Присъда по дело №250/2022 на Районен съд - Павликени

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА N 21/18.10.2022г.
НОХД N 250/22г. на ПРС

С обвинителен акт РП Велико Търново ТО Павликени е внесла за разглеждане
материалите по досъдебно производство № ***/2021 г. на РУ Павликени, като е повдигнала
на подсъдимия Е. Н. Я. обвинение за това, че на 03.09.2021 година, в гр. Б. ч. е нарушил
мерки против разпространението на заразна болест по хората, определени със Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена
на осн. чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като лице поставено под карантина с
предписание Изх. № 05-*** от 01.09.2021 г. на РЗИ В. Т., не изпълнил задължението си да
не напуска адреса си в гр. Б. ч. улица „***” №***, на който е посочил, че ще пребивава, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи и
във връзка с обявена извънредна епидемична обстановка с Решение №325/14.05.2020г. на
МС на РБългария във връзка с епидемия от COVID-19 – престъпление по чл. 355, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие, представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение и счита същото за доказано. Счита за установено, че в края на м.
август 2021 г. подсъдимият е издирен като контактно лице със заболял от Ковид-19 и като
такъв е бил поставен под карантина от служител на РЗИ за срок от десет дни, без връчване
на писмено предписание, а именно чрез телефонно обаждане. Моли след като бъде признат
за виновен на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да
бъде изтърпяно по реда на чл. 66 от НК и кумулативно наказание „глоба“. Алтернативно,
счита че е възможно да бъде приложен чл. 55 от НК.
Защитникът на подсъдимия заема становище, че обвинението не е доказано, тъй като
не е установено връчването на издаденото предписание, за чието неспазване подзащитният
му е обвинен. Оспорва показанията на свидетеля С., относно начина по който е установил
контактните лица на св. Л. Г., която отрича да е посочвала сина си като лице от нейното
домакинство и да е съобщавала личните му данни. Счита за безспорно установено, че към
момента на заболяването на Г., подсъдимият се е намирал в гр. С. от поне месец и не е бил
контактен с майка си. При завръщане в гр. Б. ч. за да подпомага поставените под карантина
свои родители, подсъдимият е живял в друго жилище, макар и на същия адрес, без да знае,
че е поставен под карантина според РЗИ. Оспорва процесното предписание, на което не е
посочена дата на връчване, подпис на адресата и без изискуемите от закона реквизити.
Счита, че не е спазен и реда за връчване, по т. 19 от заповедта на МЗ, доколкото
предписанието не е в електронна форма и предвид липсата на законоустановена възможност
за уведомяване по телефона. Моли, поради липса на установено престъпно деяние и на осн.
чл. 304 от НПК подсъдимият да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Подсъдимият не признава да е извършил престъплението за което е обвинен. В
обясненията по делото заявява, че по телефон е бил уведомен от родителите си за това, че
майка му е с положителен тест за Ковид-19, а след това е получил обаждане от телефон от
лице представило се за лекар, който му съобщил същата информация, но не му дал никакви
указания и не бил обсъждан въпрос с карантина. Твърди, че по същото време е работил, като
*** работник в гр. С. от месец, но се завърнал в гр. Б. ч. за да помага на родителите си и не
знаел да е под карантина. Не отрича, че на посочената дата е бил спрян за проверка от
служители на РУ – П., пред магазин в гр. Б. ч. както и че от тях разбрал, че е в списъкът с
лицата поставени под карантина. Моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
1

доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Към датата, посочена във внесения от РП Велико Търново обвинителен акт,
подсъдимият не е осъждан, с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Б. ч. общ. П., но
работел без трудов договор, като строителен работник в гр. С.. Родителите му живеели на
същия адрес в гр. Б. ч. но на първия етаж от същата жилищна сграда, обособен като
самостоятелно жилище, с отделен вход.
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 година, на основание чл. 84, т.
12 от КРБ е обявено извънредно положение на територията на страната заради разрастваща
се епидемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. По повод на това чрез Заповед №
РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и
карантина, издадена съобразно предвиденото в чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от
Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
Министъра на здравеопазването определи различни противоепидемични мерки, явяващи се
задължителни за спазване от посочените в нея лица. Според една от тях, отразена в т.13
„Всички близки контактни на потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение № 4,
подлежат на 14-дневна карантина, считано от последния контакт с потвърдения случай, като
се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще
пребивава с предписание по образец съгласно Приложение № 5 на директора на съответната
регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице“. Съобразно
т. 15 от същата заповед, в периода на карантината лицата по т. 13 и 14 са длъжни да не
напускат домовете си или мястото в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 6.
В края на м. август 2021 г. майката на подсъдимия – св. Л. Г. се разболяла и е била
настанена на болнично лечение. При извършен тест в болницата в гр. П. същият бил
положителен за Ковид-19. Свидетелката Г. била пусната за домашно лечение и поставена
под карантина. Към този момент подсъдимият не бил в гр. Б. ч. а се прибрал няколко дни
след поставянето й под карантина – бил на работа в С. и тя нямала контакт с него повече от
седмица преди да се разболее. Чрез телефонно обаждане под карантина бил поставен и
съпругът на заболялото лице – св. Н. Г., който получил обаждането два-три дни след
получаването на теста от болницата, и дал информация при това обаждане за лицата живущи
на неговият адрес в гр. Б. ч. ул. „***“ № ***, сред които бил и подсъдимият. Изброил само
техните имена без да дава други лични данни, тъй като не бил попитан и не знаел в каква
връзка изискват имената, не дал информация за това, че тези лица макар и на същия адрес
живеят на самостоятелен и с отделен вход жилищен етаж, нито уточнил че подсъдимият е
нямал контакт със заболялото лице от около две седмици. Двамата посочени свидетели
потвърждават с показанията си обясненията на подсъдимия, че същият се е завърнал в гр. Б.
ч. няколко дни след диагностицирането на св. Г. за да помага на родителите си със
снабдяването с храни и лекарства, като не е имал пряк контакт с тях.
От показанията на св. П. С., работещ като *** в РЗИ – В. Т., и съставените от него
документи, приложени по ДП – Предписание за поставяне под карантина, на лист. 11 от
делото се установява, че практиката към процесния момент за поставяне на контактни лица
под карантина се е състояла в следното: в електронен информационен портал на РЗИ два
пъти на ден се актуализира списък на хората, подлежащи на карантина, от които св. С.
отделял лицата с местоживеене на територията на общ. П. и общ. С.. Обаждал се на тези
лица на посочените в списъка телефони и в телефонен разговор те посочвали данните на
семейството, за да бъдат поставени под карантина и членовете на това семейство, като
контактни лица. Самото задължително предписание се генерира електронно и практиката
била да се чете по телефон на поставяните под карантина лица. С протокол за доброволно
предаване св. С. е предал на разследващия полицай „работен лист“ за лицата на които се е
обадил на 31.08., където фигурира св. Л. Г. и са записани три контактни лица, един от които
2

подсъдимият Е. Н. Я. с ЕГН ********** и тел.: ***. Процесните предписания са с № 05-
***/01.09.2021 г., касаят подсъдимия като контактен на заразено лице, карантината е на
адрес гр. Б. ч. ул. „***“ № *** с начална дата 01.09.2021 г. Разписката за връчване на
предписанието е с дата 01.09.2021 г. и подпис на връчител, който свидетелят С.
потвърждава, че е негов. Липсват подпис и имена на получил, на декларатор по отношение
отговорността по чл. 355 от НК. Отбелязано е, че уведомяването е устно на телефона
посочен и в работния лист. Свидетелят при разпита си в с.з. не си спомня разговора с
подсъдимия и не е в състояние да потвърди каква част от предписанието му е съобщил.
На 03.09.2021 г. свидетелите Т. К. и В. Д., служители на РУ П., били изпратени като
патрул в гр. Б. ч. и разполагали със списък на поставените под карантина лица с адрес в
града. Знаели, че сред тези лица е подсъдимият Е. Н. Я., когото познавали и по физиономия
и знаели къде живее, поради предходните му карантини, за чието спазване бил проверяван.
Около 18:00 часа при придвижване из града забелязали подсъдимия да върви по ул. „***“
пред павилион за хранителни стоки. Спрели го за проверка. Установили самоличността му и
от документ за самоличност и на въпроса „Защо не изпълнява карантината?“ той отговорил,
че не е подписвал нищо.
Изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена по безспорен
начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени
материали – свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, документи от РЗИ.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият
Е. Н. Я. не е осъществил състава на престъплението по предявеното обвинение. От
обективна страна престъплението по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК се изразява винаги в
действие, изразяващо се в неспазване в наложената мярка – карантина, с основно
задължение съответното лице да не напуска жилището на посочен в предписанието адрес. За
да възникне това задължение, то следва да бъде надлежно връчено на лицето по един от
начините установен от закона. Действително с измененията на наредбата на МЗ в хода на
епидемията от Ковид-19 е въведен облекчен режим на връчване на предписанията на РЗИ,
които освен писмени, подлежащи на връчване лично срещу подпис, вече могат да бъдат и
електронни. Изискването към тази алтернативна форма на предписания е самият документ
да бъде електронен такъв, подписан с КЕП, и да бъде връчен на ел. адрес на лицето. Не е
предвидена възможност за уведомяване на лицето, което властите желаят да поставят под
карантина, по телефона и смисълът на това е лицата да имат възможност да бъдат запознати
в пълнота с параметрите на своите задължения, с правото си да обжалват и с другите
указания и предписания, които са част от задължителното съдържание на предписанията за
поставяне под карантина. Извън правните съображения, че юридически ефект от
„връчването“ по телефон не е настъпил, от показанията на св. С. не се доказа и тези
предписания да са били прочетени изцяло на адресата им, той да е бил подробно запознат с
основанието и периода на карантината, с правото си да обжалва, както и да е потвърдил
адреса на който пребивава и ще търпи карантината. Всички свидетелски показания сочат, че
към датата на постановяване на задължителните предписания, посочена и като дата на
телефонното уведомяване, подсъдимият не е пребивавал в гр. Б. ч. и се е завърнал там дни
по-късно. При липсата на данни за уведомяване изобщо на подсъдимия за задължението му
да пребивава на регистрирания си постоянен и настоящ адрес към процесната дата, съдът
счита, че липсва и субективният елемент на деянието. Умисълът по чл. 355 от НК е пряк,
тъй като субектът следва да съзнава нарушението. Той познава предписанието, на което е
адресат, знае, че поведението му активно се отклонява от заповяданото, но въпреки това го
предприема. Не е възможно престъплението да се извърши с евентуален умисъл. Тази форма
на вината предполага деецът да не е сигурен дали поведението му е нарушение, като е
безразличен към това. Незнанието на нарушената повеля изключва прекия умисъл, тъй като
субектът не съзнава, че действа в нейно отклонение. Грешката е фактическа (чл. 14 от НК), а
не юридическа, тъй като ще отсъстват представи за елемент от състава (изпълнителното
3

деяние ,,наруши“).
Предвид изложеното, съдът приема, че подсъдимият не е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, поради което следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	21
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Радка Иванова Цариградска

Дело:	20224140200250
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 септември 2022 г.

Присъда по дело №250/2022 на Районен съд - Павликени

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите