Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 11867 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й.Н.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу „*** със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева заявен, като частичен иск от целия в размер на 1945лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.***», с рег. ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
04.03.2018г. в гр.
Варна по вина на водача на л.а. с рег. ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания - челно стъкло, преден капак, десен фар, десен
калник, основна предна броня, десен рог, броня предна облицовка, основа, преден
десен подкаланик ПВЦ, кутия въздушен филтър, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а ***. На 04.03.2018г.в гр*** на кръстовището с ГП I-9 спряла на пътен знак
стоп „Б-2“, на стоп линията. При потегляне се стигнало до ПТП с движещия се по
път с предимство л.а. с рег. № ***. На ищцата бил съставен АУАН и впоследствие НП, но същото било отменено
с Решение 1883/16.11.2018г. по НАХД 3231/2018г. по описа на РС – Варна, влязло
в сила на 07.12.2019г. След произнасянето, ответникът бил уведомен и била
регистрирана щета №0003-5000-19-301063/2019г. Ответникът направил оглед и опис
на уврежданията по автомобила. На 05.06.2019г. изпратил писмо с
изх.№4770/2019г., с което уведомил ищцата, че не може да прецизира чия е вината
за настъпилото ПТП и на това основание направил извод, че не дължи обезщетение.
Впоследствие ищцата изпратила покана за заплащане на застрахователно
обезщетение, но такова към настоящия момент не било платено. Ето защо,
претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, който иск заявява в
частичен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва изцяло, като неоснователен. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ЗД. Ищцата не била представила
опис на необходимите документи за приключване на щетата от 22.02.2019г., а
именно протокол за ПТП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа, а ответното дружество не се
представлява.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след
отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни
данни за банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае
за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването
на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между
собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е
настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка с
виновното му и противоправно поведение, с което да са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.
За безспорно и ненуждаещо се
от доказване, е прието, че между собственика на л.а. с рег. № В 0156 ВХ и
ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка «Гражданска отговорност»; че в срока на действие на застраховката е
настъпило на 04.03.2018г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този
собственост на ищцата, в резултат на което л.а. «*** е увреден, за което ответникът е уведомен и е
изготвил опис по щета №0003-5000-19-301063/2019г.
Страните спорят относно фактите пораждащите претендираното право, като
от своя страна ответникът възразява да бъде пасивно легитимиран, като
застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на водача
на л.а. с рег. № В 0156 ВХ за процесното
застрахователното събитие.
По делото е изслушано и прието заключение на назначена САТЕ, което съдът
кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от страните. От него се установява механизмът на
настъпване на застрахователното събитие, а именно: на 04.03.2018г. участник 1 с
л.а. с рег. *** се движи по ул***“ посока север към юг. В този момент участник 2,
с л.а. „*** и с
водач Й.Й., се движи от паркинга на магазин „***“ към ул***“. Последният спира на пътен знак „Стоп“, след
което потегля за извършване на маневра - завой на ляво и за да продължи
движението си по ул. “***“, когато е ударен от л.а. с рег. № *** ***. За л.а. с рег. № В 0156 ВХ удара е в предната част на автомобила, а за
л.а. „***“– в странична
предна дясна част. След съпоставяне на уврежданията на процесния
л.а. експертът е приел, че възможният механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния - пряк контакт между две превозни средства
под ъгъл близък до правия спрямо надлежните оси, със сравнително голяма разлика
в скоростите. Вследствие на произшествието са настъпили материални щети и за
двете превозните средства. Експертът е приел още, че общата стойност на щетите
по процесния автомобил поотделно и като обща сума по средни пазарни цени на труда
, материалите и резервните части към датата на събитието е в размер на
3710.59лв. Средната пазарна стойност
на лекия автомобил „*** към
датата на застрахователното събитие - 04.03.2018г., ВЛ е определило
в размер на 4000 лв., като е
пояснило още, че не е налице тотална щета по см. на КЗ.
Видно от приобщените материали по НАХД 3231/2018г. по описа на ВРС, 29
състав, с Решение 1883/16.11.2018г., влязло в сила на 07.12.2019г. е
отменено НП
№18-0442-000410/30.05.2018г., след като наказателният съд е приел, че няма
извършено нарушение на ЗДвП от ищцата.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че в настоящото
производство ищецът не доказа по несъмнен и безспорен начин поведението на
водача на застрахования при ответника л.а. да е било противоправно и виновно и
същият да е извършил някакво конкретно нарушение на ЗДвП. Въпреки, че с оглед
влязлото в сила Решение 1883/16.11.2018г. по НАХД 3231/2018г. по описа на ВРС,
се установява, че ищцата не е извършила нарушение на ЗДвП / след като НП е било
отменено/, то настоящият състав не може да изведе несъмнен и категоричен извод,
че вина за процесното ПТП има именно водачът на др. лек автомобил с рег. *** В тази връзка
не се ангажираха годни доказателства от ищеца, чиято е доказателствената
тежест по установяване на тези елементи от фактическия състав на твърдяното
право. В заключение,
налага се извод, че отговорността на ответното дружество, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на водача на л.а.
с рег. *** не може да бъде ангажирана. По тази причина
застрахователното дружество резонно е отказало да определи и изплати
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Исковата претенция се явява недоказана в своето основание и размер и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Ответникът претендира да му бъдат присъдени разноски, вкл. за адв.
възнаграждение, но не е представил Договор за правна помощ, съдържащ уговорка
за дължимост на конкретен размер адв. възнаграждение,
още по- малко доказателства за плащане на такова. С оглед на това следва да му
бъдат присъдени единствено разноски, реализирани за депозит на вещо лице в
размер на 100лева. Предвид изхода на спора, тези разноски в цялост следва да се
поемат от ищеца.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Н.Й., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „***“ АД, *** със седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 10лева, частичен иск от целия в размер на 1945лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «*** с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
04.03.2018г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания - челно стъкло,
преден капак, десен фар, десен калник, основна предна броня, десен рог, броня
предна облицовка, основа, преден десен подкаланик
ПВЦ, кутия въздушен филтър, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО НЕДОКАЗАН И
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 100лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: