Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 30.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
тридесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4320 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “А1
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден”,
ул.”Кукуш” № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, твърди, че на 25.02.2015г. е сключил с
ответницата договор № *********, който е с рамков характер и има за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти /апарати/ на изплащане.
Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор. С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът е предоставил на
ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 12.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1. Срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от чл.7.2.1 от
приложението и изтича на 07.03.2017г. С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът
предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 17.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1. Срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от чл.6.2.1 от
приложението и изтича на 25.02.2017г. С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът
предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 13.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1. Срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от чл.5.2.1 от
приложението и изтича на 25.02.2017г. С Приложение № 1 от 15.09.2015г. ищецът
предоставил на ответницата интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 6.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1. Срокът за ползване на абонамента е 12 месеца, видно от чл.5.2.1 от
приложението и изтича на 15.09.2016г. С Приложение № 1 от 27.10.2015г. ищецът
предоставил на ответницата интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 14.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1. Срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от чл.6.2.1 от
приложението и изтича на 27.10.2017г. С договор за продажба на изплащане от
27.10.2015г. ищецът продал на ответницата продукт – Таб ALCOTRixi3 7”
Bla+Post128K-Micr Сърф М. Устройството било предоставено в пакет с
горепосочената интернет/пакетна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 27.10.2015г., като за това бил съставен
приемо-предавателен протокол. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски в размер на 3.00 лева, видно от
чл.4 във вр.с чл.11 от договора. Освен това всички останали услуги, използвани
от абоната извън изброените тарифни планове /допълнително проведени разговори,
изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет,
телевизионни програми и други подобни/, се таксуват съгласно ценоразписа на
мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет
адреса на А1 България. За неуредените в индивидуалните договори въпроси се
прилагат Общите условия
на „А1 България” ЕАД /Мобилтел/ за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел”
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които имат задължителна сила за абонатите,
което се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл.6
от Общите условия. На основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане, ищцовото дружество е издавало
ежемесечни фактури. Съгласно чл.26.4 от ОУ заплащането на услугите и продуктите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
Във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя електронни
съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на
изплащане. Във всяка една от фактура е отразено подробно потреблението на
абоната за съответния период – в това число абонаметна такса, брой проведени
разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани
мобилни данни, за коя SIM
карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно
чл.26.5 от ОУ мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през
който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става
изискуемо. За периода от 03.01.2017г. до 09.06.2017г. на ответницата са били
издадени 12 броя фактури за ползвани електронни съобщителни услуги на обща
стойност 341.26 лева, която парична сума тя не е заплатила. На В. Котова за
периода 03.01.2017г. до 05.07.2017г. са били издадени и 7 броя фактури за
месечни вноски за предоставени продукти на изплащане в общ размер на 27.00
лева, която парична сума тя също не е заплатила. Договорите за продажба на
изплащане се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни
месечни вноски от страна на купувача – чл.12.3 от договора/ите. При такава
хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по
съответния договор, стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за
прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея,
съдържа оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в
15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засяга
задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В
настоящия случай, това е фактура № *********/05.07.2017г., с която е прекратен
договор за продажба на изплащане от 27.10.2015г., като същата включва
оставащите 3 месечни вноски по 3.00 лева. Поради неизпълнение на задълженията
си в срок, ответницата дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата следваща датата на
настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13.04.2020г. Върху главницата от 341.26 лева за
периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г. се дължи лихва за забава в размер на
103.94 лева, а върху главницата от 27.00 лева за периода 03.02.2017г. до
14.04.2020г. се дължи лихва за забава в размер на 7.99 лева или общо дължимата
лихва за забава за периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г. е в размер на 111.93
лева. Ищцовото дружество за дължимите суми по договорите и издадените фактури, подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 1561/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за главниците и лихвите за забава, била
изпратена на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където
не е била открита, поради което същата е била счетена за връчена на основание
чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на В. Котова, че му дължи сумите от 368.26 лева - главница, представляваща незаплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода 03.01.2017г. до
09.06.2017г. и неплатени суми за предоставени продукти на изплащане за периода
03.01.2017г. до 05.07.2017г. по издадени 19 броя фактури и 111.93 лева, представляваща
лихва за забава за периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 14.04.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1561/2020г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата В.М. Котова призована по регистрирания й постоянен и настоящ адрес
не е открита. Назначения й особен представител в срока за отговор оспорва
изцяло предявения иск. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищцовото дружество вземания.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2015г. ищецът е сключил с
ответницата договор № *********, който е с рамков характер и има за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти /апарати/ на изплащане.
Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез
подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор. Между страните са били сключени следните индивидуални договори:
С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът е предоставил на ответницата мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
12.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение № 1, а срокът за ползване на
абонамента е 24 месеца, видно от чл.7.2.1 от приложението и изтича на
07.03.2017г.; С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът предоставил на
ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 17.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1, а срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от чл.6.2.1 от
приложението и изтича на 25.02.2017г.; С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът
предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 13.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от
Приложение № 1, а срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от
чл.5.2.1 от приложението и изтича на 25.02.2017г.; С Приложение № 1 от
15.09.2015г. ищецът предоставил на ответницата интернет абонаментна услуга за SIM
карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 6.90 лева с ДДС, съгласно
чл.3.1 от Приложение № 1, а срокът за ползване на абонамента е 12 месеца, видно
от чл.5.2.1 от приложението и изтича на 15.09.2016г.; С Приложение № 1 от
27.10.2015г. ищецът предоставил на ответницата интернет абонаментна услуга за
SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план
за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева с ДДС,
съгласно чл.3.1 от Приложение № 1, а срокът за ползване на абонамента е 24
месеца, видно от чл.6.2.1 от приложението и изтича на 27.10.2017г.; С договор
за продажба на изплащане от 27.10.2015г. ищецът продал на ответницата продукт –
Таб ALCOTRixi3 7” Bla+Post128K-Micr Сърф М, като устройството било предоставено
в пакет с горепосочената интернет/пакетна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 27.10.2015г. и за това бил съставен
приемо-предавателен протокол, а същият е сключен за срок от 23 месеца, като са
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски в размер на 3.00 лева, видно от
чл.4 във вр.с чл.11 от договора. Освен това всички останали услуги, използвани
от абоната извън изброените тарифни планове /допълнително проведени разговори,
изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет,
телевизионни програми и други подобни/, се таксуват съгласно ценоразписа на
мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет
адреса на А1 България. За неуредените в индивидуалните договори въпроси се
прилагат Общите условия
на „А1 България” ЕАД /Мобилтел/ за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел”
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които имат задължителна сила за абонатите,
което се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл.6
от Общите условия. На основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане, ищцовото дружество е издавало
ежемесечни фактури, като съгласно чл.26.4 от ОУ заплащането на услугите и
продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името
на абоната, а във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя
електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му
продукти на изплащане. Във всяка една от фактура е отразено подробно
потреблението на абоната за съответния период – в това число абонаметна такса,
брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор,
използвани мобилни данни, за коя SIM
карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно
чл.26.5 от ОУ мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през
който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става
изискуемо. За периода от 03.01.2017г. до 09.06.2017г. на ответницата са били
издадени 12 броя фактури за ползвани електронни съобщителни услуги на обща
стойност 341.26 лева, а за периода 03.01.2017г. до 05.07.2017г. са били
издадени и 7 броя фактури за месечни вноски за предоставени продукти на
изплащане в общ размер на 27.00 лева. За тези парични суми и лихва за забава
върху тях за периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г. в размер на 111.93 лева,
ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1561/2020г. по
описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за главниците и лихвите за забава, била изпратена на ответницата на
регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради
което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на ищеца да предави иск относно вземането си, което той е и направил по
настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“А1 България” ЕАД и ответницата са
били в облигационни правоотношения по силата на сключени между тях индивидуални договори, както следва: С
Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът е предоставил на ответницата мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
12.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение № 1, а срокът за ползване на
абонамента е 24 месеца, видно от чл.7.2.1 от приложението и изтича на
07.03.2017г.; С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът предоставил на
ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 17.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от Приложение №
1, а срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от чл.6.2.1 от
приложението и изтича на 25.02.2017г.; С Приложение № 1 от 25.02.2015г. ищецът
предоставил на ответницата мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 13.90 лева с ДДС, съгласно чл.3.1 от
Приложение № 1, а срокът за ползване на абонамента е 24 месеца, видно от
чл.5.2.1 от приложението и изтича на 25.02.2017г.; С Приложение № 1 от
15.09.2015г. ищецът предоставил на ответницата интернет абонаментна услуга за
SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план
за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 6.90 лева с ДДС, съгласно
чл.3.1 от Приложение № 1, а срокът за ползване на абонамента е 12 месеца, видно
от чл.5.2.1 от приложението и изтича на 15.09.2016г.; С Приложение № 1 от
27.10.2015г. ищецът предоставил на ответницата интернет абонаментна услуга за
SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план
за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева с ДДС,
съгласно чл.3.1 от Приложение № 1, а срокът за ползване на абонамента е 24
месеца, видно от чл.6.2.1 от приложението и изтича на 27.10.2017г.; С договор
за продажба на изплащане от 27.10.2015г. ищецът продал на ответницата продукт –
Таб ALCOTRixi3 7” Bla+Post128K-Micr Сърф М, като устройството било предоставено
в пакет с горепосочената интернет/пакетна услуга за SIM карта с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 27.10.2015г. и за това бил съставен
приемо-предавателен протокол, а същият е сключен за срок от 23 месеца, като са
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски в размер на 3.00 лева, видно от
чл.4 във вр.с чл.11 от договора.
За периода от 03.01.2017г. до
09.06.2017г. на ответницата са били издадени 12 броя фактури за ползвани
електронни съобщителни услуги на обща стойност 341.26 лева, а за периода
03.01.2017г. до 05.07.2017г. са били издадени и 7 броя фактури за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане в общ размер на 27.00 лева. В
тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила на ищцовото дружество
ползваните електронни далекосъобщителни услуги и месечните вноски за
предоставените й продукти на изплащане за посочените периоди, каквито
доказателства по делото тя не е представила. Възражението
на назначения на ответницата особен представител, че вземанията на ищцовото
дружество са погасени по давност, съдът намира за частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, плащанията на
потребителите на стоки и услуги, възникващи на основание договори сключени с
мобилни оператори, топлофикационни дружества, електроснабдителни и
водоснабдителни предприятия се явяват переодични плащания и същите на основание
чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Последната започва да тече от момента на настъпване падежа на задължението. В
случая вземанията на ищеца, които претендира се явяват действително переодични,
тъй като вземанията, които претендира са на основание договори сключени с
мобилен оператор, какъвто е и ищцовото търговско дружество. Видно от
представените по делото фактури за ползваните от ответницата електронни
съобщителни услуги: № *********/03.01.2017г.; №
*********/10.01.2017г.; № *********/01.02.2017г.; № *********/10.02.2017г.; № *********/06.03.2017г.
и № *********/10.03.2017г. на обща стойност по тях 180.91 лева, същите са
съответно с падежи: 02.02.2017г.; 09.02.2017г.; 21.02.2017г.; 02.03.2017г.;
26.03.2017г. и 30.03.2017г., а видно от представените по делото фактури за месечните
вноски за предоставени продукти на изплащане: № *********/03.01.2017г.; №
*********/01.02.2017г. и № *********/06.03.2017г. на обща стойност по тях 9.00
лева, същите са съответно с падежи: 02.02.2017г.; 21.02.2017г. и 26.03.2017г. Тригодишната давност на вземанията по тези фактури е
изтекла съответно на: 02.02.2020г.; 09.02.2020г.; 21.02.2020г.; 02.03.2020г.;
26.03.2020г.; 30.03.2020г.; 02.02.2020г.; 21.02.2020г. и 26.03.2020г. Заявлението на ищеца за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадена едва на
13.04.2020г. по пощата след изтичането на тригодишната давност. Поради това и
вземанията по тези фактури са погасени по давност и искът в частта за тях
следва да се отхвърли. Поради погасяването на главното вземане по цитираните
фактури по давност, погасено по давност е и акцесерното за пертендираните лихви
за забава за периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г. в размер на 59.98 лева, като
искът за същата в тази му част следва да бъде отхвърлен. В останалата част
искът следва да се уважи, тъй като с предявяването на заявлението на ищеца по
чл.410 от ГПК давността е била прекъсната и вземанията по останалите фактури не
са погасени по давност.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявеният положителен установителен иск следва да се отхвърли в частта за
ползваните електронни съобщителни услуги по фактури:
№ *********/03.01.2017г.; № *********/10.01.2017г.; № *********/01.02.2017г.; №
*********/10.02.2017г.; № *********/06.03.2017г. и № *********/10.03.2017г. за
сумата от 180.91 лева; за месечните вноски за предоставени продукти на
изплащане по фактури: № *********/03.01.2017г.; № *********/01.02.2017г. и №
*********/06.03.2017г. за сумата 9.00 лева и за лихвата за забава върху тези
парични суми за периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г.
в размер на 59.98 лева по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1561/2020г. по описа на РРС, като погасен по давност.
Искът в останалата му част следва да
се уважи, като се признае за установено по отношение на В. Котова, че дължи на
ищцовото дружество сумите от 178.35
лева - главница, представляваща незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода 03.04.2017г. до 09.06.2017г. и неплатени суми за
предоставени продукти на изплащане за периода 03.04.2017г. до 05.07.2017г. по
издадени 10 броя фактури и 51.95 лева, представляваща лихва за забава за
периода 13.04.2017г. до 13.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
– 14.04.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1561/2020г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и
предвид частичното уважаване на иска, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 1561/2020г.
по описа на РРС, разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото; 86.33 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на
475.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, заплатено
възнаграждение на назначения особен представител на ответницата и заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с уважената част от
иска на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 227.81
лева, които ответницата бъде осъдена да му заплати.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А1 България” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от
Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, против В.М. Котова, с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск в
частта да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи за
ползвани електронни съобщителни услуги по фактури: №
*********/03.01.2017г.; № *********/10.01.2017г.; № *********/01.02.2017г.; №
*********/10.02.2017г.; № *********/06.03.2017г. и № *********/10.03.2017г.
сумата от 180.91 лева /сто и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки/; за месечни
вноски за предоставени продукти на изплащане по фактури: №
*********/03.01.2017г.; № *********/01.02.2017г. и № *********/06.03.2017г.
сумата 9.00 /девет/ лева и лихвата за забава върху тези парични суми за периода 03.02.2017г. до 13.04.2020г. в размер на 59.98
лева /петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
1561/2020г. по описа на РРС, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.М. Котова, с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “А1
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден”,
ул.”Кукуш” № 1, ЕИК
*********, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, сумите от 178.35
лева /сто седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ - главница,
представляваща незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за
периода 03.04.2017г. до 09.06.2017г. и неплатени суми за предоставени продукти
на изплащане за периода 03.04.2017г. до 05.07.2017г. по издадени 10 броя
фактури и 51.95 лева /петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода 13.04.2017г. до 13.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 14.04.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1561/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.М. Котова, с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “А1 България” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано от
Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, сумите от 25.00 /двадесет и пет/
лева – заплатена държавна такса за производството по делото; 86.33 лева
/осемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ – заплатено адвокатско
възнаграждение – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 1561/2020г.
по описа на РРС, разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.М. Котова, с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен
и настоящ адрес:***, да заплати на “А1
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Илинден”,
ул.”Кукуш” № 1, ЕИК
*********, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, сумата от 227.81 лева /двеста двадесет и седем
лева и осемдесет и една стотинки/
- направени по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса,
възнаграждения за особен представител и редовно упълномощения адвокат,
съразмерно с уважената част от иска.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: