70 до
чл.74, §2, буква Г включително, тя трябва да се определи чрез разумни способи,
съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията,
бележките към него, глава трета на Кодекса и на данните, достъпни в страната на
вноса въз основа на събраните в хода на административното производство данни.
Митническите стойности следвало да се основават във възможно най – голяма
степен върху предварително определени митнически стойности, а методите за
остойностяване, които следва да се използват трябва да са тези, определени от
членове от 1-6 от ОСМТ, но една разумна гъвкавост в прилагането на тези методи
би съответствала на целите и разпоредбите на чл.7 от това споразумение. При
това прилагайки последователно методите за определяне на митническата стойност
би следвало процесната стока да има такава стойност от 6, 75 лв. за килограм.
На
първо място, от така изложените мотиви не става ясно коя именно буква от
разпоредбата на чл.74, § 3 от Кодекса според митническият орган е приложима и
защо. Преписването на текста на чл.144, §1 от Регламента за изпълнение не води
до извод за посочена и обоснована точно приложима хипотеза от този параграф на Кодекса. С оглед посоченото
в мотивите, може да се направи хипотетичен извод, че приложима според ответника
е буква „а“ на чл.74, §3 от Кодекса досежно съответстващите на разпоредбите,
посочени в тази буква принципи. Въпреки това, в решението липсва позоваване на
конкретни факти, представляващи използваните от митническият орган данни от
митническата територия на Съюза, както и използваните конкретни способи, които
да отговарят на принципите, заложени в Споразумението за прилагане на член VII
от Общото споразумение за митата и търговията.
Впрочем тези принципи са прокламирани
в Общия уводен коментар на това споразумение, като е призната необходимостта от създаването на справедлива, единна и
неутрална система за остойностяване на стоките за митнически цели, която да
изключва използването на произволни или фиктивни митнически стойности; призната
е необходимостта основата за остойностяване на стоките за митнически цели да е
възможно най-голяма степен близка до договорната стойност за стоките, подлежащи
на остойностяване; призната е необходимостта митническата стойност
да се основава на прости и справедливи критерии, съвместими с търговската
практика, като процедурите по остойностяването трябва да бъдат общоприложими,
без да се прави разлика между източниците на доставка и, най – сетне, е
признато задължението процедурите по остойностяването да не се използват като
метод за борба с дъмпинга.
Както се изложи, в мотивите на оспорения акт не са
посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената
от митническия орган стойност на вноса, нито в какво се състои тяхното
съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от
изискванията на евентуално приложената от ответника правна норма на чл.74, §3
от Кодекса.
Всъщност
тези пороци на решението са довели по същество до съвсем произволно определяне
на митническата стойност на вноса от страна на митническия орган. Следва на
плоскостта на изложеното да се подчертае, че именно стриктното прилагане на
изискванията на чл.70 до 74 от Кодекса при доказаност на предпоставките,
разписани в уточняващите разпоредби на чл.140 от Регламента за изпълнение,
представлява гаранция срещу такова произволно и недостоверно определяне на
митническата стойност, скритият мотив на който понастоящем всъщност е прилагане
на антидъмпингова мярка.
Жалбата
е основателна и следва да се уважи.
При
този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски,
като за него те представляват разноски за държавна такса от 50 лева, разноски
за експертиза от 300 лева и разноски за ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение от 2328 лева.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение към MRN19BG002002020711R8
от
4.12.2019 г., Рег.№ 32-72912 от 6.03.2020 година на директора на
Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „Аглика Трейд“ ООД- гр.Велико Търново, ЕИК *********, разноски по
производството в общ размер от 2678 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :