Определение по дело №561/2019 на Административен съд - Перник

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

гр. Перник, 13.09.2019 г.

Административен съд  Перник, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдията дело номер 561  по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба вх. № 2721/30.08.2019 г. на Е.А.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Писмо изх. № 219/21.08.2010 г. на кмета на с. Р., общ. П..

Жалбоподателката сочи, че в оспорвания акт, кметът на с. Р., общ. П. е обективирал отказ да изпълни задълженията си, произтичащи от чл.225а от ЗУТ, а именно: да разпореди проверка и да издаде заповед за премахването на незаконен строеж. Същата моли за отмяната на писмото и даване на задължителни указания.

Като разгледа депозираната жалба и приложените към нея писмени доказателства, настоящият съдебен състав намери, че на основание чл.130 от АПК съдебното производство пред Административен съд Перник следва да бъде прекратено.

Съображенията са следните:

На първо място: съдът намира, че се оспорва Писмо изх. № 218/21.08.2019 г., а не писмо със същия номер, но от 21.09.2010 г., както е посочила жалбоподателката, тъй като самата тя излага, че писмото е издадено във връзка с подадена Жалба с вх. № 219/31.07.2019 г., адресирана до кмета на с. Рударци и поради това е обективно невъзможно отговора на жалбата да предхожда депозирането й. Това се установява и от административната преписка, изпратена от административния орган, в която се съдържат както жалбата, така и писмото, чиято отмяна се иска.

На следващо място: От административната преписка се установява, че същата е образувана по повод постъпила Жалба с вх. № 219/31.07.2019 г. на Е.А.А. и Л. П. А. ***. В нея се излагат твърдения за наличие на незаконни строежи на територията на с. Р., м. ***, община П., област П., изградени върху собственият им поземлен имот с идентификатор 63152.1.681 и се моли за тяхното премахване. Към жалбата са приложили документи за собственост, Удостоверение за наследници на А. Й.А., Протокол за трасиране с приложена към него схема на координатни точки за имот ***.

От административната преписка е видно, че по повод жалбата на Е.А.А. и Л.П.А. е открито административно производство за извършване на проверка, в хода на която са изискани и документи от лицето Н. П. Н.. Административният орган е разгледал последните и ги е съпоставил с приложените към жалбата документи, но е достигнал до извода, че същите не са достатъчни, за да се направи извод, че посочените сгради действително са незаконни строежи. Именно това свое становище той е обективирал в оспорваното Писмо изх. № 219/21.08.2019 г. и в този смисъл то има уведомителен характер.

В тази връзка, отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато хипотезата на правна норма свързва възникването на задължение за администрацията да издаде акт с определено от нормата съдържание с настъпването на определени факти. Не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава кмета на общината да се произнася по искания на граждани за премахване на незаконни строежи.

Общинските органи за контрол върху строителството са специализирани органи, които упражняват служебно своите правомощия, определени в чл.223, чл.224а и чл.225а от ЗУТ, при осъществяване на необходимите материалноправни предпоставки за това, без да са обвързани от наличието или липсата на подаден сигнал за незаконно строителство. Затова кметът на общината не е задължен да издава по искане на граждани или юридически лица актове за забрана на достъпа, ползването, захранването или премахването на незаконни строежи, ограничаващи правата им на собственост. Мълчалив отказ е налице, когато задължение за произнасяне от страна на администрацията не е изпълнено в установения от закона срок, какъвто не е настоящия случай. След като липсва възможността кметът на общината да бъде правно задължен да разпореди премахването на строежа по искане на жалбоподателя, то не е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който да е годен предмет на обжалване пред съда. Такъв не е налице и по критериите на специалната норма на чл.214 от ЗУТ, която в т.3 определя като индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаването на такива, независимо от това дали те са изрични или мълчаливи.

С оглед на гореизложеното се налага извода, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на годен акт за съдебен контрол, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено.

 

 

Водим от изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд – Перник

 

О П Р Е Д Е Л И :

       

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 2721/30.08.2019 г. на Е.А.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Писмо изх. № 219/21.08.2019 г. на кмета на с. Р., общ. П., КАТО НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 561/2019 г. по описа  на Административен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба от всяка от страните, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/