№ 25774
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110107830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на Молба вх. №
150030/19.07.2022 г. на Е. Е. К. и адвокат В., с която се иска изменение и допълване на решението
в частта за разноските, и по Молба вх.№ 157059/27.07.2022 г., депозирана от С.... съд за изменение
на решението в частта за разноските.
В молбата, депозирана от Е. К. се иска изменение в частта за разноските чрез присъждане в
полза на адвокат В. на възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, както и
присъждане на дължимия данък добавена стойност, тъй като адвокат В. е регистриран по ЗДДС.
Твърди, че макар да е определено възнаграждение в мотивите към решението по делото, липсва
диспозитив за присъждането на същото. Счита, че приетото в мотивите към решението, че следва
за адвокат В. да се присъди възнаграждение, което да е съразмерно на уважената част от иска и то
без дължимия ДДС, е неправилно, тъй като размерът на възнаграждението не може да бъде по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и не следва да бъде
съразмерно на уважената част от иска, а в пълен размер на предвиденото минимално
възнаграждение, съобразно цената на иска. На следващо място, счита, че съдът не е взел предвид,
че е регистриран по ЗДДС и моли да се присъди такъв. При евентуалност, ако съдът не приеме
посочените доводи, моли да бъде допълнено решението с диспозитив за присъждане на
определеното в мотивите към решението възнаграждение.
Ответникът по молбата С.... съд е изразил становище за недопустимост на молбата, тъй
като същата е депозирана от лице, което няма правен интерес, а именно – от страната, а не от
нейния адвокат. Счита, че искането е основателно само в частта, в която се иска допълване на
решението с осъдителен диспозитив за определеното в мотивите възнаграждение, но без същото да
се изменя до размера, предвиден за минимален в Наредба № 1/2004 г. за пълния размер на цената
на иска и без да се начислява ДДС.
В Молбата си по чл. 248 от ГПК, С.... съд е поискал решението да бъде изменено в частта за
разноските, като съдът не възлага в тежест на молителя разноски, които са платими в полза на
Софийски районен съд, тъй като двете съдилища ползват един и същи бюджет, който е част от
държавния бюджет. Позовава се и на ТР № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело №
4/2014 г.
Ответникът по Молбата на СГС – Е. К. е изразила становище за неоснователност на
1
молбата.
Пр. не е изразила становище по двете молби.
След като съобрази посочените в двете молби обстоятелства и събраните по делото
доказателства, съдът счита, че Молба вх. № 150030/19.07.2022 г., депозирана от Е. К. и адвокат В.
се явява частично основателна по следните съображения: Видно от книжата по делото, в
действителност съдът е определил възнаграждение, което следва да се присъди в полза на
пълномощника на ищеца за предоставена безплатна правна помощ, но в решението липсва
осъдителен диспозитив за сумата. Що се касае относно размера на възнаграждението, съдът счита
изнесените доводи то молителите за неоснователни. От една страна, макар и възнаграждението,
което се определя по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата да няма характер на реално
извършени разноски, то се определя и присъжда по реда на чл. 78, ал. 1 и следващите от ГПК и се
възлага на насрещната страна само до размера на частта, в която насрещната страна е загубила
предявения иск. В противен случай, би се получило едно необосновано разместване на блага в
полза на адвоката, предоставил правна помощ като безплатна за сметка на страната, която следва
да изплати такова възнаграждение. Възнаграждението се заплаща от страната, която е загубила
спора и то до размера, до който го е загубила, а не в пълен размер, какъвто е смисълът на
разпоредбите на ГПК (чл.78, ал. 1 и следващите), а не от клиента на адвоката, предоставил
безплатната правна помощ. Ето защо, не се касае за цена на предоставени правни услуги, а както и
молителите заявяват – за вид обезщетяване за положения труд. Това обаче не означава, че това
обезщетение може да има по-висока стойност от реално дължимите като разноски суми от
загубилата страна по делото, отколкото, ако не беше предоставяна безплатна помощ, а същата
беше предварително заплатена от ползвалото юридически услуги лице.
По отношение на претендирания за начисляване данък добавена стойност, съдът счита, че
искането е основателно, доколкото по делото е представено доказателство за регистриране на
адвокат В. по ЗДДС на л.17 от делото. Следва да се уважи молбата в посочената част като се
измени решението в частта за разноските и на адвокат В. да се присъди сумата от 696 лв.
Относно Молба вх.№ 157059/27.07.2022 г., депозирана от С.... съд, съдът счита същата за
неоснователна. Позоваването на цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС не води до
извод, че не следва да се присъждат разноски, съразмерно на частта, с която осъдената страна е
загубила исковото производство, а единствено, че не се дължат такси и разноски при
разглеждането на делото. Обстоятелството, че както бюджета, в чиято полза се присъждат
разноските, така и бюджетът, в чиято тежест се възлагат, произтичат от един общ бюджет, не
променя обстоятелството, че ГПК е пределно ясен що се касае производството и начина на
разпределяне на разноски, като нито държавните институции, нито Пр. като такава и ли
съдилищата, когато се явяват страна по дела, се освобождават от плащане на разноски, когато
същите са поети от бюджета на решаващия съд и следва да се заплатят, съразмерно на уважената в
полза на насрещната страна част от иска. Следва тази молба да бъде оставена без уважение изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на Решение № 8148/15.07.2022 г. по гр.д. № 7830по описа за
2022 година на СРС, 120 състав в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 3 от
2
ГПК, както следва:
ОСЪЖДА С.... съд, гр. София, бул. В.., представляван от Ал.. да заплати на адвокат
В. А. В., ЕГН **********, гр. София, бул. Б...., сумата от 696 лв. (шестстотин деветдесет и
шест лева) за предоставена безплатна правна помощ в полза на ищеца Е. Е. К., на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 150030/19.07.2022 г. на Е. Е. К. и адвокат В., в останалата
й част.
ОТХВЪРЛЯ Молба вх.№ 157059/27.07.2022 г., депозирана от С.... съд за изменение
на решението в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3