Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 12.03.2021                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На шестнадесети февруари                                Година две хиляди  двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                    Председател: Генчо А.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В  В В В В В В  В В 

Секретар Маргарита Николова

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 1584 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

            Ищцата К.Д.С. твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания. На 19.05.2019 г. около 15:50 часа в с. Сърнево, на път II-57 в района на автобусна спирка водачът Н.Т.Г., управляващ л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № СН 9295 НН, нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата на пешеходна пътека К.Д.С.. В резултат на ПТП били причинени телесни увреждания на ищцата. Във връзка с причиняване на процесното ПТП на водача бил съставен АУАН по чл. 119 от ЗДвП. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация водачът бил длъжен да пропусне пресичащата на пешеходна пътека К.С., но не го направил. С оглед на изложеното в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата. За увреждащия л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № СН 9295 НН, управляван Н.Т.Г. имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/02/118001674505/ 07.06.2018 г. със срок на валидност една година, считано от 07.06.2018 г. до 06.06.2019 г. със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10000000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице, какъвто бил конкретният случай. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от 10.01.2020 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била заведена щета с № **********, по която застрахователят не изплатил обезщетение. Твърди, че при процесното ПТП получила следните травматични увреждания: разлят оток по лявата тазобедрена област и горната повърхност на лявото бедро, контузия на таза, ограничение в движението на левия долен крайник и други. След инцидента на 19.05.2019 г. й била оказана първа помощ от екип на ФСМП - Раднево, след което била транспортирана до болницата в гр. Раднево. Там й бил извършен преглед и направена рентгенография. Вследствие на констатираните травми й била поставена диагнозата „травма на таза“ и била освободена. На 20.05.2019 г. била прегледана от специалист съдебен лекар към Съдебна медицина - Стара Загора, като била с оплаквания от силна болка при стъпване върху левия долен крайник. Установено било, че по горната повърхност на лявото бедро и към областта на тазобедрената става има разлят оток, който бил болезнен при опипване. В заключението си съдебният лекар отбелязал, че е получила разлят оток по лявата тазобедрена област и горната повърхност на лявото бедро, контузия на таза, ограничение в движението на левия долен крайник, които травматични увреждания отговаряли по време и начин да са получени при процесното ПТП. Във връзка с травмата и ограничените и болезнени движения била дадена препоръка да бъде направена консултация със специалист ортопед-травматолог. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, търпяла силни болки и много страдания, като не се чувствала добре физически и емоционално. Поради причинените травми за дълго време следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически и психически. Придвижвала се с чужда помощ, като за това време разчитала на помощта на своите близки за задоволяване на елементарни житейски нужди. Преди процесното ПТП била в добро здравословно състояние и с динамично ежедневие. След инцидента обаче за дълъг период от време била лишена от обичайния си начин на живот, срещите с приятели, както и от възможността да работи. И към настоящия момент все още не се била възстановила напълно и продължавала да изпитва болка по контузените места. Освен болките ищцата изживяла и силен стрес по време на процесното ПТП, който в съвкупност с получените от нея физически травми, се отразявал изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и щял да остане за цял живот в нейното съзнание. С оглед на изложеното причинените неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Счита, че вредите били резултат от виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „Фиат Пунто“ с per. № СН 9295 НН - Н.Т.Г., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за нея бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен, от една страна, с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна, с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД - София да й заплати обезщетение в размер на 1000 лв., частичен иск от 30000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законна лихва върху сумата, считано от 26.05.2019 г. - датата на която изтича срокът по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 10.01.2020год., до окончателното изплащане. Моли съда да й присъди направените по делото разноски. В с.з. 16.02.2021 г. увеличава иска си на 10000 лева, като част от цялата дължима сума в размер на 30000 лева.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва изцяло ищцовата претенция. Увреденото лице К.Д.С. не била изпълнило визираните в чл. 498, ал.2 от КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които били свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищцата ПТП била образувана застрахователна преписка - щета № **********. С предявената извънсъдебно от ищцата претенция на застрахователното дружество не бил представен нито един документ, установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай липсвали безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Бул Инс" АД, застрахователят не само уведомил ищцата, че представените документи не са достатъчни за вземане на окончателно решение, но се възползвал и от възможността, предвидена в чл. 496, ал.4 от КЗ - сам изискал необходимите му документи, изготвени от други компетентни органи и лица - ОД на МВР - Стара Загора. Въпреки това по преписката не били представени от ОД на МВР - Стара Загора документи, установяващи виновността на някой от участващите в ПТП от 19.05.2019год., което попречило на застрахователя окончателно да се произнесе по щетата. В процесния случай както със застрахователната претенция, така и с исковата молба не били представени доказателства водачът на лек автомобил марка „Фиат" модел „Пунто" с peг. № СН9295НН - Н.Т.Г. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 19.05.2019год., като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил „Фиат" модел „Пунто" с peг. № СН 9295 НН - Н.Т.Г.. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата К.Д.С. при осъществяване механизма на ПТП, като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са и извършени от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното платно, без да възприеме цялостната пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобили. Принос за настъпване на ПТП имала и ищцата, която в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължила времето си за пресичане. Наред с това ищцата навлязла внезапно на платното за движение. Счита, че ако ищцата бе спазила правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на закона. Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Не били налице медицински документи, обвързани с проследяване на здравословното състояние на пострадалата, както и документи относно възстановителните процеси. Оспорва твърдението, че ищцата дълго време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически и психически, че се е придвижвала с чужда помощ, като за това време е разчитала на помощта на своите близки за задоволяване на елементарни житейски нужди. Оспорва твърдението, че ищцата за дълъг период от време е била лишена от обичайния си начин на живот, срещите с приятели, от възможността да работи, както и че все още не се е възстановила напълно и продължавала да изпитва болка по контузените места. Описаните в представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 58 - I/ 2019 г. травматични увреждания осъществявали медикобиологичните признаци на леки телесни повреди, при които оздравителният процес бил в максимален срок до 30 дни. Оспорва твърдението, че ищцата е изживяла и силен стрес, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание. От една страна, по делото нямало обективни данни ищцата да е получил каквито и да било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП от 19.05.2019год. - да е посещавала специалист за изживения стрес, както и да са й предписвани и да е приемала лекарства. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди - силен стрес - по естеството си не били резултат от телесно увреждане на ищцата, а засягали нейната психо-емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се претендира лихвата - от 26.05.2019год. - като се сочи, че това била датата, на която изтичал срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Оспорва и евентуално претендирания начален момент за присъждане на лихва - от 10.01.2020год. - датата, на която се твърди, че застрахователят е бил уведомен за процесното ПТП. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от К.Д.С. иск за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли, в случай че счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондирал с принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказвали твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. В случай, че настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на твърдяните неимуществени вреди, моли съда да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид и отчете съпричиняването от страна на ищцата. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 327р-3632/20.03.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, на 19.03.2019 г. около 15,50 ч. в с.Сърнево, на път II - 57, до автобусна спирка е настъпило ПТП, при което л.а. „Фиат Пунто“ с peг. № СН 9295 НН, управляван от  Н.Т.Г., е блъснал ищцата. В протокола е отразено, че водачът не е пропуснал пресичащия на пешеходна пътека тип “Зебра” пешеходец. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания от Георгиев автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс" АД с посочен номер на застрахователната полица.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила контузия на таза и разлят оток на лява тазобедрена област. Специално лечение за тази травма не се е налагало. Препоръчано е симптоматично-аналгетично лечение и режим на покой. Болезненият период при конкретната травма е 5-7 дни. Според вещото лице продължителността на оздравителния процес е около две седмици. С оглед характера на телесните увреждания ищцата не е имала необходимост да се придвижва с чужда помощ предвид мекотъканната контузия на тазовата област. При прегледа на ищцата експертът не е установил следконтузионна палпаторна болка в лумбалния отдел на гръбначния стълб, тазовия скелет и на местата на травмата, с оглед на което е направил извод, че ищцата е възстановена напълно, без остатъчни травматични увреди и без настъпили усложнения.

Според заключението на първоначалната съдебна автотехническа експертиза по делото ищцата е предприела пресичане от средния северен край на пешеходната пътека в посока от север на юг, като към момента на достигане средната зона на северната лента е била ударена от процесния л.а., управляван от изток на запад в средната зона на северната лента. За пешеходеца, преди да предприеме пресичане, е съществувала техническа възможност/видимост да възприеме приближаващия автомобил и да прецени да го пропусне, след което да предприеме пресичане, с което действие произшествието е било предотвратимо от страна на пешеходеца. При предприемане на пресичане от страна на пешеходеца веднага след достигане на средната северна зона на пешеходната пътека за водача не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието. От заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза се установява, че пешеходката е навлязла на платното за движение в непосредствена близост пред автомобила. Мястото на удара е попадало в опасната зона за спиране на автомобила при всяка скорост, по-висока от 4,59 км/ч.

Свидетелката Г.И.М., че през месец май 2019г.  ищцата била блъсната от автомобил на пешеходна пътека в село Сърнево, до автобусната спирка. К. се огледала наляво и надясно, нямало коли и започнала  да пресича на пешеходната пътека. Изведнъж изскочила засилена кола и я блъснала. Левият крак на ищцата бил целият посинен, плачела, била много уплашена и не можела да се движи. Била откарана с линейка в болницата, след което се прибрала вкъщи. Не можела да се движи продължение на един месец. Според свидетеля Н.А.И. на 19.05.2019 г., когато отишъл в Бърза помощ, видял ищцата да плаче и да трепери. Левият й крак бил посинен и не можела да се движи. Вкъщи ищцата се придвижвала с патерици и с помощта на свидетеля, което продължило около месец.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на нормата чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от  Н.Т.Г. автомобил е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № СН9295 НН. Представено е заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Водачът  Е.С.Е.е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № СВ1237АВ е нарушил правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си на водач при приближаване към пешеходна пътека да пропусне преминаващия по нея пешеходец  - ищцата К.Д.С., като намали скоростта и спре. Както се установява от заключението на първоначалната автотехническа експертиза, от позиция на водач на лек автомобил с ляв волан, управляван в средната зона на северната лента (както технически правилно следва да се управлява автомобил в аналогична пътна ситуация), техническата видимост към позицията на пешеходец в северния край на пешеходната пътека се открива за водача, когато челната част на автомобила отстои на около 90 метра от мястото на удара. Правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП включва задължение за водача да съобрази своето поведение със зоната на пешеходната пътека още към момента на своето приближаване към нея и след това - с движението по нея, когато на същата има пешеходец, като намали скоростта или спре. От доказателствата по делото не се установява за водача да е съществувала обективна пречка да възприеме пешеходеца от момента, в който същият е навлязъл по пешеходната пътека на платното за движение, както да не е бил в състояние при движение със скорост, съобразена с наличието на пешеходна пътека, да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати произшествието. По делото няма данни дали и в кой момент водачът е задействал спирачната система на автомобила, но очевидно това е станало, когато мястото на удара е било вече в опасната зона за спиране и произшествието е било неизбежно. Предписаното от чл.119, ал.1 от ЗДвП намаляване на скоростта или спиране има за цел да осигури именно пропускането на стъпилите на пешеходната пътека пешеходци и поради това следва да е съобразено с тяхното поведение, което неминуемо включва и задължението посочените действия да се предприемат от водача своевременно, т.е. когато все още съществува пешеходецът да бъде пропуснат, без да настъпи удар. Противоправното поведение на водача Енчев при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вреди за ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на водача следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищцата/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.

От експертните заключения и свидетелските показания се установява и наличието на неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищцата, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. По отношение интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания следва да бъде възприето установеното от заключението на съдебномедицинската експертиза. Въз основа на обясненията на вещото лице, дадени в с.з. 13.01.2021 г.,  съдът намира, че не могат да се приемат като достоверни показанията на свидетелите за посиняване крака на ищцата непосредствено след ПТП, размера на посиняването и необходимостта от ползване на помощни средства, още повече, че свидетелите са от кръга на лицата по чл.172 ГПК – единият е родина по сватовство на ищцата, а другият – неин съжител. 

При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни увреждания – леки телесни увреждания, посочени по-горе; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително кратък и обичаен за тези телесни увреждания, липсата на трайни последици за здравето на ищцата, причинения емоционален дискомфорт от травмата, социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити.  С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 3000 лв.

Ответникът е навел доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата предвид неизпълнение от нейна страна на задълженията й по чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Предвид спецификата на разглеждания случай, за да се отговори на доводите за съпричиняване, следва да се изхожда от възприетото т.6 от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСНК, разбиране, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абcoлютнo, нa cпeциaлнo oчepтaнa или нeoчepтaнa c мapĸиpoвĸa въpxy пътнoтo плaтнo, нo cигнaлизиpaнa c пътeн знaĸ пeшexoднa пътeĸa, ĸaтo ce yпpaжнявa пpи cпaзвaнe нa пpaвилaтa нa чл. 113 и чл. 114 oт ЗДвΠ.

Според  посоченото решение нaлицe e cъпpичинявaнe нa вpeдoнocния peзyлтaт oт cтpaнa нa пeшexoдeц пpи пpecичaнe нa пътнoтo плaтнo зa движeниe нa cпeциaлнo oчepтaнa или нeoчepтaнa c мapĸиpoвĸa въpxy пътнoтo плaтнo, нo cигнaлизиpaнa c пътeн знaĸ пeшexoднa пътeĸa, в cлyчaитe, ĸoгaтo вoдaч нa мoтopнo пpeвoзнo cpeдcтвo e нapyшил пpaвилaтa зa движeниe oтнocнo cĸopocттa зa движeниe пo Зaĸoнa зa движeниe пo пътищaтa и aĸo пeшexoдeцът e нapyшил пpaвилaтa нa чл. 113 и чл. 114 oт ЗДвΠ.

От заключението на първоначалната автотехническа експертиза е видно, че за пешеходеца, преди да предприеме пресичане, е съществувала техническа възможност/видимост да възприеме приближаващия автомобил и да прецени да го пропусне, след което да предприеме пресичане, с което действие произшествието е било предотвратимо от страна на пешеходеца. Вещото лице С. отбелязва, че при положение, че пострадалата, преди да предприеме пресичане, се е спряла в северния край на пешеходната пътека, за да се огледа, то за водача е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието, но ако е предприела пресичане, без да спира, за водача на автомобила не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието. Според заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза водачът би могъл да предотврати процесното ПТП, при условие че се е движил със скорост не по-висока от 4,59 км/ч. Тази скорост е над 10 пъти по ниска от максимално разрешената (50км/ч) за движение на автомобили кат. “В“ в населени места. Тя е много по-ниска и от съобразената скорост за приближаване към пешеходна пътека - 20-30 км/ч. Според вещото лице Н. показанията на свидетелката М., че ищцата е спряла и се е огледала, преди за пресече, са неправдоподобни.

С оглед на тези съвпадащи си изводи на съдебните автотехнически експертизи по делото съдът намира, че  ищцата не се е съобразила с разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, според която при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Същата не се е съобразила и с установената в чл.114, т.1 ЗДвП забрана пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. Ето защо поведението на ищцата, което е в нарушение на посочените задължения по ЗДвП, стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Отчитайки приноса на ищцата за настъпването му спрямо прекия причинител на ПТП, съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/2.

Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 1500 лева, а в останалата част до претендирания размер 10000 лева, като част от цялата дължима сума в размер на  30000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на началния момент на лихвата за забава следва да се отбележи, че поначало при задължението за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/. Съгласно чл.409 КЗ обаче застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 КЗ. При липса на изричане отказ, каквато  е в процесната хипотеза,  възможно най-дългият срок за произнасяне от страна на застрахователя  е този по чл.108, ал.3, вр. с чл. 496, л.1 КЗ. Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл.380 КЗ, което е подадено на 10.01.2020 г., т.е. срокът е изтекъл на 10.04.2020 г. и ответникът е в забава от 11.04.2020 г. Следователно  законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена от 11.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, представляващи адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение на за едни адвокат на ищцата следва да бъде определено от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. С оглед чл. 7, ал.2, т.1 и 4 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвоката на ищцата първоначално се дължи сумата 300 лв. Към нея на основание чл.7, ал.9 от Наредбата следва да бъде добавена сумата 100 лв. за проведеното едно  о.с.з. след първите две по делото. Тъй като представляващият ищцата адвокат е регистриран по ДДС /удостоверение от 26.07.2010 г. – л.147 от делото/, на основание §2а от ДР на Наредбата следва да бъде добавен ДДС върху цялата сума. Така общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.38, ал.2 ЗА, е 480 лв., а съобразно уважената част от иска - 72 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира за основателно искането на ищецата за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По делото липсват процесуални усложнения с оглед предмета или страните, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер 300 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към тази сума на основание чл.7, ал.9 от Наредбата следва да бъде добавена сумата 100 лв. за проведеното едно  о.с.з. след първите две по делото. Тъй като представляващият ищцата адвокат е регистриран по ДДС /удостоверение от 28.11.2007 г. – л.33 от делото/, на основание §2а от ДР на Наредбата следва да бъде добавен ДДС върху цялата сума. Така общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат на ответника следва да бъде намален до 480 лв. Следователно размерът на дължимите на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска, е 927,35 лева, представляващи възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, държавна такса - 60 лв. и разноски за възнаграждение на вещи лица – 60 лв., съобразно уважената част от иска.

Водим от горните мотиви, съдът

В В В В В В В В В В В 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на К.Д.С. *** сумата 1500 лева, претендирана частично от сумата 30000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 19.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 72 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.С. ***, бул. „Джеймс Баучер” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 19.05.2019 г., в останалата част до размера 10000 лева, претендирана частично от сумата 30000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Д.С. *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, сумата 927,35 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати в полза на държавата, по сметка на Старозагорския районен съд сумата 60 лева, представляваща държавна такса, и сумата 60 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

В  В В В В В В В В В