РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 14.02.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4353 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „П.и.б.“АД
срещу Решение 20009225 от 12.01.2021г., постановено по гр. д. № 51688/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 164 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният
от жалбоподателя срещу В.Б.С. иск по чл. 422 ГПK за заплащане на наказателна лихва по договор за
потребителски банков кредит от 14.06.2012г. до размер на 307,62 евро дължима за
периода от 15.02.2016г. до 14.02.2019г., съгласно молба за уточняване на
жалбата от 16.02.2021г.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че
претенцията е погасена по давност. Счита, че решението противоречи на СЧЕ. Иска
се отмяна на решението и уважаване на иска за наказателна лихва за периода по
жалбата който счита непогасен по давност.
Няма отговор на жалбата.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че
решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
решението е правилно макар и не по изложените от СРС мотиви. Съображенията
затова са следните:
За да отхвърли иска за наказателна лихва СРС е приел,
че претенциите са погасени по давност, като посочил, че наказателна лихва се
погасява с тригодишна давност започнала да тече от крайния падеж на договора,
когато е настъпила изискуемост и изтекла до 14.10.2017г. Тези изводи са в
нарушение и на закона и освен това водят до вътрешно противоречие в мотивите на
СРС относно датата на която вземанията стават изискуеми. СРС по отношение на на вземанията първо е приел, че давностния
срок започва да тече от крайния падеж на договора, което е в нарушение на
разпоредбите уреждащи началния момент на давността, който е настъпване на
изискуемост на вземането, а вследващият абзац приема,
че давност тече от падежа на всяка вноска, с лед което във връзка с иска за
лихви приел че вземанията стават изискуеми от 14.10.2014г. (което е крайната
падежна дата на целия договор. Така и не става ясно какво е становището на СРС
за датата на настъпване на изискуемост и началната дата на давността.
Вземане за мораторно
обезщетение, когато има срок за изпълнение на главното вземане става изискуемо
едновременно с изтичане срока за плащане на главницата. Тоест с настъпване на
забава за плащане на конкретна вноска по главницата възниква вземане на
кредитора за мораторно обезщетение върху тази вноска и
то е веднага изискуемо и за него тече давност. В случая погасени по давност са
били главниците с настъпила преди 18.02.2014г. изискуемост. Лихвите върху тях
също са погасени на основание чл. 119 ЗЗД. Върху непогасените по давност вноски
за главница мораторното обезщетение се дължи, но
предвид неговата относителна самостоятелност и разпоредбата на чл. 111 вр. чл. 116 ЗЗД Лихва върху непогасените по давност главници
се дължи само за период от три години преди датата на исковата молба. СРС
Неправилно е приел, че вземането за мораторно
обезщетение е изцяло погасено по давност.
Въпреки горните принципни положения СГС намира, че
като краен резултат решението в частта за т.нар. наказателна лихва е правилно.
С определението по насрочване на делото СГС с оглед на
служебното си задължение да следи за съответствие на договорни клаузи с
императивни материални норми е указал на страните, че ще извърши преценка за
съответствие на клаузата на чл. 10 от договора за потребителски кредит,
уреждаща размера на наказателната лихва (която клауза има характер на уговорена
неустойка за забава) с императивната норма на чл. 33, ал. 2 от закона за
потребителския кредит.
След преценка на уговорения размер на наказателна
лихва, който според тази клауза е равен на сбора от размера на договорната
лихва (в случая 18 %) и размера на законната лихва за забава (10 % към деня на
договора) СГС намира, че така уговорения размер на мораторно
обезщетение – неустойка надхвърля максимално допустимия от чл. 33, ал. 2 от ЗПК
и клаузата като нарушаваща императивна правна норма е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пред. 1-во от ЗЗД.
Поради нищожността на клаузата претенцията за
наказателна лихва-която всъщност е претенция за неустойка е неоснователна и
като краен резултат е правилно отхвърлена в цялост, включително за въведения в
жалбата на ищеца период и размер.
Ето защо решението следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ: при този изход на делото право на
разноски за въззивна инстанция има само въззиваемия
–ответник. Претендират се и се доказват платен адвокатски хонорар в размер на
600,00 лева. Направено е възражение за прекомерност на хонорара, което СГС
вземайки предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и
материалния интерес във въззивна инстанция намира за основателно и хонорара
следва да се намали до 300,00 лева. В списъка с разноски се посочва освен това
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г., която е неприложма
в случая, защото материалния интерес от обжалването е 307,62 евро, равностойни
на 601,65 лева или приложима е т. 1 на сочената разпоредба която предвижда
хонорар от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20009225 от 12.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 51688/2019г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в,
в частта с която е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу В.Б.С. иск по
чл. 422 ГПK за заплащане на наказателна лихва по договор за потребителски
банков кредит от 14.06.2012г. до размер на 307,62 евро за периода 15.02.2016г
до 14.02.2019г.
ОСЪЖДА „П.и.б.“АД с ЕИК*********ДА ЗАПЛАТИ НА В.Б.С. с
ЕГН ********** и адрес *** СУМАТА от
300,00 лева – разноски за адвокатски хонорар във въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.