№ 3277
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110111684 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н. Й. Й., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. *****, срещу А. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, на
бащата; определяне местоживеенето на детето при него; определяне режим на
лични отношения на майката с детето, както и ответницата да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 250 лв., с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.08.2022 г. до настъпване на законното
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, по банкова сметка на ищеца.
В исковата си молба ищецът Н. Й. Й. излага, че двамата с ответницата
А. П. И. са живели на семейни начала, в резултат на което се родил и синът
им Н.Н. Й., роден на 20.03.2018 г. Година след раждането на детето се
разделили, после се събрали отново, след което пак се разделили. През 2020 г.
А. заминала за 1 месец на работа в Германия. В началото на м. февруари 2021
г. ответницата заминала да работи в Испания, като за 4 месеца се върнала
само веднъж. Към датата на подаване на исковата молба твърди, че
ответницата е в Приморско на работа, при новия си приятел. Има
информация, че след свършване на туристическия сезон отново ще се върне в
Испания. Излага, че А. И. има дете от друг мъж преди раждането на Н. за
което ищецът също се е грижел докато са живели заедно. Поддържа, че синът
му се отглежда от неговата баба по майчина линия по разпореждане на
ответницата. Детето посещава детска градина П. Сутрин го води баба му, а
вечер той го взима и го прибира при баба му. Излага, че е записал детето на
1
футбол. Твърди, че от момента на раздялата между двамата заплаща на
майката сумата от 200 лв. за издръжка на Н. като по-голяма част от сумата
дава на ръка на бабата, която го гледа, а останалата част изпраща по банков
път на майката. Посочва, че когато детето боледува, се редува с бабата, за да
го гледат. Поддържа, че закупува дрехи, обувки, играчки и лекарства за сина
си, но ответницата не му дава разрешение да прекарва повече време с него.
Излага, че работи на трудов договор, с основно месечно възнаграждение от
650 лв., но получава и добавка върху тази сума като бонус. Твърди, че най-
важното нещо в живота му е неговият син. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответницата А. П. И., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й
представител – адв. Т. Н.С. Поддържа становище за допустимост на
предявените искове. По същество счита същите за неоснователни. Не оспорва
обстоятелството, че с ищеца са живели на семейни начала, както и че са
родители на детето Н. съответно, че двамата са разделени. Посочва, че
причините за това са много, но най-вече финансови. Излага, че през 2020 г. е
заминала за Германия за 1 месец, като е оставила на майка си грижите за
двете си деца. Твърди, че през същия период ищецът също е заминал за
Германия, като при връщането си й е споделил, че е имал проблеми със свой
колега. Излага, че през 2021 г. е работила в Испания за 4 месеца – от
февруари до средата на юни във фирма за събиране на ягоди. През този
период е изпращала почти всичко изработено на майка си, за да може да
обезпечи низходящите си. За времето от 03.03.2021 г. до 19.06.2021 г. й е
превела обща сума в размер на 2100 евро. След завръщането си в България
посочва, че е започнала работа във фирма „Корето“ ЕООД, в полза на която е
полагала труд до края на м. ноември 2021 г. Твърди, че в този период сама е
отглеждала децата си, с помощта на майка си. През януари 2022г. отново е
заминавала за Испания до края на м. май 2022 г. През този период поддържа,
че е превела на майка си сумата в общ размер от 1780 евро, за да обезпечи
децата си. След завръщането си е започнала работа в гр. Поморие за 2 месеца
през летния сезон. Оспорва твърденията на ищеца, че той се грижи за Н.
заедно с майка й, че го взима всеки ден от детска градина, че му купува
дрехи, обувки, лекарства. Оспорва и твърдението, че след раздялата редовно
заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв. на месец. Признава, че след
раздялата до датата на подаване на исковата молба е получила от него 4 бр.
плащания за общата сума в размер на 600 лв. Оспорва твърденията, че е
плащал „на ръка“ издръжка на бабата на детето, както и че тя го лишава от
възможността да вземе детето при себе си. Твърди, че когато бащата взема
малолетния, последният е оставян без надзор, поради което често се връща с
белези от различни наранявания от падане. Ето защо моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Предлага на ищеца да постигнат спогодба по
всички спорни въпроси.
В законоустановения срок ответницата А. П. И. е депозирала насрещна
искова молба, с която предявява обективно кумулативно съединени искове
срещу Н. Й. Й. с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Н. Й. на
майката; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на
лични отношения на бащата с детето; бащата да бъде осъден да заплаща в
полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на насрещната
2
искова молба – 17.10.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж до 10-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, по банкова сметка на майката, както и бащата да бъде
осъден да заплати на детето сумата 3600 лв., представляваща издръжка за
минало време, за периода 17.10.2021 г. – 16.10.2022 г. вкл. /12 месеца по 300
лв. на месец/.
Ответникът по насрещните искове Н. Й. Й., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че
откакто е заминала за чужбина А. И. се връща за по една или две седмици два
пъти в годината и отново заминава. Посочва, че в отговора на ответницата
няма нито една дума в подкрепа на възпитание на детето, пълноценен контакт
с майката, грижите, когато детето е болно, грижите към заниманията в
детската градина. Поддържа твърденията в исковата си молба, както и че
редовно заплаща издръжка в полза на сина си след раздялата му с бившата му
партньорка. По изложените подробни съображения в писмения отговор моли
предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени.
С протоколно определение от 08.03.2023 г. са постановени привременни
мерки по реда на чл. 127, ал. 3 СК.
В проведеното на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание ищецът Н. Й.
Й. и ответницата А. П. И. се явяват лично. Всяка от страните се представлява
от процесуалния си представител, като всеки от тях поддържа становището си
по спорните въпроси от предмета на делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК.
По отношение на упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето:
Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при произнасяне по
сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интереса на детето, като възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за
раждане се установява, че детето Н.Н. Й. е родено на 20.03.2018 г., като
негови родители са А. П. И. /майка/ и Н. Й. Й. /баща/.
По делото е изготвен социален доклад от служители към ДСП – гр.
Варна, съгласно който е установено, че след раздялата на родителите
основните грижи по отглеждането на детето Н. са поети от майката и близкия
й семеен кръг. Г-жа И. полага добри грижи за детето и успява да задоволява
неговите базови потребности. Усилията на майката да осигури финансовата
стабилност на семейството са я поставили в ситуация, в която се налага,
3
предвид трудовата си ангажираност и отсъствие от страната, да разчита на
подкрепата на своите близки. Г-жа И. има желание и възможности да полага
грижи за детето. Съобщава, че ще търси реализация на пазара на труда в
България. Майката осъзнава необходимостта от съхраняване на връзката
между бащата и детето и по тази причина не е възпрепятствала контактите
между тях. От заявеното от г-н Й. става ясно, че той осъществява редовен
контакт с момчето. Наблюдава се, че между бащата и детето има изградена
връзка. Налице е емоционална близост и привързаност. Поради отсъствието
на майката от страната и заболяване на детето, в периода на проучването не е
наблюдавана емоционалната връзка на детето с майката.
Според социалните работници, в конкретната ситуация са налице двама
родители, претендиращи родителски права, които притежават нужния ресурс,
родителски качества и се справят с отглеждането на детето Н.. При условията
на житейска добронамереност е необходимо родителите да сближат своите
позиции, като разгледат установените възможности и изберат тези от тях,
които са най-приемливи за всяка страна в името на детето им. Считат, че
следва да се предостави възможност за пълноценно общуване с родителя, на
когото няма да се предоставят родителските права, като се определи по-
разширен режим за лични контакти.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите С.Б.С. /леля на ищеца по майчина линия/, И. Й.а Й.а
/сестра на ищеца/, М.Г.Б. и Г.Ж.С. /майка на ответницата/, които съдът цени,
въпреки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото по смисъла на
чл. 172 ГПК. От показанията на посочените свидетели се установява, че
непосредствените грижи по отношение на детето Н. се осъществяват от
майката А., която е подпомагана основно от майка си – свидетелката Г.С., на
която именно разчита ответницата при отглеждането и възпитанието на двете
си деца - детето Н. и неговата сестра А. /дъщеря на ответницата от предходна
нейна връзка/, особено в периодите на отсъствието си от страната, доколкото
сезонно работи за по няколко месеца в Испания, с цел осигуряване
финансовата издръжка на децата си. Родителите се разделили, когато Н. бил
на 2 годишна възраст, през есента на 2020 г. Бащата полага грижи за детето,
контактите между двамата са редовни, в близки отношения са. Ищецът
осигурява на малолетния развлечения, купува му най-необходимите неща –
дрехи, обувки, плаща издръжка в негова полза, периодично предоставя
средства и за покупката на лекарства.
В производството, на основание чл. 59, ал. 6 СК са изслушани лично и
двамата родители.
Бащата посочва, че след раздялата му с ответницата със сина си се
вижда почти всяка седмица, като гледа да го взема и през седмицата, не само
в събота и неделя. Излага, че е заминал за Германия в края на м. октомври
2020 г. и се върнал за рождения ден на малкия на 20 март. Смята, че майката
ограничава действията, които той иска да извърши с детето – до го заведе на
мач, на рали, на село при дядо му /бащата на ищеца/. Един път се е грижел за
детето, когато то е било болно, като тогава не платил издръжка на майката,
тъй като смята, че ако той отсъства от работа и гледа детето, не трябва да
плаща издръжка. Смята, че е по-добрият родител, защото майката я няма,
отсъства постоянно.
Майката посочва, че поддържа контакти с ищеца само по въпроси,
свързани с детето. Разделили се, тъй като партньорът й отказал да заминат
4
заедно за Германия, за да се справят по-добре финансово, като обаче така се
случило, че той заминал за Германия няколко дни преди нея. Обяснява, че
работи в Испания от три години. Трети сезон е там. Отсъства за около 4-5
месеца. Всичко, което изкарва оттам, го праща на майка си за децата, за да не
бъдат те лишени от нищо и да имат всичко, което имат и другите деца.
Заявява, че има нагласа да се върне трайно в страната и да работи тук, но към
настоящия момент й се налага да ходи в чужбина, за да може да си плаща
сметките и да се грижи за децата. Когато е в Испания, всеки ден се чува с
децата си. Излага, че връзката й с детето Н. е много силна, като описва
конкретна ситуация, при която именно тя го е стимулирала, за да играе
футбол. Посочва, че децата са всичко за нея, единственото нещо, което има и
би направила всичко за тях. Признава, че бащата от м. януари 2022 г. заплаща
издръжка в полза на детето по 200 лв. месечно.
По делото са приети като доказателства и съответни оценки на
родителския капацитет на всеки един от родителите Н. Й. и А. И., изготвени
по възлагане на съда съответно от Център за обществена подкрепа /ЦОП/
„Другарче“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства /КСУДС/ –
гр. Варна и ЦОП „Усмивка“ към КСУДС – гр. Варна. От тези оценки се
установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет за отглеждането и възпитанието на момчето Н.. Имат възможности
да задоволяват основните му потребности, касаещи нуждите му от стабилен
живот, финансови средства, сигурност, здравни грижи и подходящи условия
на живот, както и достъп до образование и социални контакти.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че е изцяло в интерес на детето родителските права по отношение на
него да бъдат упражнявани от майката, при която да бъде определено и
местоживеенето на момчето. По делото не са налице данни и не се установиха
факти, които да сочат на невъзможност на майката да продължи и занапред да
полага грижи за момчето или които да опровергават родителските й качества.
Напротив. Безспорно бе доказано в производството, че същата притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на
малолетния. След раздялата между родителите детето се отглежда в нейния
дом, под непосредствените грижи и на нейната майка. Трудовата й
ангажираност сезонно извън страната е единствено с цел подсигуряване на
финансова стабилност на семейството и по-специално на двете й деца – Н. и
А.. Съдът намира, че не съществуват каквито и да е причини от какъвто и да е
характер към настоящия момент тя да бъде отделена от момчето, доколкото
не е и спорно, че между двамата има изградена силна емоционална връзка.
Още повече за този си извод съдът съобрази и изложеното от
процесуалния представител на ищеца в проведеното на 20.09.2023 г. открито
съдебно заседание, че са съгласни родителските права да бъдат предоставени
на майката.
На бащата, при гарантираната от закона възможност следва да се
определи режим на личен контакт, като съдът не е обвързан с конкретните
претенции на страните, доколкото в тази част производството има характер на
спорна съдебна администрация. Отчитайки интереса на детето и изградената
силна емоционална връзка с бащата, в който смисъл са всички събрани и
коментирани по-горе в производството доказателства, съдът приема, че
следва да бъде определен разширен режим на лични контакти. Съдът намира,
че следва да бъде дадена възможност на бащата да взема детето при себе си и
5
да го връща в дома на майка му, както следва: всяка първа и трета седмица от
всеки месец за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с
преспиване в дома на бащата; 2 пъти по две седмици през лятото /през
летните месеци юни, юли и август/, когато майката не е в платен годишен
отпуск; всяка втора и четвърта седмица от всеки месец в дните вторник и
четвъртък за времето от 18:00 часа до 20:00 часа; всяка четна година по време
на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00
часа на последния ден на празника; всяка нечетна година за времето от 10:00
часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с преспиване; всяка четна година за
времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване; всяка
четна година – първата половина от пролетна учебна ваканция, с преспиване;
всяка нечетна година – втората половина от пролетната учебна ваканция, с
преспиване; на рождения ден на бащата – 24 юли, с преспиване, като на
рождения ден на майката – 15 май детето ще бъде при нея, с преспиване,
независимо от месечния режим; рожденият ден на детето – 20 март ще се
празнува с участието на двамата родители, а ако не се празнува – бащата има
право да бъде с детето за два часа на този ден, след предварителна уговорка
между страните.
Този режим на лични отношения е подходящ, необходим и възможен с
оглед осигуряване възможността за запазване и доизграждане на връзката
баща-син, съответно ще осигури действителна възможност роднините на
детето по бащина линия да виждат и общуват с момчето, което съдът смята,
че е необходимо и в интерес на малолетния за изграждането му като
пълноценна личност.
Следва да се отбележи, че страните могат извън така определения
режим сами да определят контактите помежду си и тези с детето /има данни
по делото, че към настоящия момент режимът на практика е свободен и се
осъществява по предварителна уговорка между родителите/, което именно
поведение съдът приветства. Целта на производството обаче, предвид и
изрично направеното искане в тази връзка, е определянето на подходящ
режим на лични контакти, с оглед запазване и развитие на отношенията
между родителя, неупражняващ родителските права, и детето.
По отношение на издръжката:
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката
на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към
настоящия момент е не по-малко от 195 лв.
Между страните не е спорно, че детето Н.Н. Й. посещава ДГ П. гр.
Варна, като към настоящия момент същото е в трета възрастова група.
Майката А. П. И. е заета почти целогодишно, но на различни работни
места, като по отношение на трудовата си ангажираност в Испания на
длъжност „берач на ягоди“ е споделила пред служители на ДСП – гр. Варна,
че реализира месечен доход в размер от 1200 евро до 1500 евро. Това се
установява и от представените от нея с отговора на исковата молба и
насрещния иск писмени доказателства за получени плащания и извършени
преводи от чужбина на суми в полза на нейната майка Г.С..
Бащата представя трудов договор № 5/19.10.2021 г. и допълнително
споразумение към него от 01.04.2022 г., от което се установява, че той работи
6
на постоянен трудов договор, при пълно работно време в Х.Г. ЕООД, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв., считано от
01.04.2022 г.
Пред социалните работници обаче при изготвянето на социалния доклад
от 07.03.2023 г. бащата е споделил, че в настоящия момент изпълнява
длъжността „строителен работник“ към частна фирма Т., с работно време от
08:30 часа до 17:00 часа. Изрично е посочено в социалния доклад, че по данни
на г-н Й. размерът на месечния му доход е до 4000 лв.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства относно
актуалното имуществено състояние на бащата и след като взе предвид
възрастта на детето /на 5 г., като на 20.03.2024 г. предстои да навърши 6 г./ и
обичайните му нужди от храна, облекло, транспорт, лекарства, учебни
материали и пособия /изключителни нужди не се изтъкват, съответно
доказват/, обичайно нужните разходи за извънкласни занимания и
развлечения, както и икономическата обстановка в страната и растящата
инфлация, съдът приема, че общо дължимата от родителите месечна
издръжка следва да бъде определена в размер на 500 лв., която сума следва да
бъде разпределена между страните, както следва: 300 лв. – от бащата и 200 лв.
– от майката. Преимущественото парично участие на бащата е обусловено от
обстоятелството, че детето живее при майката, която полага непосредствени
грижи за неговото отглеждане.
Следва да се отбележи, че бащата е в трудоспособна възраст, в добро
общо здравословно състояние и работи, като реализира доходи над средните
за страната. Същият няма алиментни задължения към други ненавършили
пълнолетие деца. Пред социалните работници е споделил, че живее в жилище
под наем, за което заплаща месечно 400 лв.
Ето защо и така определеният размер на издръжката – 300 лв. съдът
приема, че може да бъде заплащан от бащата, без това да му създава особени
затруднения по смисъла на закона, както и че с този размер могат да бъдат
задоволени доказаните потребности на детето Н.. Още повече, че в
проведеното на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание по делото бащата
направи своеобразно признание, че може да заплаща издръжка в този размер,
като предложи дори изменение на привременните мерки в този смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
издръжка за бъдеще време е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер от 300 лв. месечно.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 5/1970 г., ежемесечните
плащания в изпълнение на определението за привременна издръжка погасяват
задължението за издръжка за времето, за което се отнасят. Когато с
решението се присъди издръжка в по-голям или по-малък размер на издръжка
за бъдеще време, по-големият или по-малкият размер на окончателната
издръжка не е основание нито за доплащане, нито за прихващане. При така
даденото разрешение следва да се приеме, че определеният размер на
издръжката ще се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение
/което обуславя и конкретния й размер от 300 лв. месечно/, до който момент
се дължи определеният с привременните мерки размер на същата.
Определената от съда издръжка е дължима до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 10-то число на
месеца, за който се дължи издръжката.
7
За периода от датата на подаване на насрещната искова молба в съда –
17.10.2022 г. /датата на пощенското клеймо/ до датата на постановяване на
определението за привременни мерки, а именно: до 07.03.2023 г. вкл.
/изрично в определението по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК е посочено, че
издръжка се дължи, считано от 08.03.2023 г. до влизане в сила на решението
по делото/, съдът намира, че издръжката, която следва да заплаща бащата в
полза на детето е в размер на 200 лв., с оглед и оказаните вече грижи за детето
от страна на бащата /именно в този период ищецът е бил ангажиран и с
допълнителна дейност в полза на детето – посещение на тренировки по
футбол, разходите за което са били изцяло поети от бащата/, съответно с
оглед обстоятелството, че през 2022 г. размерът на минималната работна
заплата – 710 лв. беше по-нисък от сегашния – 780 лв. За разликата над тази
сума до претендираните 300 лв. месечно насрещната искова претенция за
издръжка за този период е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Претенцията с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 149 СК за периода
17.10.2021 г. – 16.10.2022 г. вкл. съдът обаче приема за неоснователна по
следните съображения. По делото не е спорно, че ответникът в този период е
заплащал издръжка в полза на детето Н. в размер на 200 лв. месечно. Такова
изрично признание бе направено от майката при изслушването й по реда на
чл. 59, ал. 6 ГПК. Свидетелката Г.Ж.С. /майка на ответницата/ също
потвърди, че сумата за издръжка се плаща от бащата на „Изипей“ каса.
Случвало се е понякога да й дава пари за лекарства или да е купувал такива за
детето. Бащата представи и съответни доказателства /разписки/ за платени
издръжки в размер на 200 лв. месечно в процесния период. Ето защо и
доколкото съдът приема, че именно с тази сума е следвало да участва бащата
в издръжката на малолетния за времето от 17.10.2021 г. – 16.10.2022 г., то
така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен в неговата
цялост.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена, както следва:
Процесуалният представител на ищеца по първоначалния иск и
ответник по насрещния иск представя списък на разноските по чл. 80 ГПК,
който обаче, видно и от съдържанието му, не се отнася за настоящото дело, а
за производството по гр. д. № 16046/2022 г. по описа на ВРС, Х състав, с
ищец Д.Х.Ж.. Въпреки това, в производството са представени доказателства
за извършени разноски, както следва: 25 лв. – платена държавна такса и 800
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 27.04.2022 г. С оглед отхвърлената част от предявените
искове за издръжка за минало и за бъдеще време съдът приема, че в полза на
страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния иск представя
списък с разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива,
както следва: 25 лв. – платена държавна такса и 1200 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение /по 600 лв. за защита по основния и по насрещния
иск/. Предвид крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 975 лв., от които 25 лв. –
държавна такса и 950 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
8
уважената и отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 3 ГПК.
Тъй като предявената претенция за заплащане на издръжка е уважена в
полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл.
83, ал. 1, т. 2 ГПК, бащата следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, в размер от 432 лв.,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, на майката А. П. И., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, при
майката А. П. И., ЕГН **********, на адрес: гр. Варна, ул. *****, на
основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Й. Й., ЕГН
**********, с детето Н.Н. Й., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2
СК, като бащата ще взема детето и ще го връща в дома на майката, както
следва: всяка първа и трета седмица от всеки месец за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; 2 пъти по две
седмици през лятото /през летните месеци юни, юли и август/, когато майката
не е в платен годишен отпуск; всяка втора и четвърта седмица от всеки месец
в дните вторник и четвъртък за времето от 18:00 часа до 20:00 часа; всяка
четна година по време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на
първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника; всяка нечетна година
за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с преспиване; всяка
четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с
преспиване; всяка четна година – първата половина от пролетна учебна
ваканция, с преспиване; всяка нечетна година – втората половина от
пролетната учебна ваканция, с преспиване; на рождения ден на бащата – 24
юли, с преспиване, като на рождения ден на майката – 15 май детето ще бъде
при нея, с преспиване, независимо от месечния режим; рожденият ден на
детето – 20 март ще се празнуват с участието на двамата родители, а ако не се
празнува – бащата има право да бъде с детето за два часа на този ден, след
предварителна уговорка между страните.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
*****, да заплати в полза на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А. П. И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Варна, ул. *****, по банков път, по посочена от майката банкова сметка,
издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/ на месец, за периода от подаване
на насрещната исковата молба в съда - 17.10.2022 г. до постановяване на
привременните мерки, а именно до 07.03.2023 г. включително, с падеж до 10-
то число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 лв. до
претендирания размер от 300 лв. месечно.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
9
*****, да заплаща в полза на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А. П. И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Варна, ул. *****, по банков път, по посочена от майката банкова сметка,
месечна издръжка в размер на 300 лв. /триста лева/, считано от влизане в
сила на настоящото решение до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. *****, срещу Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Варна, ул. *****, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК за
заплащане на сумата 3600 лв., представляваща издръжка за минало време,
дължима в полза на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, за периода 17.10.2021 г.
– 16.10.2022 г. вкл. /12 месеца по 300 лв. на месец/.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
*****, да заплати на А. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****,
сумата 975 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева/ , представляваща
сторените по делото съдебно-деловодни разноски /25 лв. – платена държавна
такса и 950 лв. – адвокатско възнаграждение/, съразмерно с уважената и
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, да
заплати на Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. *****,
сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторените по делото съдебно-
деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове за издръжка за минало и за бъдеще време, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
*****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненския районен съд, сумата 432 лв. /четиристотин тридесет и два
лева/, представляваща дължимата държавна такса по присъдената издръжка,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10