Р Е Ш Е Н И Е
№ 260911
гр. Варна, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19814 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Р.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.Й.А. *** срещу З.а.д. „Д.Б.: Ж.З.“, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен частичен иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 344.29 лв. /триста четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
ДКН *** (увредени детайли: задна броня, дясна лайсна задна броня и лява лайсна
задна броня) при ПТП настъпило на ***г.
около 15:10 часа в гр.Варна, по бул. „***“, кръстовището с ул. „***“ по
вина на Г.З., като водач на лек автомобил марка „***“, с ДКН ***, застрахован
при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица със срок на действие от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
– 04.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
Искът първоначално е предявен
като частичен за сумата от 10 лева, като част от вземане в общ размер на 591.10
лева, в открито съдебно заседание на 29.06.2020г.е допуснато увеличаване размер
на исковата претенция до размер от 110 лева, част от вземане в общ размер на
591.10 лева и в проведеното на 28.09.2020г. открито съдебно заседание е
допуснато увеличаване размера на исковата претенция до 344.29 лева,
представляваща претендираното застрахователно обезщетение в пълния му размер.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че че на ***г.
около 15:10 часа в гр.Варна, по бул. „***“, кръстовището с ул. „***“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“,
с ДКН *** и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на
ищеца. Вследствие на произшествието били увредени следните детайли по
автомобила на ищеца: задна броня, дясна лайсна задна броня и лява лайсна задна
броня. Ищецът спрял на кръстовището с ул. „***“ за да изчака разрешаващ сигнал
на светофара, когато почувствал силен удар отзад.
За настъпилото произшествие бил попълнен Двустранен
протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на
л.а. „***“ с ДКН ***. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от ***г. до ***г.,
която полица била действаща към датата на ПТП.
На ***г. ищецът уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и съставен Опис – заключение по щета на МПС, в който като увредени
детайли били посочени: задна броня, дясна лайсна задна броня и лява лайсна
задна броня.
На 26.06.2019г. ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 119.78 лева.
Ищецът твърди, че изплатеното обезщетение не покривало
щетите. При проучване в няколко сервиза ищецът установил, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила била в размер на 710.88 лева поради което и
ответното дружество дължало неизплатен остатък от застрахователно обезщетение в
размер на 591.10 лева. Увредените части били оригинални и следвало да бъдат
подменени с оригинални части.
Ищецът прави искания по доказателствата, моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът изразява
становище за допустимост и основателност
на предявения частичен иск за сумата от 10 лева.
След получаване на исковата претенция, застрахователят
отново прегледал същата и установил, че неправилно е калкулирано дължимото
обезщетение на ищеца. В тази връзка на 22.01.2020г. дружеството направило
плащане в размер на 520.11 лева, от които 101.48 лева доплащане застрахователна
претенция, 50 лв. държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение, 1.48 лева
законна лихва (04.12.2019г.-22.01.2020г.), 2.58 лева мораторна лихва
(16.05.2019г. – 26.06.2019г.) и 4.57 лева мораторна лихва (26.06.2019г. –
04.12.2019г.). Дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение било в
размер на 221.26 лева и след извършеното на 22.01.2020г. било изцяло заплатено
заедно с направените от ищеца разноски в настоящето производство и лихви.
За остатъка над сумата от 221.26 лева до твърдения
размер на цялото вземане от 591.10 лева твърденията на ищеца били неоснователни
и тази сума не отговаряла на действителната стойност на нанесените вреди,
наличието на съответно овехтяване на частите, предвид, че автомобилът бил на
18-годишна възраст спрямо годината на производство.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител
поддържа исковата претенция, като счита същата за доказана по основание и
размер от събраните по делото доказателства, признава получените в хода на
процеса плащания. Ответното дружество не изпраща представител, с писмена молба
депозирана преди заседанието излага становище за неоснователност на исковата
претенция, като същата била недоказана по основание и размер.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с участници Г.Ц.З., като водач на лек автомобил *** с ДКН ***,
застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и Р.Д.Р., като водач на лек автомобил *** с ДКН ***. Според
съставения протокол произшествието е настъпило около 15:10 часа в гр.Варна, по
бул. „***“ посока ***. В протокола двамата участници са посочили като виновен
за настъпване на произшествието Г.Ц.З., като водач на лек автомобил *** с ДКН ***
/л.5/.
С
протоколно определение от 29.06.2020г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с ДКН ***, настъпването на ПТП на ***г.
около 15:10 часа в гр.Варна, по бул. „***“, кръстовището с ул. „***“ по
вина на Г.З., като водач на лек автомобил марка „***“, с ДКН ***, при
произшествието да са увредени следните детайли по автомобила на ищеца: задна
броня, дясна лайсна задна броня и лява лайсна задна броня, към ***г. лек
автомобил марка „***“ с ДКН *** е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и
на 26.06.2019г. застрахователят е изплатил част от дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 119.78 лева.
На
22.01.2020г. ответното дружество е превело по банкова сметка ***.11 лева, с
която съобразно изложеното в отговора на исковата молба е погасило задължения,
както следва: 101.48 лева доплащане застрахователна претенция, 50 лв. държавна
такса, 360 лева адвокатско възнаграждение, 1.48 лева законна лихва
(04.12.2019г.-22.01.2020г.), 2.58 лева мораторна лихва (16.05.2019г. –
26.06.2019г.) и 4.57 лева мораторна лихва (26.06.2019г. – 04.12.2019г.).
За
изясняване на фактическата страна на спора и по-конкретно в какво се изразяват
щетите по автомобила на ищеца и каква е стойността на същите по отделно и като
цяла сума е назначена съдебна авто-техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице определя стойност на ремонта на автомобила на ищеца
съобразно Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства в
размер на 206.88 лева, а стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни
цени е определена в размер на 565.55 лева с включен ДДС.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадена и
неоспорена от страните по делото /л.62-68/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
От посочения фактически състав, спорно между страните
по делото е единствено дали размерът на дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно Наредба № 24 от 08.03.2006
г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, предвид възрастта на автомобила
или по средни пазарни цени, респективно какъв е размерът на дължимото от
ответното дружество застрахователно обезщетение и изплатено ли е то изцяло на
ищеца.
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря за вредите,
причинени на чуждо имущество, като обезщетението не можи да надвишава
действителната стойност на причинената вреда (чл. 499, ал.2 от КЗ).
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал.2, изр.2-ро от КЗ).
Приложима в конкретния случай (§ 29 от ПЗР на КЗ, във вр. с §.3, ал.3 от ПЗР на
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. на КФН) е Наредба № 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (отм.), чл. 15, ал.4 от която препраща към приложения
№ 1 – 6.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (Приложение № 1 към чл.
15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2012 г.), същата се прилага от застрахователите
и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица,
претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 3,
ал.1, т.1 от Методиката).
Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата
се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочени норми, съпоставени с установеното от закона
правило, че обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
обхваща действителната стойност на причинената вреда (чл. 386, ал.2 от КЗ),
чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора (чл. 386, ал.1
от КЗ), налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя.
Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно
заложените в Методиката правила. При съдебно предявена претенцията за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице.
Предвид изложеното дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение в полза на ищеца е в размер на 565.55 лева,
съобразно заключението на вещото лице за стойността на щетите по средни пазарни
цени.
Ответното дружество е представило доказателства за
погасяване на част от задължението си както следва – сумата от 119.78 лева е
изплатена на 26.06.2019г., а на 22.01.2020г., след образуване на производството
на ищеца е изплатена сума в размер на 520.11 лева за погасяване на следните
вземания: 101.48 лева доплащане застрахователна претенция, 50 лв. държавна
такса, 360 лева адвокатско възнаграждение, 1.48 лева законна лихва
(04.12.2019г.-22.01.2020г.), 2.58 лева мораторна лихва (16.05.2019г. –
26.06.2019г.) и 4.57 лева мораторна лихва (26.06.2019г. – 04.12.2019г.).
Неизплатената част от дължимото застрахователно
обезщетение е в размер на 344.29 лева, поради което исковата претенция се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изходът от спора, направеното изявление от
ищцовата страна за присъждането на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
представения списък на разноските в общ размер на 560 лева, от които 50 лева
държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 360 лева адвокатско
възнаграждение. Ответното дружество с плащането от 22.01.2020г. е погасило част
от дължимите в настоящето производство разноски, поради което в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева – внесен депозит за
експертиза.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.: Ж.З.“ АД, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 344.29 лв.
/триста четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по
собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени
детайли: задна броня, дясна лайсна задна броня и лява лайсна задна броня) при
ПТП настъпило на ***г. около 15:10 часа
в гр.***, по бул. „***“, кръстовището с ул. „***“ по вина на Г.З., като водач
на лек автомобил марка „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица със срок на действие от ***г. до ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
04.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „З.а.д.
Д.Б.: Ж.З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Р.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 150 /шестстотин/ лева, представляваща
направени по делото разноски под формата на внесен депозит за експертиза, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: