Р Е Ш Е Н И Е
№
23.12.2019 г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
Секретар Павлина
Матушева
като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н. дело № 321 по описа за 2019 г. на Районен съд
Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба от И.Г.К., против
Наказателно постановление № 18-0367-000504 от 13.04.2018г. на Началника на РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл.42, ал. 2, т. 1 ЗДвП на осн.
чл. 179, ал.2, във вр. ал. 1, т.5, пр. 5 ЗДвП му е на наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се иска неговата отмяна. По същество
жалбоподателят оспорва установената по делото фактическа обстановка относно
извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника адв. Ч. поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата РУ на
МВР гр. Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал.1 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчено
на 11.03.2019г., а жалбата е подадена на 14.03.2019г., от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На 05.02.2018г.
служителите на РУ Велинград мл. автоконтрольор А.У. и св. А.Г., получили сигнал
от ОДЧ за настъпил пътен инцидент, на територията на Община Велинград, път II 84, в местността „Свинарника“. При пристигане на
място установили само един от водачите, чийто автомобил бил блъснат отляво.
Останалият на място водач ги уведомил,
че с напусналия мястото на произшествието възникнал конфликт и той не е изчакал
на място органите на реда, а си е тръгнал. Самоличността на напусналия мястото
на произшествието била установена по посочени
от другия участник данни за номера на управлявания автомобил. Това бил
жалбоподателят И.К.. Открили го на същия ден в дома му в гр. Велинград,където
се намирало и управляваното МПС-„Лендровер Рейндж Ровер“, по бронята на което
били установени следи от одраскване. Същият бил поканен в сградата на РУ
Велинград за съставяне на АУАН.
На 05.02.2018г., на
жалбоподателя бил съставен АУАН серия Д № 0263750 за това, че на същата дата, около 15,00 часа, на път II 84 км. 22+500 управлява лек автомобил "Лендровер Ренджровер" с рег.№РА
2195 ВТ, собственост на Д.М.К., извършва
следните нарушения: 1./ предприема маневра "изпреварване като не осигурява
достатъчно странично разстояние от изпреварваното МПС лек автомобил „Мерцедес С
180“, с рег. № РА0983ВТ и го блъска в задна лява част, при което настъпва ПТП с
леки материални щети; 2. /напуска мястото на ПТП като не остава на място до пристигане
на органите на ПП- КАТ Велинград.
Прието е, че с извършените от жалбоподателя деяния са осъществени съставите
на нарушения по чл.42,ал.2,т.1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП.
Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Няма данни в срока по чл.
44, ал.1 ЗДвП да са постъпвали възражения.
Въз основа на това е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка
е описана по идентичен начин. По идентичен начин са посочени е и нарушените
разпоредби.
С него на жалбоподателя са наложени наказания по чл. 179, ал.2, във вр.
179, ал.1, т.5, пр.5 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите А.У. и А.Г. и писмените доказателства приложени по
делото. Съдът кредитира свидетелските показания като непротиворечиви, дадени от
позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица. Същите се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства, в частност с приложения по
делото Протокол за ПТП № 1642236 от 05.02.2018г., подписан от двамата участници
в произшествието. В противоречие с тях са показанията на св. Диана
Катранджиева, които съдът не кредитира, поради
близките и отношения с жалбоподателя и възможната нейна предубеденост от изхода
на делото. Същите противоречат на удостоверените в съставения в присъствието на участниците в
ПТП-то и подписан от тях протокол относно обстоятелства за механизма на
произшествието.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на
административно нарушение Серия Д № 0263750 от 05.02.2018г. и Наказателно
постановление № 18-0367-000504 от 13.04.2018г. са съставени от компетентни
органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017г., във вр.
189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН. При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна. Същите съдържат надлежна
индивидуализация на нарушенията с
посочване на техните обективни и субективни признаци-време, място, фактически
обстоятелства при извършването, в степен позволяваща на жалбоподателя да
разбере в какво се обвинява и да организира защитата си. Индивидуализиран е и
нарушителят. Спазена е процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
Макар за нарушението по
чл. 42, ал.2, т. 1 ЗДвП цифрово да е посочено, че се налага наказание на осн.
чл. 179, ал.2, във вр. ал.1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, която има предвид нарушение на правилата за
разминаване, касае се до техническа грешка, която следва да се счита преодоляна
по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Доколкото самото нарушение е описано с посочване
на фактическите обстоятелства от неговия състав и с проявлението им се
осъществява една от хипотезите, включени в санкционната разпоредба, не следва
да се счита, че с неточното й цифрово посочване е допуснато, нарушение, което
пречи на наказаното лице да разбере в какво се обвинява и да организира защитата
си или че препятства възможността на съда да осъществи контрол за
законосъобразност.
І. Относно нарушението по чл.
42, ал.2, т.1 ЗДвП.
Посочената разпоредба на
закона вменява задължение за водача, който изпреварва, по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство.
Фактическите
обстоятелства описани в АУАН и НП, че жалбоподателят не е спазил това
задължение се потвърждават от показанията на свидетелите У.
и Г. и от приложения Протокол за ПТП № 1642236 от 05.02.2018г., в който посочен
механизма на настъпване на произшествието. Макар свидетелите да не са очевидци
на извършване на нарушението, установеното обстоятелство, че К. е предприел
изпреварване, като не е осигурил достатъчно разстояние с разминавания автомобил
не се отричат от него в подадената жалба, където възраженията са предимно срещу
следващото нарушение при напускане на мястото на произшествието, а и се
потвърждават от съставения за произшествието протокол за ПТП
по приложение № 2 по чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.), подписан от
жалбоподателя.
При тези данни съдът
счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят осъществил състава на
административното нарушение на чл. 42, ал.2, т. 1 ЗДвП, като не осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство, в следствие на което е предизвикал ПТП с материални щети.
Възникналите материални щети по двата автомобила се установяват от показанията
на полицейските служители и от съставения и приложен по делото протокол.
При определяне размера
на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел,
тежестта на нарушението, както и че нарушението е извършено за първи път.
При тези данни съдът счита, че размерът на
санкцията е правилно определен, съобразно рамките установени в разпоредбата на
чл. 179, ал.2, във вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП и няма основания да бъде намалена,
предвид абсолютния й размер.
По изложените
съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ІІ. Относно нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗД в П.
Констатациите описани в
акта се потвърждават от показанията на всички разпитани свидетели.
Не се отрича от
жалбоподателя, че е напуснал мястото на произшествието, а твърденията му, че
участниците са се уговорили да се изчакат на друго място останаха недоказани. Съдът
не кредитира в тази част показанията на свидетелката Катранджиева, съпруга на жалбоподателя,
с оглед възможната й предубеденост от
изхода на спора. Свидетелката не отрича, че между участниците в ПТП-то е
възникнал спор, но заявява, че са се разбрали да се изчакат в гр. Костандово,
за да се разберат, което противоречи на показанията на органите на реда, според
които водачът на другото превозно
средство е останал на мястото на ПТП-то и се е обадил за инцидента оттам, което
обосновава извод за липса на съгласие между двамата водачи относно обстоятелствата, свързани с
произшествието и водачът К. е следвало да не го напуска.
При тези данни съдът
счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят осъществил състава на
административното нарушение по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, който вменява в задължение на водача на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието да уведомяват съответната служба
за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Безспорно е, че
между автомобилите управлявани от жалбоподателя и лек автомобил „Мерцедес С
180“ с рег. № РА0983ВТ е настъпило ПТП
при което са били причинени само имуществени щети, но между двамата не било постигнато съгласие
относно обстоятелствата свързани с него, а именно вината за произшествието и
стойността на вредите е че жалбоподателят
е напуснал мястото преди да бъдат уведомени контролните органи.
При определяне размера на
санкцията наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания, а именно да отчете тежестта на нарушението, както и че нарушението е извършено за
първи път.
При тези данни съдът счита,
че при определяне на размера на санкцията в частта относно определения размер
на наказанието „глоба“ е налице неправилно приложение на закона, съобразно
пределите, предвидени с разпоредбата на чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП. Видно от
приложената справка по делото справка за
нарушител/водач, макар и жалбоподателят да е санкциониран многократно по ЗДвП,
голяма част от нарушенията са извършени далеч във времето преди настоящото и са
заличени по давност, поради което и не следва да се вземат предвид като
отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид че предвидената в закона
санкция е кумулативна, законът изисква
при определяне на размера на
всяко едно от наказанията, те в своята съвкупност да отговорят на изискванията на чл. 12 ЗАНН
за постигане на целите на генералната и личната
превенция. В случая административнонаказващият орган е определил размера на
наказанието лишаване от право водача да управлява моторно превозно средство в
предвидения в закона минимум и съдът при спазване на принципа „reformation in pejus“ не може да го увеличи. Същевременно,
при определяна на наказанието глоба, съдът счита, че за постигане на целите на
чл. 12 ЗАНН същото следва да бъде в размер на 100 лв., като отчита минимумът на
наложеното наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена
дейност“, част от единната кумулативна санкция и възможността при определяне на
едното наказание в минимален размер, размерът на другото да бъде над определения
в закона минимум.
По изложените съображения
обжалваното постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде изменено.
Воден от горното, настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0367-000504 от 13.04.2018г. Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик,
в частта, с която на И.Г.К., ЕГН **********
за нарушение на чл. 42, ал.2, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, във вр. ал.1, т.
5, пр. 5 ЗДвП е наложено на
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление № 18-0367-000504 от 13.04.2018г. Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик,
в частта, с която на И.Г.К., ЕГН **********
за нарушение и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като НАМАЛЯВА размера на наказанието
глоба от 200 /двеста лв./ на 100, 00
/сто лв./.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева