№ 53
гр. , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И .Т. от гр.С. против електронен фиш серия К №
********, издаден от ОДМВР-С., с който на Т. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП.
С жалбата, подадена чрез адв. В. К.-Б. от АК-Пловдив, се оспорва електронният фиш
като незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Релевира се оплакване, че обжалваният електронен фиш, макар да
съдържа реквизитите на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, не съдържа
реквизитите, изискуеми от чл.47 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, а именно: липсва посочване на органа, издал фиша /което препятства преценката
дали органът е овластен такъв/, както и дата на съставяне /което препятства преценката за
спазване на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН/. Сочи се, че нямало данни също така дали, ако
става дума за стационарно техническо средство, същото е въведено в редовна експлоатация
по установения в закона ред, в т.ч. ЗУТ, дали същото е преминало нужните технически
прегледи и метрологични проверки. Жалбоподателят счита, че стационарните съоръжения за
контрол на скоростта представляват вид строеж, което налага същите да разполагат и с
разрешение за строеж или най-малко с разрешение за поставяне, иначе може да се счита, че
съоръжението е незаконно монтирано, а установяването с него на нарушения се извършва
неправомерно, в нарушение на специални законови изисквания. С оглед всичко изложено,
се иска от съда да отмени обжалвания електронен фиш.
При разглеждане на делото жалбоподателят К. И .Т. не се явява и не изпраща свой
1
представител. Депозирана е писмена молба от пълномощника на жалбоподателя- адв.К.-Б., с
която се иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи депозираната от името на
нейния доверител жалба, като се имат предвид, изложените в нея съображения. Претендират
се разноски, за които се представя списък.
Въззиваемата страна ОДМВР-С. и РП-П., редовно и своевременно призовани, не
ангажират свои представители по делото. От ОДМВР-С. са депозирали писмена защита, в
която сочат, че оспорват жалбата, подадена от К. И .Т. и молят същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш- да бъде
потвърден. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2020 г. в 17:52 часа, по ПП I-6, в района на с. М., 179+158 км., с посока към
гр. П., при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч извън населено
място, е засечен със стационарно автоматизирано техническо средство № ************ да
се е движи автомобил с рег. № ***********, със скорост 96 км/ч. Автомобилът е
собственост на К. И .Т.. За установеното и заснето превишение на разрешената скорост е
издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя К. И .Т. е наложена глоба в
размер на 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №********, издаден от ОДМВР-С. /л.5 от делото/ и
фотоснимка на нарушението /л.6 и л.41 от делото/; справка за МПС от база данни на КАТ
/л.12 от делото/; протокол №********/********г. от проверка на стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения /л.7 от делото/; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № **********/******** г. /л.11 от делото/; 2бр. заповеди
относно образец на електронен фиш от 2016г. /л.8-9 от делото/; справка от системата на с-р
„Пътна полиция“ към ОДМВР-С. за издадени електронни фишове /л.19 от делото/; протокол
от 16.11.2012г. за монтиране и тестване на стационарна система /л.13 от делото/; писмо изх.
№********/********г. от Областно пътно управление С. /л.36 от делото/.
С ангажираните по делото доказателства се установи, че на жалбоподателя К. И .Т. е
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на фотоснимка от
система за видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване
на фиша, със серия на фиша К № ******** и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е
отразено, че на 26.01.2020г. в 17.52 ч. на ПП I-6 - М., посока към гр. П., с МПС –
„****************“, рег. № *********** е извършено нарушение за скорост, констатирано
и заснето с автоматизирано техническо средство №************, като при разрешена
скорост от 60 км/час, за автомобила е установена такава от 93 км/час и превишение на
скоростта от 33 км/час. Във фиша е посочено също, че собственик на автомобила, на когото
2
е регистрирано МПС-то, е К. И .Т., който е визиран и като извършител на описаното
деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП. За това
нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2 т.4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложена санкция „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
Към електронния фиш е представена разпечатка на фотоснимка, в която са посочени
същите данни за дата на нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. №
***********, местонарушението, данни за констатираната скорост и превишение на
скоростта с 3 км. повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката-фотоснимка е
посочено, че измерената скорост за автомобила е 96 км/час. Тук следва да се посочи, че
самата разпечатка-фотоснимка е с лошо качество и от нея не може да се различат марката и
модела на автомобила, но се установява регистрационният му номер, който е същият,
описан в електронния фиш - ***********. На фотоснимката като дата на създаване е
посочена 13.11.2020г., а като обработващ: ОДМВР „С.“, с-р „Пътна полиция“.
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за
МПС, от където е видно, че заснетият в нарушение автомобил с рег. № *********** е
регистриран като собственост на К. И .Т..
Според протокол от 16.11.2012 г. на комисия към МВР, на същата дата, на ГП I-6,
179км+158м, бензиностанция М., е монтирана и тествана стационарна система
„*****************“, т.е. техническото средство е стационарно такова. В протокола е
посочено, че мястото е сигнализирано с пътен знак B26 с ограничение на максимално
разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела T2, застъпваща зоната на действие на
знака-1000 м.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост
на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „************“, по
делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на сертификата за
техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението му - 06.10.2009 г.
От удостоверението се установява, че срокът на удостоверението е изтекъл преди датата на
нарушението, поради което се внася съмнение дали автоматизираното техническо средство,
с което е заснето нарушението, е одобрен тип средство за измерване след 06.10.2019г.
Видно от приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“
към БИМ от дата 21.06.2019 г. за проверка на стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, идент. №************, тип
„************“, монтирана при с.М., извършената проверка е „последваща, след ремонт“ и
е установила, че техническото средство за видеоконтрол съответства на метрологичните
изисквания. В протокола е посочено, че грешката, която дава техническото средство е +/- 3
км до 100 км/ч и +/- 3 км над 100 км/ч. Посочено е още, че обхвата на измерване на
скоростта на техническото средство е от 10 км/ч до 250 км/ч, а работната температура от -25
3
до +65 градуса по Целзий.
Като доказателство по делото е изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- С.
схема за организация на движението в района на ГП-I6, при с.М. от 178+000 до 180+000 км.
От Областно пътно управление – С. са представили писмо, в което е посочено, че
информират съда в отговор на запитването му, че на Път I-6 С.-Бургас, с.М., бензиностанция
„М.“, в посока от гр.С. към гр.П., към дата 26.01.2021г., има поставен пътен знак B26:
„Забранено е движението със скорост по-висока от указаната“, в случая 60 км/ч на км
178+960 в дясно.
По делото са приложени заповеди от 2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са
Заповед №*********/******** (за утвърждаване на образци) и Заповед №
*********/*********г. (за изменение и допълнение на Заповед №*********/********).
Образецът, който е приложение към заповедта от 30.08.2016г., кореспондира с процесния
електронен фиш, чиято отмяна се иска.
В представената справка от системата на ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ е посочено,
че електронен фиш серия К № ******** е съставен на 18.11.2020г. и е връчен на наказаното
лице на 23.01.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Според представената справка от системата на ОДМВР С., с-р „Пътна полиция“ К. И
.Т. е получил електронен фиш серия К №******** на дата 23.01.2021 г., като видно от
поставения на жалбата вх. номер, тя е депозирана в Софийски районен съд на 29.01.2021г. и
по нея е образувано НАХД № 3487/2021г., което е прекратено с разпореждане на съдията-
докладчик от 24.04.2021г. и е изпратено по подсъдност на Районен съд-П., който е надлежен
съд за нейното разглеждане предвид мястото на нарушението /община М./, което е в
съдебния район на РС-П.. Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, като
депозирана в 14-дневния срок по чл.189, ал.8 ЗДвП, от правоимащо лице, а именно: лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш
– К. И .Т..
Разсъжденията в жалбата по отношение на съдържанието на електронния фиш не се
споделят от съда, като тук следва да се посочи и че приложената към жалбата
незадължителна съдебна практика не обвързва съда и не следва приложените съдебни
решения да се обсъждат, а съдът следва да изложи своите собствени правни аргументи.
Съдът приема, че електронният фиш, противно на заявеното в жалбата, е редовен от
външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189,
ал.4 ЗДвП- данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
4
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане.
Посоченото във фиша – „обл. С. по ПП I-6 – М. км. 179+158 с посока гр.П.“ представлява
„място на нарушението“. Посочено е, че издател на фиша е ОДМВР-С., т.е. това е органът,
издал електронният фиш чрез свой служител. Освен това електронният фиш е издаден по
утвърдения образец, което е гаранция за неговата законосъобразност и пълнота. Самият фиш
представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това
средство). Следва да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в
ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване
на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в
отсъствието на нарушителя. Описанието на нарушението в конкретния случай е възведено
чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената
стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е
напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение
бива обвинено. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на
физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Чл.189, ал.4 ЗДвП не
предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено посочване датата на
нарушението, което съдът, също както и жалбоподателя, намира за неправилен
законодателен подход, но доколкото законодателят не е въвел този реквизит, то съдът не е в
състояние да го коригира, нито да отчете липсата му като процедурно нарушение от страна
на административнонаказващия орган. Въпреки това, съдът е категоричен, че в съдебен
процес по разглеждане законосъобразността на електронен фиш, датата на издаването му
следва да бъде установена, доколкото същата има значение за преценка спазването на
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. В случая датата е установена и изводите във връзка с това
ще бъдат направени по-надолу в изложението.
Наведено е в жалбата и възражение за законността на монтиране на техническото
средство, с което е заснето нарушението, с доводи в насока на това, че същото е
позиционирано като съоръжение, за което се изисква разрешение за поставяне или дори
разрешение за строеж по смисъла на строителните нормативи. Този довод е неотносим към
настоящия процес, защото фактът на евентуалното незаконно поставяне на стационарното
техническо средство на конкретния пътен участък, би могъл да има значение единствено за
техническите органи, контролиращи поставянето на различните видове обекти на и до
5
пътищата на територията на страната, като липсата на надлежно разрешение за поставяне би
могло да има за последица единствено предписание за премахването на съоръжението, но не
и да повлияе на изводите за законосъобразността на установеното посредством него. Освен
това, приложеният по делото протокол за монтиране на процесното стационарно техническо
средство от 16.11.2012г., изготвен от комисия с представители на ОДМВР-С., РУ-П. и
община З. /Районна пътна служба към общината/ е достатъчно надеждна индиция, че
съоръжението е надлежно поставено, след получаване на съответните законови разрешения
от техническите органи.
Доколкото се установи, че видео-радарната система е „стационарна“, то същата следва
автоматизиран процес на заснемане и е от основно значение дали е одобрен тип средство за
измерване, преминало проверка за технологична годност. В тази връзка, съдът констатира,
че представеното „удостоверение за одобрен тип средство за измерване“ № ***********,
касаещо стационарната видео-радарна система, заснела нарушението, е изтекло на
06.10.2019г. В този смисъл, административнонаказващият орган не е провел пълно и главно
доказване на факта, че автоматизирано техническо средство, което в случая е стационарна
камера с радар от типа „************“, представляваща одобрен тип средство за измерване.
В този смисъл, съдът не може да счете за доказано, че това АТС е годно да извършва
заснемане на нарушения по ЗДвП.
Както бе посочено по-горе в изложението, съдът намери за необходимо да установи
датата на издаване на процесния електронен фиш. В административнонаказателните
производства, каквото е и настоящото, намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на
разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи
служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението,
след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно
преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото
производството по издаване на електронни фишове е опростено и специфично
производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си действие
едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Л.П./, т.е. няма как да има
изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи
преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН. В
настоящия случай страната, която следваше да докаже кога е издаден електронният фиш –
въззиваемата страна ОДМВР-С., явяваща се и издател на фиша, е представила справка от
своята служебна система, където е отразено, че фишът е съставен на 18.11.2020г. От
снимката, отразяваща нарушението пък се установява, че тя е създадена на 13.11.2020г.
Снимката е приложение към електронният фиш и би следвало да се издават едновременно.
Независимо обаче дали електронният фиш е издаден едновременно със снимката на
13.11.2020г. или както е отразено в справката от електронната система на с-р „Пътна
полиция“ към ОДМВР-С. – на 18.11.2020г., изминалият период от време между датата на
нарушението – 26.01.2020г. и датата на издаване на електронния фиш, са изминали повече
6
от 3 месеца. Както вече бе посочено, законовото правило (чл.34, ал.1 ЗАНН) изисква да не се
образува административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН /в случая
електронен фиш/ в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Следва да се счете, че нарушителят е могъл да
бъде открит/установен още към датата на заснемане на нарушението посредством справка в
полицейските масиви на КАТ по номера на заснетия автомобил. Поради това 3-месечният
срок е започнал да тече още от датата на самото нарушение и е изтекъл на 26.04.2020г.
Електронният фиш обаче е издаден в по-късен момент /или на 13.11.2020г. или на
18.11.2020г./, към който момент 3-месечният давностен срок от откриване на нарушителя е
бил вече изтекъл и не е следвало фишът да се издава, тъй като издаването му след изтичане
на давностния срок противоречи на императивна правна норма. С изтичането на давностния
срок контролният орган – ОДМВР-С. /част от държавната структура/ е загубил
възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението. Издаването на
електронния фиш извън законоустановения давностен срок е абсолютно основание за
отмяната му /така напр. Решение от 27.01.2020г. по КАНД №475 по описа за 2019г. на
Старозагорски административен съд/.
С оглед на горното, обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна като
незаконосъобразно издаден.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от
13.05.2020 г.) в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по
АПК. В случая страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за заплащането на
което са представени доказателства и което съответства на минималното възнаграждение по
чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения
относно административни дела, поради което съдът следва да уважи направеното искане за
присъждане на разноски.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63, ал.1, предл.3
ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ******** на
ОДМВР С., с който на К. И .Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „И.В.“ № 70, ет.1, ап.1, за
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: ***********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „Г.М.“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на К. И .Т., ЕГН: **********,
7
адрес: гр. С., ул. „И.В.“ № 70, ет.1, ап.1 сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8