№ 100
гр. Средец, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20242170100288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила по подсъдност искова молба на
„Студио Дефан“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Цар Асен № 55 А, представлявано от управителя Д.Ф., чрез адв.С. Ц.-САК, против „Фиш
Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с.Зорница, ЖК
Производствена база, м.Черковището, общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от Д.В. В..
Във връзка с указания на съда за отстраняване на нередновности е депозирана уточняваща
молба от ищеца.
Твърди се, че между страните е бил сключен Договор за управление на
инвестиционен проект „Рибовъдно стопанство - яз. Зорница" от 01.07.2018г. и Споразумение
към него от 17.02.2019г, по които ищецът в качеството си на управител, с възложител-
ответника е следвало да организира, ръководи, контролира изпълнението на инвестиционен
проект срещу определено възнаграждение. Срокът и финансовите взаимоотношения били
актуализирани с посоченото споразумение. За извършената работа страните подписали
надлежни приемо-предавателни протоколи, с които възложителят приел без възражения
договореното.
Твърди се, че възложителят –ответник по делото е извършил частично плащане, като
остава неплатено задължение по горепосочения договор, както следва:
- по чл.8,ал.1 от Споразумението - Фактура № **********/01.02.2019 г. за сумата 4500.00
лева,без начислен ДДС,тъй като ищецът към тази дата не е регистриран по ЗДДС;
-по чл.8, ал.3 от Споразумението- Фактура №10000000013 / 23.10.2020г; за сумата от 6000.00
лева с начислен ДДС;
-по чл.8,ал.4 от Споразумението- Фактура №10000000012/23.10.2020 г. за сумата от 6000.00
лева с начислен ДДС.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава по отделните претенции,
1
обективирани в описаните по-горе фактури , както следва:
-по Фактура № **********/01.02.2019 г. за периода от датата на издаване на
фактурата до момента на предявяване на исковата молба-19.02.2024 г., -лихва за забава в
размер на 2735.74 лева;
По Фактура №10000000013 /23.10.2020 г. за периода от датата на издаване на
фактурата до момента на предявяване на исковата молба-19.02.2024 г- лихва за забава в
размер на 2117.65 лева;
По Фактура №10000000012/ 23.10.2020 г. за периода от датата на издаване на
фактурата до момента на предявяване на исковата молба-19.02.2024 г - лихва за забава в
размер на 2117.65 лева;
Твърди се, че между страните е бил сключен и Договор за предоставяне на
консултантска услуга 2002/25.03.2020г , по който ищецът е в качеството на консултант, а
ответникът е в качеството на възложител. По силата на същия договор ищецът е следвало да
консултира възложителя и да разработи проектно предложение , подробно описано в чл.1/1/
от договора. Твърди се, че в предвидения в договора срок е предадено проектното
предложение с документи за входиране в електронната система ИСУН 2020, като
предложението било прието , надлежно оценено и възложителят получил безвъзмездна
помощ в размер на 67 400 лв. по нарочно направено искане за плащане пред ДФЗ. По този
договор оставало неплатено задължение в общ размер 2700лв.(две хиляди и седемстотин
лева), съгласно прието проектно предложение и регистрирано в системата ИСУН 2020 под
№ BG14MFOP001-2.014-0025, като доказателство за извършена работа от
Консултанта(Студио ДЕФАН), и издадена от Консултанта и осчетоводена фактура, както
следва :
чл.9,ал.1 от Договора- Фактура № **********/31.08.2020год., неплатена,
осчетоводена за дължимата сума в размер на 2 700.00 с ДДС.
По фактура № *********/31.08.2020 г. ищецът претендира и обезщетение
представляващо лихвата за забава,считано от датата на издаването й на 31.08.2020 година до
датата на завеждане пред съда на исковата молба-19.02.2024 г., в размер на 1006.94 лева.
Предвид всичко изложено се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 27 177,98 лева,от които главница в общ размер на 19 200.00 лева и лихви за забава
в общ размер на 7977.98 лева, дължими по Договор за управление на инвестиционен проект
„Рибовъдно стопанство-яз. Зорница" от 01.07.2018г., с последващи Споразумения между
страните, както и по Договор за предоставяне на консултантска услуга 2002/25.03.2020г
.Претендират се разноски.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени на ответника,
като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника адв.К.-САК.
Със същият се оспорва предявения иск по размер, вкл. главница и лихви. Излага се, че
вземанията са погасени чрез плащане и прихващане на вземания, а при условията на
евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност. Излагат се подробни
доводи в тази насока. Претендират се разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 258 ЗЗД.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си, ангажират
писмени и гласни доказателства.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
2
Видно от Договор за управление на инвестиционен проект „Рибовъдно стопанство -
яз. Зорница" от 01.07.2018г. и Споразумение към него от 01.09.2018г. и 17.02.2019г,
ищецът в качеството си на управител, с възложител-ответника е следвало да организира,
ръководи, контролира изпълнението на инвестиционен проект срещу определено
възнаграждение за срок от 01.07.2018г.до 01.04.2019г. Срокът и финансовите
взаимоотношения били актуализирани с посочените споразумения . За извършената работа
страните подписали надлежни приемо-предавателни протоколи, с които възложителят приел
без възражения договореното. Съгласно Договора възложителят дължи възнаграждение на
управителя –ищец по настоящото дело 3,5% от стойността на държавната помощ по Договор
№ МДР-ИП-01-60/05.06.2018г., подписан от възложителя и УО на ПМДР към МЗХ-платени
на равни месечни вноски в размер на 2125 лева без вкл.ДДС. Съгласно подписаното
споразумение на 01.09.2018г. възложителят дължи възнаграждението в размер на 2125 без
вкл. ДДС за срока на договора, който бил удължен за срок от 01.07.2018г. до 01.03.2020г. и
влиза в сила на 01.09.2018г. Съгласно последно подписаното споразумение на 17.02.2019г.
са променени сроковете за заплащане на суми , като общо дължимата сума по договора в
размер на 3,5% от стойността на държавната помощ по Договор № МДР-ИП-01-
60/05.06.2018г., подписан от възложителя и УО на ПМДР към МЗХ, следва да се заплати на
определени вноски, съобразно отделните етапи на изпълнението на договора за управление,
а именно: чл.8/1/ -сума в размер на 4500лева, без ДДС, платима в срок от 10 дни от датата на
подписване на допълнителното споразумение, след проведена процедура по избор на
изпълнител за СМР; чл.8/2/- сума в размер на 4500лв. без ДДС, платима в срок от 10дни от
датата на подписване на допълнително споразумение, след проведена процедура по избор на
изпълнител за доставка на садкова инсталация и преместваеми обекти; чл.8/3/ сума в размер
на 5000 лв. без ДДС, платима в срок от 10дни от датата на подписване на протокол за
входирано искане за междинно плащане, издаден от ДФЗ или УО при МЗХГ; чл.8/4/ сума в
размер на 5000 лв. без ДДС, платима в срок от 10дни от датата на подписване на протокол
за входирано искане за окончателно плащане, издаден от ДФЗ или УО при МЗХГ.
Видно от представените приемателно-предавателни протоколи към Договор за
управление , подписан на 01.08.2018г., както следва № 1702-03/20.12.2018г. , № 1702-
06/16.03.2020г. и № 1702-07/22.04.2020г. възложителят –ответник е приел без възражение
извършената работа, съответно по чл.8/1/, чл.8/3/ и чл.8/4/ от Споразумението от
17.02.2019г. Протоколите са подписани от двете страни. Въз основа на тях са издадени
следните фактури:
- по чл.8,ал.1 -Фактура № **********/01.02.2019 г. за сумата 4500.00 лева,без начислен
ДДС,тъй като ищецът към тази дата не е регистриран по ЗДДС;
-по чл.8, ал.3 - Фактура №10000000013 / 23.10.2020г; за сумата от 6000.00 лева с начислен
ДДС;
-по чл.8,ал.4 - Фактура №10000000012/23.10.2020 г. за сумата от 6000.00 лева с начислен
ДДС.
Видно от представената от ищеца счетоводна справка процесните фактури са
осчетоводени от негова страна.
Видно от Договор за предоставяне на консултантска услуга № 2002/25.03.2020г. от
13.06.2020г. , подписан от страните Фиш груп 2014-ООД , ЕИК *********, като възложител
и Студио Дефан ЕООД , ЕИК *********, като консултант, Студио Дефан ЕООД е следвало
да консултира възложителя и да разработи проектно предложение , подробно описано в
чл.1/1/ от договора, а именно: проектно предложение „Подкрепа на производители на риба и
3
други водни организми и преодоляване на икономическите последствия от Ковид-19,
съобразно условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Програма Морско Дело и Рибарство 2014-2020, финансирана от Европейския фонд за морско
дело и рибарство, Мярка 2.6.Мерки в областта на общественото здраве“. Проектното
предложение е следвало да бъде разработено в сроковете, посочени в чл.2 от договора.
Съгласно чл.9 възложителят е следвало да заплати на консултанта възнаграждение за
предоставената услуга в размер на 2250лв., за първия етап на кандидатстване по
процедурата за периода м.февруари –м.май 2020г., в срок от една седмица след предоставяне
на безвъзмездната помощ на възложителя и 2250 лв. за втория етап на кандидатстване по
процедурата за периода м.септември –м.декември 2020г. в срок от една седмица от
предоставяне на безвъзмездната помощ по сметка на възложителя. На 31.08.2020г. Студио
Дефан ЕООД е издало фактура за сумата от 2250лева без ДДС или 2700лв. с вкл. ДДС,
дължима за първия етап от изпълнението на договора. Приложена е и разпечатка от ИСУН
2020г. , видно от която проектното предложение за кандидатстване на първи етап от
процедурата е успешно прието от системата с рег.№ BG14MFOP001-2.014-0025 от
13.06.2020г., неоспорено от ответника, а впоследствие е входирано и искане за плащане и
процесната БФП в размер на 67 400 лева е получена от ответника, което не се оспорва от
същия.
Видно от представения от ответника административен договор № МДР ИП-01-
60/05.06.2018г. максималният размер на БФП по проекта „Рибовъдно стопанство-
яз.Зорница“ е 546 610 лева, като 3,5% от нея се равняват на сумата от 19 131,35 лева.
Представеното от ответника Решение на Административен съд-Бургас от 10.07.2023г.
по адм.дело № 1154/2020г. по описа на Административен съд –Бургас, образувано по жалба
на Фиш груп -2014 ООД против писмо от 06.01.2020г. на заместник изпълнителен директор
на ДФЗ, с което е отменено писмото в частта, в която са приети за недопустими разходи на
стойност 96 238,77лева , във връзка с помощта , отпускана по ПМДР и Процедура №
BG14MFOP001-2.006, Искане за плащане № 2 по АДБПФ № МДР-ИП-01-60/05.06.2018г. и
преписката е върната на ДФЗ за ново произнасяне е задължително за настоящия съд в частта
на установената незаконосъобразност на отказа , който е ирелевантен за спора.
Представеното постановление на Окръжна прокуратура –Бургас от 02.08.2022г. за
прекратяване на ДП№ 228/2021г. по описа на ОД на МВР-Бургас ,пор.№ 319/2021г. , вх.№
7903/2020г. по описа на ОП-Бургас, според настоящия състав не касае настоящото
производство, поради което и не следва да бъде обсъждано. Същото касае липса на
престъпен състав по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, вр.ал.1 от НК , осъществен от представител на
ответното дружество по повод изпълнение на договор № МДР-ИП-01-60/05.06.2018г.
Видно от показанията на свид. Р.М. същият същият работи във Фиш груп 2014 ЕООД
. Познава Д.Ф. , посещавала е обекта като консултант по проекта. Имало е гръцко дружество,
което изградило садковото стопанство, Ф. ги е осигурила. Един от гръцките ръководители ,
които посетили обекта му споменали, че садките не струват 300 000 евро, колкото е заплатил
В., а около 200 000 -220 000 евро. Бил е свидетел на разговор между Ф. и В., че ще говори с
гърците за отстъпки. В хода на проекта имало проблем с БАБХ поради грешка в
4
документите. Идвал представител на министерството на обекта-Ж.А.. Свидетелят
присъствал на разговор между Ф. и В., в хода на който тя му поискала 10 000 лева за да ги
дадат на господин от Министерството на земеделието и храните. В. отказал.Известно му е,
че е объркана застрахователната полица . Проектът не е приключил още. През свидетеля
минава кореспонденцията на фирмата.
Видно от показанията на свид.Р.Л. същият познава Д.Ф., посещавал е нейния офис,
заедно с В., който се намира в сградата на ИАРА в гр.София. На срещата ставало въпрос за
някакви фактури, които трябвало да се сторнират, В негово присъствие В. дал на Д.Ф. над
2000лв. в брой , за които тя не му дала документ. В. казал „Ето парите за това, за което бяхме
говорили“, като самият той не поискал документ за предаването на парите.
Видно от обясненията на страната Д.Ф. има три договора , сключени между страните,
представени по делото и всички задължения по тях са отразени счетоводно. Имала е
търговски отношения с гръцкото дружество CHR.Stamatiou&Sons S.A., но не във връзка с
предмета на делото. Не и е известно да има споразумение гръцкото дружество да е
направило отстъпка от цената на садките и същата да е преведена по сметка на ищцовото
дружество като прихващане на задължения на Фиш груп 2014 ООД.
Видно от представените две Удостоверения за регистрация на животновъден обект,
същите са издадени от ОДБХ –Бургас с един и същ рег. № РБ-02-060/12.05.2017г. , но с
различно съдържание относно вида на отглежданите риби. По делото не са представени
доказателства за това разминаване, но от постановлението на ОП-Бургас, неоспорено от
страните, е видно ,че няма данни за умишлено поведение от страна на ищеца с цел забавяне
на проекта. Напротив налице са мотиви, че В. е получил грешното удостоверение, а Ф. е
констатирала грешката и го е върнала, след което от ОДБХ-Бургас издават ново
удостоверение със същите номера и дата, като уговорката е била старото да бъде
унищожено, тъй като е грешно. Впоследствие Ф. представя старото по проекта, но липсват
данни и каквито и да било доказателства по настоящото дело, както и по воденото
наказателно производство, това да е сторено умишлено, още повече, че тя именно е
констатирала първоначално пропуска.
От страна на ответника е представена кореспонденция между Ф. и В. по имейл и по
приложението Watsup в посока изготвяне на кредитни известия за част от процесните
фактурите, но доколкото се оспорват от ищеца и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, в частност от извършената ССчЕ, не следва да бъдат кредитирани.
Видно от приложената от ответника фактура № 1237/30.11.2019г. , издадена от
гръцкото дружество CHR.Stamatiou&Sons S.A. на Фиш груп 2014 ООД , първото е
доставило и монтирало клетъчна инсталация във водоносния хоризонт на язовир Зорница,
както и снабдяване и монтаж на мрежи в клетки в производствен режим с интензивно
рибовъдство на стойност 289 300 евро.
Видно от представената от ответника кореспонденция между гръцкото дружество и
Фиш груп 2014 ООД , от страна на първото се отрича да има подписано споразумение,
съгласно което гръцкото дружество да прехвърли суми директно на Студио Дефан ЕООД .
Тъй като посоченото писмено доказателство се представя от ответника, както и не се
оспорва от ищеца, следва да бъде ценено, съобразно останалите доказателства по делото.
Видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза във връзка с
подписаните между страните по делото Договор за управление на инвестиционен проект
„Рибовъдно стопанство - яз."Зорница" от 01.07.2018 г., Споразумение към този договор от
01.09.2018 г и Споразумение към Договора за управление на ИП от 01.07.2018 г., сключено
5
на 17.02.2019 г. и Договор за предоставяне на консултантска услуга № 2002/25.03.2020 г., от
страна на ищеца са издадени на ответника фактури на обща стойност 39 452,40 лв., описани
в таблицата към отговора на въпрос 1. Начислен е ДДС в общ размер на 5 825,40 лв.
Фактурите са включени в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца и стойностите на ДДС
участват в резултата по справка - декларация по ЗДДС за съответния данъчен
период.Законната лихва за забава върху стойностите по посочените в задачата фактури,
изчислена на периоди от датата на издаване на съответната фактура до 19.02.2024 г. възлиза
на 7 851,62 лв.Съгласно счетоводните записвания на страните по делото и представеното по
делото писмо от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, вх.№ 1157/07.05.2025 г., от страна ответника
са платени и получени от ищеца следните суми: 8100,00 лв. на дата 06.02.2023 г. по фактура
№ **********/01.04.2020 г.; на стойност 5 400,00 лв. и по фактура № **********/02.04.2020
г. на стойност 2 700,00 лв. и 9392,40 лв. на дата 06.02.2023 г. по фактура №
**********/28.10.2020 г. на стойност 9 392,40 лв. От страна на ищеца, на експертизата не е
предоставена информация за получени суми от дружеството CHR.Stamatiou&Sons S.A. VAT
№ EL094439910. Издадените от ищеца фактури са осчетоводени с датите им на издаване и
са включени в дневниците за продажби по ЗДДС за съответния данъчен период. Първата
фактура № **********/01.02.2019 г. на стойност 4 500,00 лв. е без начислен ДДС.
Осчетоводени са издадени фактури на ответника на обща стойност 39 452,40 лв. Отразени са
платени суми в размер на 17 492,40 лв. Към датата на завеждане на делото и към датата на
изготвяне на експертизата остават неизплатени суми в размер на 21 960,00 лв., от които с
исковата молба се претендират 19 200,00 лв. по посочената в исковата молба фактури,
надлежно отразени в счетоводството на ищеца. Експертизата е извършена по дневниците за
покупко-продажби на ищеца , предоставяни в НАП.
Видно от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание, същото не е
установило издадени кредитни известия от страна на ищеца по фактури с №
**********/23.10.2020 г. на стойност 6 000,00 лв., **********/23.10.2020 г. на стойност 6
000,00 лв. В счетоводството на ответника са осчетоводени издадени фактури от ищеца на
обща стойност 21 992,14 лв. Отразени са платени суми в размер на 17 492,40 лв. Към датата
на завеждане на делото и към датата на изготвяне на експертизата остават неизплатени суми
в размер на 4 500,00 лв. по фактура № **********/01.02.2019 г. Фактури №
**********//23.10.2020 г. на стойност 6 000,00 лв., **********/23.10.2020 г. на стойност 6
000,00 лв. и **********/31.08.2020 г. на стойност 2 700,00 лв., /общо 14 700,00 лв./ не са
осчетоводени в счетоводството на ответника.
От правна страна:
Страните не спорят относно съществуването на посочените в исковата молба
облигационни отношения помежду им. Безспорно е обстоятелството, че с процесните
приемо-предавателни протоколи работата на изпълнителя е приета без възражения , както и
че въз основа на тях са издадени процесните фактури, по които ищецът претендира
вземането си. Спорът е относно дължимостта на претендираните вземания, като ответникът
прави възражения за погасяване чрез прихващане- по тристранно споразумение между
6
ответника, ищеца и гръцкото дружество, чрез анулиране на част от фактурите –чрез издаване
на кредитно известие от страна на ищеца , както и при условията на евентуалност се твърди,
че вземанията са погасени по давност.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 258
ЗЗД.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските
сделки съобразно чл.288 ТЗ, всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона , а
съгласно чл.302 от ТЗ –и с грижата на добър стопанин.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По този иск в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключен договор между страните; че по договора е уговорено някакво
задължение. Не е в тежест на ищеца да доказва, че неизпълнение от страна на ответника
няма, тъй като отрицателни факти не се доказват. В тежест на ответника – на длъжника е да
докаже, че е изпълнил правилно и точно, ако твърди, че е изряден.
Съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
ВКС е имал възможност да се произнесе по въпроса как следва да се квалифицира
консултантския договор/част от предмета на спора/ като договор за поръчка или като
договор за изработка, респективно как следва да се квалифицира подадения иск -Решение
№71 от 03.06.2009 г. по т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и приложеното решение №5 от
15.03.2010 г. по т.д№390/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК и
формиращи задължителна съдебна практика, в които решения договорът за консултантска
услуга е квалифициран като вид договор за изработка.
Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден от закона, поради което
правната му природа следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор. Съгласно
чл. 1 от процесния сключен консултантски договор от 13.06.2020г. ищецът е поел
задължение да консултира възложителя и разработи проектно предложение „Подкрепа на
производители на риба и други водни организми за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията Ковид-19“, а по силата на договора за управление от 01.07.2018г.
е следвало да организира, ръководи и контролира изпълнението на инвестиционен проект
„Изграждане на рибовъдно стопанство за отглеждане на риба в плаващи мрежени
клетки/садки/, разположено в яз.Зорница, землището на с.Зорница, общ.Средец, обл.Бургас,
като за целта е следвало да организира целия работен процес за реализирането на проекта
,включващ организиране и провеждане на процедури за изпълнител от името и за сметка на
възложителя за изграждане и експлоатация на модерна садкова инсталация, инвестиция в
репродуктивно производствен процес за отглеждане на елитен зарибителен материал за
нуждите на стопанството и СМР за обособяване на безопасна производствена среда. Видно
от изложеното ищецът дължи на възложителя престиране на резултат от
7
трудова/интелектуална/ дейност, а трудовият резултат е предмет на договор за изработка.
Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на
възложителя, т.е. договорът за изработка има за предмет овеществения труд на изпълнителя,
който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд, т.е процесните
договори следва да се определят като договори за изработка. В същия смисъл се произнесъл
и ВКС с Решение №71 от 03.06.2009 г. по т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №5 от
15.03.2010 г. по т.д№390/2009 г. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, поръчващият следва да заплати
възнаграждение на изпълнителя. Дължимостта на възнаграждението се свързва с
приемането на работата – чл. 266, ал.1, вр. чл. 264, ал.1 от ЗЗД. Поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД, като тази
разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на
задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка
работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение.
На основание чл. 264 от ЗЗД, възложителят при приемането трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение при приемането, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по—късно.
Относно момента , в който възложителят по договор за изработка изпада в забава –
Решение № 69 от 27.07.2015г. по т.д.№ 119/2014г., ВКС, II, т.о. Видно от посочното решение,
тъй като задължението по договор за изработка става изискуемо с приемането на
извършената работа, издаването на фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й
в счетоводните книги на възложителя са ирелевантни за настъпването на падежа на
задължението му, тъй като той вече е настъпил. В такава хипотеза издадената и приета
фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение по чл.84, ал.2
от ЗЗД, вследствие на което длъжникът изпада в забава. Поради това при липса на уговорен
от страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, а при уговорен срок- с изтичането му,
какъвто е настоящия случай.
Съобразно разпоредбата на чл.309 а от ТЗ, когато кредиторът е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът
има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Видно от настоящия казус в случая се претендират следните вземания по посочените
договори :
- уговореното по чл.8,ал.1 от последно подписаното споразумение от 17.02.2019г. по
Договора за управление от 01.07.2018г., за което е издадена Фактура №
8
**********/01.02.2019 г. за сумата 4500.00 лева,без начислен ДДС,тъй като ищецът към тази
дата не е регистриран по ЗДДС. Видно от посочената разпоредба от споразумението
процесната сума от 4500 лева без ДДС се дължи в срок от 10 дни от датата на подписване на
допълнително споразумение- МДР –ИП-01-133/20.12.2018г., за което е съставен
Приемателно-предавателен протокол № 1702-03/20.12.2018г., подписан и от двете страни,
неоспорен по делото. В протокола срокът за плащане не е променен. Тоест и съобразно
горепосочените разпоредби на ТЗ изискуемостта в широк смисъл настъпва след приемането
на работата на 20.12.2018г., като при уговорен в споразумението срок за плащане ,
длъжникът изпада в забава не от деня на получаване на фактурата, която е издадена в по-
късен момент, а с изтичане на определения в договора и приемателно-предавателния
протокол срок, т.е. считано от 31.12.2018г.
-по чл.8, ал.3 от последно подписаното споразумение от 17.02.2019г. към Договор за
управление от 01.07.2018г., по което е издадена Фактура №10000000013 / 23.10.2020г; за
сумата от 6000.00 лева с начислен ДДС или 5000 лева без ДДС, както е посочено в
споразумението. Видно от посочената разпоредба от договора процесната сума се дължи в
срок от 10 дни от датата на протокол за входирано Искане за междинно плащане , издаден от
ДФЗ или УО към МЗХГ , което се е случило на 15.10.2019г. видно от материалите по делото.
За приемането на работата е съставен Приемателно-предавателен протокол № 1702-
07/22.04.2020г., като възложителят и настоящ ответник отново е приел без възражение
извършената дейност от ищеца. В приемателно-предавателния протокол е уговорен нов срок
за заплащане на задължението , а именно –в срок до 31.12.2020г. Тоест сумата е станала
изискуема в широк смисъл след подписване на приемателно-предавателния протокол на
22.04.2020г. , но длъжникът изпада в забава, считано от 01.01.2021г. , а не с получаването на
издадената фактура, издадена в по-ранен момент, тъй като има уговорен срок за плащане,
който при липса на изрично посочване, се счита за уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска изпълнение в по-ранен момент, по силата на правилото на
чл. 70, ал.1 ЗЗД.
-по чл.8, ал.4 от споразумението от 17.02.2019г. е издадена Фактура
№10000000012/23.10.2020 г. за сумата от 6000.00 лева с начислен ДДС, като видно от
споразумението е следвало да се заплати в срок от 10 дни от дата на протокол за входирано
Искане за окончателно плащане , като видно от приемателно-предавателния протокол,
работата е приета без възражения на 16.03.2020г. и е уговорен нов срок за заплащането на
задължението –в срок от 90 дни от датата на входиране на Искане за окончателно плащане
по проекта , което се е случило също на 16.03.2020г., видно от приложените по делото
документи-видно от Постановлението на прокурора при ОП-Бургас, т.е длъжникът е
изпаднал в забава след изтичането на срок от 90 дни, считано от 16.03.2020г. или на
15.06.2020г., а не с получаването на фактурата, издадена в по-късен момент.
В конкретния случай не са направени възражения по реда на чл.264, ал. 2 от ЗЗД,
поради което намира приложение презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД и работата по
договора за управление от 01.07.2018г., за което се претендират посочените вземания, се
счита за приета. Поради това, при уговорен от страните срок за заплащане на
възнаграждението, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава след изтичането
му.
По отношение на вземането по Фактура №**********/31.08.2020 год. за дължимата
9
сума в размер на 2700.00 лева с ДДС, същата е издадена на основание чл.9 ,ал.1 от
Договора за консултанска услуга и дължима в срок от една седмица от предоставянето
на безвъзмездна помощ по сметка на възложителя, като липсват доказателства за
датата, на която се е случило това, но видно от предоставената справка от ИСУН
плащането се е извършило най-късно на 22.11.2021г., тъй като видно от публичния
регистър на ИСУН договорът е бил сключен на 21.10.2021г. и е със срок един месец,
като към 23.01.2023г. проектът е приключил. Тоест длъжникът изпада в забава след
изтичане на една седмица, считано от 23.11.2021г. или на 01.12.2021г. и кредиторът не
може да иска изпълнение в по-ранен момент с издаването на фактурата.
Недоказани са възраженията на ответника, че дължимите възнаграждения по
договора от 13.06.2020г. са заплатени чрез плащания в брой на каса на дружеството в
присъствие на свидетели, тъй като липсват каквито и да било годни и категорични
доказателства в тази насока.
Недоказано е и възражението на ответника, че изпълнителят –ищец забавя
изпълнението по проекта, за да се предоговорят отношенията и за допълнително финансово
поощрение. Няма представени доказателства за недобросъвестно изпълнение на договора, а
за допуснати технически грешки.
Не е доказано от страна на ответника възражението за получаването на огромни суми
от ищеца под формата на обратни плащания от гръцкото дружество при условията на пълно
и главно доказване по смисъла на ГПК. Липсват доказателства за направената отстъпка,
както и за подписано тристранно споразумение за прихващане, съгласно което гръцката
компания е заплатила сумата, представляваща отстъпка от общата цена по сметка на ищеца.
Напротив налице са доказателства в обратна посока- представена от ответника
кореспонденция с гръцкото дружество, видно от която същото отрича да е налице такъв
документ и плащания, което се твърди и от ищеца.
Липсват каквито и доказателства и за подписано между страните споразумение от
януари 2024г. за уреждане на спорните взаимоотношения, както и за издадени от ищеца
кредитни известия по част от процесните фактури.
Обстоятелството, че част от фактурите не са били осчетоводени от ответното
дружество е неотносимо към настъпването на материалноправните им последици спрямо
възникналото между страните облигационно правоотношение, тъй като не са налице такива
предвидени в закона изисквания /Решение № 69/27.07.2015 по дело № 119/2014 на ВКС/.
По отношение на спорния въпрос- дали в случая така определените плащания по
договорите представляват периодични плащания, за които е приложима кратката
тригодишна погасителна давност:
Според настоящия състав, съобразявайки приетото с ТР №3/18.05.2012 г. по тълк. д.
№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111 б.”в” ЗЗД същите не попадат в тази хипотеза по следните причини:
Касае се за договор за изработка, като естеството на дължимата от изпълнителя
престация - извършване на услугата не предполага трайна, а еднократна активност -
задължението не е с трайно периодично изпълнение - в уговорената от страните
периодичност изпълнителят не трябва да извършва еднакви по съществото си действия, а
различни такива, както и да отчита изпълненото. Липсва задължение с повтарящо се
изпълнение - възложителят не трябва да извършва няколко на брой еднакви престации ,
които се повтарят през определени периоди от време, а различни такива , определени от
изпълнение на отделни етапи от договора. Така , макар и обединени от един и същи
10
правопораждащ факт - договора, посочените престации, чийто падеж настъпва периодично ,
но не през предварително определени и известни на страните интервали от време, а в
зависимост от изпълнението на работата, псочените престации, според настоящия състав не
представляват периодични плащания и за тях не е приложима кратката тригодишна давност
по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД .
При това фактическо положение при приложение на общата петгодишна давност
погасено се явява единствено вземането по фактура № **********/01.02.2019 г. за сумата
4500.00 лева,без начислен ДДС, тъй като падежът за това вземане е настъпил на 31.12.2018г.
и към датата на подаване на исковата молба на 19.02.2024г. е изтекла петгодишната
погасителна давност. Предвид изложеното следва претенцията за това вземане да се
отхвърли, както и предявеният акцесорен иск за законна лихва и предявеният иск за
мораторна лихва в размер на 2735,74 лева-чл.119 ЗЗД.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е обаче основателно по
отношение на мораторната лихва за останалите вземания-Решение №20/30.6.2010 г. по т.д.
№484/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Така същата се дължи за всеки ден от забавата, поради което
следва съответните искове за мораторна лихва да се уважат в тригодишен период назад от
подаването на исковата молба , т.е за периода 19.02.2021-19.02.2024г., респ. считано от
началната дата на забава, ако същата е настъпила след 19.02.2021г.
Изчислени по реда на чл.162 от ГПК вземанията за мораторни лихви, които следва да
бъдат уважени са следните:
-по Фактура №10000000013 / 23.10.2020г; за сумата от 6000.00 лева с начислен ДДС, по
което вземане длъжникът е изпаднал в забава на 01.01.2021г. мораторната лихва за периода
от 19.02.2021-19.02.2024г. възлиза на сумата от 1996,78лв.;
-по Фактура №10000000012/23.10.2020 г. за сумата от 6000.00 лева с начислен ДДС- при
начална дата на забава на длъжника 15.06.2020г мораторната лихва за периода от 19.02.2021-
19.02.2024г. възлиза на сумата от 1996,78лв.;
- по Фактура №**********/31.08.2020 год., за сумата в размер на 2700.00 с ДДС, при
начална дата на забава 01.12.2021г., съответно за периода 01.12.2021г.-19.02.2024г.– 684,80лв.
Предвид изхода на делото и двете страни имат право на разноски. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,претендиран
от ищеца. Съдът намира същото за неоснователно. Сборът от исковите претенции, предмет
на настоящото производство е в общ размер на 27 177.98лв., поради което уговорения и
заплатен адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1/2004 г. Касае се за явяване в
множество на брой съдебни заседания и вземане на отношения по експертиза,
доказателствени искания и изготвяне на две искания за допускане на обезпечение по
исковете. Съобразно уважените искове следва да се присъдят на ищеца направени съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 4206,81лв., като следва да се отбележи, че се явяват
недоказани по размер разноските по обезпечителното производство, водено в СРС, поради
липса на представени по делото писмени доказателства за извършването им, както и за
заплащане на адвокатски хонорар над сумата от 4500лв. до претендирания от 4600лв. На
ответника следва да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски съобразно
отхвърлената част – 1125,04 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фиш Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : с.Зорница, ЖК Производствена база, м.Черковището, общ.Средец, обл.Бургас,
представлявано от Д.В. В., ДА ЗАПЛАТИ на„Студио Дефан“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Цар Асен № 55 А, представлявано от
управителя Д.Ф., следните суми:
-по Фактура №10000000013 / 23.10.2020г. сумата от 6000.00 лева с начислен ДДС;
по Фактура №10000000012/23.10.2020 г. сумата от 6000.00 лева с начислен ДДС.
-по Фактура №**********/31.08.2020 год. сумата от 2700.00 лева с ДДС,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 19.02.2024г.
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Студио Дефан“ ООД, ЕИК *********, против „Фиш
Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.79 вр.чл.258 ЗЗД за вземането по
фактура № **********/01.02.2019 г. за сумата от 4500.00 лева, без начислен ДДС, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, поради изтекла погасителна давност, както и
предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху тази сума в размер
на 2735,74 лева за периода 31.08.2020г. – 19.02.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „Фиш Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Зорница, ЖК Производствена база, м.Черковището,
общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от Д.В. В., ДА ЗАПЛАТИ на„Студио Дефан“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Цар Асен № 55 А,
представлявано от управителя Д.Ф., следните суми:
-по Фактура №10000000013 / 23.10.2020г. мораторна лихва за периода 19.02.2021-
19.02.2024г. в размер на 1996,78лв, като отхвърля предявения иск за горницата над 1996,78
лв. до претендирания размер от 2117,65лв., поради изтекла погасителна давност.
-по Фактура №10000000012/23.10.2020 г. мораторна лихва за периода 19.02.2021-
19.02.2024г. в размер на 1996,78лв, като отхвърля предявения иск за горницата над 1996,78
лв. до претендирания размер от 2117,65лв., поради изтекла погасителна давност.
- по Фактура №**********/31.08.2020 г. мораторна лихва за периода 01.12.2021-
19.02.2024г.в размер на 684,80 лв. като отхвърля предявения иск за горницата над 684,80 лв.
до претендирания размер от 1006,94 лв., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Фиш Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : с.Зорница, ЖК Производствена база, м.Черковището, общ.Средец, обл.Бургас,
12
представлявано от Д.В. В., ДА ЗАПЛАТИ на„Студио Дефан“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Цар Асен № 55 А, представлявано от
управителя Д.Ф., направените по делото разноски в общ размер на 4206,81 лв., съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Студио Дефан“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.Цар Асен № 55 А, представлявано от управителя Д.Ф. ДА
ЗАПЛАТИ на „Фиш Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: с.Зорница, ЖК Производствена база, м.Черковището, общ.Средец, обл.Бургас,
представлявано от Д.В. В., направените по делото разноски в общ размер на 1125,04 лв.,
съобразно отвхърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
13