Решение по дело №270/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 74
Дата: 13 май 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20185000500270
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   74

 

 

Гр. Пловдвив, 13.05.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

 ЧЛЕНОВЕ: Галина Арнаудова

   Румяна Парайотова

 

с участието на секретаря Стефка Тошева разгледа докладваното от съдията В.И.въззивно гражданско дело  270 по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 490, постановено на 12.04.2018 г. по гр.д. 2046/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен искът на Б.Д.Б. срещу Д. А. М. за връщане на сумата 308 000 щатски долара, която ищецът като заемодател предоставил на ответника като заемополучател по договор за заем от 14.08.2008 г., тъй като, макар и падежът на задължението за връщането й 14.08.2018 г. да не бил настъпил, вземането било станало предсрочно изискуемо в периода 15.01.2013 г.-8.01.2015 г.

Жалбоподателят Б.Д.Б. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, посочени във въззивната жалба с вх. № 12 32324.04.2018 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 240, ал.1, предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 308 000 щатски долара, представляваща дължима неизплатена главница по договор за заем  от 14.08.2008 г. По негово искане са събрани в производството пред въззивната инстанция нови писмени доказателства.  

Ответникът по жалбата Д.А.М. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 18.05.2018 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Във въззивното производство не заявява искане за събиране на нови доказателства.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба от 30.06.2017 г., е, че той съгласно сключен на 14.08.2008 г. с ответника договор за заем му е предоставил сумата 308 000 щатски долара със задължение ответникът да му я върне до 14.08.2018 г., като претендира сумата да е предсрочно изискуема в хипотезата на чл. 71 от ЗЗД. С молба от 7.09.2017 г. ищецът посочва, че длъжникът към онзи момент е неплатежоспособен и единственият му доход е пенсия от 560 лв., поради което претендира за присъждане на заплащането на сумата по заема 308 000 щатски долара. С отговора на исковата молба от 22.11.2017 г. ответникът оспорва иска като неоснователен, като възразява, че не е получавал никакви суми от Б.Б. и конкретно сумата 308 000 щатски долара. Заявява, че подписването на договора било със симулативна цел, тъй като през 2008 г. искал да закупи имот в гр. С. и целта била да покаже пред трети лица, че разполага с налични средства, но до сделка не се стигнало. Заявява, че косвена индиция за симулативността на подписания договор е размерът на уговореното в т.3 обезщетение, защото трудно би могло да се намери друг подобен пример, при който някой дава около половин милион български лева за срок от 10 години и в случай на забавено връщане желае да му бъде платено еднократно обезщетение в размер на 0,032% от дадената в заем сума. Твърди, че ищецът не е разполагал със сумата 308 000 щатски долара, за да може да я предаде в заем, както и че такъв договор за заем не е деклариран в НАП в изпълнение на чл. 50,ал.1,т.5,б.“б“ от ЗДДФЛ, което е доказателство за липсата на реално сключен договор за заем и предаване в собственост на заемната сума. Заявява, че договорът за паричен заем от 14.08.2008 г. не е породил правно действие, тъй като заемната сума не е реално предадена като негова собственост, че договорът е симулативен и не отразява реалните правни последици, целени от страните, и че и двете страни по него не са желали даването, съответно получаването в заем на сумата 308 000 щатски долара и са били наясно, че заемодателят няма доходи, които да обосноват притежаването на тези пари. Освен това твърди, че разписката, разположена под договора, представлява отделен от договора за заем документ и че на представения лист хартия са материализирани два документа – договор за заем и разписка за получената сума, като щемпела на гърба на листа удостоверява единствено подписите, положени под договора за заем. Заявява, че към онзи момент не е в състояние да си спомни в какъв вид е бил документът, който той е подписал, но се съмнява подписът под разписката да е положен от него или, ако е положен от него, това не е направено в деня, посочен в разписката, като единствената цел е била по-голяма достоверност на договора за пред трети лица. Освен това твърди, че искът е преждевременно предявен, тъй като падежът на задължението е 14.08.2018 г. и позоваването на чл. 71 от ЗЗД е напълно произволно, а е логически абсурдно твърдението в молбата от 27.09.2017 г., че с получаването на сумата 658 621 лева като стойност на дяловете му в търговско дружество е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Заявява, че искът е предявен преди настъпване на падежа на задължението и че не е налице нито една от предпоставките на чл. 71 от ЗЗД за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението, поради което искът следва да бъде отхвърлен. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е установено твърдяното от ищеца основание договор за заем, от което произтича вземането му срещу ответника. Съдът намира за неоснователни, недоказани възраженията на ответник, че заемната сума на му е била предадена от ищеца и че договорът е нищожен като абсолютно симулативен. Съдът преценява, че при стояща върху ищеца тежест да докаже, че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност и поради това е загубил преимуществото на срока, уговорен със сключения договор за заем, 14.08.2018 г., с което вземането на ищеца да е станало предсрочно изискуемо, той не е успял да установи настъпване на предсрочната му изискуемост, поради което искът е отхвърлен като неоснователен. С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, които доказват наличието на обстоятелства по чл. 71 от ЗЗД за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга по договора за заем. Заявява, че на 1.01.2014 г. се споразумели устно и неформално с ответника за разсрочено плащане на вземането за сумата 308 000 щатски долара, като ответникът я изплаща с пощенки записи в двегодишен срок. Посочва, че в периода 1.01.2014 г.-31.05.2017 г. е получил само сумата 35 710 лв. при дължима сума в левова равностойност 527 863 лв., което сочи, че длъжникът М. не е разполагал с цялата сума и това е доказателство, че е бил неплатежоспособен за периода 2014-2017 г., въпреки че в периода 15.01.2013 г.-8.01.2015 г. е изплатил в производство по изпълнително дело на други кредитори сумата 658 021 лв., като сумата е дадена от съдружник на длъжника М. в две търговски дружества, който е платил и друг дълг или общо сумата 678 856 лв. вземане за дружествени дялове, след което М. изпада в неплатежоспособност, защото няма дружествени дялове, банкови сметки и имущество, прехвърлил е цялото си лично имущество на своя син, получава пенсия в размер на 560 лв. и 800 лв. заплата. С отговора на въззивната жалба ответникът възразява, че са голословни твърденията във въззивната жалба, че през 2014 г. са се срещнали с ищеца и са се договорили задължението по договора за заем да бъде предсрочно погасено за 2 години, като ответникът е считал договора за напълно фиктивен, а направените пощенски записи касаят други отношения, съществували между тях. Посочва, че плащането в хода на изпълнителното дело доказва възможността му да обслужва задълженията си, а не обратното – да е изпаднал в неплатежоспособност, като твърденията относно това кой е платил задълженията са неверни, недоказани и наведени едва във въззивната жалба, поради което не следва да бъдат обсъждани. Заявява, че фактът, че всичките му задължения са погасени, доказва неговата платежоспособност. С молба от 17.09.2018 г. жалбоподателят Б.Б. посочва, че падежът за плащане на задължението по договора за заем от 14.08.2008 г. вече е настъпил – на 14.08.2018 г., поради което е отпаднала процесуалната необходимост той да доказва неплатежоспособност на ответника, както и лишената от правна логика предсрочна изискуемост, и заявява искане да бъде прекратено производството по делото в апелативния съд поради отпаднал правен интерес от воденето му и делото да бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по същество по предявения иск с оглед вече настъпилия падеж. В съдебното заседание на 29.10.2018 г. жалбоподателят Б.Б. заявява, че е получил от ответника М. парични преводи, над 50 на брой и близо за сумата 39 000 лв., която сума следва да се приспадне, когато има решение. С определение в съдебното заседание на 29.10.2018 г. апелативният съд указа на страните, че с оглед настъпилото обстоятелство в хода на въззивното производство настъпване на падежа на дълга по договора за заем на датата 14.08.2018 г., това обстоятелство следва да бъде прието за част от предмета на спора, и даде възможност на ответника в срок до следващото съдебно заседание да вземе становище относно указанието на съда и обстоятелството настъпил падеж на дълга на дата 14.08.2018 г. От страна на ответника по спора и по жалбата М. не е постъпило становище съгласно указанието на съда. С молба от 18.04.2019 г. ответникът М. посочва, че общият размер на получените от Б. парични преводи за 2014 г.,2015 г., 2016 г. и 2017 г. е 42 398 лв., а за предходните години не е предоставена информация, като за 2018 г. и за изтеклата част от 2019 г. Б. е получил още близо 8 000 лв., което прави общата сума над 50 000 лв. В съдебното заседание на 22.04.2019 г. жалбоподателят Б. заявява, че всички плащания по пощенски записи са за погасяване на дълга по настоящото дело, издължената сума е близо 50 000 лв. и би било справедливо да му се приспадне тази сума.

         Съгласно разпоредбите на чл. 240,ал.1 и ал.4 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума, като, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата. Видно от представените от ищеца договор за заем с разписка под него (в копие с исковата молба и в оригинал в съдебното заседание на окръжния съд на 3.04.2018 г.), той е сключен на 14.08.2008 г. между ищеца Б.Б. като заемодател и ответника Д.М. като заемател и е посочено, че Б. дава в заем на М. сумата 308 000 щатски долара за срок до 14.08.2018 г., а М. се задължава да върне на заемодателя сумата в посочения срок, разписката е от същата дата и съдържа изявление на М., че е получил от Б. сумата 308 000 щатски долара преди подписване на договора за заем, и на 14.08.2008 г. нотариус А. С.е удостоверила подписите върху този документ, положени от Б.Б. и Д.М.. Исковата молба е подадена от ищеца Б.Б. на 30.06.2017 г., като с нея той претендира за връщане на дадената в заем сума преди настъпването на уговорения падеж 14.08.2018 г. съгласно чл. 71 от ЗЗД с оглед нейна предсрочна изискуемост поради твърдяна неплатежоспособност на ответника М.. Искът е отхвърлен от окръжния съд поради приемането, че ищецът не е доказал настъпване на предсрочната изискуемост на задължението. В хода на въззивното производство, на 14.08.2018 г. настъпи падежът на задължението по договора за заем за връщане на заетата сума, на което обстоятелство жалбоподателят Б. се позовава с молбата от 17.09.2018 г. С определението от съдебното заседание на 29.10.2018 г. апелативният съд изрично указа на страните, че обстоятелството настъпване на падежа на дълга по договора за заем на датата 14.08.2018 г. следва да бъде прието за част от предмета на спора, и даде възможност на ответника М. да вземе становище, каквото не бе заявено от негова страна. При тези обстоятелства понастоящем апелативният съд като въззивна инстанция ще разгледа правния спор при съобразяване с обстоятелството, че на 14.08.2018 г. е настъпил падежът на задължението, поради което понастоящем е безпредметно да се извършва проверка за наличие на предсрочна изискуемост на дълга при условията на чл.71 от ЗЗД с оглед твърдяната от ищеца неплатежоспособност на ответника. Предмет на спора по предявения осъдителен иск за връщане на дадената в заем сума е дължимостта на вземането по договора за заем, като основанието на иска е твърдяното от ищеца задължение на ответника по този договор, от което произтича претендираното от ищеца субективно материално право. Позоваването в исковата молба и на предсрочна изискуемост на задължението за плащане не обосновава различно основание, от което да произтича вземането – основанието е именно договорът за заем. Както е посочено в ТР №8/2017 от 2.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, позоваването на предсрочна изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, правното основание на претенцията е сключеният договор, предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. В същото тълкувателно решение е посочено, че съществуването на претендираното вземане се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след предявяването на претенцията, и следва да се вземе предвид настъпването на падежа след предявяването на иска, защото съдът е задължен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, например, когато притезанието става изискуемо в течение на делото. Посочено е още, че преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска. Следва затова сега преценката относно основателността на претенцията на ищеца и жалбоподател Б.Б. да се извърши от въззивната инстанция без проверка, която понастоящем е безпредметна, на наличие на основание за приемане на предсрочна изискуемост на дълга по процесния договор за заем, а при съобразяване с обстоятелството, че на 14.08.2018 г. падежът за изпълнение на задължението по този договор е вече настъпил. Твърденията на ищеца и възраженията на ответника следва да се разгледат касателно наличието на вземане на ищеца и на задължение на ответника за плащане по договора за заем от 14.08.2008 г., на който се позовава ищеца, без да се изследва при настъпилата изискуемост на дълга въпросът за наличие на основание задължението да се приеме за предсрочно изискуемо.

Договорът за заем е реален вид договор, защото неговият фактически състав включва съгласие на страните и предаване на паричната сума, и е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя парите, а заемателят се задължи да върне заетата сума. Ако липсва първият елемент, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият елемент, договор няма и дадена сума е дадена без основание. Получаването се удостоверява от заемателя както изрично, така и с поемането на задължението да върне сумата на заемодателя именно като заета, като дадена му в заем. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване наличие на елементите от фактически състав съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. При оспорване от ответника на дължимостта на сумата, за която ищецът твърди да е дадена в заем, в доказателствена тежест на ищеца, който се позовава на сделката, е при условията на пълно доказване да установи обстоятелството, че сумата е предадена. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи възражения, от които цели за извлече благоприятни правни последици. В случая в писмения договор за заем от 14.08.2008 г. се съдържат изрични изявления, че заемодателят Б. дава в заем на заемателя Д.М. сумата 308 000 щатски долара за срок до 14.08.2018 г. и че заемателят се задължава да върне на заемодателя сумата 308 000 щатски долара в горепосочения срок. От страна на ответника М. не е заявявано оспорване на автентичността на договора за заем. Под текста на договора за заем, който носи подписите на заемодателя и заемателя, е изготвена разписка с посочена дата 14.08.2008 г., подписана, съгласно чийто текст М. е получил от Б. сумата 308 000 щатски долара преди подписване на договора за заем. Съгласно нотариалното удостоверяване от 14.08.2008 г. от нотариус С., то касае подписите върху документа, положени от Б. и М.. С отговора на исковата молба от 22.11.2017 г. ответникът М. заявява, че към онзи момент не е в състояние да си спомни в какъв вид е бил документът, който е подписал, но сравнявайки подписа си под договора за заем с този под разписката се съмнява вторият да е положен от него или, ако е положен от него, това не е направено в деня, посочен в разписката. След представянето на оригинала на документа, който съдържа договора за заем и разписката, от ищеца с молбата от 23.01.2018 г., ответникът представя молба-становище от 2.04.2018 г., в която не заявява оспорване на разписката, а основава твърдението си за неоснователност на иска на други обстоятелства. Договорът за заем от 14.08.2008 г. като частен диспозитивен документ и разписката от същата дата като частен свидетелстващ документ материализират изявления на ответника М. като заемател и имат формална доказателствена сила, доказват, че изявленията са направени от него, като разписката има и материална доказателствена сила, доказва факта на получаването на сумата от М.. Няма законово изискване за действителността на договор за заем сумата да се превежда по банков път, а не да се дава „на ръка“, в брой. Обстоятелството, че даването на сума в заем безспорно, видно и от писмото от 30.01.2018 г. от ТД на НАП-П. (л. 89 от досието на делото на ОС), не е декларирано от заемодателя Б. по реда на ЗДДФЛ, не се явява в случая косвено доказателство за липса на реално предаване на сумата, тъй като волята на страните е ясно заявена в представения писмен договор за заем и с разписката се установява предаването на сумата. Неоснователно е следователно възражението на ответника, че не е получавал сумата 308 000 щатски долара от Б.. Установява се следователно от ищеца с оглед представените от него договор за заем и разписка от 14.08.2008 г. реално получаване на паричната сума от ответника и поемането на задължението от ответника да я върне, съответно, установява се  наличието на заемното правоотношение между страните, твърдяно от ищеца в исковата молба. Безспорно е, че ответникът и заемател М. не е върнал сумата на ищеца и заемодател Б., поради което му я дължи по силата на този договор. Ищецът е доказал основателността на своите твърдения за реално предаване на заемната сума на ответника с негово задължаване да я върне, като безспорно падежът за това е настъпил на 14.08.2018 г.

Очевидно неоснователно е и възражението, заявено от ответника също с отговора на исковата молба, че договорът за заем е подписан със симулативна цел – защото искал през 2008 г. да закупи имот в гр. С. и целта на неговото парафиране била да покаже пред трети лица, че разполага с налични средства, - т.е. че договорът е нищожен като симулативен. От страна на ответника не се твърди да има писмени доказателства, изходящи от ищеца Б. или удостоверяващи негови изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението на М., че съгласието е привидно. Ответникът М. е страна по договора за заем и за него е налице забрана по чл. 165,ал.2 от ГПК да установява със свидетелски показания изразеното в договора за заем съгласие да е привидно. Обстоятелството, че размерът на уговореното в т.3 от договора за заем еднократно обезщетение за неплащане на сумата в посочения срок е 100 щатски долара, което според ответника е косвена индиция за симулативността на подписания договор, не се явява доказателство, от което да се установява твърдяната от ответника симулативност. Как точно е предадена сумата и дали ищецът е бил в състояние реално да я предаде с оглед декларираните от него доходи и поради недеклариране на договора за заем в НАП съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ по начало не е доказателство за липсата на реално сключен договор за заем и предаване в собственост на заемната сума, както неоснователно претендира ответникът в отговора на исковата молба, поради което е неоснователно и неговото твърдение, че и двете страни по договора не са желаели даването, съответно получаването в заем на сумата 308 000 щатски долара и са били наясно, че заемодателят няма доходи, които да обосноват притежаването на тези пари. Ответникът не е доказал следователно и основателност на своето правоизключващо  възражение, от което цели да извлече благоприятни правни последици. Няма затова основание да се счита, че ответникът не носи претендираната от ищеца в исковата молба отговорност, напротив, установява се наличие на твърдяното от ищеца задължение на ответника да плати исковата сума 308 000 щатски долара поради неизпълненото негово задължение за върне заетата сума в срок до 14.08.2018 г. съгласно договора за заем от 14.08.2008 г.

От страна на ищеца се признава, че ответникът е извършил плащания на суми с пощенски преводи, които са платени за погасяване именно на задължението по договора за заем от 14.08.2008 г. За извършените плащания на суми с пощенски преводи са представени от ищеца Б. в производството пред окръжния съд и пред апелативния съд в копия удостоверения, издадени от Ц. П. С.-П., справки за пощенски преводи и разписки за изплащане на паричен превод, а именно справка от 13.06.2017 г. от „Б. П. “ЕАД за пощенски парични преводи с подател Д. А. М. и получател Б.Д.Б., издадени и изплатени през периода от 1.01.2014 г. до 31.05.2017 г. (л.8-12 от досието на делото на ОС), удостоверение от 15.09.2016 г. от ЦПС-П. (л.28 от досието на делото на ОС), удостоверение от 9.03.2017 г. от ЦПС-П. (л.29 от досието на делото на ОС), удостоверение от 29.03.2017 г. от ЦПС-П. (л.30 от досието на делото на ОС), удостоверение от 18.05.2017 г. от ЦПС-П. (л.31 от досието на делото на ОС), удостоверение от 23.08.2017 г. от ЦПС-П. (л.32 от досието на делото на ОС), удостоверение от 5.09.2017 г. от ЦПС-П. (л.33 от досието на делото на ОС), справка за телеграфни парични преводи с подател Д.А.М. и получател Б.Д.Б., издадени и изплатени в периода от 1.01.2018  г. до 20.06.2018 г. (л.58-59 от досието на делото на ПАС), справка за телеграфни парични преводи, изплатени за периода 1.05.2018 г.-31.10.2018 г. (л.212-214 от досието на делото на ПАС), разписки за изплащане на паричен превод от ЦПС-П. от 7.01.2019 г., 10.01.2019 г., 1.02.2019 г., 13.02.2019 г. и 14.02.2019 г. (л.216, 217, 218, 220, 221 от досието на делото на ПАС). Видно е от тях, че в периода 2.01.2014 г.-14.02.2019 г. М. е платил на Б. със 123 броя парични преводи следните суми: 50 лв. на 2.01.2014 г., 380 лв. на 2.01.2014 г., 150 лв. на 7.01.2014 г., 1000 лв. на 4.03.2014 г., 480 лв. на 5.03.2014 г., 1500 лв. на 11.03.2014 г., 400 лв. на 13.03.2014 г., 480 лв. на 25.03.2014 г., 120 лв. на 10.05.2014 г., 120 лв. на 15.05.2014 г., 160 лв. на 30.07.2014 г.,  70 лв. на 1.08.2014 г., 200 лв. на 1.09.2014 г., 2000 лв. на 24.09.2014 г., 350 лв. на 2.12.2014 г.,  100 лв. на 18.12.2014 г., 180 лв. на 22.12.2014 г., 600 лв. на 29.12.2014 г., 260 лв. на 6.01.2015 г., 50 лв. на 15.01.2015 г., 180 лв. на 28.01.2015 г., 500 лв. на 4.02.2015 г., 500 лв. на 23.03.2015 г., 800 лв. на 30.03.2015 г., 240 лв. на 6.04.2015 г., 680 лв. на 6.04.2015 г., 1800 лв. на 15.04.2015 г., 180 лв. на 16.04.2015 г., 240 лв. на 23.04.2015 г., 650 лв. на 5.05.2015 г., 150 лв. на 5.05.2015 г., 1400 лв. на 18.05.2015 г., 1100 лв. на 19.05.2015 г., 218 лв. на 6.07.2015 г., 50 лв. на 13.10.2015 г., 1500 лв. на 7.12.2015 г., 500 лв. на 23.12.2015 г., 1200 лв. на 15.01.2016 г., 150 лв. на 29.01.2016 г., 700 лв. на 3.05.2016 г., 700 лв. на 9.05.2016 г., 300 лв. на 12.05.2016 г., 400 лв. на 27.05.2016 г., 200 лв. на 2.06.2016 г., 330 лв. на 24.06.2016 г., 80 лв. на 7.07.2016 г., 500 лв. на 9.08.2016 г., 250 лв. на 22.08.2016 г., 750 лв. на 26.08.2016 г., 150 лв. на 29.08.2016 г., 400 лв. на 30.08.2016 г., 980 лв. на 9.09.2016 г., 200 лв. на 26.09.2016 г., 170 лв. на 26.09.2016 г., 400 лв. на 7.10.2016 г., 250 лв. на 12.10.2016 г., 250 лв. на 11.11.2016 г., 150 лв. на 15.11.2016 г., 315 лв. на 21.11.2016 г., 500 лв. на 29.11.2016 г., 150 лв. на 30.11.2016 г., 100 лв. на 6.12.2016 г., 70 лв. на 27.12.2016 г., 300 лв. на 12.01.2017 г., 90 лв. на 25.01.2017 г., 260 лв. на 27.01.2017 г., 400 лв. на 13.02.2017 г., 300 лв. на 21.02.2017 г., 200 лв. на 28.02.2017 г., 250 лв. на 8.03.2017 г., 200 лв. на 9.03.2017 г., 120 лв. на 13.03.2017 г., 420 лв. на 17.03.2017 г., 650 лв. на 27.03.2017 г., 250 лв. на 29.03.2017 г., 200 лв. на 3.04.2017 г., 180 лв. на 4.04.2017 г., 100 лв. на 5.04.2017 г., 130 лв. на 10.04.2017 г., 200 лв. на 11.04.2017 г., 300 лв. на 26.04.2017 г., 400 лв. на 27.04.2017 г., 500 лв. на 3.05.2017 г., 80 лв. на 4.05.2017 г., 350 лв. на 11.05.2017 г., 100 лв. на 12.05.2017 г., 300 лв. на 12.05.2017 г., 300 лв. на 17.05.2017 г., 800 лв. на 26.05.2017 г., 160 лв. на 3.07.2017 г., 100 лв. на 23.08.2017 г., 380 лв. на 16.01.2018 г., 470 лв. на 22.02.2018 г., 120 лв. на 15.02.2018 г., 400 лв. на 12.02.2018 г., 200 лв. на 6.02.2018 г., 600 лв. на 23.03.2018 г., 300 лв. на 13.03.2018 г., 370 лв. на 7.03.2018 г., 250 лв. на 18.04.2018 г., 500 лв. на 30.05.2018 г., 500 лв. на 20.06.2018 г., 500 лв. на 18.06.2018 г., 250 лв. на 7.06.2018 г., 160 лв. на 1.09.2018 г., 550 лв. на 1.09.2018 г., 1700 лв. на 1.08.2018 г., 250 лв. на 13.07.2018 г., 200 лв. на 11.07.2018 г., 500 лв. на 2.07.2018 г., 1800 лв. на 29.06.2018 г., 100 лв. на 25.10.2018 г., 300 лв. на 23.10.2018 г., 300 лв. на 19.10.2018 г., 1350 лв. на 18.10.2018 г., 200 лв. на 4.10.2018 г., 1000 лв. на 2.10.2018 г., 550 лв. на 3.09.2018 г., 500 лв. на 7.01.2019 г., 300 лв. на 10.01.2019 г., 550 лв. на 1.02.2019 г., 250 лв. на 13.02.2019 г., 300 лв. на 14.02.2019 г. Общо платената сума се изчислява от съда на 52 323 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63,ал.1 от ЗЗД паричната сума, уговорена в чуждестранна валута, се дължи и следва да се присъди от съда в съответната валута, както е указано и в ТР № 4/29.04.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГТК. Тъй като задължението е поето в щатски долари, то следва платената сума в лева да се преизчисли в този вид валута към датата на падежа на задължението 14.08.2018 г., както е указано в т.4 от ТР № 2/1.12.1997 г. на ВКС по тълк.д. №2/1997 г., ОСГК. При курс на щатския долар към лева за датата 14.08.2018 г. по данни от сайта на БНБ 1 щатски долар за 1,71474 лева или 0,583179 щатски долар за 1 лев платената сума 52 323 лева се преизчислява на 30 513,67 щатски долара.

При тези обстоятелства се установява понастоящем, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сума, дължима съгласно сключения между тях на 14.08.2008 г. договор за заем, като следва да се отчете извършеното частично погасяване на дълга, който е в уговорения размер 308 000 щатски долара, със сумата 30 513,67 щатски долара. Затова следва да се присъди на ищеца неиздължената част от дълга в размер на 277 486,33 щатски долара.

Тъй като в производството пред окръжния съд падежът на задължението не е настъпил, което става вече в производството пред окръжния съд, то диспозитивът на постановеното от окръжния съд и обжалвано пред въззивния съд съдебно решение съдържа произнасяне с оглед твърдяната към онзи момент от ищеца предсрочна изискуемост на задължението. Затова и тъй като следва да бъде отчетен новонастъпилият в хода на въззивното производство факт на настъпване на падежа на задължението на 14.08.2018 г., решението на окръжния съд следва сега да бъде изцяло отменено, като се постанови осъждане на ответника да заплати на ищеца неиздължената част от дължимата сума по договора за заем в размер на 277 486,33 щатски долара и искът бъде отхвърлен за разликата над тази сума до исковия размер 308 000 щатски долара като неоснователен.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 490, постановено на 12.04.2018 г. по гр.д. 2046/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен искът на Б.Д.Б. срещу Д. А. М. за връщане на сумата 308 000 щатски долара, която ищецът като заемодател предоставил на ответника като заемополучател по договор за заем от 14.08.2008 г., тъй като, макар и падежът на задължението за връщането й 14.08.2018 г. да не бил настъпил, вземането било станало предсрочно изискуемо в периода 15.01.2013 г.-8.01.2015 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН ********** ***** да заплати на Б.Д.Б., ЕГН ********** *** сумата 277 486,33 щатски долара, представляваща неизплатена част от получената от М. като заемател от Б. като заемодател в заем сума 308 000 щатски долара съгласно договор за заем, сключен от тях двамата на 14.08.2008 г., със срок на връщането й 14.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за размера над 277 486,33 щатски долара до пълния предявен размер 308 000 щатски долара като неоснователен.

         Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

      

 

 

ЧЛЕНОВЕ: (1)                       

 

 

 

                       (2)