№ 106
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100900999 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК вр. чл. 1,
ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявен e от иск от Б. Н. Г., чрез неговия законен представител Н. Б. Г., гр.Варна
срещу ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД за заплащане на сума в размер
60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие ПТП, настъпило на 16.12.2019 год., около
11.30 ч. в гр.Варна, виновно причинено от Д.Р. И., която при управление на МПС л.а.
„Сузуки Гранд Витара“, рег.№ ****, , застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/03/119001798174, при извършване на маневра десен
завой блъска движещия се по пешеходка пътека ищец, която сума е платима по банкова
сметка IBAN ******, BIC ***** при Банка ДСК ЕАД, с титуляр Н. Б. Г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането 16.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца в исковата й молба, че на 16.12.2019 год. в гр.Варна, на
кръстовището на бул.“Република“ и бул.“Сливница“, при ПТП, виновно причинено от Д.Р.
И., при управление на МПС л.а. „Сузуки“, Гранд Витара, рег.№ ****, застрахован по риска
„ГО на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/03/119001798174, е
пострадал ищеца, който бил блъснат като пошеходец, а виновният водач напуснал ПТп.
Вследствие на ПТП, се сочи, че ищецът е получил средна телесна повреда, изразяваща се в
авулзия на лявото колянно капаче, което е обусловило трайно затрудняване на движенията
1
на левия крак за период по-голям от един месец Излага, че по случая е било образувано ДП
№ 541/2019 год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР – Варна, като на водача
е повдигнато обвинение по НК, като по НОХД № 1529/2020 на ВРС е одобрено
споразумение № 6247/10.06.2020 год., като на подсъдимата е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от
три години. Излага, че застрахователят е отказал да изплати претендираното от него
обезщетение, поради което и предявява иска си.
Ответникът ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, в срока по чл.367
ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим
/бланкетно/ и като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, но оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и пряката
причинно-следствена връзка между вредите на пострадалия, твърдените болки и страдания,
търпени от него и настъпилото ПТП. В условията на евентуалност, релевира и възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия като твърди, че пострадалият без да се огледа е
навлязъл в платното за движение и придвижвайки се с тротинетка не е съобразил
траекторията си на движение с приближаващите пътни транспортни средства, с които си
действия е нарушил разпоредбите на чл.108, чл.113, ал.1 т.1 и т.2, чл.114 т.1 и2 от ЗДвП и се
твърди, че пешеходецът е имал обективната възможност са възприеме автомобила и
обстановката на пътното платно, респективно да предотврати настъпването на ПТП и
вредите. Твърди се и наличието на съществен принос за настъпване на вредоносния резултат
от лицата, под чийто контрол се е намирало пострадалото лице - неговите законни
представители, които в нарушение на чл.125, ал. СК и чл.8, ал.8 ЗЗДт не са упражнявали
постоянен надзор върху малолетното си дете. На самостоятелно основание се твърди и
съпричиняване от страна на пострадалия поради внезапно навлизане пътното платно, с което
е допринесъл за възникване на произшествието и настъпването на уврежданията. Сочи се
също така, че описаните увреждания не са настъпили от процесното ПТП, а го предхождат.
Навеждат се доводи и за зявишен размер на претендираното обезщетение. Релевират се
доводи и за неоснователност на началната дата на претендираното обезщетение за забана,
като се твърди, че липсата на представени в цялост доказателства, от една страна и от друга,
липсата на основание за отговорност на застрахователя по отношение на обезщетението
като на делинквента, като следва да се счита, че същият отговаря след покана. Настоява за
отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът не депозира допълнителна искова молба.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ш., поддържа иска и моли
същия да бъде уважен в предявения размер, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
В о.с.з., ответното дружество ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, чрез
процесуалния си представител адв.Евтимов, моли за отхвърляне на предявения иск.
2
Третото лице – помагач на страната на ответника Д.Р. И., в първо съдебно заседание,
изразява становище за наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице. В с.з. по
същество, не се явява и не се представлява.
Д“СП“ – Варна, редовно уведомена за естеството на повдигнатия правен спор, не
изпраща представител и не изразява становище по естеството на спора.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 2126/02.12.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не е спорно, а и е видно от приобщенoто по НОХД № 1529/2020 год., че с одобрено
от съда споразумение Д.Р. И. е призната за виновна за това, че на 16.12.2019 год. в гр.Варна,
при управление на МПС лек автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № 1443 НН,
е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП и с което е
причинила по непредпазливост средна телесна повреда на Б. Н. Г., изразяваща се в авулзия
на лявото колянно капаче, което е обусловило трайно затруднение на движението на ляв
долен крайник за период по-голям от един месец, при обичаен оздравителен процес, като
дееца е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека –
престъпление по чл.343, ал.3 пр.3 и пр.5 б.“а“ пр.2 вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.
Прието за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № № BG/03/119001798174. за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите л.а. „Сузуки“, Гранд Витара, рег.№ ****.
Видно от представеното с исковата молба застрахователна претенция ищецът е
претендирал от застрахователя да му бъде заплатено обезщетение в размер на 60 000 лева,
по която застрахователят е депозирал отказ.
Във връзка с твърдените от ищеца травматични увреждания и релевираното от
ответната страна възражение за липсата на причинно-следствена връзка е проведена
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.
Съобразно даденото от вещото лице медик заключение вследствие ПТП ищецът Б.Г. е
получил авулзио на лявото колянно капаче и контузия на дясна киткова става. Излага се от
вещото лице, че след получаване на посочените травматични увреждания е налице болка,
нарушена функция на десния горен и левия долен крайници, като болката в областта на
десния горен крайник отшумява в рамките на 20-25 дни, а нарушената функция на левия
долен крайник – над 1 месец, като обичайно възстановителния период е в рамките на 2-3
месеца. Установено е също така, че към момента няма данни за възникнали усложнения във
3
връзка описаните травматични увреждания. В дадените в о.с.з. на 16.02.2021 год. обяснения
сочи, че за травмите на ищеца няма значение дали тротинетката е била в движение или не,
респективно дали се е движел с нея или само е стоял върху нея.
От проведената психологична експертиза, заключението по което се кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че в първите часове и дни след ПТП-то
ищецът е развил проявите на остра стресова реакция, а следващите няколко месеца
разстройство в адаптацията, което е преминало в рамките на периода на възстановяване от
телесната травма. Излага се от вещото лице, че към момента на изследването при ищеца
липсва изразен дискомфорт и емоционален стрес, с изключение на ситуационните страхове
с характеристика на фобия и събитието не се е отразило на личността на ищеца, която се
формира.
В заключението си по проведената комплексна медицинска и автотехническа
експертиза, вещото лице – автоексперт излага, че липсват данни за конкретния тип ход и
поведение на пешеходецът, както и е неустановено поведението на водача на автомобила,
но заключава, че пешеходецът е имал видимост към автомобила и е имал възможност да
предприеме пресичане след като се увери, че е забелязан от автомобила.
Така депозираното заключение е оспорено от ищцовата страна, поради което е
проведена повторна САЕ, заключението по която съдът изцяло кредитира. Сочи се от
вещото лице Д., че с оглед местоположението на ПТП, пътната обстановка и другите
условия, двамата участници в ПТП са имали възможност да се забележат/възприемат и да
предприемат действия по предотвратяване на ПТП – пешеходецът като преустанови
пресичането си на пътното платно след като се убеди, че приближаващият автомобил няма
да го пропусне да пресече и да пропусне автомобила да премине, за да не се стигне до
съприкосновението и водачът на автомобила, като намали скоростта си на движение или
спре превозното средство, за да пропусне пешеходеца. Излага също така, че от техническа
гледна точка поведението на ищеца е било съобразено с конкретната пътна обстановка,
условията на видимост в светлата част на денонощието и зелен сигнал на светофаррната
уредба като не е извършил определени действия, с което обективно да е допринесъл за
настъпването на удара. Обратното, до съприкосновението се е стигнало след като ищецът е
пресякъл цялото ляво платно на пътя и над ¾ от дясното безпрепятствено, след което се е
стигнало до сблъсък с идващият от дясната му страна автомобил.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП-
то са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.К.И. /майка на ищеца/ и
Й.А.К.. Показанията на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и доколкото
се основават на непосредствени впечатления.
Свидетелката И. сочи, че след инцидента детето й било много изплашено.
Свидетелства, че два месеца е бил с шина на крака, след което последвали рехабилитации.
Дълго време не е могъл да излиза, да тренира и му отнело много време да се възстанови
4
както физически, така и психически, като до ден днешен споменава случилото се и го
съпреживява. Излага, че са останали последствия като при спиране на светофар избягва да
пресича, а през конкретното място не минава изобщо, не излиза сам.
Свидетелят Кожухаров сочи, че след инцидента има промяна в поведението на
ищеца – станал е по-плах, предпочита да остане у дома, отколкото да излезе. Излага, че
преди често е играл със сина му – карали тротинетки, ритали топка, но след ПТП-то това е
престанало.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване, ангажирани от третото лице
– помагач са свидетелските показания на свидетелката М.В. Същата твърди, че е видяла
ситуацията, тъй като в момента на ПТП се е движила в посока МОЛ Варна. Разпознала
колата на бащата на Диана, като видяла две деца на тротинетки като едното е профучало и
се е заминало, а другото спряло точно пред колата, подпряло се с една ръка на колата, даже
не паднало от тротинетката. Свидетелката предполага, че детето и водачът на автомобила са
провели разговор, след което детето се качило на тротинетката и си продължило надолу,
доста бързо.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена допълнителна писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и депозирания отказ от негова страна същият се
преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, съдът намира за установено с оглед събраните
по делото писмени доказателства. Предвид обхвата на застрахователното покритие,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е приравнено и
одобреното от съда споразумение, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и
следователно изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца, в които предели съдът е длъжен
5
да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства, включени във
фактическия състав на престъплението, предмет на воденото административно-наказателно
производство, са установени, видно от постановеното по НОХД №1529/2020 год. на ВРС
решение. Предвид изложеното настоящият състав приема за установени противоправността
/нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата /средна телесна
повреда/ и вината на водача, като елементи от престъпния състав.
Като съобразява приетите по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по проведената СМЕ, съдът приема, че причинената
на ищеца вследствие ПТП средна телесна повреда се изразява авулзио на лявото колянно
капаче и контузия на дясна киткова става.
С оглед на гореизложената фактическа установеност, посредством събраните
писмени доказателства и специални знания, се установява причинната връзка между
настъпилите телесни увреждания и пътно-транспортното произшествие, поради което съдът
приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка гражданска
отговорност.
Въпреки обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо
изследване степента на причиняване на резултата и от други фактори, вкл. поведението на
самия пострадал. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на
вредите, в която насока ответникът е направил възражения за недължимост и прекомерност
на претендираното обезщетение, с оглед наличието на вече изплатено такова в достатъчен
размер и поради наличие на обстоятелства на съпътстващи заболявания, както и неспазване
на лекарските предписания след проведеното първоначално оперативно лечение. За да се
приложи или не намаляване на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
6
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат поправени,
а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента
на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат
определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца
болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от
критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено
рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието
на ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
Както заключението по проведената по делото СМЕ, така и разпитаните по делото
свидетели, потвърждават, че в резултат на полученото вследствие ПТП травматично
увреждане, ищецът търпи ограничение в движението на десния горен и левия долен
крайници. Очевидно проведеното рехабилитации лечение в период от около три месеца след
инцидента са способствали възстановяването на ищеца, като към момента няма данни за
възникнали усложнения във връзка описаните травматични увреждания. Безспорно също
така, претърпяните телесни увреждания са били съпроводени с болки и страдания, като от
събраните гласни доказателства се установява, че след инцидента ищецът е променил
ежедневния й живот. Към настоящия момент обаче при ищеца липсва изразен дискомфорт и
емоционален стрес, с изключение на ситуационните страхове с характеристика на фобия. В
заключение, касае се за приключил оздравителен процес без наличие на отражение на
психиката с интензитет по-голям от обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес.
Поради това и съдът не отчита в конкретния случай претърпените болки и страдания да са
по-дълготрайни и силни от обичайните.
Този анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото
увреждане – по време на инцидента, както и след това, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания, както и възрастта на пострадалия, в която емоционалният
стрес е компенсируем с бъдещи положителни емоционални изживявания, както и съдебната
практика по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни травми, съдът
счита искът за доказан до размера на 15 000 лева..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
7
вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение разпоредбите на чл.108, чл.113, ал.1 т.1 и
т.2, чл.114 т.1 и 2 от ЗДвП. От приетата и неоспорена от страните повторна автотехническа
експертиза, в частта, в която се установява механизма на настъпване на ПТП и съответно
поведението на пешеходеца до момента на удара, вещото лице не е направило извод за
действия или бездействия на пешеходката, които да се намират в причинна връзка с
вредоносния резултат. Не се установява пострадалият да е излязъл внезапно на пътното
платно или да е създала ситуация, която деликвентът да не е разполагал с техническа
възможност да предотврати, нито обстоятелството, че е бил с тротинетка е повлияло на
поведението му. От една страна, посочено от вещото лице –автоексперт е, че скоростта на
тротинетката не е повлияла ситуационно ПТП, а от друга – вещото лице медик, че за
настъпването на вредите е ирелевантен факта на наличието на тротинетка. Липсват данни да
внезапно навлизане на пътното платно, а с оглед обстоятелството, че пешеходецът е
преминал цялото ляво платно и над ¾ от дясното не може да се приеме и нарушение на
разпоредбите на чл.113,ал.1 т. 1 и т.2 ЗДвП, чл.114 ЗдвП. В тази връзка следва да се посочи,
че и подобен извод не се следва и от показанията на Василева, която говори за внезапно
преминаване на другото дете, а не на ищец, който е спрял до колата. А намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване / в този
смисъл, Решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
44/2012 г., II т. о./.
От друга страна разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл. 20, ал.2, чл.24, ал.1 и
чл. 116, ал.1 ЗДП, водачът на ППС с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, да бъде
внимателен и предпазлив, и при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Събраният по делото доказателствен материал, не навежда съда до извод за наличие на
действие или бездействие от страна на пострадалия, установяващо съпричиняване при
осъществяване на ПТП. Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност
като за настъпването им са налице две причини – едната създадена от поведението на
деликвента и другата – от това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение №
88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден,
каквато връзка в настоящия случай не се установява.
Безспорно е също така, че детето е било на пътното платно само, поради което и
задължителният постоянен и непрекъснат родителски контрол по отношение на
8
малолетното дете, съгласно чл. 125 ал.3 от СК, не е осигурен. Както се посочи обаче,
практиката на ВКС и на съдилищата е константна, че причинно следствената връзка е
обективен факт и за приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД субективното отношение на
пострадалия, вината му както и дали е могъл да разбира свойството и значение на
извършеното и да прецени постъпката, са ирелевантни. Поради горното и съпричиняване
може да има и от малолетно лице, а в случая с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че
такова не е налице съпричиняване.
Предвид изложеното по-горе, предявеният иск се явява основателен да размера от 15
000 лева и неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева.
По отношение на претенцията за законна лихва: Ищецът претендира лихва за забава
от датата на увреждането – 16.12.2019 год.
По отношение на претенцията за законна лихва: Ищците претендират лихва за забава
от датата на увреждането, като се позовават на разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е договорна и при сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви е ограничена. Това задължение е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ). При липсва на
твърдения за уведомяване на застрахователя от делинквента, приложение намира второто
предложение на посочената разпоредба.
В конкретния случай, ответникът е получил застрахователна претенция от ищеца на
15.06.2020 год., на основание чл. 498, вр. с чл. 380 КЗ, с което застрахователното дружество
е било уведомено за настъпилото на 23.11.2016 год. застрахователно събитие, като с писмо
изх.№ П 00755/04.08.2020 год. е отказал застрахователно обезщетение. На основание чл. 497
КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В
случая е налице изричен отказ за изплащане на обезщетение като доколкото, ответникът не
представя доказателства, от които ще се ползва за определяне на по-късна от посочените
алтернативно в чл. 497, ал. 1 КЗ дати, съдът приема за приложима предвидената в т.1 -
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 КЗ. Следователно предвид данните за датата на получаване на застрахователната
претенция на 15.06.2020 год., началната дата, от която се дължи лихва за забава е 01.07.2020
год., поради което искът за присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на
увреждането 16.12.2019 год. до 01.07.2020 год. следва да се отхвърли.
По разноските:
9
С исковата молба ищeцът е заявил претенция за заплащане на сторените по делото
разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от иска
възлизат в размер на 500 лева.
С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника се следват разноските съобразно
доказателства за реално заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, както и за депозит за експертиза и съдебно
удостоверение. Така общо дължимите на ответната страна разноски съобразно отхвърлената
част от исковете възлизат на 2 475.75 лв.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна
такса по уважената част от иска и депозит за експертиза от бюджета на съда в размер на
900 лв., като същите следва да бъдат присъдени в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Н. Г., ЕГН: **********, чрез неговия законен представител Н. Б. Г., ЕГН:
**********, от гр.Варна, жк.Възраждане № 26, вх.1 ет.7 ап.21, сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие ПТП, настъпило на 16.12.2019 год., около
11.30 ч. в гр.Варна, виновно причинено от Д.Р. И., която при управление на МПС л.а.
„Сузуки Гранд Витара“, рег.№ ****, , застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в
ответното дружество с полица № BG/03/119001798174, при извършване на маневра десен
завой блъска движещия се по пешеходка пътека ищец, която сума е платима по банкова
сметка IBAN ******, BIC ***** при Банка ДСК ЕАД, с титуляр Н. Б. Г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането 01.07.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за разликата над
присъдените 8 000 лева до претендираните 60 000 лева и за обезщетение за забава от датата
на увреждането 16.12.2019 год. до 30.06.2020 год., като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника Д.Р. И., ЕГН: ********** с адрес с.Златина, община Провадия.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано № 5 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Н. Г., ЕГН: **********, чрез неговия законен представител Н. Б. Г., ЕГН:
**********, от гр.Варна, жк.Възраждане № 26, вх.1 ет.7 ап.21 сумата от 500 лева,
10
представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН: **********, чрез неговия законен представител Н. Б. Г.,
ЕГН: **********, от гр.Варна, жк.Възраждане № 26, вх.1 ет.7 ап.21 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано № 5 сумата от 2 475.75 лева,
представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано № 5, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 900,
представляващи държавна такса по уважения иск, както и платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице по проведената по делото повторна САЕ, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11