№ 35010
гр. София, 24.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110121161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 5450/27.03.2024 г. по гр. д. № 21161/2022 г. по описа на СРС, 127
състав, по е признато за установено по предявен от Р. И. М. против „СВ“ АД втори по ред
частичен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 541 лева, представляваща част от сума в общ размер на 1041 лева - цена
на начислени В и К услуги за периода от 21.04.2015 г. до 19.02.2018 г. по партида с абонатен
номер ********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 10А, ет.
3, ап. 10. С решението съдът е приел от една страна, че с предявяване на втори по ред
отрицателен установителен иск ищецът упражнява превратно процесуалните си права с цел
в негова полза да бъдат присъдени съдебни разноски в две производства вместо само в едно,
а от друга е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал исковата
претенция и не е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищцовата страна не се
следват разноски.
По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца адвокат К. Б.
за изменение на решението в частта относно разноските. Молителят поддържа, че
неправилно съдът е отказал да присъди в полза на ищеца направените по делото съдебни
разноски, тъй като предявеният иск е втори частичен отрицателен установителен. В молбата
са развити доводи, че след влизане в сила на решението по първия предявен отрицателен
установителен иск за ответника не съществува никаква правна или фактическа пречка да
отпише цялото извънсъдебно претендирано вземане. Молителят намира, че след влизане в
сила на решението по първия предявен частичен отрицателен установителен иск ответното
дружество може да продължи да претендира сумата предмет на настоящото производство,
като в контекста на изложеното поставя въпрос какъв е правния смисъл от частичния
отрицателен установителен иск. По изложените съображения е направено искане сторените
от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
1
По делото е представен списък на претедираните от ищецът съдебни разноски на
лист 66 от гръб делото, съгласно който страната претендира сумата в размер на 67,41 лева
внесени държавни такси и такса за банков превод, както и в полза на адвокат Б. да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за изготвяне
и депозиране на исковата молба, по която е инициирано производството в размер на 240
лева, а в полза на адвокат НЙ да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ за изготвяне и депозиране на становище за насроченото открито
съдебно заседание в размер на 240 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в
частта за разноските не изразява становище.
По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските,
съдът намира следното:
По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението
липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено искане за присъждането
им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е
разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248,
ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е
представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено
от страна, в чиято тежест са възложени разноските. В разглеждания случай молбата за
изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от
страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК и поддържа искане за преразглеждане на
въпроса относно дължимостта на сторените по делото съдебни разноски, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В мотивите на постановеното решение съдът е изложил доводи относно дължимостта
на направените от ищеца по предявения втори по ред частичен отрицателен установителен
иск, като във връзка с поддържаните в искането за изменение съображения следва да бъде
добавено следното:
Ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на
правата си в едно производство, като оспори дължимостта на цялото вземане е образувал
две отделни искови производства, претендирайки разноски по всяко едно от тях.
Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на
ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява
положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски по две
производства с по същество идентичен предмет. Да се приеме обратното, означава да се
наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с
права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове,
касаещи недължимост на едни и същи суми, респ. извършените процесуални действия от
ищцовата страна са идентични. Формалното упражняване на процесуални права не
преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени
съдебни разноски по всяко едно от отделните производства.
Следва да бъде отбелязано, че ищецът от една страна поддържа становище за
допустимост на предявен частичен отрицателен установителен иск, поради обстоятелството,
че сила на пресъдено нещо се формира единствено относно недължимостта на предявената
част, а не по отношение на цялото вземане, а от другa поддържа, че ответникът следвало да
съобрази извънпроцесуалното си поведение като отпише цялото вземане. На плоскостта на
така развитите съждения настоящият съдебен състав намира, че „правен смисъл“ от
предявяване на частични отрицателни установителни искове няма, като очевидно избраният
способ за организиране на защита на правата на ищеца цели единствено в негова полза да
бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от образуваните дела поотделно.
2
В допълнение дори да не бъде възприето становището за осъществена от ищеца
злоупотреба с процесуални права чрез предявяване на частични отрицателни установителни
искове в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът е признал
иска и не е дал повод за завеждане на делото. С Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.
№ 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, е разяснено, че ответникът може да удовлетвори правния
интерес на длъжника от предявяване на иск за несъществуване на вземането като направи
признание на претенцията, в какъвто случай той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяване на иска. Със сочения съдебен акт е прието, че титулярът на вземане
има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичане на давността.
Разяснено е, че без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане ( доброволно плащане от длъжника
или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по
давност). Прието е, че отправянето на извънсъдебна покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е представлява повод за предявяване на иск
за несъществуване на дадено вземане и не влече отговорност за разноски при признание на
иска. Изложеното становище е застъпено в Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3063/2019 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 188/17.07.2022 г. по ч. гр. д. № 722/2022 г. на
ВКС, III ГО, Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, IV ГО, и
др. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в
Определение № 18453/15.11.2024г. по в. ч. гр. д. № 12429/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав,
Определение № 1721/06.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 576/2024 г. на СГС, ЧЖ-IV-A състав,
Определение № 2118/13.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 584/2024 г. на СГС, ЧЖ-IV-A състав,
Определение № 2197/14.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 572/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-З състав, ,
Определение № 4134/21.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2765/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Б състав,
Определение № 4396/26.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3339/2024 г. на СГС, ЧЖ-I-М състав,
Определение № 5208/08.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3911/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав,
Определение № 1514/13.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 8711/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Д състав,
Определение № 15355/13.08.2025 г. по в. ч. гр. д. № 8933/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-А състав,
Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта относно
съдебните разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца за изменение на Решение №
5450/27.03.2024 г. постановено по гр. д. № 21161/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4