№ 71 /17.2.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
Членове: 1. Мария
Хубчева
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 950 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на А.С.Д. против Решение № 120 от 28.07.2022
г., постановено по нахд № 146/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000812 / 29.10.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с
което за нарушение на чл. 2, ал. 1, от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, на
основание чл. 105, ал. 1 Закона за автомобилните превози на А.С.Д. *** е
наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът – А.С.Д.
– моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Излага съображения за
нарушения на закона. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание, както и в подадени преди него писмени бележки.
Ответникът
– директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив – не се явява и не се представлява в проведеното
съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно
установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в
административнонаказателното производство и наложената санкция е определена в
законосъобразен размер.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.
Действително,
касаторът, като е управлявал товарен автомобил и е извършил обществен превоз на
товари – дърва, не е отговарял на изискванията за квалификация на водача и не е
притежавал валидна карта за квалификация.
Фактът на осъществяване
на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните
гласни и писмени доказателства.
Неоснователни са
възраженията на касатора.
Не отговарят на
истината твърденията му, че не той е управлявал процесния автомобил.
Действително разпитаните свидетели не са възприели непосредствено управлението
на автомобила от касатора. Но не е имало съмнение, че именно той го е
управлявал, тъй като преди това е бил спрян от техни колеги при извършване на
комплексна проверка от представители на РДГ, ИА „АА“ и РУ Велинград.
Разпитаните свидетели са възприели от спрелите го на място техни колеги
качеството му на водач на МПС, като са видели на мястото „водача, товара и
автомобила“, а и той лично е потвърдил пред свидетелката Г., че е управлявал
същия. Същото обстоятелство е видно и от подписаните от касатора превозни
билети. Твърденията му, че не той, а синът му е управлявал автомобила са
недоказани и представляват създадена за пред съда защитна версия.
Неоснователен е
и доводът за недоказаност на обстоятелството, че извършеният превоз е
„обществен“, доколкото не са събрани доказателства за неговата възмездност.
Напротив, такива доказателства са събрани, като свидетелят П. установява, че
единият от получателите на превоза е бил на място и е посочил в обясненията си,
че ще заплати „нафтата на водача – на собственика на автомобила и това ще е
цената на превоза“. Свидетелят Т. на свой ред сочи, че не е сигурен дали е
имало отделно плащане на самата услуга или дали собственикът на дървата е
заплатил само горивото. При тези гласни доказателства е очевидно, че превозът е
бил възмезден, дори и цената да е била заплатена посредством заплащането на
горивото.
Нарушената
разпоредба на чл. 2, ал. 1, от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ предвижда
следното:
Чл. 2. (1)
Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E,
C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да
отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
От съдържанието
на нормата е видно, че изискването за притежаване на карта за квалификация на
водача се отнася до случаите, при които се извършват обществени превози,
превози за собствена сметка или пътна помощ. В случая правилно съдът е приел за
установено, че е извършван обществен превоз на товари по смисъла на § 1., т.1. и т. 3 от Закона за автомобилните
превози, тъй като същият е бил за чужда сметка.
Посочените
разпоредби предвиждат следното:
§ 1. По смисъла
на този закон:
1. (Изм. – ДВ,
бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г., бр. 108 от 2020 г.) "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
3. (Изм. – ДВ, бр.
60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) "Превоз на товари" е превоз на
товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или
срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Тоест, за да е
налице обществен превоз на товари е достатъчно същият да е за чужда сметка,
(което е безспорно установено по делото), като не е задължително да е срещу
заплащане, икономическа облага или възнаграждение. Независимо от това по делото
е уставновено, че освен, че е за чужда сметка превозът е и възмезден. Но дори и
за момент да се приеме, че превозът не е „обществен“, а е за собствена сметка
на касатора, то и в този случай съгласно нарушената разпоредба на чл. 2, ал. 1,
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, той е имал задължението да притежава
карта за квалификация на водача.
Липсва
твърдяното нарушение в административнонаказателното производство предвид
непосочване в АУАН и НП на допустимата
максимална маса на автомобила, тъй като в състава на нарушението липсва
изискване в описанието на същото да се посочва допустима максимална маса.
Следователно, е
правилен изводът на районния съд, че е налице извършено нарушение, което е констатирано
при спазване на правилата на административноказателното производство. Правилен
е и изводът за законосъобразност на наложената глоба, която е в абсолютно
определен от закона размер.
Предвид
гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон и
правилно е потвърдил наказателното постановление. Затова, като законосъобразно,
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид това
съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 120 от 28.07.2022 г., постановено по нахд № 146/2022 г. по описа на Районен
съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000812 /
29.10.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 2, ал. 1, от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 105, ал. 1 Закона за автомобилните
превози на А.С.Д. *** е наложена глоба в размер на 200 лв.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/