РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Враца, 10.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.04.2022г. / дванадесети април две хиляди двадесет и втора година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №98 по описа на АдмС – Враца за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ“Б.Д.Т.М.“***, депозирана чрез *
И.С. против
РЕШЕНИЕ №60/29.12.2021г., постановено по АНД №322/2021г. на
Районен съд –Бяла Слатина, с което е потвърдено НП № 26-0000408/17.06.2021г.,
издадено от Директора на РД“АА“ гр. Враца. С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна
по изложени съображения в жалбата. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение и за двете
съдебни инстанции.
В с.з.
касаторът се представлява от * С., който моли за
отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
касаторът не е извършил превоза, за който му е вменено процесното нарушение, за
което са събрани доказателства пред РС.
Претендират се разноски.
Ответникът
– РД“АА“ гр. Враца, в представено по делото писмено възражение от
директора моли за потвърждаване на
решението на РС, като правилно и законосъобразно, а касационната жалба намира
за неоснователна, за което се навеждат доводи.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца, прокурор Лалов дава заключение за оставяне в сила на решението на РС, като
правилно, законосъобразно и обосновано. Безспорно е доказано нарушението и
правилно е наложена имуществена санкция.
Административен съд-Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на делото е РЕШЕНИЕ №60/29.12.2021г., постановено по АНД №322/2021г. на Районен
съд –Бяла Слатина, с което е потвърдено
НП № 26-0000408/17.06.2021г., издадено от Директора на РД“АА“ гр.Враца, с което
на основание чл.96,ал.1,т.1 ЗАвПр. е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на ЕТ“Б.Д.Т.М.“*** за нарушение на чл.7а, ал.1
ЗАвПр. За да постанови този резултат съд е приел въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, че дружеството е
извършило нарушението, за което е санкционирано, като е дал вяра на показанията
на служителите на ответника, като обективни, безпристрастни, логически
последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. Направил
е извод за законосъобразност на издаденото НП и го е потвърдил.
Решението
е неправилно. От описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е видно, че на
касаторът е вменено нарушение, че е допуснал да бъде извършен превоз на пътници
по редовна автобусна линия ***
– *** на 29.01.2021г. с автобус Мерцедес с кат.М2 с рег.№ ********,
без да е включен в лиценза на фирмата превозвач ЕТ“Б.Д.Т.М.“, видно от маршрутно
разписание и тахографски лист от 29.01.2021г. и отразено в дневник на автогара ***
на същата дата. Същото е квалифицирано,
като нарушение на чл.7а, ал.1 ЗАвПр., за
което на основание чл.96,ал.1,т.1 ЗАвПр.
на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Съгласно чл.7а, ал.1
ЗАвПр. лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и
товари на територията на Република България само с моторни превозни средства,
за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или
заверено копие на лиценз на Общността. Т.е., за да се извършват превози на
територията на РБ е необходимо самият превозвач да бъде лицензиран от една
страна, и превозното средство да е получило съответното удостоверение от друга
страна, или превозите да се извършват с лиценз от Общността. Нормата на чл.7, ал.1
ЗАвПр. регламентира изискването Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица да издават
лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с
което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен
превоз на моторно превозно средство.
По делото не се
спори, че касаторът притежава лиценз на Общността за превоз на
пътници №0781, което е посочено в АУАН и
в НП. Касаторът обаче е наказан за това, че е допуснал
извършване на превоз с МПС, което не е включено в лиценза му. В посочената като
нарушена правна норма на чл.7а, ал. 1 от ЗАвПр. не е предвиден състав на
допустителство, поради което същата не съответства на словесното
описание на нарушението в АУАН и в НП. От друга страна,
административно-наказващият орган /АНО/ е приложил санкционната разпоредба на
чл.96, ал.1, т.1 ЗАвПр., съгласно която се наказва с "глоба" или с
"имуществена санкция" в размер на 3000 лева, който допусне или
разпореди извършването на превоз с МПС, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списъка към
удостоверението за регистрация, или с МПС, което не е включено в списъка на
превозните средства към лиценза на Общността. От текста на тази норма е видно,
че тя съдържа както диспозиция, така и санкция, поради което, ако АНО установи,
че разписаното в нея правило за поведение не е изпълнено, то следва да я посочи
едновременно като нарушена и санкционна, тъй като съдържа правните последици
при неизпълнение на диспозицията. Като е приел, че нарушената правна норма е
определена законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се
постанови друго, с което да се отмени НП,
като незаконосъобразно по изложените по-горе съображения.
При този изход на
спора и своевременно направено искане за разноски от страна на касатора, такива му се дължат на основание чл.63д ЗАНН във вр. с чл. 143 АПК и за двете съдебни инстанции. В касационното
производство е представен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022г./л.26/
от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение от 450,00 /четиристотин
и петдесет/ лева. В първоинстанционното
производство е представен договор
за правна защита и съдействие от
01.09.2021 г. /л. 56 от АНД № 322/2021 г. на РС – Бяла Слатина/, от който е видно, че касаторът е
договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лева. Претенцията за присъждане на разноски е основателна и следва да
бъде уважена в пълен размер. От страна на ответника не е направено
възражение по отношение на разноските. Разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /чл. 2, ал. 1 от
Устройствения
правилник на ИА „АА“/ и от която е част АНО.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №60/29.12.2021г., постановено
по АНД №322/2021г. на Районен съд –Бяла Слатина, с което е потвърдено НП № 26-0000408/17.06.2021г.,
издадено от Директора на РД“АА“ гр.Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП №
26-0000408/17.06.2021г., издадено от Директора на РД“АА“ гр. Враца, с
което на основание чл.96,ал.1,т.1 ЗАвПр. е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на ЕТ“Б.Д.Т.М.“***.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ –София да заплати на ЕТ
„Б.Т. – Б.М.“ ***, представлявано от Б.З.М., сумата от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева - разноски за адвокатско
възнаграждение по КАНД №98/2022г. по описа на АдмС – Враца и сумата от 450,00
/четиристотин и петдесет/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
322/2021 г. по описа на РС – Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.