РЕШЕНИЕ
№260009/25.9.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист
Искра Василева, като разгледа
докладваното АНД № 88/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Танита СН“ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Т. Д. Ге. против
Наказателно постановление № 03-008626,
издадено на 30.08.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което
за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника е наложено
административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, поради допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби
при издаването му. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и исканията в нея. Доразвива доводите за
процесуална и материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт, твърдейки,
че не са били налице елементите на трудово правоотношение между дружеството
въззивник и установеното в обекта лице, а последното е било в проверявания
обект като клиент.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.Твърди, че констатациите на наказващия орган
относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и
че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и претендира разноски по делото, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 26.07.2017 г. свидетелите П.Б.Б. и Н.Й.З. – служители в Дирекция”ИТ” -
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект пицария
„Танита“, находящ се в гр. Девня, на ул. „***. В обекта установили лицето М.С.С.,
който обслужвал клиенти. В сведение по чл. 402 ал. 1 т. 2 от КТ свид. С.
собственоръчно вписал, че работи в проверявания обект на дружеството – въззивник от 25.07.2017 г. на
длъжност сервитьор при работно време от 18 ч. до 24 ч., с трудово
възнаграждение от 400 лева месечно, като няма сключен трудов договор с
работодателя. От последния били изискани документи свързани с извършваната
проверка, сред които бил представен и трудов договор № 22, сключен на
17.08.2017 г. между въззивника и свид. С.. С оглед на това контролните органи
приели, че към момента на проверката – 26.07.2017 г. въззивникът в качеството
си на работодател е допуснал нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ,
поради което му бил
съставен АУАН в присъствието на управителя.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган не постъпило
възражение срещу така съставения акт, при което последният, възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на
нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на
нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер значително над
минималния.
Така описаната фактическа обстановка се
приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на свидетелите Б.
и З., които напълно кореспондират с обективно доказателство по делото каквото е
декларацията от свид. М.С.. В същата свидетелят е отразил, че е за втори ден на
работа в обекта, като се обучава за помощник – сервитьор и сервира и отсервира
на клиенти. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от
въззивника, но същия чрез своя процесуален представител твърди, че С. е бил в
заведението, за да наблюдава работата, тъй като имал желание да започне работа
като сервитьор. Твърденията на последния, че не е имал никакви уговорки с
управителката и, че самоволно е отсервирал една чаша точно когато проверяващите
са влезли звучат не само наивно, но и противоречат на собственоръчно отразеното
от него в наличния по делото писмен документ. Именно поради това показанията на
този свидетел и тези на свид. К.П.К. не се кредитират от съда, а се приемат
като дадени пост – фактум в
унисон и в услуга на изградената защитна теза на въззивника.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета
от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния
контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Съдът, извършвайки
служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия НП,
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, водещо самостоятелно
до отмяна на НП, а именно: Налице е несъответствие между датата на извършване
на нарушението, отразена в АУАН и тази, посочена в НП. Като дата на извършване
на нарушението в АУАН е посочена 26.07.2017 г., докато в НП се твърди, че
нарушението е извършено на 21.07.2017 г. АУАН е документът, който поставя
началото на административно - наказателното производство и има сезираща,
установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него
факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на
нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин, така, че
привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява
и да ангажира доказателства в своя защита. Датата на извършване на нарушението
освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се
защитава. АУАН има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно- наказателното
производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно
това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност
между акта, поставящ началото на административно - наказателната процедура и
финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за
осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното
постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта,
наказващият орган на практика е предявил на въззивника ново обвинение и го е санкционирал за деяние,
различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността
на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да
организира адекватно защитата си. Административно - наказателната процедура по
ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в
нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до
незаконосъобразност на издадените актове. Различието в посочване на
задължителният реквизит - дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така
и в атакуваното НП. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има
съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като
нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на
контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Разминаването между датите, посочени в АУАН и НП, от друга страна води и
до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите
обективни и субективни признаци на нарушението. Датата на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Посочената нередовност обуславя нередовност от формална
страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, поради което не се
налага изследване на спора по същество.
Воден от задължението си да извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът ще обсъди накратко и неговата материално-правната
законосъобразност и обоснованост.
Кредитирайки
изцяло показанията на контролните органи, подкрепени от декларацията на свид. С.
съдът намира за доказано, че към датата на проверката 26.07.2017 г. последният
се е намирал в трудови правоотношения с дружеството – въззивник, без между
страните да е бил наличен трудов договор, сключен в писмена форма.
Кредитираните от съда доказателства установяват наличието на елементите на
трудово правоотношение - престиране на работна
сила за извършване на еднородна дейност – сервиране/отсервиране, при
определено работно време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също
наличие на работно място – обект пицария „Танита“. Налице е трудово
правоотношение, които не са уредени като такива. Не е съставен писмен трудов
договор преди постъпването на работа – в нарушение на императивните норми на чл.
62 ал. 1 и чл.
61 ал. 1 от КТ. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61 ал.1
от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен
преди постъпването на работа, като чл. 62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият
договор се сключва в писмена форма.
Твърденията
на въззивника, че лицето не е било наето за извършване на определена работа се
опровергават от вписаното в декларацията от самия него, че работи за въззивника
от предишния ден като сервитьор. Дори и към момента на проверката свид. С. все
още да се е обучавал, то при наличието на елементи на трудово правоотношение
отношенията между страните е следвало да бъдат уредени като такива – чрез
сключване на трудов договор преди постъпване на работа, съгласно императивните норми на чл.
62 ал. 1, чл.
61 ал. 1 и чл. 1 ал.2 от КТ. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 70 от КТ дава възможност да сключване на договор със срок на изпитване, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Като вид трудов договор той
не се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението
на работодателя да го сключи в писмена форма с наетия работник. Предвид на
гореизложеното, съдът намира за напълно доказано от обективна страна
нарушението по посочената в наказателното постановление норма. С ангажирането
на лице да престира работна сила при условията на трудово правоотношение без
сключен трудов договор, при наличие на предпоставки за това, въззивникът е
нарушил нормата на чл. 62 ал. 1 вр. с чл. 1
ал. 2 от КТ.
Доказателства,
че на 21.07.2017 г. въззивникът е
извършил нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ, както се твърди в НП
по делото липсват.
За
пълнота на изложението съдът ще отбележи и в решението си, че не се констатира
идентичност между деянието, за което е било образувано досъдебно производство
№296 по описа на РУ на МВР – Девня и настоящото административно – наказателно
производство, най – малкото защото са различни субектът на нарушението по
настоящото производство и субектът на престъплението по чл. 192а ал. 1 от НК.
Различни са и обективните и субективни признаци на двете деяния, доколкото
престъплението по чл. 192а ал. 1 от НК се изразява в допускане до работа на
непълнолетно лице без надлежно разрешение на органите по инспекция на труда, а
процесното нарушение в допускане до работа на лице /пълнолетно или
непълнолетно/ без изобщо да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Престъплението може да бъде извършено само умишлено, докато отговорността на
ЮЛ, какъвто е настоящия случай е безвиновна, обективна отговорност, която се
налага на корпоративни по своята същност правни субекти за неправомерни техни
действия, насочени към неизпълнение на задължения към държавата.
На
последно място следва да се отбележи, че обжалваното наказателно постановление
е абсолютно необосновано в частта му относно наложената санкция в размер на
5 000 лева, не само поради липсата на каквито и да било аргументи на АНО в
тази връзка, но и поради несъответствие с разпоредбата на чл. 27 ал. 1 и 2 от ЗАНН при нейното определяне. При липса на доказателства за други наложени на
въззивника санкции за нарушения на трудовото законодателство /с влезли в сила
наказателни постановления/ санкция в
размер значително над минималния в посока към средния се явява крайно завишена.
Предвид
изхода на спора претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за заплащане на разноски се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008626, издадено на 30.08.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което на „Танита СН“ООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал.
2 от КТ, на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: