О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер                                                   Година 12.03.2018                             Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                            Първи  граждански състав

На 12.03.                                                                              Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 978 по описа за 2018 година.

 

       Производството е образувано по искова молба на Е.Т.И. против А.Д.А., К.А.А., А.Т.Д. и С.Д.К..

            Предявен е иск за разделно заплащане от ответниците на сумата 48340 лв., дължима от ищеца по силата на споразумение /без дата/ между Стойка А.А. /наследодател на ответниците/ и ищеца Е.Т.И.. Посоченото споразумение е представено с исковата молба. От анализа на неговото съдържание обаче е видно, че то няма самостоятелно значение като източник на облигационни правоотношения, а представлява спогодба, с която страните по изп. д.№ 138/2006 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов уреждат начина на изпълнение на задължението по това дело в размер на 53000 лв.

Видно от материалите по гр.д.№ 66/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.439 ГПК е признато за установено по отношение на Е.Т.И., че А.Д.А., К.А.А., А.Т.Д. и С.Д.К. не му дължат сумата 53000 лева по запис на заповед, издаден на 28.04.2006 г. От мотивите на решението е видно, че съдът е приел, че записът на заповед от 28.04.2006 г. обезпечава изпълнението на задължението по договор за заем от същата датата, както и че това задължение е предмет на принудително изпълнение по изп. д.№ 138/2006 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, във връзка с което е предявен и искът по чл.439 ГПК. С оглед на това съдът намира, че е налице  произнасяне с влязъл в сила съдебен акт относно съществуването на процесното вземане между същите страни.

            Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда /чл.299, ал.2 от ГПК/. В процесния случай спор между същите страни и със същия предмет е бил разрешен със сила на пресъдено нещо.

По тези съображения съдът намира, че е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща правото на иск, поради което предявеният от Е.Т.И. против А.Д.А., К.А.А., А.Т.Д. и С.Д.К. иск се явява недопустим. Ето защо исковата молба следва да бъде върната и образуваното производство следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.130, вр. чл.299, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

     ВРЪЩА исковата молба на Е.Т. ***3 против  А.Д.А. *** 24, К.А.А. *** 24, А. *** и С.Д.К. ***, поради недопустимост на иска.

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 978/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

     Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: