МОТИВИ към присъдата по НОХД №1541 по описа на Варненския
окръжен съд за 2011г.
По отношение на подсъдимия А.С.С. Варненският окръжен
прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и
7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия С. е предявен гр.иск от Министъра на
финансите. Претендира се обезщетяване на имуществени вреди в резултат на
деянието по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1, дължими в полза на
държавния бюджет ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата. Гр.иск е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, а
Министъра на финансите – конституиран като гр.ищец по делото.
В хода на съдебните прения представителят на
Варненската окръжна прокуратура поддържа предявеното по отношение на подсъдимия
обвинение. Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока
на съставомерно поведение на С. по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1
от НК. Намира, че справедливо наказание за стореното от подсъдимия ще бъде
наказание “лишаване от свобода” около минималния размер, което да се търпи
ефективно.
Процесуалният представител на гр.ищец молят съда да
уважи гр.иск в претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на
оправдателан присъда. Отбелязва, че ССчЕ по делото изцяло възпроизвежда
констатациите на ревизионния акт. Към това добавя уклончивото заключение на
графологичната експертиза и неубедителните гласни доказателствени средства,
които стоят в основата на исканата от прокурора присъда.
В последната си дума подсъдимият заявява, че не е
виновен. Приема ССчЕ за неточна. Заявява, че не е подавал справки-декларации по
ЗДДС.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. и св.А.Т. били
прители. През 2006г. свид. А.Т., по предложение на приятеля си регистрирал
дружеството „Арматура" ЕООД - гр. Варна. Уговорката между двамата била с
дружеството да работи подс. С.. За целта свид. Т. го упълномощил с генерално
пълномощно, включително и да извършва всякакви правни и фактически действия от
името и за сметка на дружеството. Свид.Т. не притежавал никакви документи на
дружеството, нито пък подписвал такива относими към дейността на «Арматура»ЕООД
„Арматура" ЕООД била
регистрирана по ЗДДС от 25.08.2006г.
След изготвяне на
пълномощното в полза на подсъдимия, свид. Т. не бил запознат с търговската
дейност, която развивало дружеството. Той бил потърсен още веднъж от подс. С.,
който го убедил да му изготви ново пълномощно /от 05.03.2007г. - т. I л. 101 от ДП/,
както и такова, в полза свид. Е.Т. /до настоящия момент непозната за Т./.
Подс. С. - сам и чрез
други лица, представял съставени счетоводни документи за дейността на
„Арматура" ЕООД в счетоводна къща
„Консултинг 13". Счетоводителите от тази къща имали задължението да
съставят на базата на документите дневници за покупки и продажби на
дружеството, и да подават месечните справки декларации по ЗДДС по електронен
път в ТД НАП - Варна. Това ставало с електронния подпис на свид. Д.Ж..
Справките - декларации се изготвяли въз основа на представените от подс. С.
първични счетоводни документи. „Арматура" ЕООД нямало офис, материални
активи, превозни средства, нито ангажирани по трудов договор работници.
Така за периода м.
08.2007г. - м. 04.2008г. подс.С. представял в счетоводната къща фактури за
покупки от дружествата „П." ЕООД, "Артомел" ЕООД,
"Интерметал" ЕООД "Металкомерс". Такива сделки не били
осъществени, но въпреки това фактурите били отразени в дневниците за продажби
на доставчиците.
Подс. С. изготвял
фактури, като попълвал ръкописния текст, за покупки на стоки и за извършване на
услуги от дружество „Артомел" ЕООД, с управител свид. В.Й..
„Артомел" ЕООД със
седалище в гр.Ботевград, имало предмет на дейност строително-ремонтни работи и
търговия със стоки, а „издадените" фактури били с предмет, нямащ отношение
към тази дейност. Дружеството се управлявало от св. В..
"Интерметал"
ЕООД било собственост и се управлявало от свид. А.Ф.. Свидетелят посочва, че
получил известна сума, за да бъде регистрирано на негово име дружеството,
подписал множество документи в тази връзка. Не е извършвал търговска дейност и
не притежава документация за "Интерметал" ЕООД.
"Металкомерс"
ЕООД било собственост и се управлявало от свид. К.С., която посочва, че дружеството
било регистрирано по настояване на неин приятел.
„Артомел" ЕООД,
"Интерметал" ЕООД и "Металкомерс" ЕООД в последствие били
прехвърлени на свид. Г.Т. през м.11 и м. 12.2008г. Последният твърди, че
единствено „Артомел" ЕООД е осъществявала дейност, като и към настоящия
момент за същата е упълномощил свид. В.Й.. Свид. Т. не разполагал с документи
на дружествата.
През 2007г. и 2008г.
счетоводството на "Интерметал" ЕООД и "Металкомерс" ЕООД се
водило от свид. С.Н., като документацията за двете дружества й носил подс. А.С..
Свид. Н. оформила и годишното счетоводно обслужване на "Интерметал"
ЕООД и "Металкомерс" ЕООД. Тя подавала и месечните СД по ЗДДС в ТД -
НАП, за което получавала съответното възнаграждение.
„П." ЕООД през
2007г. и 2008г. било управлявано от свид.В.П., като същият посочва, че е имал и
упълномощени лица, които да работят с дружеството. Свидетелят не знае за
търговската дейност на «П.»ЕООД.
В посочения период подс. С.
уговорил свид. Е.Т., срещу заплащане да получава и подписва документи от ТД НАП
-Варна, касаещи „Арматура" ЕООД. Свидетелката се съгласила, като за целта
подс. С. й предоставил пълномощно, изготвено от свид. Т.. Свид. Т. посочва, че
многократно е получавала документи от ТД НАП - Варна за „Арматура" ЕООД,
както и за „К. Комерс 66" ЕООД, които своевременно е предавала на подс. С..
Така в периода 13.09.2007
год. - 13.05.2008 год., въз основа на представени от подс. С. фактури, по
електронен път в ТД НАП -Варна били подадени СД на „Арматура" ЕООД по
чл.125 от ЗДДС. Към същите били представени и съответните дневници за покупки
на дружеството. Посочените месечни справки - декларации били съответно с
входящи номера № ДДС.0300-0970213 от 13.09.2007 год., № ДДС.0300-0980393 от
11.10.2007 год., № ДДС.0300-0993747 от 14.11.2007 год., № ДДС.0300-1002451 от
13.12.2007 год., № ДДС.0З00-1046925 от 11.04.2008 год., № ДДС.0300-1058577 от
13.05.2008 год.
В Справка - декларация №
ДДС.0300-0970213 от 13.09.2007 год. за дейността на дружеството за м. 08.
2007г. подс. С. посочил, че е получил доставки на стоки и услуги, включително
от дружество "Артомел" ЕООД с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3321.34 лв. и същият му се следва. В дневника за покупки била отразени
сделка с „Артомел" ЕООД, по фактура № 16/31.08.2007 год..
В справката-декларация №
ДДС.0300-0980393 от 11.10.2007 год. за дейността на дружеството за м. 09.2007г.
декларирал, че е получил доставки на стоки и услуги с право на пълен данъчен
кредит. В дневника за покупки били отразени сделки с "П." ЕООД с
фактура № 56/10.09.2007 год. и по несъществуващи услуги от "Артомел"
ЕООД по фактури с номера, както следва: 203/03.09.2007 год., 204/05.09.2007
год., 205/10.09.2007 год., 206/12.09.2007 год., 207/14.09.2007 год.,
208/17.09.2007 год., 209/19.09.2007 год., 210/21.09.2007 год., 211/24.09.2007
год., 212/26.09.2007 год., 213/28.09.2007 год. Общо посоченото по тези сделки
право на пълен данъчен кредит възлизало на 32 874.08 лева.
В справката-декларация №
ДДС.0300-0993747 от 14.11.2007 год. за дейността на дружеството за м. 10.2007г.
подс. С. декларирал, че е получил доставки на стоки и услуги с право на пълен
данъчен кредит. В дневника за покупки били отразени сделки с
"Интерметал" ЕООД с фактура № 1/08.10.2007 год. и по несъществуващи
услуги от "Металкомерс" ЕООД с фактура № 3/12.10.2007 год. и от
"Интерметал" ЕООД с фактури с номера както следва: 2/10.10.2007 год.,
3/26.10.2007 год. и 4/29.10.2007 год. Общо посоченото по тези сделки право на
пълен данъчен кредит възлизало на 51 864.34 лева.
В справката-декларация №
ДДС.0300-1002451 от 13.12.2007 год. за дейността на дружеството за м. 11.2007г.
подс. С. декларирал, че е получил доставки на стоки и услуги с право на пълен
данъчен кредит. В дневника за покупки била отразена извършена услуга от "Артомел"
ЕООД по фактура № 232/28.11.2007 год. Общо посоченото по тази сделка право на
пълен данъчен кредит възлизало на 9 900 лева.
В справката-декларация
ДДС.0300-1046925 от 11.04.2008 год.. за дейността на дружеството за м.
03.2008г. подс. С. декларирал, че е получил доставки на стоки и услуги с право
на пълен данъчен кредит. В дневника за покупки били отразени и покупки от
"П." ЕООД по фактури с номера 230/06.03.2008 год., 231/11.03.2008
год. и 232/15.03.2008 год. Общо посоченото по тези сделки право на пълен
данъчен кредит възлизало на 40 574 лева.
В справката-декларация №
ДДС.0300-1058577 от 13.05.2008 год. за дейността на дружеството за м. 04.2008г.
подс. С. декларирал, че е получил доставки на стоки и услуги с право на пълен
данъчен кредит. В дневника за покупки били отразени и услуга от
"Металкомерс" ЕООД по фактури с № 22/14.04.2008 год. и №
23/15.04.2008 год., и несъществуващи покупки от "П." ЕООД по фактури
№ 261/14.04.2008 год. Общо посоченото по тези сделки право на пълен данъчен
кредит възлизало на 36 158.60 лева.
При проверка от страна на
данъчните органи на „Арматура" ЕООД, било установено, че доставчиците не
са представили доказателства за начислен данък, както и документи, доказващи
извършените сделки. На това основание и органите по приходите отказали право на
приспадане на ДК по фактурите от „П." ЕООД, "Артомел" ЕООД,
"Интерметал" ЕООД и "Металкомерс".
В хода на ревизионното
производство, считано от 11.09.2008г. правоприемник на „Арматура" ЕООД
станало дружество „Гедеон - В" ЕООД, като свид. Т. го прехвърлил на свид. В.Т..
Впоследствие „Гедеон - В" ЕООД било преобразувано като „К. Комерс 66"
ЕООД, тъй като било закупено от свид. Й.К.. По горните съображения и бил
издаден РА №*********/14.01.2009г, който бил връчен на представляващия на
правоприемника на „Арматура" ЕООД - „К. Комерс 66" ЕООД. Заключението
по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза е, че неправомерно са
били декларирани и ползвани данъчни кредити по ЗДДС от „Арматура" ЕООД по
периоди, както следва - за данъчен период м. 08.2007г. - по СД №
ДДС.0300-0970213 от 13.09.2007 год. - 3321, 34 лв.; за данъчен период м.
09.2007г. - по СД № ДДС.0300-0980393 от 11.10.2007 год. - 32 374, 08 лв., за
данъчен период м. 10.2007г. - по СД № ДДС.0300-0993747 от 14.11.2007 година –
54 86434лв. за данъчен период м. 11.2007г.-по СД
№ ДДС.0300-1002451 от 13.12.2007 год. - 9 900 лв.; за данъчен период
м. 03.2008г. - по СД № ДДС.0300-1046925 от 11.04.2008 год. - 40 574
лв.; за данъчен период м. 04.2008г. - по СД № ДДС.0300-1058577 от 13.05.2007
година - 36 158, 60 лв., като общо за периода размера на
неправомерно ползвания данъчен кредит възлиза на 174 692, 36 лв.
Заключението на
извършената по делото съдебно - графологична експертиза е, че ръкописният текст
в процесните фактури на „Артомел", е изпълнен от подс. С.; текста и
подписите на останалите фактури не е изпълнен от свидетелите, управители на
дружествата, като не може да бъде установено авторството му.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена посредством обясненията на подс.С.;
показанията на свидетелите Т., Т., Ф., П., М., Йрданов, К., Т., Б., П.,
Христова, Н., Н., Т., Ж.; заключенията на съдебно-счетоводната и графологичната
експертизи; както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При
формиране на решението си по оценка на доказателствената съвкупност, съдът прие
следното:
По
настоящето дело е безспорно, че св.А.Т. е собственик на капитала на
«Арматура»ЕООД. Безспорно е също така, че този свидетел никога не е упражнявал
правата си по водене на търговските дела на това търговско дружество. Чрез
показанията на св.Т. се установява, че инициативата за регистрацията на предприятието
е била на неговия приятел – подс.С.. Доказателство в подкрепа на показанията на
свидетеля е изготвеното пълномощно за представителство от него в полза на
подсъдимия, както и пълномощното от 05.03.2007 година съставено по иницитива на
подсъдимия в полза на св.Т..
Посоченото
дружество «Арматура»ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 25.08.2006 година. То е
имало високи обороти, като в тази насока са показанията на св.В.Т.. Той е
договарял с «Арматура»ЕООД от името на «Самсон инвест»ООД. В показанията си
свидетелят сочи, че през 2007 година е
изграждал жилищни сгради в квартал на гр.Варна. На един от тези обекти той бил
виждал св.Т., но нямал навика да общува с работници и поради това не бил
разговарял с него. Свидетелят договарял с подсъдимия С. като представител на
«Арматура»ЕООД, като той го определя за «наемател» /има се предвид
осигуряването на работници от негова страна -показания от 06.04.2011 година в
съдебното следствие/. Отново чрез показанията на този свидетел се установява,
че подс.С. се е занимавал със счетоводните дела на «Арматура»ЕООД. По препоръка
на свидетеля, подсъдимият е ползвал услугите на счетоводна къща «Консултинг
13». Показанията на св.Т. по отношение на този факт кореспондират с показанията
на св.Ж.. Според нейните твърдения, само подс.С. е ходил в офиса на
счетоводната къща, за да носи документите на «Арматура»ЕООД. Свидетелката сочи,
че името на А.Т. й било известно единствено от документите на «Арматура»ЕООД.
По отношение на
представителството на процесното дружество от значение са показанията на св.Е.Т..
Тя е била уговорена от подс.С. да получава документи за «Арматура»ЕООД. Това е
станало по времето, когато свидетелката е работила в кафе-клуб в гр.Варна. За
изготвяне на пълномощно по представителството, тя предоставила личните си данни
на подсъдимия и от него получила документа. По силата на това пълномощно
представяла документите на «Арматура»ЕООД в НАП и се явявала по насрещни
проверки. Самите документи на «Арматура»ЕООД й били физически предоставяни от
подс.С.. В показанията на тази свидетелка, депозирани в хода на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство
съдът установи съществени противоречия. Същите касаят упълномощаването
на свидетелката относно представителството на дружеството «К. Комерс 66» ЕООД,
което отново е било инициирано от подс.С.. Свидетелката поддържа показанията си
от д.пр., като различието отдава на изминалия период от време, отдалечил
споменът за фактите от явяването й пред съда.
При това положение за
предмета на доказване по делото следва да се приеме за безспорно, че подс.С. е
провел разговор със свидетелката, разяснявайки че собствеността на
«Арматура»ЕООД се е променила, правоприемник вече е «К. Комерс», което
дружество отново срещу заплащане тази свидетелка ще представлява.
Отношение към въпросът
какво е касателството на подс.С. към търговските дела на «Арматура»ЕООД имат и
показанията на св.св.Н., К., Й.. Всички те по съдържанието си са идентични –
подсъдимият е представлявал дружеството и е имал ангажимент към счетоводното му
обслужване.
При отнасяне на
анализираните гласни доказателствени средства към показанията на св.Т. се
налага извод, че търговските дела на «Арматура»ЕООД са се водили от подс.С..
Той е договарял сделки, той е извършвал търговското представителство и
съответно е обезпечавал счетоводството. Пряко отношение към този извод има и
заключението на графологичната ексертиза по делото.
Както бе посочено във
фактическата част на настоящите мотиви, «Арматура»ЕООД е било регистрино по ДДС
от 25.08.2006 година. Ежемесечно са се изготвяали справки-декларации по ДДС и
са били депозирани пред данъчната администрация. В част от тези справки-декларации
са били включвани фактури за покупки и услуги, които не са били реализирани.
Първата сделка касае услуга по договор с «Артомел»ЕООД, осчетоводен по фактура
№16/31.08.2007 година. Относими към тази сделка са показанията на св.В.Й..
Според същите «Артомел»ЕООД извършвал
реална търговска дейност, но без да има нает персонал. Седалището на
дружеството било в гр.Ботевград. Свидетелят е категоричен, че е извършвал
сделки с «Арматура»ЕООД като е контактувал с пълномощник, но това не е бил
подс.С.. Свидетелят сочи, че е виждал един-два пъти св.Т.. Показанията на св.Й.
противоречат на заключението на графологичната експертиза, видно от което
ръкописният текст в процесната фактура е изпълнен от подс.С.. Следва да се има
предвид и пункт 4 от заключението на СсчЕ, според който доставчикът не е
представил първичните документи по сделките. Показанията на св.т. също
противоречат със соченото от св.Й.. Ценени в съвкупност – писменото и гласното
доказателствено средство, както и заключенията на двете експертизи изключват
достоверността на показанията на св.Й. и сочат, че сделката по фактура
№16/31.08.2007 година не е реална, като за «Арматура»ЕООД не възниква право на
данъчен кредит в размер на 3321.34лв.
В СД № ДДС.0300-0980393 от 11.10.2007 год., за
данъчен период
01.09.2007 г. -
30.09.2007 год., «Арматура»ЕООД декларирала покупкиот "П."
ЕООД с фактура № 56/10.09.2007 год. и по несъществуващиуслуги от
"Артомел" ЕООД с фактури с
номера, както следва: 203/03.09.2007 год.,
204/05.09.2007 год., 205/10.09.2007 год.,
206/12.09.2007 год., 207/14.09.2007 год.,
208/17.09.2007 год.,
209/19.09.2007 год., 210/21.09.2007 год.,
211/24.09.2007 год.,
212/26.09.2007 год., 213/28.09.2007 год.
Относно достоверността на
декларираното в тази справка декларация отново следва да се имат предвид
показанията на св.Й., коментирани по-горе в настоящето изложение. Според
заключението на графологичната експертиза, ръкописният текст в посочените
фактури е бил изпълнен от подс.С.. Относно отсъствието на реална сделка между
«Арматура»ЕООД и «Артомел»ЕООД следва да се има предвид и заключението на СсчЕ
в пункт четвърти.
Аналогично е положението
относно осчетоводената покупка на ламарина с фактура №56/10.09.2007 година,
както и плащането за материали по спецификация осчетоводено с фактури №№ 230/06.03.2008
год.,
231/11.03.2008 год., 232/15.03.2008 год. и №261/14.04.2008 година от «П.»ЕООД.
Чрез показанията на св.В.П. се установи, че той не е управлявал посоченото
търговско дружество. Воденето на търговски дела се е извършвало от трима пълномощници.
На свидетеля не са му известни имената на подс.С. и на св.Т.. Относно
последното с определение съдът констатира съществени противоречия в показанията
на св.П., депозирани в д.пр. и в съдебното следствие. Свидетелят поддържа
казаното пред съда с обяснението, че при разпита в д.пр. очевидно не е разбрал
смисъла на зададения му въпрос. Съдът кредитира показаниято от фазата на
съдебното следствие. Напълно обяснимо е св.П. да не знае името на св.Т., защото
практически той не е имал касателство към търговската дейност на «П.»ЕООД. Чрез
заключението на графологичната експертиза се установява, че ръкописният текст в
процесните фактури не е бил изпълнен от св.П., нито от св.Т., но не е и
авторство на подс.С.. Изводът, че декларираните покупки на стоки не са реални
сделки се налага и от заключението на ССчЕ в нейния пункт трети.
В справка-декларация по
ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-0993747 от 14.11.2007 год., за данъчен период
01.10.2007 г. -
31.10.2007 год., била декларирана покупка
от "Интерметал" ЕООД
с фактури № №
1/08.10.2007 год., 2/10.10.2007
год., 3/26.10.2007 год. и 4/29.10.2007 год. Относими към тези сделки са
показанията на св.А.Ф.. Той е бил собственик на капитала на доставчика от 2005
до 2008 година. «Интерметал»ЕООД било регистрирано по ЗДДС. Свидетелят е нямал
никакво касателство към дейността на дружеството. То на практика се ръководило
от лице от гр.Девня по силата на упълномощаване от Ф.. Свидетелят не познава
подсъдимия, не е подписвал документи на «Интерметал»ЕООД. Според заключението
на графологичната експертиза, подписът на «Получател» в тези фактури не е бил
изпълнен от св.Т.. От т.2 на СсчЕ се установява, че «Интерметал»ЕООД не са
имали регистрирани трудови договори, нито ЕКАФП. Последното, заедно с
показанията на св.Ф. и заключението на графологичната експертиза обосновава
извод, че декларираните покупки, даваща право на данъчен кредит не са реални.
В подадената справка-декларация
по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-0993747 от 14.11.2007 год., за данъчен период
01.10.2007 г. -
31.10.2007 год. е била
декларирана услуга СМР по договор с
"Металкомерс"
ЕООД по фактура
№
3/12.10.2007 год., както и плащане за изкоп и изхвърляне на земни маси, за
материали по опис и изработка на дограма, фактурирани с факт. № 22, 23 от 14 и 15.04.2008 год.
Това дружество не е било установено по седалище. Нямало е регистрирани
трудови договори, нито ЕКАФП, което означава че то не може реално да
осъществява каквато и да е дейност. В тази посока е заключението на СсчЕ, а
относимо към цитираната сделка е и заключението на графологичната експертиза,
според което подписът на «Получател» във фактура №3 не е бил изпълнен от св.Т..
Коментираните
по-горе заключение на СсчЕ и това на графологичната експертиза налагат извод,
че осчеводената услуга по договор с №
232/28.11.2007 год., не е била реална. Според заключението на графологичната
експертиза текстът в тази фактура не е бил изпълнен от св.Й., нито пък от подс.С.. Подписът на «Получател» не е изпълнен нито от
св.Т., нито от подс.С.. Въпреки, че авторството не е установено, посочената
фактура е била включена в подадена СД по ЗДДС. Тя е обосновала право на данъчен
кредит на «Арматура»ЕООД въпреки отсъствието на реална сделка между двете
търговски дружества. Косвено доказателство, че дейността на «Артомел»ЕООД е
била на ръба на закона е продажбата на търговскто предпприятие на св.Т. от
11.12.2008 година. В показанията си този свидетел заявява, че е станал само
фиктивен собственик на капитала /подобно на св.Т./, като няма никакво
касателство към търговската дейност на «Артомел»ЕООД. Междувпрочем този
свидетел от 14.11.2008 година е собственик на капитала на още две дружества
«договаряли» с «Арматура»ЕООД – «Металкомерс»ЕООД и «Интерметал»ЕООД.
Коментар следва да
намерят и показанията на св.св.Й.К., Адриан Б. и М.П.. Тези лица са актуалните
собственици на капитала на «Арматура»ЕООД, «П.»ЕООД и др. След задължаването на
дружествата по ЗДДС е реализирана многократна продажба на капитала за
заличаване и на престъпния характер на сделките. Собствеността на
«Арматура»ЕООД е многократно променяна, като видно от показанията на св.Т. това
дружество е имало голям оборот. Самият той е ползвал «Арматура»ЕООД да участва
в търг за обществена поръчка, но неуспешно. Високият праг на оборота е бил
водещ за свидетеля, въпреки че самият той при купуването на търговското
предприятие се е задължил по ДРА на «Арматура»ЕООД и е платил сумата от 20 000
лева – дължимо ДДС и лихви по главницата. Очевидно е, че се касае за престъпна
схема за източване на ДДС, като подсъдимият С. е участвал лично с управлението
и представителството на «Арматура»ЕООД.
Обясненията на подс.С.
представляват по съществото си признание за истинността на фактическото
обвинение. Той разкрива обстоятелства за съпричастност на св.Т. към престъпната
си дейност, като в правомощие на прокуратурата е да разследва тези твърдения.
Основното защитно
възражение е, че СсчЕ преповтаря по съдържание РА№*********/14.01.2009година.
Това формално е така, защото обхватът на ревизията на «К. Комерс-66»ЕООД и
предмета на счетоводната експертиза напълно се покриват. Вещото лице е дало
обоснован отговор на всички въпроси, поради което съдът прие че експертизата е
съответна на чл.152 от НПК и я цени при вземане на решението си.
Като неоснователно се
прие възражението на защитника на подсъдимия, че заключението на графологичната
експертиза не е категорично. Такъв порок съдът не установи. Вещото лице е
изследвало авторстовото на множество първични счетоводни документи, от значение
за предмета на доказване по настоящето дело. За целите на експертизата е
разполагало ссъс сравнителен материал, като след описание на начина на
провеждане на изследването вещото лице е депозирало заключение. Същото е
съответно на изискването на чл.152 от НПК и ценено от съда.
Не се констатира и
соченото от адв.н. противоречие в показанията на св.св.Н. и Т.. Св.Н. пред съда
заяви, че не помни нищо по слечая и след приобщаване на показанията й от д.пр.
тя ги поддържаше изцяло. Нейните показания имат отношение към предмета на
доказване само по факта, че през 2007
година е обслужвала счетоводно «Интерметал»ЕООД и «Металкомерс»ЕООД без да
познава никой от управляващите на дружествата. Показанията на свидетелката
доказват формалността на търговската дейност и в никой случай не внасят
конфликт в доказателствената съвкупност по делото. Що се касае до показанията
на св.Т., същите са коментирани в настоящите мотиви, като за тях е относим
изводът направен относно показанията на св.Н..
Ирелевантно за предмета
на доказване по настоящето дело е решение по административно дело №3710/20102 година
на Адм.С-Варна. Първо същото по времеви период няма отношение към актуалния
предмет на доказване и второ – решението не е влязло в сила.
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
призна подсъдимият А.С.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото че в периода 13.09.2007 год. -
13.05.2008 година в гр.Варна като пълномощник на Арматура ЕООД, гр.Варна,
Булстат *********, при условията на продължавано престъпление, избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като
потвърдил неистина в подадени справки -декларации за данък върху добавената
стойност, които декларации се изискват по силата на Закона за данък добавена
стойност - чл.125, ал.1 «За всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.157 " и ал.5
„Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят", и
приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1.На 13.09.2007 год.
избегнал плащането на
данъчни
задължения, като подал справка-декларация по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-0970213 от 13.09.2007 год., за данъчен период
01.08.2007 г.
- 31.08.2007 год.,
в която потвърдил
неистина -
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуваща услуга
от "Артомел" ЕООД с фактура № 16/31.08.2007 год., като избегнатото
данъчно задължение е в големи размери - 3321.34 лева
2.На 11.10.2007 год.
избегнал плащането на
данъчни
задължения, като подал справка-декларация по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-0980393 от 11.10.2007 год., за данъчен период
01.09.2007 г. -
30.09.2007 год., в
която потвърдил неистина
-
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуваща покупка
от "П." ЕООД с фактура № 56/10.09.2007 год. и по несъществуващи
услуги от "Артомел" ЕООД
с фактури с
номера, както следва:
203/03.09.2007 год., 204/05.09.2007 год.,
205/10.09.2007 год.,
206/12.09.2007 год., 207/14.09.2007 год.,
208/17.09.2007 год.,
209/19.09.2007 год., 210/21.09.2007 год.,
211/24.09.2007 год.,
212/26.09.2007 год., 213/28.09.2007 год.,
като избегнатото данъчно
задължение е в особено големи размери - 32 874.08 лева
3.На 14.11.2007 год. избегнал
плащането на данъчни
задължения, като подал справка-декларация по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-0993747 от 14.11.2007 год., за данъчен период
01.10.2007 г. -
31.10.2007 год., в
която потвърдил неистина
-
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуваща покупка
от "Интерметал" ЕООД
с фактура №
1/08.10.2007 год. и
по
несъществуващи услуги от
"Металкомерс" ЕООД
с фактура №
3/12.10.2007 год. и от "Интерметал" ЕООД с фактури с номера, както
следва: 2/10.10.2007 год., 3/26.10.2007 год. и 4/29.10.2007 год., като
избегнатото данъчно задължение
е в особено
големи размери -
51 864.34 лева;
4.На 13.12.2007 год.
избегнал плащането на
данъчни
задължения, като подал справка-декларация по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-1002451 от 13.12.2007 год., за данъчен период
01 11.2007 г. -
30.11.2007 год., в
която потвърдил неистина
-
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуваща услуга
от "Артомел" ЕООД с
фактура № 232/28.11.2007 год., като избегнатото данъчно задължение е в големи
размери - 9 900 лева;
5.На 11.04.2008 год.
избегнал плащането на
данъчни
задължения, като подал справка-декларация по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-1046925 от 11.04.2008 год., за данъчен период
01.03.2008 г. -
31.03.2008 год., в
която потвърдил неистина
-
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки
от "П." ЕООД
с фактури
с номера 230/06.03.2008 год.,
231/11.03.2008 год. и 232/15.03.2008
год., като избегнатото данъчно
задължение е в особено големи размери - 40 574 лева;
6.На 13.05.2008 год.
избегнал плащането на
данъчни
задължения, като подал справка-декларация по ЗДДС на "Арматура"
ЕООД с вх. № ДДС.0300-1058577 от 13.05.2008 год., за данъчен период
01.04.2008 г. -
30.04.2008 год., в
която потвърдил неистина
-
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуваща услуга
от "Металкомерс" ЕООД
с фактура № 22/14.04.2008
година и по
несъществуващи покупки от "П." ЕООД с фактури № 261/14.04.2008
год. и от "Металкомерс" ЕООД с фактура № 23/15.04.2008 год., като
избегнатото данъчно задължение е в особено големи размери - 36
158.60 лева, като общо приспаднатият неследващ се данъчен кредит е
в особено големи размери - на обща стойност 174692.36 лева /сто
седемдесет и четири хиляди шестстотин
деветдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки/.
Решението си съдът взе по
следните правни съображения:
Престъплението по чл.255
ал.1 т.2 и 7 от НК е двуактно. За да е съставомерно деянието по сочения текст е
необходимо да се докаже, че е налице лъжливо деклариране на факти и
обстоятелства, свързани с избягване установяването и плащането на данъци. Чл.255 ал.3 от Нк е квалифициран по отношение
на основния състав, като криминализира избягването на установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери. Легалната дефиниция на “данъци в особено големи
размери” се съдържа в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК и това са данъчни
задължения, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
„Арматура”ЕООД е
данъчно-задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, като не попада в нито една
от хипотезите на ал.3 и ал.5 от същата разпоредба. Подсъдимият е управлявал
дружеството и е извършвал търговска дейност, респективно е автор на дължимите
ежемесечни справки-декларации по чл.125 от ЗДДС. Неразделна част от
справките-декларации са водените от търговеца дневници за покупки и дневници за
продажби. В тях се описват първичните счетоводни документи. Според чл.113 от
ППЗДДС и обнародвания в същия подзаконов акт образец в приложение №10,
справките-декларации се състоят от два раздела – в първия се декларира
данъчното задължение, формирано от стойността на ДДС за внасяне по сделки, по
които данъчният субект е доставчик, а вторият раздел съдържа декларация за
данъчния кредит, който има право да получи от фактурираните сделки, по които е
получател. В бюджета на страната се внася разликата, когато начисления данък
надвишава данъчния кредит. Подсъдимият С. е извършил лъжливо деклариране на
законово релевантни обстоятелства. Посочил е фактури, които удостоверяват
фиктивно площане по нереални сделки, т.е. не е налице данъчно събитие. По този
начин било избегнато плащането на данъчни задължения в размер на 174 692.36лв.
Подсъдимият е действала при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. В съзнанието му безспорно е била налице
представа, че декларира лъжливи обстоятелства /привидно плащане и сделка,
свързани с възникване на право за ползване на данъчен кредит/. Същият е знаел,
че неправомерно ще получи право на данъчен кредит, обосновано от лъжливо
декларираните облагаеми сделки и пряко е целяла избягването на плащане на
данъчно задължение в размер на 174 692.36лв, т.е. налице е и специалната цел по
чл.255 от НК.
Настоящият състав прие, че
подс.С. е годен субект на наказателна отговорност за процесното престъпление.
Той безспорно не е собственик на капитала на “Арматура”ЕООД, но е човекът който
е управлявал дружеството и е ангажирал счетоводното му обслужване, респективно
увредил е със собствените си действия фиска на държавата. В свое решение №15 от
24.01.2012 година по н.д.№2873/2011 година, ІІн.о., състав на ВКС е посочил, в
случай че “..ангажиран по съответен правен ред пълномощник е водел дейността на
дружеството, не може данъчно-задълженото лице да носи наказателна отговорност,
при липса на положителни доказателства за наличие на умисъл за осъществяване на
данъчно престъпление от негова страна”. Поставеният пред ВКС казус е идентичен
на настоящия, като цитираното решение подкрепи изводът на настоящия състав във
връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подс.С..
Съдът като прецени степента
на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства установи следното:
Настоящето престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност,
обоснована от увреждане фиска на държавата и внесената несигурност в данъчния
документоооборот.
Личността на подсъдимия С. не разкрива висока степен на обществена опасност.
Макар да е бил осъждан шест пъти до настоящия момент, съдът установи че
най-тежкото по резултат е престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 от НК /осъден
по НОХД №39/2002 година по описа на РС гр.Павликени/. Два пъти наказателната му
отговорност е била ангажирана за престъпление по чл.227б ал.1 от Нк и един път
по чл.343б ал.1 от НК. Тези осъждания според съда не могат да наложат извод за
висока лична обществена опасност на подсъдимия, доколкото самите те не са тежки
престъпления по смисъла на НК, а и наложените на С. наказания са леки. Другите
две осъждания касаят извършени престъпления по чл.257 от НК в период от
17.04.2001 година до 14.06.2001 година. Касае се за престъпна дейност извършена
преди единадесет години. Вярно е, че тя е идентична с настоящата, дала повод да
се образува делото пред ОС-Варна. Изводът, който се налага е че подс.С. е
станал част от добре организирана и значима по размера си престъпна схема за
източване на ДДС. На практика подсъдимият е сред ниските нива на организацията
и е сред най-лесно установимите съпричастни лица към увреждането на фиска. Той
формално е представлявал регистрирано по ЗДДС юридическо лице, като няма
доказателства лично да се е обогатил с престъпно усвоен данъчен кредит. Поради
това съдът прие, че справедливо и съответно на обществената опасност на
извършеното ще е наказание в минималния размер на санкцията на чл.255 ал.3 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години. Това наказание следва
да се изтърпи ефективно при строг режим в затвор, тъй като деянията в
продължаваното престъпление по пункт 5 и 6 са извършени след влизането в сила
на присъда по НОХД №39/2002 година на РС-Павликени /вл.с. на 14.03.2008
година/.
Съдът не наложи наказанието конфискация поради отсъствие на имущество на
подс.С..
С такова по вид и размер наказание съдът счита, че ще се удовлетворят
целите на индивидуалната и генерална превенция на наказателната отговорност.
По гражданския иск:
За съвместно разглеждане в наказателното производство
съдът прие предявен гр.иск от Министъра на финанстие като представител на
Държавата против подсъдимия за причинени имуществени вреди на фиска в резултат
на деянието по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК. Като призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение съдът прие, че гр.иск е
доказан по основание. Същият е доказан и по размер, като в тази посока е
заключението на ССчЕ по делото, поради което подс. бе осъден да плати в полза
на Държавата сумата от 174 692.36лв., ведно с дължимата законна лихва до окончателното
изплащане на сумата, както и държавната такса върху уважения гр.иск.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в полза на Държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: