Решение по дело №2261/2013 на Окръжен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

                

гр.Варна, 27.03.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ  К.М. КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ТЪРГ.ДЕЛО № 2261 ПО ОПИСА НА 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск от „Толини - Варна” ЕООД със седалище гр.В. срещу „Акса – 96” ЕООД със седалище гр.А., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът „Акса – 96” ЕООД към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 06.12.2012г. дължи на ищеца „Толини – Варна” ЕООД сумата 22 000 евро, представляваща последна вноска от продажната цена на право на строеж по договор за продажба сключен по нотариален акт № 87, том І, рег.№ 1265, дело 78 от 2012г. на нотариус с рег.№ 194 по регистъра на НК, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните по нотариален акт № 87, том І, рег.№ 1265, дело 78 от 2012г. на нотариус с рег.№ 194 по регистъра на НК, е сключен договор за продажба на право на строеж, по силата на който ищецът е продал на ответника правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда, изградена на етап „нулев цикъл”, която следва да бъде построена имот с адрес гр.В., бул.”*** за сумата 55 000 евро с ДДС. Твърди че последната вноска от продажната цена в размер на 22 000 евро е дължима от ответното дружество – купувач в седмодневен срок от издаването на разрешението за ползване на сградата. Излага че на 21.11.2012г. е издадено удостоверение № 139 за регистриране и въвеждане на сградата в експлоатация. Сочи че след изтичане на срока по реда на заповедното производство е получил заповед за незабавно  изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело № 20128070400624. Твърди че след  образуването на изпълнителното дело на следващия ден е узнал за извършено от длъжника по негова банкова сметка ***.36лв., с което е погасена по-голямата част от претендираната от него главница, за което е уведомил съдебния изпълнител веднага. Излага че остатъка от присъдената му сума, разноските по заповедното производство и разноските в изпълнителното производство са му заплатени в резултат на предприети действия по принудително изпълнение. С оглед постъпили възражения от ответника срещу заповедта за изпълнение предявява настоящия установителен иск и моли съда да приеме за установено съществуването на задължение към датата на подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение – 06.12.2012г. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли съда да го уважи, като претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Акса – 96” ЕООД със седалище гр.А., в депозиран в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговора на исковата молба, оспорва предявения срещу него иск. Възразява,  сумата по заповедта за незабавно изпълнение е изплатена изцяло от него, като по-голямата част от главницата в размер на 42 985.36лв. е заплатена преди образуване на изпълнителното производство и получаване на призовката за доброволно изпълнение на 14.12.2012г. Изразява становище за недопустимост на установяване на съществуване на задължение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди извършено пълно плащане на задължението от негова страна и липса на правен интерес у ищеца. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа поддадения отговор и моли съда да отхвърли предявения срещу него иск, като претендира направените по делото разноски.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорна между страните фактическата обстановка:

Не се спори че на 21.11.2012г. е издадено удостоверение за регистриране и въвеждане на сграда, в която се намира имотът, предмет на договор за продажба между страните, поради което и срокът за плащане на последната вноска от продажната цена в размер на 22 000 евро или 43 028.26лв. е настъпил с изтичането на седмодневен срок. Не е спорно че към 06.012.2012г. задължението не е платено от ответника – купувач. На същата дата е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, образувано в ч.гр.дело № 18029/12г. по описа на ВРС, ХХХІ състав и на 07.12.2012г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главница, законна лихва считано от 06.12.2012г. до окончателното изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на сумата 3 500.58лв.

Не се спори че ответникът е заплатил на 14.12.2012г., преди получаване на призовка за доброволно изпълнение, по-голямата част от задължението в размер на сумата 42 985.36лв. Не е спорно че изпълнителното дело е образувано по молба на ищеца на същия ден. На следващия ден с молба до съдебния изпълнител ищецът е уведомил за извършеното плащане на дълга по заповедта и е поискал от съдебния изпълнител продължаване на изпълнителните действия само по отношение на остатъка от вземането по изпълнителния лист, включително и направените разноски в заповедното и в изпълнителното производство. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.01.2013г. Видно от протокол по изпълнително дело № 20128070400624 в полза на взискателя е преведена сумата  3 652лв. – задължения по изпълнителния лист и сумата 1 400лв. разноски – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. С протокол от 29.01.2013г. изпълнителното производство е прекратено.

След подадено в срока по чл.414 от ГПК на 17.01.2013г. от длъжника възражение и дадени му указания кредиторът е предявил на 01.04.2013г. в срок по чл.415 от ГПК искът за установяване на вземането си по издадената му заповед за изпълнение, като изрично е поискал е установяване на съществуване на вземането към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение – 06.12.2012г., с оглед пълното погасяване на дълга към момента на предявяване на иска.

Въпросът към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК, и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235 ал.3 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е противоречиво разрешаван в съдебната практика. Според едното становище в практиката, предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането към момента на подаване на заявлението, заедно с акцесорните вземания за обезщетения и лихви, като на общо основание следва да се приложи чл.235 ал.3 от ГПК и да се вземат предвид извършените в хода на исковия процес плащания, включително и събраните принудително суми въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. Според друго становище, на посоченото основание се вземат предвид само доброволните плащания, извършени от ответника в хода на процеса. Застъпено е и трето становище, според което погасяването на вземането чрез плащане в рамките на висящия процес е факт, който е ирелевантен за основателността на иска по чл.422 ал.1 от ГПК и не може да обуслови отхвърлянето му, тъй като предмет на иска е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към предходен момент - датата на подаване на заявлението. Този въпрос е поставен за разрешаване по тълк.дело № 4/13г. на ОСГТК към момента насрочено за 24.04.2014г. пред ВКС.

С оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, че когато е спазен срокът по чл.415 ал.1 от ГПК искът за установяване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че предявеният иск е допустим и въпросът за плащането в хода на производството е въпрос по основателността на иска.

До постановяването на решение по тълк.дело № 4/13г. на ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд не е обвързан от задължителна съдебна практика. Настоящият състав на съда счита, че искът по чл.422 от ГПК е специален установителен иск, част от заповедното производство, уредено в гл.37 от ГПК. За допустимостта му е необходимо в полза на ищеца да е издадена заповед за изпълнение и тя да е оспорена чрез възражение в срок. Необходимо е да има пълен идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и заведения установителен иск. Именно предмета на заповедта за изпълнение  е предмет и на установителния иск. Съществуването на вземането следва да бъде установено към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и извършени след издаване на заповедта плащания, независимо дали са направени доброволно или са в резултат на предприетото принудително изпълнение, не следва да се съобразяват от съда по реда на чл.235 ал.2 от ГПК.

С оглед на така изложеното съдът намира предявеният установителен иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на задължение към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 06.12.2012г.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на сумата  2 170.56лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 06.12.2012г. ”Акса – 96” ЕООД със седалище гр.А., ЕИК **********, дължи на „Толини – Варна” ЕООД със седалище гр.В., ЕИК *********, сумата 22 000 евро /двадесет и две хиляди евро/, представляваща последна вноска от продажната цена на право на строеж по договор за продажба от 06.03.2012г., сключен по нотариален акт № 87, том І, рег.№ 1265, дело 78 от 2012г. на нотариус с рег.№ 194 по регистъра на НК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.12.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3 500.58лв., разноски в заповедното производство, всички суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 10030 от 07.12..2012г. по ч.гр.дело № 18029/12г. по описа на ВРС, ХХХІ състав. по иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.200 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ, предявен от „Толини – Варна” ЕООД със седалище гр.В. срещу „Акса – 96” ЕООД със седалище гр.А..

ОСЪЖДА „Акса – 96” ЕООД със седалище гр.А., адрес ан управление гр.A., ул.”***, ЕИК ********* да заплати на „Толини - Варна” ЕООД със седалище гр.В., ЕИК ********* сумата 2 170.56лв. /две хиляди сто и седемдесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: